Р Е Ш Е Н И Е
№ 579
гр. Монтана, 14 ноември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 07.11.2019 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
При секретаря: Димитрана Д., като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, А.д. № 488 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производствато е
по реда на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. За условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, във връзка с
чл. 13 от ЗСП и чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на Ц.П.Д.,*** против Заповед № ЗСП/Д-М/1865 от 06.08.2019 г. на Директор
Дирекция СП Монтана, с която й е отказано отпускане на целева помощ за
отопление с твърдо гориво, потвърдена с Решение № 12-РД06-0029/16.09.2019 г. на
Директор РДСП Монтана. В жалбата се твърди, че в момента на посещение на
посочения от нея адрес, не е била в къщи, тъй като е била на работа. При
второто посещение е осъществена социалната анкета, от която е проличало, че
живее на адреса. В с.з. адв. С*** поддържа жалбата. Позовава се на разпитаните
по делото свидетели, от които се установява, че оспорващата живее на адреса, а
подреждането на личните вещи е въпрос на негова организация.
Ответната страна
– Директор на Дирекция „СП” Монтана в писмено становище оспорва жалбата. Счита, че съгласно действащото законодателство право на социално подпомагане имат всички лица и семейства
отговарящи на законовите изисквания за получаване. Социалната
анкета се извършва на декларирания от лицето настоящ адрес, като законодателят
е категоричен, че осъществяването й е задължително, защото чрез нея се цели
установяването на факти и обстоятелства, които имат отношение към правото на
подпомагане. Посочва се, че в срока по реда на
чл. 27, ал. 2 от ППЗСП, лицето е
посетено на посочения настоящ адрес, като е констатирано, че
г-жа Д. не живее на адреса. При извършеното посещение в жилището е проведен
разговор със синът на лицето, който информира,
че г-жа Д. живее на друг адрес ***. Директора на ДСП-Монтана не е
допуснал абсолютно никакви нарушения и следователно издадената Заповед №
ЗСП/Д-М/1865/18.07.2019 г. на Директора на ДСП-Монтана е
правилна и законосъобразена. Моли
обжалваният административен акт да остане в сила.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания
във връзка със събраните по делото доказателства и при служебната проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК,
приема за установено следното:
Със Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-М/1865 от 18.07.2019 г. до Директор на
дирекция „СП”, гр. Монтана оспорващата е поискала отпускане на целева помощ за
отопление с твърдо гориво. Към заявлението са приложени изискващите се
документи и декларации.
На 01.08.2019 г. трима социални работници при Дирекция
„Социално подпомагане" Монтана посещават настоящия адрес на г-жа Д., при което констатират, че в
жилището живее сина й, който споделя, че неговата майка живее на друг
адрес в гр. Монтана.
Проведен е и разговор със съседи, които също съобщават, че г-жа Д.
живее на друг адрес с приятеля си. За извършената проверка е съставен
Протокол от същата дата.
С
оспорената Заповед ЗСП/Д-М/1865
от 06.08.2019 г. на Директор Дирекция СП Монтана е отказано
отпускането на целева помощ за отопление, с мотив, че целевите помощи за
отопление се отпускат и ползват по заявения настоящ адрес, на който лицето
следва да живее, а със социалната анкета е констатирано, че лицето не живее на
този адрес, на който е регистрирано. Не декларира адреса, на който живее.
Заповедта е обжалвана в законоустановения 14 дневен срок по административен ред
/получена на 20.08.2019 г. л. 13, а
жалбата е подадена на 02.09.2019 г. –
л. 31/.
На 05.09.2019 г., по повод подадената жалба други двама
служители при Дирекция „Социално подпомагане" Монтана посещават адреса и след като отново не откриват г-жа Д. на него й се
обаждат по телефона. След нейното пристигане е извършен оглед на жилището, при което е констатирано, че в него няма нейни вещи.
Стаята, която е нейна е отрупана с много вещи и видимо
дивана не се ползва за спане. Една от стаите се
ползва от нейния син, в която има негови вещи, а другата стая е напълно неизползваема – натрупани чували с дрехи. Съседка е потвърдила, че г-жа Д. отдавна не живее в това
жилище, а на друг адрес при приятел. За проверката е съставен Протокол, който е подписан от лицето.
В Доклад изх. № 30-85043 от 09.09.2019 г. на Директор ДСП Монтана /л. 10 от
делото/ до Директор на РДСП Монтана са описани фактите и обстоятелствата,
отразени в Протоколите от извършените проверки. Посочва се, че съседката дала
сведения, че лицето не живее на адреса не е
пожелала да се подпише и да даде имената си, поради това че са съседи. Посочва се още, че г-жа Д. е посетила дирекцията /без да се уточнява дата/ и в присъствието на Кл. Костова - Началник отдел СЗ и Л. К*** -
Гл. соц. работник СЗ потвърдила, че наистина, не живее на адреса, но ще „обработи сина" си да каже обратното при евентуално
посещение.
По подадената жалба е постановено Решение
№ 12-РД06-0029/16.09.2019 г. на Директор РДСП Монтана, с което обжалваната
Заповед е потвърдена. За да
потвърди Заповедта, Директор РДСП приема, че г-жа Д. не живее на посоченият от нея настоящ адрес, което е видно от съставениите
Протоколи на социалните работници от Дирекция „Социално подпомагане" Монтана, където са описани констатираните факти. Твърди се, че г-жа Д. е посетена и от служители на Регионална дирекция за социално подпомагане
– Монтана и отново не е
открита на заявения от нея настоящ адрес. При проведен разговор
с майката на г-жа Ц.Д., последната също не дава конкретен отговор къде живее дъщеря
й. Посоченато от нея място за спане видно не се използва, тъй като личните й вещи са прибрани в чували, нахвърляни
по пода в една от стаите, а Протоколът е
подписан без възражение, лично от г-жа Д..
Разпитаният по делото свидетел И*** Л*** заявява, че живее в гр. Монтана, ж. к. "М*** 1", бл. * , вх. * , ет. *
, ап. * - точно над жилището на Ц.. Постоянно живее на този адрес от
1994 г. и се виждат с Ц., която също си живее
там. Той е и домоуправител на входа
от около 3 години. Не я вижда всеки ден, тъй като ходи на работа – сутрин
излиза и вечер се връща,
но поне два пъти в седмицата се виждат. Засичат се в асансьора, когато има проблеми във входа, тя го търси, когато
трябва да се плащат такси, той
я търси. Не знае да е живяла на друго място, регистрирана си е на този адрес.
Преди години е била в чужбина, но откакто е домоуправител тя все на този адрес си живее.
Разпитаният по делото свидетел А***
С*** , син на
оспорващата дава показания, че живее
в гр. Монтана, ж. к. "М*** 1", бл. *
, вх. * , ет. * , ап. * с майка си, която винаги е живяла там, без да
е напускала жилището. От раждането му това е
семейното им жилище и си живеят там. В жилището има нейни дрехи и вещи. Когато първият път са идвали служители от СП, той е бил
там и е казал, че майка му живее на адреса. Било е преди обяд около 9:00 и
10:00 ч. и тогава майка му не е била в къщи.
С Разпореждане от 14.10.2019 г. съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните, като при условията на чл.
171, ал. 4 от АПК е дал и допълнителни указания, с оглед попълване на делото с
относими доказателства.
Видно от Трудов
договор № 189/03.06.2019 г. оспорващата работи на непълно работно време – 1
часов работен ден при петдневна работна седмица от 09:00до 10:00 ч.
По делото са
представени още, известия за доставяне, удостоверение за доход, декларации по
образец, извадка от НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес на оспорващия.
Притакаизложенатафактическаобстановкасъдътнамираотправнастранаследното:
Жалбата е
допустима, подадена при
наличието на правен интерес и в предвидения от закона срок, подадена на 04.10.2019
г. /л. 2 от делото/, а решението на РДСП Монтана, с което е потвърдена
оспорената Заповед, е получено на 25.09.2019 г. /л. 9/, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗСП - Условията и редът за отпускането,
изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на
социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този закон с
изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на
министъра на труда и социалната политика.
Съгласно § 7 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление /Наредбата/ се
издава на основание чл. 12, ал. 4 от
Закона за социално подпомагане.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата – Лицата
и семействата подават заявление-декларация по образец, утвърден от
изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, в дирекции
"Социално подпомагане" по настоящ
адрес и при спазване на изискванията по чл. 26, ал. 2, 4, 5, 6, 7 и 8 от Правилника за прилагане
на Закона за социално подпомагане.
Съгласно чл. 94, ал. 1 и 2
от ЗГР - Настоящ адрес е адресът, на
който лицето живее. Всяко лице има само един настоящ
адрес.
Съгласно чл. 4, ал. 3 и ал.
4 от Наредбата – В срок до 20 дни от подаване на заявление-декларацията
социален работник в съответствие с изискванията на чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане извършва социална анкета и посещение по настоящия адрес,
посочен в заявлението, и изготвя социален доклад, съдържащ мотивирано
предложение за отпускане или отказ на целева помощ. В 7-дневен срок от
изготвянето на социалния доклад директорът на дирекция "Социално
подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
отпускане или отказ на помощта.
