Р Е Ш Е Н И Е
№ 1159
гр. Пловдив, 8 юни 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
единадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа КАНД № 748 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите
– Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. срещу Решение № 33
от 29.01.2021 г., постановено по а.н.д № 98 по описа за 2021 г., на Районен съд
Пловдив, XVI - ти наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление/НП/ №545696- F564738/03.11.2020г.
на Директор на дирекция „Обслужване” в ТД на НАППловдив, с което на “Й.
консулт” ООД, ЕИК *********, представлявано от П. Й. на основание чл.261, ал.1
от ЗКПО, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.261, ал.1, предл. 2 от ЗКПО.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в хода на административното наказване са допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че процедурата по съставяне и съобщаване на
акта за установяване на административно нарушение е спазена. Претендира се
отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Претендира разноски.
Касационният
ответник “Й. консулт” ООД, чрез процесуалния
си представител адвокат Н., взима становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
Контролиращата
страна – прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е основателна, поради което следва да бъде уважена.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2
от ЗАНН, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна.
Районният съд е бил
сезиран с жалба предявена от “Й.
консулт” ООД срещу НП №545696-
F564738/03.11.2020г. на Директор на дирекция „Обслужване” в ТД на НАППловдив, с
което ответното дружество на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл.261, ал.1, предл. 2 от ЗКПО.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F564738 от 13.08.2020
г., съставен от Ф.Д.И. – на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП –
Пловдив.
Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното: на 27.07.2020г.
при извършена служебна проверка от свидетеля Ф.И. било установено, че ответното
дружество, като задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗКПО, не е подало в ТД на НАП –Пловдив Годишна данъчна
декларация по чл. 92 ЗКПО за финансовата 2019 г. в законоустановения срок до
30,06,2020 г. включително. Горното е квалифицирано
като нарушение по чл.261, ал.1 ЗКПО.
За съставянето на АУАН до лицето е изпратено
съобщение, връчено на 12.08.2020 г. на електронен адрес: ***, като
е била дадена
възможност в 7-дневен срок от
получаването му управителя на ответното дружеството да се яви за съставяне на
АУАН в час от 9.00 до 17.30 часа в стая 205, етаж 2 в ТД на НАП Пловдив. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и му е връчен
на 17.08.2020 г.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е
възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл.261, ал.1 от ЗКПО е наложил на
нарушителя имуществена санкция в размер на 500 лева.
В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията
си потвърждава изложеното в акта.
При така установената фактическа обстановка
районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно като от обективна,
така и от субективна страна, но са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е
изложили мотиви, че съобщаването на поканата за съставяне на АУАН по електронен
път не е предвидено като редовен способ по правилата на Наказателнопроцесуалния
кодекс, поради което съставянето на акта в отсъствие на нарушителя е опорочило
производството до степен налагаща отмяна на наказанието.
По отношение на въведените в
обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е
изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил
обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон. Както фактическите
констатации, така и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги реципира като свои.
Съставянето
на АУАН по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в случая е опорочено. Правилата за
връчване на съобщения в административнонаказателното производство се съдържат в чл. 178 и чл. 180 от
Наказателно – процесуалния кодекс във вр. чл. 84 от ЗАНН. Никоя от посочените
разпоредби не предвижда като способ връзването чрез електронна поща. При това
положение извършеното процесуално действие по връчване, отразено в приложеното
удостоверение за връчване по електронен път с дата 12.08.2020 г., се явява
незаконосъобразно и негодно да породи желаните правни последици. Ето защо настоящата
съдебна инстанция намира, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които сами по себе си са самостоятелно основание за отмяна на процесното НП,
тъй като водят до накърняване правото на защита на привлеченото към отговорност
лице. Актът за установяване на административно нарушение е основен процесуален
акт във фазата по установяване на административното нарушение.
Законосъобразното му съставяне и оформяне е равнозначно на законосъобразното
образуване на самото производство. След
като нарушителят не е уведомен редовно за възможността да се яви при
съставянето на акта, то хипотезата на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН се явява приложена без правно основание.
