Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 27.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на втори
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря П.И.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 3019 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.232 ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В ***е постъпила искова молба от ***,
със седалище и адрес на управление ***, *** чрез адв.Г.Г. против ***, със
седалище и адрес на управление ***, в която се твърди, по силата на договор за
покупко-продажба, ***, ***на нотариус С.И., на поземлен имот в ***, с ***по
кадостралната карта и кадастралните регистри на ***, целия с площ от ***, с
начин на трайно ползване: За друг производствен, складов обект, ведно с всички
построени в имота сгради, в това число и сграда с ***, със застроена ***брой ***,
предназначение: Промишлена сграда, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***, а съгласно ***, *** на нотариус К.М.– ремонтно-диагностичен
пункт, едноетажен, целият със застроена ***Твърди се, че по силата на ******/в
несъстоятелност/ предоставило на ответника за временно и възмездно ползване
Ремонтно-диагностичен пункт с площ от 370 кв.м. за срок от 5 години, считано от
19.05.2014г. при наемна цена от 740лв.
Твърди се още, че след придобиване на имота от ответника, праводателят
му предоставил 2 бр.уведомителни писма, от които се установявало, че синдикът
на ***/в несъстоятелност/ бил предприел прекратяване на договора за наем,
поради неплащане, но липсвали данни за връчването им на наемателя. Поради това
ищецът изпратил нотариална покана на ответника, с която го уведомил, че
прекратява договора за наем от 19.05.2014г. след изтичане на месечен срок,
считано от датата на получаване на поканата, като същата била връчена на
представител на дружеството на 21.12.2017г. Навеждат се доводи, че считано от
датата на правоприемството ответника
дължал наем в уговорения размер в полза на ищцовото дружество. За периода от м.октомври 2017г. до м.декември
2017г., наема възлизал на 2220 лв. (по чл.740лв. на месец). Твърди се, че
ответника бил уведомен за продажбата, но плащане на наемната цена нямало. Такова не било извършено и в полза на стария
собственик за същия период. Сочи се, че ответника дължал и мораторна лихва в
размер на 68,18лв., от която 29,04лв. за периода от 05.10.2017г. до
22.02.2018г.; 22,66лв. за периода от 05.11.2017г. до 22.02.2018г. и 16.48лв. за
периода от 05.12.2017г. до 22.02.2018г.
Твърди се, че горните вземания за
неплатена наемна цена и мораторна лихва били претендирани по реда на чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№1337/2018г. била издадена съответна заповед
за изпълнение, срещу която постъпило писмено възражение от длъжника в
законоустановения срок.
Като следствие от изложеното се
отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено
по отношение на ответника, че дължи в полза на ищеца сумата от 2220лв.,
представлаваща неплатена наемна цена за периода от м.октомври 2017г. до
м.декември 2017г. и сумата от 68,18лв., представляваща мораторна лихва, за
които е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.№1337/2018г.
по описа на ***.
Ответникът
не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира за
установено следното:
Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от
заповедния съд по ч.гр.д.№1337/2018г. по описа на ***, поради което се явява
допустим и следва да се разгледа по същество.
Установява
се от представения препис на Договор за наем №4 от 19.05.2014г., че по силата
на същия е било постигнато съгласие между ответника „Е.П.“ ***, в качеството на
наемател и трето за спора лице - ***, в качеството на наемодател, за
предоставяне под наем на недвижим имот – Ремонтно - диагностичен пункт с площ
от 370 кв.м.
Според
обективираното в чл.3.1 и чл.3.4 от договора, наемната цена е била уговорена в
размер на 740лв., а срокът на плащането й – до пето число на текущия месец.
Страните по
правоотношението са уговорили срок на договора пет години – от датата на
сключване до 19.05.2019г., според отразеното в чл.2.1 от писменото съглашение.
Уговорили са изрично в раздел VI и основанията за прекратяване на договорната връзка от
всяка от страните –при изтичане на уговорения срок; при неизпълнение на поети
по правоотношението задължения; при неиздължаване на едномесечна вноска за
наема и/или консумативите; с едномесечно предизвестие.
