Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
гр.Плевен, 21.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав: Председател:
Катя Арабаджиева
при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия
Арабаджиева административно дело №1041 по описа на Административен съд-Плевен за 2020 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.
4 ЗДДС във
вр. с чл. 145 и
сл. АПК.
Образувано е по жалба от „Зърнени храни-ДМ“ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Долна Митрополия,
Индустриална зона, база „Зърнени храни“, представлявано от управителя И.Г.Ц. ,
против Заповед №10921/6.11.2020 г. на началник отдел "Оперативни
дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности" към
Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. Със заповедта е
наложена принудителна административна мярка: запечатване на търговски обект- нафтостанция,
находяща се в гр.Долна Митрополия, Индустриална зона, база „Зърнени храни“ и
забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни от влизане в сила
на заповедта, на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"б".
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, поради издаването й в противоречие с
материалноправиите разпоредби и поради несъответствие с целта на закона.
Твърди, че анализът на разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1, б."б" от ЗДДС сочи,
че предпоставките за налагането на ПАМ, съответно - за законността й, са две: да
е налице нарушение на данъчното законодателство, изразяващо се в неспазване на
изискванията за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните
устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност, което да е безспорно и да не е формално, т.е. от което
реално да е настъпило и/или да може да настъпи увреждане на фиска; да е налице
увреждане на фиска и/или опасност от бъдещо такова, налагащо преустановяването
на административното нарушение и предотвратяването на вредните последици от
него. Счита, че в случая нито една от
тези предпоставки не е налице, което дава основание да се твърди, че процесната
заповед противоречи на материалноправните разпоредби и не
съответства на целта на закона. В случая ПАМ по чл. 186, ал.1, т.1, б."б" от ЗДДС, е
наложена за вменено нарушение по чл.16а от Наредба №Н - 18/2006 г. на МФ, изразяващо се в това, че „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ - ДМ"
ЕООД, в качеството си на задължено лице по чл.З от Наредбата не е изпълнило
задължението си по чл16а, ал.1 от същата, да подаде заявление за проверка на
ЕСФП в БИМ преди регистрацията на ЕСФП. Счита, че такова административно
нарушение няма как да бъде вменено на „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ - ДМ" ЕООД, предвид
колизията в текстовете на Наредба № Н - 18/2006 г. на МФ относно
задълженията на ЗЛ по чл.3 в различните хипотези на чл.11 /за
която колизия ЗЛ по чл.3 от наредбата няма как да носят
отговорност/ и следващата от нея несъставомерност на нарушението,
алтернативно - предвид абсолютната формалност и съответно маловажност на
нарушението. Счита, че липсва ясна и
непротиворечива уредба по въпросите - какво точно е дължимото поведение и какви
точно са конкретните задължения на ДЗЛ в различните законови хипотези, уредени
от закона, което поставя под въпрос съставомерността на вменените нарушения от
обективна и от субективна страна. Разглежданият
случай според жалбоподателя е типичен пример за подобна неяснота в нормативната
уредба. Сочи, че жалбоподателят
е собственик на търговски обект -
нафтостанция, с административен адрес – гр.Долна Митрополия, Индустриална зона,
база „Зърнени храни". На 9.08.2019 г. в обекта е била монтирана и
фискализирана нова ЕСФП „UMIS POS 3.0", съгласно измененията и изисквания на Наредба
№Н - 18/2006 г. на МФ, обн. в ДВ бр.52/02.07.2019 г. Липсата на съответствие
между тази ЕСФП и съществуващата в обекта нафтоколонка SWELM /одобрен тип 4645/ е наложило
изпитването на ЕСФП по реда на чл.11 от наредбата. Изпитването е проведено при
спазване на изискванията в чл.11, ал.1 - ап.7 от наредбата - от комисия по
чл.10, ал.5 от наредбата, след съставяне на протоколи по чл.11, ал.1 и ал.5;
след изпитване в реални условия - и е приключила с издаването на свидетелство
за одобряване на типа ЕСФП по чл.11, ал.6 от наредбата. След приключване на
изпитването, съгласно изискването на чл.11, ал.8 от наредбата, на 7.10.2020 г.,
лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт, с което „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ -
ДМ"ЕООД има сключен договор за техническо обслужване и ремонт - в случая
„ЕФ ДИ ЕС" ЕООД, е въвело ЕСФП в експлоатация и е издало свидетелство за
регистрация на ЕСФП, т.е. регистрирало е ЕСФП. След регистрацията, на
20.10.2020 г., същото лице, от името на „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ - ДМ" ЕООД, е
подало по електронен път заявление по чл.16а, ал.1 от наредбата със съответните
приложения за проверка на място в обекта за съответствие на ЕСФП с одобрения
тип и одобряване на предоставената блок-схема, която проверка, е била извършена
на 27.10.2020 г. и е приключила с положително становище. Счита, че при тези
изложени факти от основно значение за
преценката на въпроса - извършено ли е твърдяното нарушение по чл.16а,
ал.1 от Наредба № Н - 18/2006 г. на МФ, е обстоятелството съществувало ли е
задължение за „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ - ДМ" ЕООД да подаде заявление за
първоначална проверка на ЕСФП преди регистрацията на тази система по реда и от
лицето по чл.11, ал.8 от наредбата /т.е. в
седемдневния срок по чл.11, ал.8/.
Сочи в тази връзка, че процедурата по изпитване и
регистрация на ЕСФП е регламентирана в чл.11 от Наредба № Н - 18/2006 г. на МФ.
Тя разграничава обектите, предмет на проверките по чл.11 от наредбата в две
категории - действащи /т.е. -такива, в конто е започната дейност - чл.11, ал..1-8 / и нови /т.е. такива, в
които не е била започната дейност - чл.11, ал.11 /. Основната и съществена нормативна разлика в
процедурите по регистрация на ЕСФП на двете категории обекти според
жалбоподателя е, че за втората /тези по чл.11, ал.11/,
наредбата въвежда
изричното изискване и вменява изричното задължение /чл.11, ал.11, изр.трето/,
след издаването на свидетелството за одобряване на ЕСФП, но преди регистрацията
му по реда на чл.11, ал.8, ЗЛ по чл.З да подаде заявление за първоначална
проверка на ЕСФП по реда на чл.16а, ал.1, т.е. въвежда подаването на
заявлението по чл.16а, ал.1 като предпоставка за последващата регистрация.
Такова изрично изискване обаче липсва предвидено за първата категория обекти,
за които в разпоредбата на чл.11, ал.8, като задължителни елементи и
задължителна последователност на процедурата по регистрация е предвидено, че
единствената предпоставка за въвеждане в експлоатация и регистрация на ЕСФП е
издаването на свидетелството за одобряване на системата от БИМ. Счита, че при
тази нормативна уредба е спорно дали за
ЗЛ по чл.3 съществува задължението да подаде заявление за проверка преди
регистрацията по чл.11, ал.8 /каквото нарушение именно
е вменено с атакуваната заповед/, поради което счита, че вмененото нарушение не е
осъществено от обективната му страна и съответно - е несьставомерно. Дори това
задължение действително да съществува, предвид очевидната колизия между
текстовете на чл.11, ал.8 и чл.16а, ал.1 от наредбата и произтичащата от тях
неяснота какво точно е дължимото поведение на ЗЛ по чл.3 в процедурата по
чл.11-8, на същото няма как да бъде вменено съзнателното и умишлено нарушение
на текста по чл.16а, ал.1, което сочи, че вмененото нарушение не е осъществено
и от субективната му страна и съответно - отново е несьставомерно.
Алтернативно счита, че нарушението
е маловажно, тъй като задължението за подаване на заявление по ал.1, е
абсолютно формално. Неговата цел е единствено да уведоми БИМ, че ЕСФП на обекта
вече е одобрена /т.е. че е приключила процедурата по чл.11-7/, за да могат
съответно БИМ и НАП да пристъпят към последващо изпълнение на процедурата по чл.16а,
ал.2 - ал.4. Това обстоятелство /че ЕСФП на обекта вече е одобрена/ е служебно
известно на БИМ, тъй като той е органът, който преди това е извършил
одобрението и е издал свидетелство за това. Обстоятелството е служебно известно
и на НАП, тъй като ЕСФП е въведена в експлоатация и е регистрирана от лицето по
чл.11, ал.8, подава информация и отчита данни в НАП. При това положение,
обстоятелството кога ще бъде подадено заявлението по чл.16а, ал.1 - дали преди
регистрацията на ЕСФП или няколко дни след това /както е и случая - па
20.10.2020 г„ т.е. тринадесет дни след регистрацията/, се явява без всякакво
правно значение , а нарушението на задължението за подаването му преди
регистрацията / т.е. в срока по чл.11, ал.8/ - абсолютно формално и
несъществено. Наред с това, подаването
на заявлението по чл.16а, ал.1 след регистрацията на ЕСФП, т.е. забавеното му
подаване, обективно няма как да доведе до настъпването на каквито и да е вредни
последици за фиска. Това е така, тъй като с въвеждането в експлоатация и
регистрацията на ЕСФП по реда на чл.11, ал.8 същата е в постоянна връзка с НАП
и постоянно подава информация и отчита данни пред нея. Поради това
несвоевременното/забавеното изпълнение на задължението по чл.16а, ал.1 отново
се явява без всякакво правно значение, а нарушението - абсолютно формално и
несъществено. Допълнителен аргумент за формалния характер на задължението по чл.16а, ал.1 според
жалбоподателя се извежда и от самата редакция на Наредба № Н - 18/2006 г. на
МФ. Факта, че нормата на чл.11, ал.1-8 не въвежда подаването на заявлението по
чл.16а, ал.1 като изрична и задължителна предпоставка за въвеждането в
експлоатация на ЕСФП сочи за формалния характер на действието и за липсата на
съществено значение за последващата процедура по чл16а, ал.2-4. Сочи още, че несвоевременното/забавеното
изпълнение на задължението по чл16а, ал.1 не е целяло укриване на продажби и
приходи и съответно - увреждане на фиска; че от това несвоевременно/забавено
изпълнение нито са могли да настъпят, нито са настъпили вредни последици за
фиска; че „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ - ДМ" ЕООД не е извършвал други нарушения на
данъчното законодателство и е коректен данъкоплатец, сочат на маловажност на
нарушението. При тази маловажност и при липсата на наказуемо административно
нарушение процесната ПАМ се явява наложена в противоречие с материалноправните
разпоредби.
Счита още, че
заповедта не съответства на целта на закона. Принципно принудителните административни мерки като
вид държавна принуда не са създадени с цел безсмислено и безпричинно да се
малтретират, финансово обременяват и икономически унищожават стопански
субекти/граждани, нито с целта безсмислено и безпричинно да се демонстрира
надмощие и властнически правомощия от държавата или от отделни нейни представители
върху стопанските субекти/граждани, нито с целта да се санкционира/накаже
стопанския субект/гражданин. По аргумент от чл.22 от ЗАНН те се налагат единствено с
цел предотвратяването/преустановяването на административни нарушения и
предотвратяването/преустановяването на вредните последици от тях. Като израз на
административна принуда те трябва да бъдат определени и в такъв вид и обем, че
да не ограничават правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. На това основание счита, че ПАМ по чл. 186, ал.1, т.1, б."б" от ЗДДС - „запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от
14 дни" ще има смисъл, логика и основание и ще отговаря на целта на
закона, ако с налагането й ще бъде преустановено извършващо се данъчно
нарушение, от което настъпват вреди за фиска или ще бъде предотвратено
извършването на бъдещо данъчно нарушение, от което биха настъпили вреди за
фиска. Според жалбоподателя разглежданият случай категорично не попада в нито
една от тези хипотези - нарушението, заради което се налагат ПАМ не е
извършващо се или бъдещо, а е с давност на извършване повече от седем месеца
преди издаването на атакуваната заповед; нарушението не е резултатно, а
формално, т.е. от него нито са настъпили, нито настъпват, нито биха могли в бъдеще
да настъпят вреди;
нарушението не е продължаващо, напротив - забавеното
действие/задължение вече е извършено/изпълнено, и то преди повече от седем
месеца; ЕСФП, предмет на нарушението, е преминала през проверка за съответствие
и е одобрена от БИМ; регистрирана е в НАП; преминала е през съответните
проверки от БИМ и НАП; редовно отчита търговските продажби в обекта, на който е
монтирана, подава информация за тези продажби и отчита приходите от тях пред
НАП. Това според жалбоподателя сочи, че в случая липсват както нарушение, което
да бъде преустановено/предотвратено, така и вреди от такова нарушение, които да
са настъпили или да могат да настъпят в бъдеще, т.е. липсват както фактическа,
така и правна нужда от налагането на ПАМ. При липсата на увреждане на фиска и
на нарушение, което би могло да го увреди, счита, че наложената ПАМ реално не
цели предотвратяваието/преустановяването на нарушение и вредните последици от
него .
В заключение
моли съда да отмени атакуваната заповед.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява
от адв.Б. с надлежно пълномощно на л.36 от делото, който поддържа жалбата на
заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на заповедта. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- началник отдел
"Оперативни дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни
дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, в
съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по
жалбата.
Административен съд-Плевен, като прецени
събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Извършена е проверка на нафтостанция на
основание чл. 16а от наредба № Н-18/2006 г. Проверката е била съвместна със
служители на БИМ във връзка с подадено заявление № 000029-5948/20.10.2020г.
Проверката е извършена в обект – нафтостанция за зареждане на дизелово гориво
за собствени нужди и на наземен резервоар
за дизелово гориво с вместимост 13551л. средна колонка за зареждане на гориво с
2 броя пистолет. От ЕСФП е разпечатана диагностика на фискалния принтер, в
обекта има и един брой резервоар за add blue с вместимост 1000
литра. Направени са прекъсвания върху безиноколонката и ЕСФП – не е установена
работа в автономен режим. Прекъсната е и връзката между АИС и ЕСФП – не е
установено нарушение. От ЕСФП е разпечатен дневен финансов отчет. Направен
е преглед на подадената със заявлението
блок схема на ЕСФП и е съпоставена с установеното на място разположение на
резервоар, ЦРУ, нивомер, компютър, периферни система, бензиноколонка,
калкулатор и връзките между тях както и номерата им. Извършени са източвания на
дизелово гориво – 4 бр. по 20 литра, като горивото е върнато обратно н
резервоара. Разпечатан е втори ДФО, заедно с данни за броячи и нивомери.
Направена е справка със служители от НАП дали отчетените от ДФО данни
съответстват на информацията, получена в системата на НАП – установено е
съответствие. Направени са корекции на блок схемата - добавен е резервоар за add blue, добавен 1 бр. пистолет, сменен SN на бензиноколонка, отпечатана и заверена на място.
Въз основа на установеното при проверката
е съставен АУАН F578809/06.11.2020г. за
нарушение на чл. 16а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Описано е в
акта, че на 27.10.2020г. е извършена проверка на нафтостанция, находяща се в
гр. Долна Митрополия, индустриална зона, база „Зърнени храни“, стопанисвана от
жалбоподателя във връзка с подадено заявление вх. № 000029-50948/20.10.2020г.
съвместно със служител на БИМ съгласно чл. 16а, ал. 3 – първоначална проверка
на ЕСФП и одобряване на представената блок схема. В хода на проверката е
установено, че жалбоподателят, като лице по чл. 3 от Наредбата не е изпълнило
задължението си да подаде преди регистрацията на ЕСФП заявление за проверка на
ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и публикуван на интернет
страницата на института за извършване на проверка на място в обекта. Констатирано е,
че в обекта – нафтостанция е инсталирана и работеща електронна система с
фискална памет – ЕСФП „UMIS POS 3.0“, одобрено със
свидетелство на БИМ № 175FS/06.06.2019г., ЦРУ: ФП
ЮМИС, Р01 KL, регистрирана в НАП № 4443506 на 07.10.2020 г. с инд.
№ ИН UM 00 00 61, ИН на фискалната памет
67000178. Заявлението за първоначална проверка на ЕСФП е подадено към БИМ на
20.10.2020 г. със закъснение, а не в законоустановения срок, а именно преди или
на 07.10.2020 г. – датата на регистрация на ЕСФП. Към момента на проверката 27.10.2020
г. няма одобрена блок схема за установената инсталирана и регистрирана на
07.10.2020 г. в НАП с № 4443506 работеща ЕСФП с инд. № UM 000061, ИН на фискалната памет 66000178.