При това положение са нарушени императивните норми на чл.40,
ал.1 ЗАНН, като актът не е съставен в присъствието на законен представител на
юридическото лице. В ЗАНН не съществува законова разпоредба, която да предвижда
такава възможност. Напротив, ал. 2 на чл.83 ЗАНН предвижда имуществената
санкция да се налага по реда на този закон, като този ред, разбира се, следва
да се съобрази със специфичните особености на юридическите лица, като
изкуствено създадени правни субекти. Доколкото в конкретния случай обаче се касае
за ангажиране на административнонаказателна отговорност, която съгласно чл.24
от ЗАНН е лична, следва задължително да се има предвид, че в случаите, в които
нарушител е юридическо лице, АУАН следва да се състави в присъствие на лицето,
което по закон представлява съответното ЮЛ, като се предяви и връчи на това
лице или на изрично упълномощено от него лице, снабдено с представителна власт
да ангажира юридическото лице с действия във връзка с
административнонаказателната отговорност.
При това положение, настоящият състав на съда намира, че
административнонаказателното производството е опорочено още от самото му
образуване, т.е. от момента на съставяне на АУАН. Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН,
актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието
на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Това изискване на закона е въведено да охрани
правата на лицето, което ще бъде привлечено към отговорност, още от самото
начало на административнонаказателното производство. Неспазването на това
изискване има за последица игнориране на дееца – лицето, което ще бъде
привлечено към отговорност още в тази първа фаза на
административнонаказателното производство, нещо, което в конкретния случай е
сторил актосъставителят, игнорирайки законния представител на дружеството още
при самото съставяне на АУАН. Неговото присъствие и евентуално обясненията и
възраженията, които това лице ще даде, в голяма степен ще способстват за
обективното изясняване на обстоятелствата, свързани с нарушението. В този
смисъл изискването чл.40 ал.1 от ЗАНН нарушителят да присъства заедно с другите
лица още в началния момент на задвижване на наказателната репресия, има особено
съществено значение за административнонаказателното производство, с оглед
изясняване на обективната истина и за гарантиране правото на защита на лицето,
чиято отговорност ще бъде ангажирана.
Действително, при условията на закона /чл.40 ал.2 от ЗАНН/ се
допуска актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя. Става дума обаче за
условия, спазването на които, не накърняват законността при образуването на
административнонаказателното производство. На първо място, относно нарушителят
е допустимо съставянето на акт и в неговото отсъствие в два случая: 1. когото
той е известен, но не може да се намери или 2. когато е поканен за съставянето
на акта и не се яви. Единствено при наличието на една от двете хипотези на
чл.40 ал.2 от ЗАНН администрацията е изправна. Тя е издирила нарушителя,
положила е усилия той да присъства при съставянето на акта, но поведението му
прави това обективно невъзможно. Само в такъв случай, както бе отбелязано,
законът позволява актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя /чл.40
ал.2 от ЗАНН/. В случая, не е налице нито една от посочените две хипотези на
чл.40 ал.2 от ЗАНН, даващи основание на актосъставителя да състави процесния
АУАН в отсъствие на нарушителя.
В този случай, актосъставителят е бил длъжен , чрез някои от
способите посочени в чл. 180 НПК или по реда на чл. 178 НПК, да предприеме
действия по надлежното уведомяване на представляващия „Й. консулт“ ООД по повод
на образувано административнонаказателно производство, за което липсват данни.
Това в процесния случай не е сторено, при което, актът за
установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на лицето,
което по закон представлява съответното ЮЛ, като същият не е предявен и връчен
на това лице, по надлежния начин.
Подписването на акта от страна на нарушителя е не само
формален, но и съдържателен елемент. Именно тук стои въпросът за
предварителната защита, която включва, първо, правото на възражение още при
съставянето на акта за нарушение и, второ, правото на възражение непосредствено
след това /чл.44 ал.1 от ЗАНН/. Действително, в случая, актът е предявен на
нарушителя, подписан от него и е депозирано възражение, но това не е сторено по надлежния ред.
От изложеното до тук следва извода, че като е
отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на делото, в полза на
ответното дружество следва да му се присъдят направените по делото разноски в
размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви и на основание
чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пловдив, ХХ състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33 от 29.01.2021 година, постановено по АНД №98/2021 година на
Районен съд- Пловдив, XVI - ти наказателен
състав.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите,
ЕИК *********, да заплати на “Й. консулт” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Момина сълза“ № 23, представлявано от П.
Й. сумата от 300 лева (триста лева), представляваща направени по делото
разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.