№ 22
гр. С.З., 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20225501000487 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 260008/19.07.2022г., постановено по гр.д. №
716/2020г. по описа на Районен съд – гр.Ч., с което е обявено на основание чл.
135, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на ищеца А.П.П.К., относителната
недействителност на договор за дарение на недвижим имот, сключен между
К. В. К. и В. В. К. - дарители и Ч. К. В. (син на първия и племенник на втория
дарител) - надарен, обективиран в нотариален акт № 83, том 3, peг. № 2801,
дело № 455/2018 г. от 14.09.2018г. на нотариус Т.С.-И. с peг. № 575 на
Нотариалната камара и район на действие PC - Ч., вписан в Служба по
вписванията - Ч. с Акт № 150, том 7 (седем), дело/описна книга №
1399/14.09.2018г., имотни партиди № 94739 и № 94738, вх. per. №
2211/14.09.2018г., дв.вх.per. №2206/14.09.2018г. на Служба по вписванията -
Ч., за 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост върху следните
недвижими имоти: - УПИ XVI-509 /шестнадесети за петстотин и девет/ с
площ от 1095 кв. м. /хиляда и деветдесет и пет кв.м./ в квартал 22 /двадесет и
две/, находящ се в село О., Община Б.Д., Област С.З. с неприложена улична
регулация, при граници на имота: улица, УПИ XVII-510, УПИ VIII-503, УПИ
1
IX - 504 I УПИ XV-509; - УПИ XV - 509 /петнадесети за петстотин и девет/ с
площ 1155 кв. м. /хиляда сто петдесет и пет кв.м./ в квартал 22 /двадесет и
две/, находящ се в село О., Община Б.Д., Област С.З., с неприложена улична
регулация, при граници на имота: улица, УПИ XVI - 509, УПИ IX - 504, УПИ
X - 505 и УПИ XIV - 508, като Данъчната оценка на дарените имоти е 8844,60
лв. /осем хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и шестдесет
стотинки/, и са присъдени разноските по делото.
Подадена е въззивна жалба от Ч. К. В. против горепосоченото решение,
в която излага съображения за недопустимост и неправилност на
постановеното решение. Развити са подробни съображения във връзка с
направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС
изцяло и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска като
неоснователен и недоказан, както и присъдените разноски. Претендират се
разноските пред двете инстанции. Няма направени доказателствени искания.
Постъпила е въззивна жалба и от В. В. К. против решение №
260008/19.07.2022г., постановено по гр.д. № 716/2020г. по описа на Районен
съд – гр.Ч.. Решението се обжалва изцяло, като са изложени доводи за
недопустимост на същото. Развити са подробни съображения във връзка с
направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и
да се постанови друго, с което да се отхвърли иска като неоснователен и
недоказан, като се отхвърли и искането на ищеца за присъждане на разноски.
Претендират се разноските пред двете инстанции. Няма направени
доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия
А.П.П.К., с който се взима становище, че жалбите са неоснователни и
недоказани, и следва да се отхвърлят. Изложени са съображения по
направените във въззивните жалби оплаквания. Моли съда да потвърди
обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма направени
доказателствени искания. Претендират се разноските по делото, като е
представено пълномощно за процесуално представителство.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
2
135, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Ищецът моли съда да обяви по отношение на АППК относителната
недействителност на договор за дарение на поземлени имоти, сключен с
нотариален акт № 83, том 3, peг. № 2801, дело № 455/2018 г. от 14.09.2018 г.
на нотариус Т.С.-И. с per. № 575 на Нотариалната камара и район на действие
PC - Ч., вписан с Акт № 150, том 7 (седем), описна книга/дело №
1399/14.09.2018 г., имотни партиди № 94739 и № 94738, вх. per. №
2211/14.09.2018 г., дв. вх. peг. № 2206/14.09.2018 г. на Служба по вписванията
- Ч., за 1/2(една втора) идеална част от правото на собственост върху следните
недвижими имоти:
УПИ XVI-509 /шестнадесети за петстотин и девет/ с площ от 1095 кв. м.
/хиляда и деветдесет и пет кв.м./ в квартал 22 /двадесет и две/, находящ се в
село О., Община Б.Д., Област С.З. с неприложена улична регулация, при
граници на имота: улица, УПИ XVII-510, УПИ VIII-503, УПИ IX - 504 I УПИ
XV-509;
УПИ XV - 509 /петнадесети за петстотин и девет/ с площ 1155 кв.
м./хиляда сто петдесет и пет кв.м./ в квартал 22 /двадесет и две/, находящ се в
село О., Община Б.Д., Област С.З., с неприложена улична регулация, при
граници на имота: улица, УПИ XVI - 509, УПИ IX - 504, УПИ X - 505 и УПИ
XIV - 508
Данъчната оценка на дарените имоти е 8844,60 лв. /осем хиляди
осемстотин четиридесет и четири лева и шестдесет стотинки/.
Претендират се направените в исковото производство разноски,
включително възнаграждение за процесуално представителство от
юрисконсулт, както и разноските в обезпечителното производство по ч. т. д.
№ 1260/2020 г. на ОС - С.З..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците В. В. К. и
от Ч. К. В., чрез адвокат Д. П., в които се излагат подробни съображения за
недопустимост и неоснователност на предявения иск.
От приложеното заверено копие на изпълнителен лист от 29.03.2005 г.,
издаден въз основа на влязло в сила Решение № 86/09.07.2004 г. по т. д. №
762/2003 г. на Окръжен съд - С.З. се установява, че ЕТ „В.-В..“ е бил осъден
да заплати на Агенция за следприватизационен контрол (АППК), сумата от 1
3
468 910,60 лв., от които главница в общ размер 1 386 279 лв., като неустойка
за неизпълнени договорни задължения по договор за приватизационна
продажба на 80 % от дяловете на „П.“ ЕООД – С.З. от 06.12.1995 г. и
допълнително споразумение към същия от 08.05.1996 г. за календарните 1999
г. и 2000 г., както и мораторни лихви за забава в общ размер на 82 631,60 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата от 1 386 279 лв. от 11.12.2003 г. до
окончателното й изплащане, както и да заплати разноски по делото в размер
на 100 лв.
Съгласно § 20, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на Закона за приватизация и
следприватизационен контрол (обн. ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010
г., изм. ДВ, бр. 89 от 2010 г.), Агенцията за приватизация и Агенцията за
следприватизационен контрол се преобразуват чрез сливане в Агенция за
приватизация и следприватизационен контрол.
Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗППр - Закона за публичните предприятия
(обн. ДВ, бр. 79 от 08.10.2019 г.), Агенцията за приватизация и
следприватизационен контрол (АПСК) е преименувана на А.П.П.К. (АППК).
По силата на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗППр, дейността, бюджетът, активите,
пасивите, архивът и другите права и задължения на Агенцията за
приватизация и следприватизационен контрол преминават към Агенцията за
публичните предприятия и контрол.
Не се спори, че АППК, в качеството си на правоприемник на АПСК, е
взискател по изпълнително дело № 20158700400048 на ЧСИ И.С. с peг. № 870
на КЧСИ и район на действие: ОС - С.З., образувано за събиране на
вземанията й от физическото лице В. В. К. с ЕГН **********, в качеството му
на собственик на ЕТ „В.-В..“ (прекратен).
По делото е приложено заверено копие от удостоверение с изх. №
10849/22.07.2020 г. на ЧСИ И.С., съгласно което изпълнително дело №
20158700400048 е било образувано на 30.03.2015 г. въз основа на
изпълнителен лист от 29.03.2005 г. по търг. дело № 762/2003 г. на Окръжен
съд - С.З., като поканата за доброволно изпълнение била връчена на длъжника
на 14.05.2015 г. Към момента на издаване на удостоверението непогасената
част от задължението на В. В. К. била в размер на общо 4 182 301,65 лв.
По делото е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот №
83, том 3, peг. № 2801, дело № 455/2018 г. от 14.09.2018 г. на нотариус Т.С.-И.
4
с peг. № 575 на Нотариалната камара и район на действие PC - Ч., вписан в
Служба по вписванията - Ч. с Акт № 150, том 7 ( седем), дело/описна книга №
1399/ 14.09.2018 г., имотни партиди № 94739 и № 94738, вх. peг. №
2211/14.09.2018 г., дв. вх. peг. № 2206/14.09.2018 г. на Служба по вписванията
- Ч., от който се установява, че К. В. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. С.З., *** и В. В. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С.З., ***
даряват на Ч. К. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С.З., *** ( син на
първия и племенник на втория дарител) собствените си недвижими имоти
както следва:
УПИ XVI-509 /шестнадесети за петстотин и девет/ с площ от 1095 кв. м.
/хиляда и деветдесет и пет кв.м./ в квартал 22 /двадесет и две/, находящ се в
село О., Община Б.Д., Област С.З. с неприложена улична регулация, при
граници на имота: улица, УПИ XVII-510, УПИ VIII-503, УПИ IX - 504 I УПИ
XV-509;
УПИ XV - 509 /петнадесети за петстотин и девет/ с площ 1155 кв.
м./хиляда сто петдесет и пет кв.м./ в квартал 22 /двадесет и две/, находящ се в
село О., Община Б.Д., Област С.З., с неприложена улична регулация, при
граници на имота: улица, УПИ XVI - 509, УПИ IX - 504, УПИ X - 505 и УПИ
XIV - 508. Данъчната оценка на дарените имоти е 8844,60 лв. /осем хиляди
осемстотин четиридесет и четири лева и шестдесет стотинки/.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Активно легитимиран да предяви Павловия иск е кредиторът, а
кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или
непарично вземане по отношение на ответника. В производството по чл. 135,
ал. 1 ЗЗД е недопустимо от страна на ответниците да се излагат и да се
разглеждат от съда правопрекратяващи, правопогасяващи и
правоизключващи възражения относно правопораждащия юридически факт,
на който ищецът основава своята активна материална легитимация, т.е. своето
качество на кредитор, освен ако това не е установено със сила на пресъдено
нещо. В този смисъл е и практиката на ВКС, с Решение № 552 от 15.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 163/27.07.2011 г. по
гр.д. № 672/2010 г. на III г.о. в които се приема, че "правоотношенията, от
които произтича вземането, не стават предмет на делото по Павловия иск и
5
съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които
легитимират ищеца като кредитор. Тези отношения може да бъдат
преценявани в производството по делото, чийто предмет са. В производството
по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува,
ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното, ако
вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. По същите съображения
съдът не следва да преценява и твърдението, че вземането е погасено по
давност.
В настоящия случай ответниците излагат доводи, че поради
прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ „В.-В..“ на И.И.К. с
договор сключен на 13.11.2003 г. към датата на предявяване на иска, за който
е образувано т. д. № 762/2003 г. по описа на Окръжен съд - С.З., както и към
датата на образуване на изпълнително дело № 20158700400048 на ЧСИ И.С.,
длъжникът/ответникът ЕТ „В.-В..“ не е съществувал. Подържа се и във
въззивната жалба, че в качеството си на физическо лице, В. К. не е обвързан
нито от силата на пресъдено нещо на осъдителното съдебно решение, нито от
изпълнителния лист, издаден въз основа на него.
Въззивният съд намира, горепосочените възражения за неоснователни,
поради следните съображения:
В настоящия случай вземането на А.П.П.К. е установено с влязло в сила
решение № 86/09.07.2004 г. по т. д. № 762/2003 г. по описа на Окръжен съд -
С.З.. По делото не е спорно, че с договор за прехвърляне на търговското
предприятие от 13.11.2003 г. В. В. К. е прехвърлил търговското предприятие
на ЕТ „В.-В..”, БУЛСТАТ *** на И.И.К..
Съгласно разпоредбата на чл. 56 ТЗ едноличният търговец е физическо
лице. В този смисъл становището и в доктрината, и в практиката е, че
регистрацията на физическото лице като едноличен търговец по ТЗ няма за
последица възникването на нов правен субект, който да е икономически
обособен от физическото лице. Така всеки един едноличен търговец, като
носител и на търговски, и на граждански права и задължения, отговаря с едно
и също имущество по задълженията, придобити в резултат от упражняването
на търговската си дейност, както и по всякакви други имуществени
отношения. Поради това следва да се приеме, че в настоящия случай е налице
един правен субект – физическо лице, действащо като ЕТ с фирма „В.-В..”,
6
който не притежава правосубектност различна от тази, която притежава като
физическо лице, (в този смисъл Решение № 202 от 19.03.2007 г. на ВКС по гр.
д. № 3154/2005 г., IV г. о.; Решение № 205 от 8.09.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1003/2007 г., I г. о. Решение № 80 от 26.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 287/2011
г., I т. о./. Ето защо въззивният съд не възприема доводите на ответниците, че
с прехвърлянето на търговското предприятие, длъжникът ЕТ „В.-В..“ е
престанал да съществува и съответно физическото лице В. В. К. не е
обвързано от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение №
86/09.07.2004 г. по т. д. № 762/2003 г. на Окръжен съд - С.З..
С оглед изложените съображения, въззивният съд намира за установено,
че първата предпоставка от фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД е налице,
тъй като е безспорно установено, че ищецът А.П.П.К. има качеството
кредитор спрямо първия ответник В. В. К. по влязло в сила решение №
86/09.07.2004 г. по т. д. № 762/2003 г. на Окръжен съд - С.З..
Следващият елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е
извършване на действие, което уврежда кредитора. Увреждането на
кредитора е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които
биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора
спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора. Всяка прехвърлителната сделка е увреждащ
кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество,
служещо за общо обезпечение на кредитора.
В случая с прехвърляне на ½ идеална част от правото си на собственост
върху процесните имоти, В. В. К., безспорно намалява актива си, поради
което съдът приема, че това действие има увреждащ характер, тъй като с това
действие се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори
принудително от имущество, собственост на длъжника.
Необходим елемент за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД е длъжникът да
знае, че чрез извършване на атакуваното правно действие/ разпореждане с
имущество/, уврежда кредитора си.
В случая първият ответник В. В. К. е осъден с влязло в сила решение №
86/09.07.2004 г. по т. д. № 762/2003 г. на Окръжен съд - С.З., въз основа на
което е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. д. № 20158700400048
7
на ЧСИ И.С. с рег. № 870. Поради това съдът приема, че е налице знание у
длъжника В. В. К. за увреждането на кредитора.
В настоящия случай доколкото прехвърлянето на ½ идеална част от
процесните имоти е извършено безвъзмездно /договор за дарение/
разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД не изисква третото лице Ч. К. В. да е знаело за
увреждането.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. Налице са всички предпоставки за
уважаване на иска по чл.135 ЗЗД – искът е предявен от кредитор на ответника
В. В. К., който се е разпоредил със собствената си 1/2 идеална част от
процесните имоти, в полза на трето лице Ч. В. К., с което е увредил кредитора
си А.П.П.К..
Поради основателността на предявения иск, съдът следва да се
произнесе по възражението на ответниците за погасителна давност.
Правото да се претендира относителна недействителност на
увреждащата сделка се погасява с изтичане на петгодишната давност по чл.
110 ЗЗД от момента на сключването й/ в този смисъл Решение № 311 от
16.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 308/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 38 от
24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 292 от
14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1220/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 12 от
11.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3547/2013 г., III г. о., ГК постановени по реда
на чл. 290 ГПК.
В настоящия случай общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД е
започнала да тече от момента на увреждащата сделка, извършена с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 83, том 3, peг. № 2801, дело
№ 455/2018 г. от 14.09.2018 г., с който В. В. К. е отчуждил в полза на Ч. К. В.
безвъзмездно, ½ идеална част от процесните имоти. Настоящият иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е предявен на 19.11.2020 г., поради което
петгодишната погасителна давност за предявяването му не е изтекла и
възражението на ответниците за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
8
С оглед изхода на делото ответниците В. В. К. и Ч. К. В. следва да заплатят
на А.П.П.К. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260008/19.07.2022г., постановено по гр.д.
№ 716/2020г. по описа на Районен съд – гр.Ч..
ОСЪЖДА В. В. К., с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. С.З., *** и Ч.
К. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С.З., *** да заплатят на
А.П.П.К. (АППК), с ЕИК ***, с адрес: гр. С.**, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9