Издадена е и оспорената в настоящото
производство Заповед
№10921/6.11.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Велико
Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП. Със заповедта е наложена принудителна
административна мярка: запечатване на търговски обект- нафтостанция, находяща
се в гр.Долна Митрополия, Индустриална зона, база „Зърнени храни“ и забрана за
достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни от влизане в сила на заповедта,
на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"б". В заповедта е описано следното: На 27.10.2020г. е извършена проверка на нафтостанция,
находящ се в гр. Долна Митрополия, Индустриална зона, база „Зърнени храни“,
стопанисван от "Зърнени храни - ДМ" ЕООД с ЕИК:********* във връзка с
подадено заявление с вх. № 000029-50948/20.10.2020г. по описа на БИМ, съвместно
със служител на БИМ, съгласно чл.16а, ал.З /първоначална проверка на ЕСФП и
одобряване на представената блока схема/ . В хода на проверката е установено,
че ЗЛ като лице по чл.З от Наредба №Н-18/2006г. на МФ не е изпълнило
задължението си да подаде, преди регистрацията на ЕСФП заявление за проверка на
ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и публикуван на интернет
страницата на института, за извършване на проверка на място в обекта. В обекта
- нафтостанция е инсталирана и работеща електронна система с фискална памет
/ЕСФП/ „UMIS POS 3.0“, одобрено със свидетелство
на БИМ №175FS/06.06.2019r, ЦРУ: ФП ЮМИС, Р01 KL регистрирана в НАП с №4443506 на 07.10.2020 г. , с индивидуален номер /ИН/ UM000061, ИН на фискална памет /ФП/ №
67000188. Заявлението за първоначална проверка на ЕСФП е подадено към БИМ, на
20.10.2020 г., със закъснение, а не в законоустановеният срок, а именно преди
или на 07.10.2020г. /датата на регистрацията на ЕСФП/. Към момента на
проверката 27.10.2020г. няма одобрена блок-схема за установената, инсталирана и
регистрирана на 07.10.20r. в НАП с №4443506,
работеща ЕСФП с индивидуален номер /ИН/: UM000061, ИН на фискална памет /ФП/ №
67000188. Направен е извод, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл, 16а,
ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ - ЗЛ като лице по чл.З от Наредба
№Н-18/2006г. на МФ не е изпълнило задължението си да подаде, преди регистрацията
на ЕСФП заявление за проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия
председател и публикуван на интернет страницата на института, за извършване на
проверка на място в обекта.Посочено е, че с това деяние е изпълнен състава на
чл. 186, ал. 1, т. 1, 6. „Б“ от Закона за данък върху добавената стойност.
Описано е, че мярката се прилага, за да се предотврати и преустанови
извършването на административните нарушение и вредните последици от тях.
Съобразявайки характера на административната принуда и засягането на
обществените отношения, свързани с отчетността е направена преценка, че е
налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за
многократно проявление на установеното нарушение във времето. Законосъобразното
отчитане и регистриране на извършените продажби чрез фискалното устройство,
налично и работещо в съответния обект, както и правилното определяне на
реализираните доходи са от съществено значение за охраната на държавния интерес
във финансовата сфера, като извършеното нарушение нанася пряка щета на
държавния бюджет. Спазването на стриктна финансова и бюджетна дисциплина
представлява важно условие за защитата на обществения интерес и правилното
функциониране на държавата. В конкретният случай, задълженото лице според административния
орган е допуснало нарушение на данъчното законодателство, касаещо отчетността,
което води до неотчитане на приходи.
Принудителната административна мярка - запечатване на
търговски обект-нафтостанция и забрана
за достъп до него е постановена за срок от 14 /четиринадесет/ дни. При
определяне продължителността на запечатване на обекта органът е взел предвид
вида и обема на упражняваната в съответния обект дейност. Срокът според органа е
подходящ с оглед постигане целите на мярката, състоящи се в защита на интереса
на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискалното устройство в проверения търговски обект, правилното отчитане на
реализираните обороти, когато това е задължително и стриктното спазване на изискванията
за съхранение на документи от/във връзка с фискалното устройство в обекта,
както и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното
противоправно поведение в трайна практика. В този смисъл органът е приел
наличие на важен държавен интерес от
преустановяване на констатираното противозаконно поведение.
Заповедта е връчена на дружеството на 16.11.2020
год., видно от разписката на гърба на л.11 от делото, а жалбата против нея е
подадена на 27.11.2020 год. и е заведена с вх.№15543 в деловодството
на административния орган.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице,
което има правен интерес от оспорването, тъй като със заповедта се запечатва
обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, в законоустановения
срок по чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.149, ал.1 от АПК и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 186, ал.
3 ЗДДС принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената на л.27-28
от делото Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. изпълнителният директор на НАП е
оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в
териториалните дирекции на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Заповедта е издадена именно от
оправомощения с горната цитирана заповед орган, поради което е валиден
административен акт.
Оспореният административен акт е издаден в установената писмена
форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал.
2 АПК. Подробно в
заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи деяние, което именно е мотивирало
фактически прилагането на процесната ПАМ, като едновременно с това се съдържа
позоваване на съставения АУАН и издаденият протокол от извършената проверка.
Съгласно
разпоредбата на чл.186, ал.1, б.“б“ от ЗДДС, принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или
не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства се установява, че извършената на
дружеството проверка, при която е установено нарушение на чл.16а, ал.1 от
Наредба №Н-18/2006 год., е инициирана от жалбоподателя, който е подал заявление
с вх.№000029-50948/20.10.2020 год. по описа на БИМ. Тази проверка се е
осъществила на обект – нафтостанция за зареждане на дизелово гориво за собствени
нужди и на наземен резервоар за дизелово
гориво с вместимост 13551л. средна колонка за зареждане на гориво с 2 броя
пистолет. При проверката контролните органи са разпечатали от ЕСФП диагностика
на фискалния принтер, установили са наличие в обекта на един брой резервоар за
add blue с вместимост 1000 литра. Направили са прекъсвания върху
безиноколонката и ЕСФП, при което не е установена работа в автономен режим.
Прекъсната е и връзката между АИС и ЕСФП , като не е установено нарушение. От ЕСФП е разпечатен
дневен финансов отчет. Направен е
преглед на подадената със заявлението блок схема на ЕСФП и е съпоставена
с установеното на място разположение на резервоар, ЦРУ, нивомер, компютър,
периферни система, бензиноколонка, калкулатор и връзките между тях както и
номерата им. Извършени са източвания на дизелово гориво – 4 бр. по 20 литра,
като горивото е върнато обратно н резервоара. Разпечатан е втори ДФО, заедно с
данни за броячи и нивомери. Направена е справка със служители от НАП дали
отчетените от ДФО данни съответстват на информацията, получена в системата на
НАП , като е установено такова съответствие. Направени са корекции на блок
схемата - добавен е резервоар за add
blue, добавен 1 бр. пистолет, сменен SN на бензиноколонка, отпечатана и
заверена на място.
От горните изложени факти за съда се
налага извод, на първо място, че това
нарушение не е установено по обичайния начин-когато по сигнал или при внезапна проверка по принцип се
установява липса изобщо на въведено в експлоатация или изобщо нерегистрирано в
НАП фискално
устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност. Напротив, от доказателствата по делото се установява, че такива в
процесния обект е имало. Жалбоподателят е сезирал обаче компетентните органи ,
според данните от протокола, във връзка с направени
корекции на блок схемата -
добавен е резервоар за add blue, добавен 1 бр. пистолет, сменен SN на
бензиноколонка, отпечатана и заверена на място. Във връзка с тези промени е
извършена проверка с оглед одобряване на
представената блок-схема. Т.е. дружеството не е имало намерение изобщо да не
регистрира и въведе в експлоатация ЕСФП и проверката на контролните органи да го е
мотивирало да подаде заявление. Напротив-то е подало заявление за одобряване на
блок-схемата във връзка с новите изисквания на Наредба №Н-18/2006 год. и при
тази проверка е установено, че заявлението не е подало преди регистрацията на ЕСФП с оглед неговата
проверка в БИМ. Следователно, не се касае изобщо за неподаване на заявление за
въвеждане в експлоатация или регистрация, а за подаване на такова след установения затова срок, и то не поради
констатирано неподаване от контролните органи, а по собствена инициатива на
задълженото лице. Този факт обективно сочи, че дружеството
не е имало за цел да укрие прихода от продажби
и да ощети фиска и вследствие на това-да избегне плащането на данъци,
защото в противен случай изобщо не би подало заявление за одобряване на
извършените промени/несъответствия, за да приведе ЕСФП в съответствие с новите
изисквания на Наредбата. Следва да се имат предвид и другите отразени в
протокола от извършената проверка обстоятелства, а именно, че при проверката контролните органи са разпечатали
от ЕСФП диагностика на фискалния принтер, установили са наличие в обекта на
един брой резервоар за add blue с вместимост 1000 литра. Направили са
прекъсвания върху безиноколонката и ЕСФП, при което не е установена работа в
автономен режим. Прекъсната е и връзката между АИС и ЕСФП , като не е установено нарушение. От ЕСФП е разпечатен
дневен финансов отчет. Направен е
преглед на подадената със заявлението блок схема на ЕСФП и е съпоставена
с установеното на място разположение на резервоар, ЦРУ, нивомер, компютър,
периферни система, бензиноколонка, калкулатор и връзките между тях както и
номерата им. Извършени са източвания на дизелово гориво – 4 бр. по 20
литра, като горивото е върнато обратно н резервоара. Разпечатан е втори ДФО,
заедно с данни за броячи и нивомери. Направена е справка със служители от НАП
дали отчетените от ДФО данни съответстват на информацията, получена в системата
на НАП , като е установено пълно съответствие. Т.е. при проверката е установено
пълно съответствие между наличните в обекта уреди, системи , устройства и информацията
в НАП, обективираща отчетността за
същите.
Ето защо настоящият състав на съда намира, че в
конкретния случай оспорената заповед не съответства на целта на закона и е
постановена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, според който административните
органи следва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо, като те не могат да засягат интереси в по- голяма степен от най-
необходимото за целта, за която се издава актът. В конкретния случай не е
налице значително съществено нарушение на охраняваните обществени интереси, поради
което и целта на издадената Заповед за
налагане на ПАМ е явно несъразмерна с оглед на целта,
за която следва да бъде издаден ПАМ. Тази преценка се явява обективна с оглед
характеристиката на обективно случилите се факти по подаването на заявление за проверка на
ЕСФП в БИМ със закъснение от по-малко от две седмици, а не изобщо
неподаване на такова, без да е налице
стремеж да бъде избегнато данъчно облагане и укриване на приходи. Липсват други
не само съществени, но каквито и да било разминавания, които да определят, че
се касае за дейност, насочена към укриване на приходи с цел избягване на
данъчното облагане. Така единствено и само това осъществено от жалбоподателя закъснение
в подаване на информация за ЕСФП в БИМ с оглед неговата проверка и одобряване, квалифицирано като извършено деяние по чл. 16а, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. е прието от административният орган като обективно основание за налагане
на ПАМ по реда на чл. 186 и 187 от ЗДДС. Налице е била изрядна
счетоводна отчетност, даваща възможност да се установи, както е било и
установено, пълно съответствие на отчетените от ДФО данни с информацията,
получена в системата на НАП, както и не са констатирани други нарушения на
данъчното законодателство.
Принципът на съразмерност предвижда, че административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Този
принцип е ясно отражение на принципа за справедлив процес, посочен в чл. 6 от
Европейската конвенция за основните права и свободи, ратифицирана от Република
България. Съдебната практика е категорична, че неспазването на чл. 6 от АПК обуславя материална
незаконосъобразност на упражнените от административния орган правомощия, които
той има задължение да осъществи по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
В подкрепа на горните съображения е
Тълкувателно решение № 2 от 22.03.2011 г. по тълкувателно дело № 6/2010 г. на
Върховния административен съд, в което по т.12 е посочено, че при налагането на
принудителна административна мярка трябва да се прави преценка на конкретните
относими факти спрямо конкретното лице, тоест "личното поведение на лицето
трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха",
засягаща основен обществен интерес. По т.9 от горепосоченото тълкувателно
решение на ВАС е отбелязано, че налаганите ограничителни мерки (принудителни
административни мерки) по съображения за защита на държавен или обществен
интерес трябва да са съответни на степента на опасност, която конкретните
обстоятелства от личното поведение на лицето разкриват. Т.е. засягането на
субективното право трябва да е само в необходимата и достатъчна степен, за да
преодолее осъществяваната реална, актуална и достатъчно сериозна заплаха за
обществения интерес. Мерките трябва да бъдат такива, че защитавайки
императивния обществен интерес, да засягат в най-малка степен правата на
частното лице. Самият Съд на Европейския съюз неотклонно приема в практиката
си, че националните власти могат да наложат принудителна административна мярка,
но само ако безспорно установят факти, позволяващи категорично да се направи
изводът, че поведението на лицето разкрива необходимата степен на заплаха за
обществения интерес – действителна, настояща и достатъчно сериозна. Ето защо
изложените по –горе факти за изрядност на отчетността на търговеца, за подаване
на заявлението за проверка по собствена инициатива, а не по указание и след
проверка от контролните органи, макар и с незначително закъснение, сочещо на липса на умисъл за ощетяване на
фиска, прави неправилна и необоснована преценката на административния орган за
наличието на достатъчно сериозна и актуална заплаха, която съответното дружество
представлява за някой от фундаменталните интереси на обществото. Това прави
заповедта несъответна на преследваната от закона цел.
Съдът намира за необходимо да допълни още,
че при налагането на принудителна административна мярка трябва да са налице
доказателства за обективна противоправност на деянието, за да се цели
предотвратяване и преустановяване на административното нарушение (изпълнено
чрез него), или да са настъпили вредни последици от конкретното административно
нарушение, които да бъдат отстранени чрез административната принуда или има
непосредствена опасност от настъпване на такива. Съгласно чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания, принудителните административни мерки
могат да се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. От съдържанието на тази разпоредба могат да се направят два основни
извода: 1) Законодателят не случайно е използвал израза "могат" да се
прилагат принудителни административни мерки. Следователно, не се прилагат
задължително и неизменно всеки път, когато е наложена глоба или имуществена
санкция, а се прави преценка от органа
дали да бъде наложена в конкретния случай с оглед конкретните особености на
деянието и всички други обстоятелства, като се държи сметка за спазване на
принципа за съразмерност, разписан в чл.6 от АПК и за преследваната от
законодателя цел с налагане на мярката ; 2) Принудителните административни
мерки могат да се приложат, ако се налага предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения или да се отстранят вредните последици от тях. За
целта, административният орган, който налага съответната принудителна
административна мярка трябва да мотивира нуждата от нея от гледна точка
спазване на принципа на съразмерност, като посочи обосновано какво налага
съмнението за извършване на същото или на други административни нарушения от
дадения субект, като направи анализ на неговото поведение като търговец. Това
не е сторено в оспорената заповед по
отношение на конкретното констатирано и описано нарушение , което обуславя и
отмяна на заповедта на това основание.
При този изход на делото основателно се
явява искането за жалбоподателя за присъждане на разноски. Такива следва да
бъдат присъдени за държавна такса в размер на 50 лева-л.37 и възнаграждение за
един адвокат в размер на 500 лева поискано, договорено и изцяло изплатено в
брой съобразно пълномощно на л.36 от делото.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.
2 АПК Административен
съд-Плевен, пети състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалбата на
„Зърнени храни-ДМ“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Долна Митрополия, Индустриална зона, база „Зърнени храни“,
представлявано от управителя И.Г.Ц. , Заповед
№10921/6.11.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Велико
Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка: запечатване на търговски обект- нафтостанция, находяща
се в гр.Долна Митрополия, Индустриална зона, база „Зърнени храни“ и забрана за
достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни от влизане в сила на заповедта,
на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"б".
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите- София
да заплати на „Зърнени храни-ДМ“ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Долна Митрополия,
Индустриална зона, база „Зърнени храни“, представлявано от управителя И.Г.Ц.
направените по делото разноски общо в размер на 550 /петстотин и петдесет/
лева.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ: /П/