Р Е Ш Е Н И Е № 193
20.11.2019г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 94 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.34 от ЗС –
съдебна делба във втора фаза по нейното извършване.
С влязло в сила Решение № 60/10.06.2019г., постановено
по настоящото дело, е допусната делба на следните недвижими имоти: урегулиран поземлен имот XV
– 194 /петнадесет римско за имот по планоснимачен номер сто деветдесет и
четири/, в квартал 24 /двадесет и четири/, по плана на село Дюлево, община
Средец, Област Бургас, целият от 1300 кв.м. /хиляда и триста квадратни метра/,
при граници: улица, УПИ XVI – 194,
УПИ VII – 192, УПИ VIII – за
озеленяване, УПИ XIV – 193, ведно с изградена в имота
полумасивна жилищна сграда, с приземен етаж за стопански нужди,
застроена на площ от 56 кв.м. /петдесет и шест квадратни метра/ и разгъната
застроена площ от 112 кв.м. /сто и дванадесет квадратни метра/, при квоти:
½ идеална част заГеорги М.А. и ½ идеална част за С.А.А. и дворно
място с площ 1090 кв.м. /хиляда и деветдесет квадратни метра/, съставляващо
поземлен имот № 194 /сто деветдесет и четири/, в квартал 24 /двадесет и четири/
по плана на село Дюлево, община Средец, област Бургас, при граници на имота:
улица, имот № 195 /сто деветдесет и пет/, имот № 196 /сто деветдесет и шест/,
имот № 192 /сто деветдесет и две/, имот № 194 /сто деветдесет и четири/, за
който имот по влязъл в сила, но неприложен в срок дворищно регулационен план е
отреден урегулиран поземлен имот XVI – 194
/шестнадесето римско за имот сто деветдесет и четири/ с площ 1120 кв.м. /хиляда
сто и двадесет квадратни метра/, с неуредени регулационни сметки – придаваеми
по регулация от имот № 196 /сто деветдесет и шест/ - 30 кв.м. /тридесет
квадратни метра/, собствено място в УПИ – 1090 кв.м. /хиляда и деветдесет
квадратни метра/, при граници на УПИ: улица и УПИ XVII
– 195 /седемнадесето римско за имот сто деветдесет и пет/, УПИ VI – 196 /шест римско за имот сто двадесет и шест/, УПИ VII – 192 /седем римско за имот сто деветдесет и две/ и УПИ XV – 194 /петнадесет римско за имот сто деветдесет и четири/,
при квоти: ½ идеална част за Г.М.А. и К.А.А. в режим на съпружеска
имуществена общност и ½ идеална част за С.А.А..
В
открито съдебно заседание процесуалния представител на Г.М.А. и К.А.А. – адв.С.П.,
отправя искане при извършване на делбата, на доверителите ѝ да бъдат
разпределени незастроения имот УПИ ХVI – 194, в
кв.24, с площ 1120 кв.м., като за уравнение на дяловете се извърши съответно
доплащане от другата страна. Процесуалния представител на С.А.А. – адв.Х.К., в
открито съдебно заседание също заявява претенция за разпределение в дял на доверителя ѝ на УПИ – 194 в
кв.24, с площ 1120 кв.м., като впоследствие не поддържа искането за извършване
на делбата чрез разпределение. В последното проведено по делото съдебно
заседание релевира, че счита за най – справедлив способ за извършване на
делбата този на съставяне на разделителен протокол и обявяването му за
окончателен, а след влизане в сила на решение по чл.350 от ГПК и разпределение
на дяловете, чрез теглене на жребий. Релевира, че разпределението по чл.353 от ГПК в случая е неподходящ способ за извършване на делбата, тъй като чрез него
не може да се осигури равенство на съделителите, тъй като в единия имот
попадала жилищна сграда, а другият бил изцяло незастроен, не били налице
еднакви по вид имоти, които да бъдат разпределени между съделителите, които
имали равен дял в съсобствеността. Отправя искане да се допусне извършване на
делбата, чрез теглене на жребий, като счита, че това е най – справедливия
способ за извършване на делбата.
След съвкупна преценка на събраните по делото релевантни за
спора доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетото във втората фаза на делбата, заключение на
Съдебно – техническата експертиза, пазарната стойност на допуснатият до делба
процесен имот XV – 194, кв.24 по плана на село Дюлево, с площ от 1300 кв.м., ведно
с изградена в имота жилищна сграда на един жилищен етаж и приземен складов
етаж, с разгърната застроена площ от 112 кв.м., при граници: улица, УПИ XVI – 194, УПИ VII – 192, УПИ
VIII – за озеленяване, УПИ XIV – 193, е 23 661 лева, а пазарната стойност на допуснатия до делба
процесен имот XVI – 194, кв.24 по плана на село Дюлево, с площ от 1090 кв.м, при
граници: улица, УПИ XVII – 195, УПИ VI
– 196, УПИ VII – 192, УПИ XV – 194, е
10 464 лева. Относно поделяемостта на имотите в заключението се сочи, че УПИ XV – 194, кв.24 по плана на село Дюлево с площ от 1300 кв.м. и
жилищна сграда с разгърната застроена площ от 112 кв.м. е неподеляем на два
дяла, тъй като приземния етаж е със светла височина 1,80 м., която е
недостатъчна за жилищен етаж, съгласно Наредба № 7 за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, чл.72, ал.3 от
която изисква за жилище светла височина от 2,60 м. Излага се, че
разпределението на жилищния етаж, не дава възможност за създаване на две жилища
при условията на чл.110, ал. 1 от Наредба № 7 за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, според който
всяко жилище трябва да има най – малко едно жилищно помещение, кухня или
кухненски бокс, баня – тоалетна и най – малко едно складово помещение в или
извън жилището, като тези условия не били налице в процесния имот, поради което
жилищната сграда била неподеляема. За поземлен имот с УПИ XV – 194, кв.24, по плана на село Дюлево, състоящ се от 1300
кв.м. площ и с лице от 21 м., се сочи, че е неподеляем, тъй като съгласно
изискванията на чл.19, ал.1, т.1 от Закона за устройство на територията,
размерите на поземлените имоти в селата следвало да имат най – малко 16 м. лице
и 500 кв.м.повърхност. По отношение на поземления имот с УПИ XVI – 194, кв.24, по плана на село Дюлево, състоящ се от 1090
кв.м. площ и лице 17 м., поради което също се сочи, че е ноподеляем, тъй като
съгласно изискванията на чл.19, ал.1, т.1 от Закона за устройство на
територията, размерите на поземлените имоти в селата следва да имат най – малко
16 м. лице и 500 кв.м. повърхност.
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
В
делбеното производство съсобствеността може да бъде прекратена по някой от
следните способи: 1. Възлагане по реда на чл.349 от ГПК; 2. Теглене на жребий;
3. Разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК; 4. Изнасяне на имота на
публична продан.
Изборът
за извършване на делбата е обусловен от основания принцип по възможност всеки
съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество, съобразно
предписаното в чл.34, ал.2 от ЗС във вр. с чл.69, ал.2 от ЗН. В тази връзка от
съществено значение е дали броят на реалните дялове съответства на броя на
съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността
на дяловете на съделителите, както и наличието на възможност за обособяване на
повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на
съделителите относно начина на извършване на делбата. В настоящия случай
предмет на делбата са два имота – урегулиран поземлен имот, ведно със застроена
в него жилищна сграда и урегулиран поземлен имот, който е незастроен. Същите
следва да се разпределят по отношение на тримата съсобственика, като по
отношение на застроения имот /УПИ XV – 194,
кв.24, по плана на село Дюлево, състоящ се от 1300 кв.м. площ/ – същият е
съсобствен при равни дялове само между Г.М.А. и С.А.А., а другият незастроен
имот /УПИ XVI – 194, кв.24, по плана на село Дюлево, състоящ се от 1090
кв.м. площ/ - е съсобствен между Г.М.А., К.А.А. и С.А.А., като първите двама
съделители имат общо ½ идеална част от съсобствения имот, притежавана
при условията съпружеска имуществена общност, а другият съделител има ½
идеална част от него. От заключението на приетата по делото Съдебно –
техническа експертиза се установи, че с оглед техническите характеристики на всеки
един от двата имота, е невъзможно същите да бъдат разделени на отделни имоти. Предвид
това от делбената маса могат да се обособят само два дяла, като стойността на
единия е 23 661 лева, а на другия 10 464 лева, колкото е стойността на всеки
един от двата имота.