От
представения препис на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим
***, *** на нотариус с ***, се установява, че наемодателя ***– *** е бил
собственик на предоставения под наем Ремонтно диагностичен пункт, разположен в ***по
плана на *** с площ от 27 800кв.м. Безспорно е, че по действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри обектът представлява сграда с ***,
разположена в поземлен имот с идентификатор
***като това е видно и от отразеното в представената скица на същия.
От
приложения препис на нот.акт за покупко-продажба на недвижим ***, ***се
установява, че на 29.09.2017г. наемодателя ***(в несъстоятелност) е продал
процесния имот на ищеца „П.Т.“ ***.
Установява се от представения препис на нотариална покана, изходяща от
ищцовото дружество и адресирана до ответника, както и разписка към нея ***, че ***е
уведомило наемателя за придобиване собствеността върху наетия имот и е
предприело прекратяване на наемното правоотношение с едномесечно предизвестие.
Волеизявлението е достигнало до адресата на 21.12.2017г., когато нот.покана е
била връчена на св.П.С., легитимираща се като упълномощена за това от
управителя на дружеството.
Приложени
са уведомителни писма, изходящи от ***– в несъстоятелност и адресирани до
ответника, съдържащи покана за плащане на наемна цена и изявление за
прекратяване на наемния договор, за които не се установява да са били връчени
на наемателя преди завеждане на исковата молба.
От
представения препис на Приемно-предавателен протокол от 17.05.2018г. се установява,
че на посочената дата ответното дружество е предало на ищеца държането на
имота, предмет на процесния договор за наем, който бил прекратен, считано от
21.01.2018г.
Видно е от
приложения препис на Протокол от 24.04.2018г., подписан между „Е.П.“ *** и ***,
че на сочената дата ответника, като лизингополучател по Договор за финансов
лизинг на оборудване ***, е върнал на
лизингодателя оборудване, което е било разположено в наетия имот, поради
прекратяване на договора за лизинг.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи
се от обсъдените доказателства, че ответното дружество е било в наемно
правоотношение с ***-*** (в несъстоятелност) по силата на сключен Договор за
наем от 19.05.2014г. с предмет процесния ремонтно-диагностичен пункт.
Установиха
се съществените елементи на това правоотношение, в това число размер на наемна
цена от 740лв. месечно; падеж на задължението за плащане на тази цена – до пето
число на месеца, за който се отнася; срок на договора - пет години, считано от
19.05.2014г., т.е. до 19.05.2019г.
Установи
се още, че на 29.09.2017г. собствеността върху наетия имот е била прехвърлена
от ***-*** (в несъстоятелност) в полза на ищеца „П.Т.“ *** по силата на сключен
със собственика договор за покупко-продажба.
Приобретателят на един нает имот е обвързан от сключения от праводателя
му договор за наем в три хипотези, регламентирани с разпоредбата на чл.237 от ЗЗД.
Първата
хипотеза предполага наемният договор да е бил вписан в имотния регистър –
чл.237, ал.1 от ЗЗД. В случая тя безспорно не е налице.
Втората
хипотеза е тази, при която договорът за наем не е вписан, но има достоверна
дата – чл.237, ал.1, изр.1 от ЗЗД. В тази хипотеза наемният договор е
задължителен за приобретателя на имота до предвидения в него срок, но не за
повече от една година от прехвърлянето. Процесният договор за наем обаче няма
достоверна дата. Безспорно се възприема в съдебната практика (така в решение
№235/04.6.2010 г. по гр.д.№176/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.), че частният документ,
какъвто е и процесния договор, има достоверна дата за трети лица само в хипотезите
на чл.181, ал.1 от ГПК, а именно “от деня, в който е заверен, или от деня на
смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето,
което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа”. В
случая няма такава дата, настъпила преди придобиване на имота от ищеца.
