Решение по дело №94/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство чл. 215 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/

 

Същото е образувано по жалба от адв. М. Е. от ВТАК в качеството му на пълномощник на „Рей-Би-Ас-Стройекспорт“ ЕООД, [ЕИК], гр. В. Търново срещу Заповед № РД 22-68/11.01.2024 г. на кмета на Община В. Търново, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ на жалбоподателя е разпоредено премахване на незаконен строеж – изкоп в ПИ с [идентификатор] по КК и КР на гр. Велико Търново /УПИ ІІІ от кв. 106 по плана на гр. Велико Търново/, с административен адрес гр. Велико Търново, [улица].

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалния закон. Поддържа, че извършените земни работи не са конкретизирани и не представляват строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, доколкото не е налице изкоп, а подравняване на терена, изчистване, изнасяне на срутена земна маса и поставяне на подпора /параван/, представляваща конструкция, която не е трайно прикрепена към земята. В тази връзка оспорва претенцията за наличие на незаконен строеж и нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ поради липса на строителни книжа и разрешение за строеж. Счита, че като е дадена неточна правна квалификация е нарушена материалноправната норма на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, тъй като са разпоредени правни последици, които законът не свързва с посочените в заповедта факти. Излага доводи, че е нарушен и чл. 35 от АПК, тъй като ответникът не еизяснил в пълнота всички релевантни факти по делото. По тези съображения се иска отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски, за което прилага списък.

Ответникът – кметът на Община Велико Търново, чрез юк Й., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли за отхвърлянето й. В съдебно заседание и в допълнително представена писмена защита подробно навежда доводи за законосъобразност на процесната заповед, като твърди, че от доказателствата по делото се установява, че направеният изкоп е с дълбочина над 1 м и с площ над 30 кв. м, поради което представлява строеж. Претендира присъждане на направените по делото разноски, като алтернативно прави възражение за прекомерност.

 

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване е Заповед № РД 22-68/11.01.2024 г. на кмета на Община В. Търново, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ на жалбоподателя е разпоредено премахване на незаконен строеж – изкоп в ПИ с [идентификатор] по КК и КР на гр. Велико Търново /УПИ ІІІ от кв. 106 по плана на гр. Велико Търново/, с административен адрес гр. Велико Търново, [улица]. Същата е връчена по пощата на 17.01.20024 г. видно от Известие за доставяне на л. 211 от делото. Жалбата срещу нея е подадена чрез общинската администрация до съда на 30.01.2024 г., което се установява от поставения на нея вх. № 5300-1686-1#1 от същата дата. Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4, вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ от „Рей-би-ас“ ЕООД, в качеството му на адресат на заповедта, при наличие на правен интерес от оспорване, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Процесната заповед касае поземлен имот с кадастрален номер 10447.513.187 по КККР на гр. Велико Търново, УПИ ІІІ, кв. 106 по плана на гр. Велико Търново, с административен адрес гр. Велико Търново, [улица], отреден за обществено и жилищно строителство съгласно ПУП на гр. Велико Търново. Като собственици на този имот ведно с находящите се в него постройки по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том ІІІ, рег. №4462, дело 368 от 27.12.2013 г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том ІІІ, рег. №4387, дело 354 от 16.12.2013 г., Нотариален договор за замяна на недвижим [имот номер], том І, рег. №1454, дело №115 от 27.02.2008 г., Нотариален договор за замяна на недвижим [имот номер], том VІІ, рег. №10145, дело №1216 от 11.12.2007 г. и Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том ІІІ, дело №1547 от 11.11.1974 г. се легитимират „Рей-би-ас“ ЕООД и М. П. А..

Със Заповед № РД22-389/16.02.2022 г. на кмета на Община Велико Търново на „Рей-би-ас“ ЕООД е разрешено премахването на собствените на дружеството строежи, находящи се в [ПИ] – шест на брой. Липсват доказателства за уреждане на правоотношенията между дружеството и съсобственичката М. А..

В Община Велико Търново са постъпили сигнали за извършване на изкопни дейности в имота, по повод на които е предприета проверка от общински служители. Видно от Писмо рег. № 5300-1124-2/06.07.2022 г. на място е установено не само премахването на сградите, но и значителни по размер изкопни работи; тежка механизация – верижен багер в изкопа; оформен земен изкоп на голяма дълбочина – над 2 м без укрепване и обезопасяване. В тази връзка дружеството е задължено да преустанови изкопните дейности и в тридневен срок да предприеме укрепване и/или обратен насип до реализиране на инвестиционните намерения. Писмото е изпратено на дружеството по пощата с обратна разписка от 12.07.2022г.

По повод последващ сигнал за изкопни дейности, подаден на 03.07.2023 г. /л. 95 от делото/, в отсъствието на изпълнителя „Рей-би-ас“ ЕООД от длъжностни лица по чл. 223, ал. 2, т. 1 от ЗУТ при Община Велико Търново е извършена проверка по документи и на място на незаконен строеж „Изкоп“ в [ПИ]. В хода на проверката е установен изкоп с променлива дълбочина, по-голяма от нивото на основите на премахнатите сгради, достигаща над 4 м и приблизителна площ 280 кв. м, укрепен в по-голяма част със стоманобетонови подпори. Констатирано е, че изпълнените земни работи и СМР по укрепване не попадат в приложното поле на чл. 151, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗУТ и за тях не е налична информация за провеждани процедури съгласно чл. 148 от ЗУТ. За същите липсват одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга за строежа, конструктивно становище и договор за нов строеж в съсобствен имот. Липсва и разрешение за строеж за друг обект в ПИ, което да е предпоставка за изпълнение на изкопни дейности. Като собственик и възложител на строеж от VІ категория „Изкоп“ е посочено „Рей-би-ас“ ЕООД, като липсва договор в нотариална форма със съсобственика М. А. – по аргумент от чл. 183, ал. 1 от ЗУТ.

Изкопът е определен като нов строеж, който поради липсата на строителни книжа е квалифициран като незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Направен е извод за нарушение на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и на основание чл. 224а, ал. 2, вр. ал. 5 от ЗУТ е съставен Констативен акт № ВТ-3468а-479/19.07.2023г., с който започва административно производство по спиране на изпълнението и забраняване на достъпа до незаконния строеж. За пълнота следва да се посочи, че в хода на проверката, на основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е съставен и Констативен акт №ВТ-3468-478/19.07.2023г., с който стартира административно производство по премахване на незаконен строеж.

Процесният констативен акт е изпратен на дружеството по пощата на 30.08.2023г. видно от Известие за доставяне на л. 137 от делото. Срещу него от „Рей-би-ас“ ЕООД е подадено Възражение вх. № 53-3096-3/04.09.2023 г., комплектовано с Инженерногеоложки доклад за проведени проучвания на обект: УПИ ІІІ-3205, кв. 106 по плана на гр. Велико Търново от м. юли 2022 г. Същото е разгледано от комисия, назначена със Заповед № РД-22-1799/14.09.2023 г. и 22-1819/18.09.2023 г. на кмета на Община Велико Търново, която е обективирала работата си в Протокол № ВТ-3484/20.09.2023г. Възражението е прието за неоснователно и е направено предложение да бъде отхвърлено и процедурата да продължи.

Последвало е издаването на процесната Заповед № РД-22-68/11.01.2024г., въз основа на оспорването срещу която е образувано настоящото дело.

Приобщени към доказателствения материал по делото са изпратената с писмо изх. № 5300-1686-1#1/02.02.2024 г. по описа на Община Велико Търново административна преписка по издаване на оспорения административен акт, както и допълнително представени от жалбоподателя книжа.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е назначена съдебно техническа експертиза, по която вещото лице, след запознаване с материалите по делото и проверка на съществуващата строителна документация, съхранявана в Община Велико Търново, както и след оглед на конкретния обект, е извършило необходимите измервания и е отговорило на въпроси относно вида, последователността, последиците и значението на предприетите в обекта дейности. Експертното заключение е прието без възражения. Събраните по делото доказателства, в т.ч. заключението на СТЕ, съдът обсъжда съвкупно и кредитира в мотивите на настоящото решение.

 

Настоящият състав, като взе предвид становищата на страните, констатациите в обжалвания акт, и представените по делото доказателства, направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената Заповед № РД-22-68/11.01.2024г. е издадена от кмета на Община Велико Търново, който по аргумент от чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ е компетентен орган при издаване на заповеди за премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 строеж от четвърта до шеста категория. Същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което следва да отговаря на предписаната в този закон форма и съдържание. В случая формата е спазена, като заповедта съдържа необходимите реквизити, включително фактическо и правно основание, за да породи целените правни последици.

В административното производство по издаване на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна. Противно на твърденията на жалбоподателя са спазени и основните принципи на административното производство, включително и тези за истинност и служебно начало при събирането на необходимите доказателства и справедливото решаване на въпроса. В изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е извършена проверка на място от общински служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ и след като е констатирана липса на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж за установения изкоп, същият е определен като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ и е съставен Констативен акт №ВТ-3468а-479/19.07.2023 г. Актът е редовно връчен на заинтересуваните лица, на които е осигурена възможност да подадат възражения в 7-дневен срок. От „Рей-би-ас“ ЕООД са се възползвали от правото да възразят, което е сторено писмено в срок. Не е спазен тридневният срок от изтичане на срока за възражения, респективно от подаване на възражение, за издаване на заповедта от кмета, но този срок е инструктивен и не бележи съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на крайния акт.

Изложените в жалбата доводи за липса на конкретизация и индивидуализиране на строежа съдът намира за неоснователни. В констативния акт, както и в оспорената заповед от 11.01.2024 г., поземленият имот, в който се намира подлежащият на спиране незаконен строеж – определен като „Изкоп“, е посочен с [идентификатор] по КККР на гр. Велико Търново. Недвусмислено е посочено, че сградите, за които с нарочна заповед е разрешено премахване, безспорно са отстранени, но допълнително е изпълнен и изкоп, надхвърлящ обема и параметрите на премахването, за който липсват строителни книжа. Направено е ясно описание, означени са размерите и специфичните характеристики на обекта. Указаното от общината с Писмо №5300-1124-2/06.07.2022 г. почистване на срутена земна маса и укрепване след премахването на сградите не изключва и не оправдава направата на незаконен изкоп. Не може да се приеме и тезата на жалбоподателя, че изкопът е резултат от дейностите по заповедта за премахване на постройките и е обоснован от Част „Конструкции“ на проект на лицензиран правоспособен проектант.

Фактическото твърдение, изложено в жалбата, че изкоп няма, се опровергава от заключението на СТЕ. Вещото лице е изготвило ориентировъчна схема – фиг. 1, на която е онагледен изкопът в план /л. 229 от делото/. Параметрите на строежа, установени от експерта, кореспондират с описанието и характеристиките, направени в констативния акт и заповедта. Подробно е отразено, че изкопът е с хоризонтална повърхност, с повдигнато ниво в горния северозападен участък, че дълбочината му е променлива, като е най-голяма в западния край, достигаща до около 5 м и постепенно намалява на североизток до около 2 м. Изготвен е снимков материал и окомерна скица за визуална презентация на позицията на строежа в имота. Тоест, констатираното от служителите на общината се подкрепя и от заключението на вещото лице, а и като официален свидетелстващ документ, чиято истинност не е опровергана в рамките на съдебното производство, констативният акт има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства, в това число характера и вида на изпълнението на процесното строителство.

Според заключението на вещото лице в изкопа са извършени почистващи и укрепителни дейности, които са част от изграждането на бъдещ строеж и за които липсва изготвен проект. По преценка на експерта височината на укрепващите съоръжения не е достатъчна. Извършеното събаряне на постройките е обосновано от нарочна заповед на кмета за това. В случай, че незаконният строеж бъде обратно насипан, при евентуално бъдещо одобряване на проект за геоложко проучване или инвестиционен проект, би се наложило отнемане на част от насипа. С Решение № 55/21.06.2023 г. на ЕСУТ при Община Велико Търново се предлага за одобрение проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ ІІІ, но реално проектите не са одобрени.

По същество становището на СТЕ е професионално и обективно изготвено. В съдебно заседание вещото лице убедително потвърждава, че за строежа няма разрешение за строеж, има само одобрени проекти за събаряне на сградите, които са на терена. Подчертава, че ако изкопът не се насипе, има опасност от самосрутване на земни маси. Тази констатация мотивира извода, че оспореният административен акт не разкрива противоречие с материалноправните разпоредби на закона, в каквато насока са оплакванията на жалбоподателя.

С оспорената заповед е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „Изкоп”. Основното възражение на жалбоподателя касае квалифицирането на изкопа като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Дадената легална дефиниция определя като строежи – надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Предвид описаното и в СТЕ, и в констативния акт безспорно се установява, че преди извършването на изкопа, на място е извършено премахване на сгради, след което е отнета земна маса и е предприето частично укрепване /за което също няма книжа/. Извършеното отнемане на земна маса представлява изкоп и отговаря на понятието строеж. Това е така, тъй като се установява подравнена хоризонтална повърхност, с неправилна форма в план и с приблизителна площ 280 кв. м, променлива дълбочина, достигаща от 2 м до 4,5 м. Тоест, отнемането от земната маса е локализирано под основите на премахнатите постройки и нивото на терена. Няма съмнение, че отнетите земни маси са с височина над 1 м и с площ над 30 кв. м, допустими за извършване на изкоп без строителни книжа по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Съдът приема, че разпореденият за спиране обект отговаря на легалната дефиниция за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР от ЗУТ. Определената по чл. 137, ал. 1, т. 6, вр. чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ шеста категория не е спорна.

По аргумент от чл. 225а, ал. 1 вр. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, за да бъде разпоредено премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория е достатъчно да е налице поне една от изброени хипотези на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. В случая се твърди извършване на строеж без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж – предпоставка за незаконност на строежа по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В хода на административната проверка въпросните изискуеми книжа не са представени. Същите не са представени и с възражението срещу констативния акт, а и в хода на съдебното дирене. Липсата им се потвърждава и от изслушаната СТЕ, според която за изкопа няма разрешение за строеж и проекти, има само одобрени проекти за събаряне на сградите, които обаче нямат отношение към отнемането на земна маса в дълбочина, под нивото на терена. Тоест, юридическият факт, с чието проявление правната норма свързва постановяване на заповед от вида на процесната, е налице към момента на издаването й, същият е надлежно установен и правилно квалифициран, поради което съдът приема за установено, че материалният закон е спазен.

Законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл. 151, ал. 1 от закона.

В конкретния случай, строежът представлява изкоп с приблизителна площ 280 кв. м и променлива дълбочина, достигаща от 2 м до 4,5 м, което е над допустимото съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1, вр. чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, предвиждаща да не се изискват инвестиционни проекти за издаването на разрешение за строеж на постройките на допълващото застрояване, с изключение на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване или търговия и постройките по чл. 151, ал. 1. Според чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за изкопи и насипи с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв. м. Безспорно процесният изкоп попада сред изключенията, за които не е предвиден облекчен режим. Това обуславя неприложимост на цитираните разпоредби и за констатираното строителство са необходими одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Жалбоподателят нито твърди, нито доказва наличието на такива, а поддържа защитна теза, че не са налице основания за издаването им.