Съгласно
чл. 27, ал. 3 – 7 от ППЗСП - Социалната анкета включва: 1. проверки в дома на
лицето и/или семейството по настоящ адрес; 2. проучване и анализиране на
документи; 3. събиране на информация. В случай че документи и информация са
налични в административен орган, те се изискват и обработват служебно. В случай
че поради отсъствие на лицето или семейството проверката не може да бъде
извършена в дома, социалният работник оставя уведомление по образец, утвърден
от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, в което се
определя 3-дневен срок на лицето да се яви в дирекция "Социално
подпомагане" за справка. Ако в срока по ал. 5 лицето не се яви, се прави
повторно посещение в дома и ако лицето или семейството отново не може да бъде
намерено, се оставя второ уведомление с указан 3-дневен срок за явяване в
дирекция "Социално подпомагане". Ако в срока по ал. 6 лицето не се
яви за справка в дирекция "Социално подпомагане", социалният работник
отразява в социалния доклад всички установени факти и обстоятелства по ал. 3,
т. 2 и 3 и прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за
цялостно извършване на социална анкета.
Настоящият състав
констатира, че оспорената Заповед е издадена от
компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, в който смисъл е чл. 13,
ал. 3 от ЗСП. Установява още, че по делото не е
спазена процедурата, изрично упомената в закона – ЗСП, Наредбата и ППЗСП. В
тази връзка по делото, въпреки дадените от съда указания, административният
орган не представя доказателства за извършена социална анкета и изготвения
социален доклад, в който смисъл е чл. 27 от ППЗСП, във връзка с чл. 4, ал.
3 и ал. 4 от Наредбата. Не се представят и доказателства
за оставените съобщения на адреса, изрично предвидени в цитираната правна норма.
Не е ясно на какво основание е извършена повторна проверка на адреса, след като
вече е издадена оспорената Заповед и същата е обжалвана пред по-горестоящия
орган. Неспазването на предвидената от законодателя процедура е съществено
процесуално нарушение, което само по себе си е достатъчно основание за отмяна
на Заповедта.
Извън гореизложеното съдът
кредитира свидетелските показания на И*** Л*** , който живее на адреса на оспорващата и над нейното жилище. Същият
от 1994 г. е домоуправител на блока и се вижда редовно с Ц., която живее на този адрес и не знае да е живеела на
друго място. Съдът кредитира и показанията на свидетеля А*** С*** , син на
оспорващата, който установява, че с майка си живеят на адреса от както той се е
родил. При кредитиране показанията на този свидетел съдът взема предвид
неговата възможна заинтересованост, както и обстоятелството, че показанията му
са съответни на показанията на другия свидетел, за който липсва такава
заинтересованост. От доказателствата по делото се установява,
че оспорващата работи на трудов договор за 1 час на ден между 09:00 и 10:00 ч.,
а от показания на сина й, че първото посещение на служители от ДСП Монтана е
било между 09:00 и 10:00 ч, когато същата е била на работа. В случай, че към
момента на проверката, в служителите на дирекцията са възникнали съмнения за
местоживеенето на оспорващата, то същите е следвало да съберат допълнителна
информация, както от други съседи, в т.ч. и от домоуправителя на блока, с оглед
установяване на действителните факти и обстоятелства, каквито са изискванията
на чл. 27 от ППЗСП. Съдебното производство е състезателно такова, в което и
двете страни разполагат с процесуалната възможност с допустимите по закона
доказателствени средства да установяват сочените от тях факти и обстоятелства.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че административният орган не установява сочените в Доклада
от 09.09.2019 г. обстоятелства, а именно: че оспорващата се е явявала в дирекцията
и в присъствието на Кл. Костова - Началник отдел СЗ и Л. К*** - Гл. соц. работник СЗ е заявила, че наистина, не
живее на настоящия адрес, но ще „обработи сина си” да
каже обратното при евентуално посещение.
От друга страна това, че
при проверките е установено, че стаите са отрупана с вещи, не е основание да се
приеме, че в тях не може да се живее. Не става ясно и въз основа на какви
обстоятелства служителите на ДСП Монтана са приели, че намиращият се в една от
стаите диван видимо не се използва за спане. Не могат да
бъдат ценени като меродавни, предвид тяхната анонимност и невъзможност за
проверка, фактите дадени от съседка на оспорващата, която не е пожелала да се подпише и да даде имената си. Липсват доказателства за твърдяната за извършена от служители на
Регионална дирекция за социално подпомагане – Монтана проверка, за времето на нейното извършване и какви са констатациите от
същата.
В тази връзка сочените обстоятелства за разговор с
майката на оспорващата, освен че не установяват относими за спора
обстоятелства, не могат да бъдат приети за меродавни, тъй като същата не живее
на адреса, на който живее оспорващата.
С
оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, но в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед №
ЗСП/Д-М/1865 от 06.08.2019 г. на Директор Дирекция СП Монтана.
ВРЪЩА преписката
на административния орган за ново произнасяне по Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-М/1865 от 18.07.2019 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: