№ 12414
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110176631 по описа за 2024 година
Г. А. П. е предявила срещу „*с *“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника
следните суми: 3910,26 лв., представляваща главница по Договор за револвиращ кредит №
*/24.01.2013 г., ведно със законната лихва от 05.06.2014 г. до окончателното плащане, 374,62
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото и 85 лв., представляваща
разноски по арбитражното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от
23.10.2014 г. по т. д. № 6122/2014 г. на СГС, VI–3 състав въз основа на решение №
131/05.06.2014 г. по арб. дело № 131/2014 г. на арбитър *, въз основа на който е образувано
изп. д. № 2419/2022 г. на ЧСИ *, с район на действие *, като погасени по давност.
Ищцата твърди, че срещу нея било образувано изп. д. 2419/2022 г. на ЧСИ * въз
основа на изпълнителен лист от 23.10.2014 г. по т. д. № 6122/2014 г. на СГС, VI–3 състав,
издаден в полза на „*“ ЕООД въз основа на решение № 131/05.06.2014 г. по арб. дело №
131/2014 г. на арбитър *. Излага, че през 07.2022 г. била връчена покана за доброволно
изпълнение по изп. д. № 2419/2022 г., съгласно която размерът на задължението по
процесния изпълнителен лист се равнявал на сумата от 8 814,60 лв., която сума освен
главницата по изпълнителния лист в размер на 3 910,26 лв., включвала и натрупана законна
лихва в размер на 3 222 лв. за периода 05.06.2014 г. – 18.07.2022 г. Размерът на главницата
бил идентичен с този в изпълнителния лист, което сочело за обстоятелството, че от
издаването на изпълнителния лист до образуването на процесното изп. д. № 2419/2022 г.
действия по принудително изпълнение, които да спрат или прекъснат погасителната давност,
не са предприемани от взискателя. Твърди, че с решение № 131/05.06.2014 г. по арб. дело №
131/2014 г. е осъдена да заплати посочените в изпълнителния лист суми в качеството си на
1
поръчител по Договор за револвиращ кредит № */24.01.2013 г., сключен между „*“ ЕООД
като кредитор, Румен Георгиев Плачков като кредитополучател и ищцата като поръчител.
Твърди, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което новата
петгодишна давност на установеното със съдебно решение вземане е започнала да тече от
датата на издаване на изпълнителния лист – 05.06.2014 г., респ. следва да се счита за изтекла
на 05.06.2019 г. В исковата молба се сочи, че през 2018 г. ищцата получила уведомление за
извършена цесия, по силата на която „*“ ЕООД прехвърлило вземането си към ищцата на
„*с *“ ЕАД, с което обстоятелство ищцата обосновава наличието на пасивна
процесуалноправна легитимация на ответното дружество. Счита, че вземанията по
изпълнителния лист са недължими поради изтекла погасителна давност – обстоятелство,
настъпило след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Правния си интерес от предявяване на настоящия отрицателен
установителен иск ищцата обосновава с факта, че към настоящия момент по процесното изп.
дело е предприето принудително изпълнение чрез налагане на запор върху трудовото
възнаграждение, като от 01.2023 г. по изпълнителното дело постъпват регулярно
съответните плащания чрез удръжки от трудовото възнаграждение.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който признава предявения иск
по основание. Не оспорва, че ищцата е поръчител по Договор за револвиращ кредит №
*/24.01.2013 г., сключен с „*“ ЕООД. Не оспорва, че по силата на договор за цесия от
08.08.2018 г., сключен между „*“ ЕООД като цедент и ответника като цесионер, последният
е придобил вземанията на цедента срещу ищцата, представляващи неплатени суми по
процесния договор за кредит. Твърди, че по молба на „*“ ЕООД било образувано изп. дело
№ 314/2015 г. на ЧСИ *а, като с молбата за образуване на 05.02.2015 г. взискателят поискал
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „*“ ЕАД, с оглед на което
погасителната давност следва да се счита за прекъсната на сочената дата. Излага, че на
16.02.2015 г. били изпратени запорни съобщения до множество банки, както и покана за
доброволно изпълнение до длъжника. На 10.01.2022 г. образуваното изп. дело № 314/2015 г.
било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Не оспорва, че въз основа на
изпълнителния лист от 23.10.2014 г. е образувано процесното изп. д. № 2419/2022 г. на ЧСИ
*, в хода на което на ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение, а на 15.07.2022 г. и
на 07.12.2022 г. са изпратени запорни съобщения. С оглед изложеното счита, че
изпълнителните действия, предприети по принудително събиране на вземанията по
процесния изпълнителен лист след 2020 г. се явяват извършени след изтичане на
петгодишната давност. Не оспорва настъпването на погасителна давност по отношение
процесните вземания. Счита, че ответното дружество не е станало повод за завеждане на
делото, поради което разноските следва да се възложат върху ищцата на основание чл. 78,
ал. 2 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Доколкото ответникът признава изцяло предявения иск, т.е. всички факти, включени
2
във фактическия му състав, то същият следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски, тъй
като съдът приема, че ответникът с извънсъдебното си поведение е дал повод за завеждане
на иска. Ищцата е претендирала следните разноски: 353 лева за държавна такса и 1500 лева
за адвокатско възнаграждение, което с оглед направеното възражение за прекомерност,
фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ съдът намалява до 730
лева..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. А. П., ЕГН **********, срещу
„*с *“ ЕАД, ЕИК **, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищцата не дължи на ответника
следните суми: 3910,26 лв., представляваща главница по Договор за револвиращ кредит №
*/24.01.2013 г., ведно със законната лихва от 05.06.2014 г. до окончателното плащане, 374,62
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото и 85 лв., представляваща
разноски по арбитражното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от
23.10.2014 г. по т. д. № 6122/2014 г. на СГС, VI–3 състав въз основа на решение №
131/05.06.2014 г. по арб. дело № 131/2014 г. на арбитър *, въз основа на който е образувано
изп. д. № 2419/2022 г. на ЧСИ *, с район на действие *, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „*с *“ ЕАД, ЕИК **, да заплати на Г. А. П., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1083 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3