Р Е Ш Е Н И Е
№ 86
гр.
Велико Търново, 03.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
При секретаря М. Н.и прокурора от ВТОП В.
Кърчева разгледа докладваното от
председателя касационно НАХД № 10084/2022
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН)
Образувано е по
касационна жалба на Я.А. ***, чрез ***Ив. И. ***, против Решение № 9 от 21.02.2022 г.
по АНД № 16/2022 г. на Районен съд-гр. Павликени.
С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно постановление № 21-0311-000690/11.11.2021 г.
на началника на РУ към ОДМВР - В. Търново, РУ Павликени (НП), с което на касатора
са наложени наказания:
1.
глоба
от 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на
основание чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП за деяние по чл. 5,
ал. З, т. 1 от ЗДвП,
2.
глоба
от 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП за нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
3.
глоба
от 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. З от ЗДвП за нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП .
С касационната жалба
се претендира неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и
се иска отмяната му и отмяната на НП. Касаторът възразява срещу мотивите на
въззивния съд за доказаност на нарушенията. Счита, че съдът безкритично и
неправилно е игнорирал противоречията в показанията на свидетелите, които не са
посочили еднозначно нито вида на управляваното МПС, нито посоката на движение,
както и не са дали показания за това как е материализиран отказът да се извърши
кръвна проба, предявен ли е резултата от техническото средство за отчитане на
алкохол на шофьора и имал ли е възражения той. Твърди, че в преписката не се
намира и писмено доказателство за годност на техническото средство, с което е
изследвана алкохолната проба на водача. Не претендира разноски.
Ответникът по
касационната жалба – РУ – Павликени, не взема становище по спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата,
като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по
делото доказателства от ПРС и наведените от страните възражения, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 1 на ЗАНН, административният
съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на
глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така
определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Въззивната инстанция
правилно е установила всички релевантни факти и обстоятелства по делото:
На 12.10.2021 г. около 22.55 часа служители на ответника по
касация извършвали обход в с. Батак, община Павликени със служебен автомобил,
когато забелязали движещ се автомобил Мерцедес 230, който спрели за проверка
пред дом № 9, на улица „6-та". Служителите на РУ слезли, представили се и
поискали от водача документи за автомобила. Той не носел СУМПС, контролен талон
и свидетелство за регистрация на МПС. Водачът представил лична карта, от където
била снета самоличността му и служебно било установено, че е правоспособен
шофьор. На място на водача Я.А. *** е извършена проба за алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 фабр. № 0031, като било отчетен 0.82 промила
алкохол в издишания въздух. Показанието било показано на водача и другите
служители от РУ Павликени. Бил издаден и талон за изследване № 088431, но водачът
отказал да даде кръвна проба.
В тази връзка бил съставен
първо АУАН, а въз основа на него и процесното НП, с което на Я.А. *** са
наложени наказания:
1. глоба от 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за деяние по чл. 5, ал.
З, т. 1 от ЗДвП,
2. глоба от 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2
от ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
3. глоба от 10 лв. на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. З от ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП.
В законния срок НП е оспорено пред ПРС, който го е потвърдил като
законосъобразно, тъй като е намерил, че от формална страна съдържа всички
задължителни реквизити, при съставянето му не са допуснати съществени пороци,
не противоречи на закона и правилно ангажира отговорността за А., доколкото е
доказано авторството и извършването на деянията. Въззивният съд е посочил, че нарушенията
са безспорно установени и доказани, тъй като концентрацията на алкохол в кръвта
на водача е отчетена с техническо средство, което е годно, минало технически
преглед. На водача е бил връчен талон за медицинско изследване, но той е
отказал да даде кръв за изследване като саморъчно е написал, че отказва
кръвната проба. Съдът е посочил, че разпоредбите на Наредба № 30 дават
приоритет на резултата от химическото изследване, но при липса на такова, се
приемат показанията от техническото средство. Което е направено в случая. Освен
това водачът не е представил на контролните органи свидетелство за регистрация
на автомобила, който управлявал, както и СУМПС и контролен талон към него.