По
отношение на искането на С.А.А. за извършване на делбата по чл.350 от ГПК, чрез
съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, съобразно чл.352 от ГПК, след влизане в сила на решението по разделителния протокол, съдът намира
следното:
Нормата на чл.353 от ГПК предвижда, че съдът може да извърши
делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без теглене
на жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва
невъзможно или много неудобно. Съобразно ППВС №
7 от 28.11.1973г. на Пленума на ВС, тегленето на жребий е невъзможно,
когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по
площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни.
Ако при такава хипотеза се пристъпи към разпределение на имотите чрез жребий,
може да се получи така, че съделителят с по – голяма част, да получи по – малък
дял, а този с по – малка част – по – голям дял. Тегленето на жребий трябва да
се счете много неудобно например в случаите, когато преди делбата съделителите
са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни
подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и
преустройства, и въобще когато
възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между
съделителите.
В
настоящото производство допуснатите до делба имоти са два, като от същите,
видно от приобщеното в производството заключение на Съдебно – техническата
експертиза, се установи, че всеки един от тях е неподеляем. Съответно двата
дяла, които биха могли да се образуват от тези два имота, с оглед тяхната цена,
са явно неравностойни - застроеният имот
УПИ XV – 194, кв.24, по плана на село Дюлево, състоящ се от 1300
кв.м. площ е оценен за сумата от 23 661 лева,
а другият незастроен имот УПИ XVI – 194,
кв.24, по плана на село Дюлево, състоящ се от 1090 кв.м. площ е оценен за сумата
от 10 464 лева, като същите се различават съществено и по отношение на
извършеното застрояване в тях, тъй като в единия от имотите е построена жилищна
сграда. В същото време лицата, които са съделители в настоящото делбено
производство са три, от което следва, че дяловете не съответстват на лицата,
имащи права в съсобствеността. Още повече, че единият от тях – а именно К.А.А.
е съсобственик само по отношение на единия от имотите, по отношение на който е
допусната делбата - УПИ XVI – 194,
кв.24, но не и по отношение на другия имот УПИ XV
– 194, кв.24. Съответно и съсобствеността в единия от имотите не е при равни
квоти между съделителите – някои от тях имат по – голям дял от имуществото,
други по – малък, а един от съделителите даже няма никакво право на собственост
по отношение на допуснатия до делба имот. При това положение, при извършване на
делбата с разделителен протокол и жребий, може да се стигне до хипотеза, в
която да бъде изтеглен жребий за имот от съделител, който няма право на
собственост върху въпросния имот. Предвид това извършването на делбата по реда
на чл.350 от ГПК и съответно чрез теглене на жребий освен, че е много трудно,
тъй като с оглед неравностойността на делбените имоти би породило имуществени
спорове между съделителите, се оказва и невъзможно, поради това, че не е налице
съсобственост между всички съделители по отношение на всички имоти, допуснати
до делба в настоящото производството.
По
отношение на искането на Г.М.А. и К.А.А. за извършване на делбата при условията
на чл.353 от ГПК, като да им бъдат разпределени незастроения имот УПИ ХVI – 194, в кв.24, с площ 1120 кв.м., като за уравнение на
дяловете се извърши съответно доплащане от другата страна, съдът намира
следното:
Основен
принцип в делбеното производство е, че всеки съсобственик може да иска своя дял
в натура, доколкото това е възможно и само ако имотите не могат да се поделят
удобно, се изнасят на публична продан, съобразно чл.69, ал.2 от ЗН. В тази
връзка всеки съсобственик има правото на реален дял от съсобственото имущество,
ако обособяването на достатъчен брой реални дялове е възможно и удобно, като
това право съществува по отношение на всеки един имот. Преценката дали такова
обособяване на реални дялове е възможно и удобно зависи както от вида и
предназначението на допуснатите до делба имоти – т.е. от обективни фактори,
така и от волята на съделителите – т.е. от субективното им отношение към
предвидената в закона възможност да поискат и съответно да получат дял в натура
– в този смисъл Решение № 74/25.03.2013г., постановено по гр.д.№ 744/2012г., II г.о., ГК, по описа на ВКС.
В
настоящото производство е невъзможно обособяването на достатъчен брой реални
дялове за всеки един от съделителите, с оглед изложените съображения по
отношение на искането за извършването на делбата по реда на чл.350 от ГПК.
Предвид това обективно не могат да се обособят достатъчно дялове, които да
бъдат отредени за всеки един от тримата съделители. Дори да се приеме, че би
могло да се обособят два дяла, като единият да се разпредели на С.А., а другият
общо на К. и Г. А., следва да бъдат изследвани
въпросите какви са делбените права на страните за всеки един от имотите,
извършвани ли са в имотите подобрения, налице ли е трайно установен по волята
на страните начин на ползване, както и съществува ли възможност за такова
разпределение, при което стойността на поставените в дял имоти да съответства в
най – голяма степен на стойностното изражение на квотата на всеки съделител в
съсобствеността.
В
настоящото производство не се установи, като не бяха и въведени такива
твърдения, че по отношение на процесните имоти са налице извършени подобрения,
както и че е осъществено право на ползване спрямо тях. В същото време двата
имота са значително неравностойни като цена, още повече, че единият е застроен
с жилищна сграда, а другият е незастроен.
Действително е допустимо разпределение на различни по вид самостоятелни
имоти само, ако между страните липсва спор относно обособяването им на
самостоятелни дялове, но при наличието на спор, за да е приложим способът на
чл.353 от ГПК, е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното
имущество – в този смисъл Решение № 165/08.05.2012г., постановено по гр.д.№
900/2011г., II г.о., ГК, по описа на ВКС. В настоящият случай въпросът
относно обособяването на имотите в дялове действително е спорен, доколкото с
оглед релевираните искания в проведените открити съдебни заседания, става ясно,
че претенцията на всички съделители е концентрирана спрямо незастроения имот -
УПИ ХVI – 194, в кв.24, с площ 1120 кв.м. Предвид това, при наличие
на два имота, различни по вид и значително неравностойни като цена, всеки от
които е реално неподеляем и липса на предпоставки за предпочитане по отношение
на някой от съделителите, да му бъде разпределен имота, делбата не следва да се
извършва по реда на чл.353 от ГПК.
Не
са налице и предпоставките за извършване на делбата и по реда на чл.349 от ГПК
чрез възлагане на неподеляемото жилище, като не са и отправени такива искания
от страните в производството.
Ето
защо единственият възможен способ за прекратяване на съсобствеността е изнасяне
на имотите на публична продан. На основание чл.354 от ГПК всеки от съделителите
може да участва в публичната продан и да изкупи имота. Сумата, получена от
проданта, следва да се разпредели между страните, според техните права в
съсобствеността.
По разноските:
Съобразно чл.355 от ГПК страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им. В чл.8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса в
размер на 4% върху стойността на дяловете. Въпросната нормативна уредба е
съобразена с характера на делбеното производство като особено исково
производство, предназначено да ликвидира състоянието на съществуваща
съсобственост, а всяка от страните има качеството на ищец и ответник една
спрямо друга. Предвид това отговорността за разноските не е уредена като
санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в чл.78 от ГПК.
Следователно дължимата държавна такса и останалите деловодни разноски следва да
се понесат от страните съобразно стойността на дяловете им, а разноските за
процесуално представителство се понасят от страните така както са ги направили.
В
настоящия случай, по иска за делба, съделителите следва да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на Районен съд – Средец следните държавни такси, изчислени
съобразно стойността на дяловете им, както следва:
Мотивиран
от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните
допуснати до делба между Г.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** и К.А.А., ЕГН **********,с
адрес: *** и С.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, недвижими имоти, а именно:
Урегулиран
поземлен имот XV – 194 /петнадесет римско за имот по планоснимачен номер сто
деветдесет и четири/, в квартал 24 /двадесет и четири/, по плана на село
Дюлево, община Средец, Област Бургас, целият от 1300 кв.м. /хиляда и триста
квадратни метра/, при граници: улица, УПИ XVI – 194, УПИ VII – 192, УПИ VIII – за озеленяване, УПИ XIV
– 193, ведно с изградена в имота полумасивнажилищна сграда, с приземен етаж за
стопански нужди, застроена на площ от 56 кв.м. /петдесет и шест квадратни
метра/ и разгъната застроена площ от 112 кв.м. /сто и дванадесет квадратни
метра/ и Дворно място с площ 1090 кв.м. /хиляда и деветдесет
квадратни метра/, съставляващо поземлен имот № 194 /сто деветдесет и четири/, в
квартал 24 /двадесет и четири/ по плана на село Дюлево, община Средец, област
Бургас, при граници на имота: улица, имот № 195 /сто деветдесет и пет/, имот №
196 /сто деветдесет и шест/, имот № 192 /сто деветдесет и две/, имот № 194 /сто
деветдесет и четири/, за който имот по влязъл в сила, но неприложен в срок
дворищно регулационен план е отреден урегулиран поземлен имот XVI – 194 /шестнадесето римско за имот сто деветдесет и четири/
с площ 1120 кв.м. /хиляда сто и двадесет квадратни метра/, с неуредени
регулационни сметки – придаваеми по регулация от имот № 196 /сто деветдесет и
шест/ - 30 кв.м. /тридесет квадратни метра/, собствено място в УПИ – 1090 кв.м.
/хиляда и деветдесет квадратни метра/, при граници на УПИ: улица и УПИ XVII – 195 /седемнадесето римско за имот сто деветдесет и пет/,
УПИ VI – 196 /шест римско за имот сто двадесет и шест/, УПИ VII – 192 /седем римско за имот сто деветдесет и две/ и УПИ XV – 194 /петнадесет римско за имот сто деветдесет и четири/.
Сумата, получена от продажбата, на
Урегулиран поземлен имот XV – 194
/петнадесет римско за имот по планоснимачен номер сто деветдесет и четири/, в
квартал 24 /двадесет и четири/, по плана на село Дюлево, община Средец, Област
Бургас, целият от 1300 кв.м., следва да се разпредели между съделителите, както
следва: ½ идеална част за Г.М.А. и ½ идеална част за С.А.А.;
Сумата, получена от продажбата на Дворно място с площ 1090
кв.м. /хиляда и деветдесет квадратни метра/, съставляващо поземлен имот № 194
/сто деветдесет и четири/, в квартал 24 /двадесет и четири/ по плана на село
Дюлево, община Средец, област Бургас, за който имот по влязъл в сила, но
неприложен в срок дворищно регулационен план, за който е отреден урегулиран
поземлен имот XVI – 194 /шестнадесето римско за имот сто деветдесет и четири/
с площ 1120 кв.м. /хиляда сто и двадесет квадратни метра/, с неуредени
регулационни сметки – придаваеми по регулация от имот № 196 /сто деветдесет и
шест/ - 30 кв.м. /тридесет квадратни метра/,
следва да се разпредели между съделителите, както следва: - ½
идеална част за Г.М.А. и К.А.А. в режим на съпружеска имуществена общност и
½ идеална част за С.А.А..
ОСЪЖДА всяка от
страните да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Средец, държавна такса, както следва:
-
С.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***
– 682,50 лева /шестстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки/;
-
Г.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***
– 473,22 лева /четиристотин седемдесет и три лева и двадесет и две стотинки/;
-
Г.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***
и К.А.А., ЕГН **********,с адрес: *** – 209,28 лева /двеста и девет лева и
двадесет и осем стотинки/.
УКАЗВА на ищците,
че в 6 – месечен срок от влизане в сила на съдебното решение следва да отбележат
същото в Агенцията по вписванията, Служба по вписванията – гр.Средец.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните по делото.
Районен съдия:.....................