Доводите на оспорващия за стартирано изменение на ПУП – ПРЗ /без наличие на одобрен проект понастоящем/, както и представените Инженерногеоложки доклад за проведени проучвания на УПИ ІІІ-3205, кв. 106 по плана на гр. Велико Търново и Проект за организация и изпълнение на демонтиране са относими към други производства и не оправдават предприетия без строителни книжа изкоп. Също така без значение за законосъобразността на настоящата заповед, както и за законността на изкопа са направените укрепвания и затрудненията по евентуално ново изкопаване с оглед хипотетично бъдещо строителство. ЗУТ изрично изисква за тази категория строежи и характеристики наличието на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж още преди да бъде започнато строителството на обекта, каквито строителни книжа в случая няма издадени. Жалбоподателят поддържа защитна теза, че отнемането на земна маса до процесните мащаби /дълбочина и площ/ е резултат от демонтирането на постройките, което е неприемливо и непотвърдено от гледище на закона и на доказателствата по делото, но дори да е така, това не отменя необходимостта от набавяне на нужните документи преди извършване на спорните дейности. Този извод не се променя и въз основа на Писмо № 5300-1124-2/06.07.2022 г. на кмета на Община Велико Търново, с което „Рей-би-ас“ ЕООД е задължено да преустанови изкопните дейности и да укрепи неукрепения изкоп и/или да извърши обратен насип до реализиране на последващи инвестиционни намерения. Разпореденото с това писмо не попада в обхвата на настоящата проверка за законосъобразност, но така или иначе обратен насип не е извършен, а предприетото укрепване е без изготвени проекти и недостатъчно според становището на експертизата. Не се споделя и съображението, че ако не се пристъпи към реализиране на инвестиционни намерения след насипването на изкопа, с времето, в резултат на атмосферното влияние съществува риск да се компрометира отново, което би засегнало и съседните имоти. Реално компрометирането е възможно именно заради противоправното поведение на жалбоподателя и предприетите незаконни изкопни дейности, поради което недопустимо е жалбоподателят да се възползва от собственото си противоправно поведение. Освен това, нормативно са уредени гаранции за безопасно премахване на незаконни строежи, така че да не бъде допуснато свличане на земни маси.

Горното обуславя извода, че процесният строеж се изгражда без необходимите строителни книжа и като такъв представляват незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване. Разпоредбите на чл. 225а, ал. 1 вр. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, послужили като правно основание за издаване на процесната заповед, предвиждат, че при констатиране от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ на строеж от четвърта до шеста категория или на част от него, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед премахване на незаконния строеж.

За пълнота на изложението следва да се уточни, че съобразно събраните доказателства следва да се приеме, че строежът е изпълнен м. 02.2022 г., за което обстоятелство не е налице и спор по делото. С оглед времето на извършване на строителството неприложими се явяват разпоредбите на § 183, § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ бр. 65/2003 г./ и §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ бр. 82/2012 г./ за узаконяване на незаконни строежи. Първият параграф визира започнатите производства по узаконяване на строежите до влизането му в сила - 25.07.2003 г., а §184 и §127, ал. 2 ЗУТ – строежите, изпълнени до същата дата. От своя страна §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ бр. 82/2012г., в сила от 26.11.2012 г./, предвижда търпимост за строежите, които са завършени до влизане в сила на ЗУТ, т.е. до 31.03.2001 г. Процесният изкоп не попада в която и да е от хипотезите, предвид периода на изпълнение.

Неприложими в случая са и разпоредбите, касаещи търпимостта на незаконните строежи – пречка за тяхното премахване. С разпоредбите на §16 от ПР на ЗУТ се допуска да не бъдат премахвани строежи, ако отговарят на определени условия. Същите обаче следва да са изпълнени в посочени периоди от време, най-късният от които изтича в деня на обнародване на ЗУТ – 02.01.2001 г. С оглед годината на извършване на строежа не са налице предпоставките за търпимост.

Оспорената заповед съответства и на целта на закона, доколкото ЗУТ застъпва принципа за нетърпимост към незаконното строителство, като във всички случаи засягащо по негативен начин важни обществени интереси, противопоставими на тези на собственика на незаконния строеж

По изложените съображения подадената жалба се явява неоснователна и направеното с нея оспорване следва да се отхвърли.

 

Предвид изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото се явява основателна. Съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено съгласно нормата на 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІV-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Рей-Би-Ас-Стройекспорт“ ЕООД, [ЕИК], гр. В. Търново срещу Заповед №РД 22-68/11.01.2024 г. на кмета на Община Велико Търново.

ОСЪЖДА „Рей-Би-Ас-Стройекспорт“ ЕООД, [ЕИК], гр. Велико Търново да заплати на Община Велико Търново разноски по делото в размер на 200 /двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.