Последната хипотеза е, когато договорът за наем не е вписан и няма
достоверна дата на сключването му, но наемателят се намира във владение на
имота – чл.237, ал.2, изр.2 от ЗЗД. В този случай договорът запазва своето
действие спрямо приобретателя като договор за наем без определен срок и може да
бъде прекратен от новия наемодател по чл.238 от ЗЗД. Именно тази хипотеза е
изпълнена в конкретния случай, т.к. към датата на сключване на договора за
покупко-продажба между наемодателя и ищцовото дружество - 29.09.2017г.,
наемателя се е намирал във фактическо държане на имота. Поради това, процесния
договор е продължил да обвързва ищеца и ответника, като договор за наем без
определен срок, и същият е могъл да бъде прекратен с едномесечно предизвестие
по реда на чл.238 от ЗЗД.
Установи
се от приложения препис на нотариална покана с *** на НК и разписка за
връчването й, че приобретателя на процесния имот е предприел прекратяване на
наемното правоотношение с отправяне на едномесечно предизвестие, като
волеизявлението му е достигнало до адресата на 21.12.2017г. При това е
достатъчно, че ищеца е уведомил ответното дружество с изпратената покана, че е
придобил собствеността върху наетия имот, както и е заявил волята си за
прекратяване на договора. С оглед на
това, съдът счита, че с изтичане на даденото предизвестие – на 21.01.2018г.,
следва да се приеме прекратена облигационната връзка по договора.
Установи се
и от приложения препис на Приемно-предавателен протокол от 17.05.2018г., който
е бил съставен при връщане на наетия имот от наемателя на наемодателя, че
страните са приели за дата на прекратяване на правоотношението 21.01.2018г. в
съответствие и с приетото от съда в мотивите по влязлото в сила решение по
гр.д.№728/2018г., постановено по иск с правно основание чл.233 от ЗЗД.
С оглед
горното, съдът приема, че през процесния период от м.октомври 2017г. до
м.декември 2017г., включително, между страните е съществувало наемно
правоотношение с права и задължения, уредени в процесния наемен договор от 19.05.2014г.
Основно
задължение на наемателя е било плащане на наемната цена, в съответствие с
договореното и разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД, която за претендирания
период от м.октомври 2017г. до м.декември
2017г. се изчислява в общ размер на 2220лв. (по 740лв. месечно).
Не се твърди от страна на ответника
да е изпълнил задължението си за плащане на уговорената наемна цена, както и не
се ангажираха доказателства за извършени плащания.
Поради
неизпълнение на задължението си на уговорената дата на падеж, ответника е
изпаднал в забава и дължи обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на
законната лихва върху месечните вноски за периода от датата на падеж до датата
на завеждане на заповедното производство. Съдът приема, че законната лихва
върху отделните месечни главници за процесния период от време се изчислява в
претендирания общ размер на 68,18лв., за което не е налице спор и се установява
при използване на онлайн калкулатор за законна лихва.
Предвид изложеното, съдът счита, че
исковите претенции за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за
главница в размер на 2220лв., представляваща неплатена наемна цена за периода от м.октомври
2017г. до м.декември 2017г., включително, и мораторна лихва в размер на 68,18лв., се явяват основателни и доказани и като такива следва да
бъдат уважени.
С оглед
изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца направените деловодни разноски, които
са в размер на 269,40лв за заповедното производство и 753,60лв. за исковото
производство.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.232, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ***, със седалище и адрес на управление ***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, *** следните суми: сумата
от 2220лв., представляваща неплатена наемна цена по ***за месеците
октомври, ноември и декември 2017г. и сумата
от 68,18лв., представляваща обезщетение за забава, от която 29,04лв.
за периода от 05.10.2017г. до 22.02.2018г.; 22,66лв. за периода от 05.11.2017г.
до 22.02.2018г.; 16,48лв. за периода от 05.12.2017г. до 22.02.2018г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2018г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №1047/06.03.2018г. по
ч.гр.д.№1337/2018 г. по описа на ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, *** следните суми: сумата
от 269,40 лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и сумата
от 753,60лв., представляваща деловодни
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ***в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :