РЕШЕНИЕ
№ 914
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300501230 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №1135 от 04.04.2022г., постановено по гр.д.№1462/2022г.
по описа на РС-Пловдив, ІІ гр.с., е допуснато настаняване по съдебен ред на
детето Л.Н. Г., ЕГН **********, родена на ***г. от майка- Н.И.Г., ЕГН
**********, и баща- непосочен в удостоверението за раждане, в семейството
на Т. Н. Г. /баба по майчина линия/, с адрес- ***, за срок от три години.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателката
Н.И.Г., ЕГН **********, която в подадената чрез пълномощника си адв.
Д.У.А. въззивна жалба оспорва изводите на първоинстанционния съд, че са
налице условията за настаняване на детето извън семейство. Искането до
въззивния съд е за оставяне без уважение молбата на Дирекция ”Социално
подпомагане” за настаняване по съдебен ред на детето в семейството на
неговата баба.
Ответната страна по въззивната жалба- Дирекция „Социално
подпомагане”- гр.Пловдив, чрез пълномощника си юрк. Г.Т., оспорва
същата и иска оставянето й без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив изразява
становище, че жалбата е неоснователна.
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.28,
1
ал.6 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./ и срещу подлежащо на
обжалване съдебно решение, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът е сезиран с молба с правно основание чл.26,ал.2 във вр. с чл. 25,
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./,
подадена от Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) - Пловдив, с искане
до съда за постановяване спрямо малолетното дете Л.Н.Г., ЕГН **********,
мярка за закрила чрез настаняването му в семейството на бабата по майчина
линия Т.Н.Г. за срок от три години или по преценка на съда с оглед опазване
на интересите на детето.
От представения социален доклад, на основание чл.26,ал.3, т.1 от
ЗЗДет. се установява, че детето Л.Н.Г., ЕГН **********, не е било
припознато и не познава биологичния си баща и до 20.01.2022г. е било
отглеждано от майката Н.И.Г., която системно злоупотребява с алкохол,
оставя детето без надзор и упражнява физическо насилие спрямо него.
На 20.01.2022г. е била издадена заповед за предоставяне на полицейска
закрила на детето, тъй като то е било оставено без надзор от майката. От
показанията на св. П.Г.- брат на майката Н.Г., дадени пред въззивния съд,
се установява, че през м. януари приятелят на сестра му му се обадил и
му казал, че тя е набила детето без причина, след което довел детето при
него и му го предал. Детето споделило със свидетеля, че майка му го е
набила, след което той го завел в полицията и подали жалба. Според
свидетеля сестра му злоупотребява с алкохол и не се държи добре с
детето, като проявява агресия спрямо нея и я обижда.
От заключението на приетата пред въззивната инстанция комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява, че Н.И.Г.
страда от синдром на алкохолна зависимост с характерните за това видими
промени в поведението и промени в толеранса, абстинентен синдром,
загуба на контрол. Налице са данни за тежка промяна на личността от
алкохолен тип, некритичност и отказ от лечение, като актуалното й
състояние изключва способността системно и адекватно да се грижи за
детето си. Емоционалната връзка между детето и майката е силно
редуцирана и почти прекъсната, като майката не е в състояние да
удовлетвори базовите, емоционалните и образователните потребности на
детето и не е н състояние да се грижи постоянно и адекватно за
отглеждането, възпитанието и образованието на детето.
Изслушана непосредствено пред въззивния съд, майката на детето-
Н.Г. заявява, че е в лоши отношения с майка си и брат си, които
манипулират детето. Твърди, че досега не е имала проблеми с
отглеждането на детето, като гледа и още едно дете на три години и
половина, което е на мъжа, с когото живее на семейни начала. Заявява,
че пие по малко бира вечер и няма здравословни проблеми.
Бабата на детето по майчина линия Т.Г. при изслушването си пред
първоинстанционния съд заявява готовност да се грижи и отглежда детето.
2
Със заповед на Директора на ДСП- Пловдив, детето временно е
настанено по административен ред в семейството на бабата по майчина линия
до произнасянето на съда с решение.
За да уважи молбата за настаняване на детето Л.Н.Г., ЕГН **********,
в семейството на бабата по майчина линия за срок от три години,
първоинстанционният съд е приел, че Л. е дете в риск по смисъла на
Закона за закрила на детето и майката не е в състояние да се грижи за
нея.
Настоящата инстанция,като взе предвид всички събрани по делото
доказателства, изцяло възприема изводите на ПРС, че са налице основанията
за настаняването на детето извън биологичното му семейство. Съгласно
разпоредбата на чл. 125 от СК родителите имат задължение да се грижат за
физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за
неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
Родителите отглеждат детето, формират възгледите му и осигуряват
образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и
наклонностите на детето с цел израстването му като самостоятелна и
отговорна личност. За да бъде счетено, че родителят би могъл да полага
адекватни грижи за детето, следва да се установи възможността за
комплексно изпълнение на всички задължения, които той има спрямо детето.
Следва да се има предвид също, че изпълнението на задълженията на
родителя спрямо детето се дължи постоянно. Интересите на детето са
определящи, поради което от тях следва да се ръководи съда при преценката
по Закон за закрила на детето.
Според настоящия съдебен състав към настоящия момент майката
Н.Г. не е в състояние да полага адекватни грижи за детето. За
осъществяване на адекватна родителска грижи се изисква не само желание от
страна на родителя, но и родителски капацитет и емоционална зрялост.
Липсват доказателства, от които може да се направи извод, че майката е в
състояние да полага постоянна, непрекъсната и адекватна родителска грижа.
В тази връзка по делото е категорично установено начин от заключението
на приетата пред въззивната инстанция комплексна съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза, че тя страда от синдром на алкохолна
зависимост, емоционално раздразнителна е, с конфликтна готовност и с
поведението си би могла да постави детето в риск, ако живеят в едно
домакинство. При тези данни по делото са налице основанията на чл.25,
ал.1, т.2, 3 и 4 от Закона за закрила на детето и в интерес на детето е да
бъде предприета мярка за закрила чрез настаняването му в семейството на
бабата по майчина линия Т.Г. за срок от три години.
Предвид изложеното първоинстанционното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Закона за закрила на детето
приемното семейство и семейството на роднини или близки са задължени да
дават сведения на родителите за детето и да им съдействат за личните им
отношения с него. Ако такива отношения са в интерес на детето, районният
3
съд се произнася по техния режим с определение. В случая районният съд не
се е произнесъл за определяне на режим на лични отношения на майката с
детето. Според въззивната инстанция възможността за поддържане на
лични отношения ще съдейства за възстановяване и укрепване на връзката
на детето с майката, която от своя страна декларира желание да продължи
да се грижи за него. С оглед на горното и при очевиден интерес за всяко
дете да изгради и съхрани емоционалната връзка с родителя си, на основание
чл.33 от ЗЗДет. следва да бъде определен режим на отношенията между тях:
всяка първа и трета сряда от месеца от 14.00ч. до 16.00ч. на територията на
Отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Пловдив, в присъствието на социален
работник с оглед охраняване сигурността и интересите на детето.
Предвид изложеното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1135 от 04.04.2022г., постановено по
гр.д.№1462/2022г. по описа на РС-Пловдив, ІІ гр.с., с което е допуснато
настаняване по съдебен ред на детето Л.Н.Г., ЕГН **********, родена на
***г. от майка- Н.И.Г., ЕГН **********, и баща- непосочен в
удостоверението за раждане, в семейството на Т.Н.Г. /баба по майчина
линия/, с адрес- ***, за срок от три години.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на майката Н.И.Г.,
ЕГН **********, с детето Л. Н.Г., ЕГН **********: майката има право да
вижда детето всяка първа и трета сряда от месеца от 14.00ч. до 16.00ч. на
територията на Отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Пловдив, в присъствието
на социален работник, като Т.Н.Г. следва да осигури присъствието на детето в
посоченото време и място.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4