Настоящият състав намира изводите на районния съд за
съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Районният
съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до правилен извод за законосъобразността
на НП, като касационният състав споделя мотивите на ПРС и намира, че не следва
да ги повтаря, а на основание чл. 221, ал. 1 от АПК препраща към тях.
По конкретните
възражения, заявени в касационната жалба, съдът намира следното: На първо място, първото от
деянията, за които е санкциониран касатора е такова нарушаващо забраната по чл.
5, ал. З, т. 1 от ЗДвП. Цитираната норма гласи: На водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Според т. 10 на §6 от ДР на ЗДвП "Пътно
превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и
използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се
приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по
пътищата. Т.е. очевидно е, че понятието ППС е най-широкото, използвано от
закона и за да е съставомерно нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 е достатъчно водачът
да е управлявал каквото и да е по вид ППС. В този смисъл дали е лек автомобил,
бус и каква марка и модел е без значение. По делото нито един от свидетелите не
е отрекъл, че касаторът е управлявал ППС, а какво е било МПС – лек автомобил,
бус и какъв модел е без значение. На следващо място, също ирелевантно за спора
е в каква посока се е движил автомобилът, след като не е спорно, че същият е бил
в движение непосредствено преди проверката и е бил управляван от касатора. Няма
никакво значение и как е установена самоличността на водача, след като нито
пред въззивния, нито пред настоящия съд се оспорва тази самоличност и факта, че
именно А. е управлявал ППС. В тази връзка следва да се държи сметка, че
съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да извършват
проверки за установяване самоличността на лице за което има данни, че е
извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред, като според ал.
2 установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за
самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които
познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Т.е.
представянето на документ за самолично е само едно от множеството други
равностойни възможности.
На следващо място, дори и
на водача да не е показан дисплея на техническото средство Дрегер, с което е
отчетен резултата, това не може да е съществено процесуално нарушение, след
като това показание е сведено до знанието на водача – първо чрез самия АУАН,
второ чрез талона за медицинското му кръвно изследване. Ако същият е имал
съмнения се числото посочено там - 0.82 промила, не е било обективирано и изведено
от показанията на съответното устройство то е следвало просто да оспори този
резултат и да даде кръвна проба за неговото опровергаване. В тази връзка
несъстоятелно е възражението, че нямало доказателства за обективиран отказ
касатора да се подложи на контролно изследване. Напротив, видно от представения
по делото Талон за изследване № 088431 на л. 8 от делото на ПРС е, че А.
двукратно собственоръчно е записал „отказвам“, както да бъде тестван чрез доказателствен
анализатор, така и чрез медицинско и химическо изследване.
На края, варно е, че съдът
декларативно е посочил, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е
отчетена с техническо средство, което е годно, минало технически преглед, но
това е така, защото тези обстоятелства не са били заявени като спорни от
касатора пред него, а и пред настоящия съд. Всъщност процесуалният представител
на касатора в настоящето дело е констатирал пред въззивния съд, че „няма
доказателства за валидността на алкотеста“, но нито е оспорил годността му като
техническо средство да установи концентрацията на алкохол у водача, нито
неговата техническа изправност. За това е съдът не е събирал такива доказателства.
Такова оспорване на годността и техническата изправност на устройството няма и
в касационната жалба. След като това е така, съдът няма основание да отрече
един факт, по който никой не е спорил, още по-малко опровергал данните му.
В останалата си част решението се оспорва чисто бланкетно,
а и пред въззивния съд е било заявено, че водача няма претенции за глобите, и в
този смисъл касационния състав намира НП за законосъобразно в неговата цялост.
Предвид
горното настоящият касационен състав намира, че оплакванията, така както са
формулирани и изложени в касационната жалба, са неоснователни, защото не се оправдават
фактически и от гледище на закона. Съобразно горното, касационната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение – правилно и като такова следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9 от 21.02.2022 г. по АНД №16/2022
г. на Районен съд - Павликени.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.