№ 171
гр. гр. ***, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20221620101451 по описа за 2022 година
Съдебното производство е образувано по искова молба на М. К. Д., ЕГН **********,
с адрес: гр. ***, чрез адв. Н. К. - САК, срещу С. Б. С., с ЕГН:**********, с адрес: гр. *** и
срещу „К.У.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
от А. Л. К..
Иска се да бъде признато за установено по отношение на С. Б. С., с ЕГН:**********,
с адрес: гр. ***, че ищецът М. К. Д. с ЕГН ********** е собственик на 1/3 идеална част от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед №
РД – 18 -5/26.01.2009 г. на изпълнителния д. на АГКК, находящ се в гр. ***, с площ от 11038
кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
дърводобивна и дървообработващата промишленост, номер по предходен план: част от
4303, квартал: 33, парцел: част от УПИ I, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,
на основание наследствено правоприемство от Е.И.Г., и отмяна на основание чл. 537, ал. 2
от ГПК на Нотариален акт № ***, том IV, рег. № 2426, дело № 391 от 2022г. на Н. Б.К. с рег.
№ 749 на НК с район на действие Районен съд-гр. ***.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на „К.У.“ ЕООД с ЕИК ***, че
ищецът М. К. Д. с ЕГН ********** е собственик на 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор *** по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД – 18 -5/26.01.2009 г. на
изпълнителния д. на АГКК, находящ се в гр. ***, с площ от 11038 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за дърводобивна и
дървообработващата промишленост, номер по предходен план: част от 4303, квартал: 33,
парцел: част от УПИ I, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, на основание
наследствено правоприемство от Е.И.Г., и осъждане на ответника да предаде владението по
отношение на описания недвижим имот.
1
В исковата молба се твърди, че на 11.08.1954 г. майката на ищцата - Е.И.Г., е
закупила 1/3 ид. част от процесния недвижим имот от своя дядо Г.М.М., за което е съставен
Нотариален акт с № 113, том I, дело № 210 от 1954 г. Релевирано е, че през 1961 г. с акт за
одържавяване имотът е национализиран на основание Закона за национализация на
частните индустриални и минни предприятия, а с приемането на ЗВСОНИ съответният
недвижим имот е бил възстановен. Твърди се, че единствено предприятието „П.Я.“- гр. ***
се е противопоставяло на собственическите им права и е държало без правно основание
въпросния имот, поради което е образувано и водено дело с правно основание чл. 108 ЗС,
като то приключило с влязло в сила съдебно решение от 19.10.1998 г., постановено по гр. д.
№ 288 по описа за 1995 г. на МОС, с което „П.Я.“-гр. *** е осъдено да предаде владението,
което е сторено. На основание чл. 9 от ЗВСОНИ след приключване на цитираното дело и
след деактуване на имота се снабдили с Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот № 140, том I, рег. № 878, дело № 85 от 2008 г. на съдия по вписванията при ЛРС, с
който, заедно с удостоверението за наследници, ищцата се легитимира като собственик на
1/3 ид. част от имота. Твърди се, че на 13.06.2022 г. с Нотариален акт № ***, том IV, рег. №
2426, дело № 391 от 2022г. на Н. Б.К. с рег. № 749 на НК с район на действие Районен съд-
гр. ***, ответникът С. Б. С. е признат за собственик по давностно владение на процесният
имот. А на 14.07.2022г. с Нотариален акт № 119, том V, рег. № 2907, дело № 478 от 2022г. на
Н. Б.К. с рег. № 749 на НК с район на действие Районен съд-гр. ***, С. Б. С. прехвърля чрез
покупко-продажба процесния имот на вторият ответник „К.У.“ ЕООД. Ищецът разбира за
това, че С. С. се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за
въпросния имот от полученото през месец юли уведомително писмо с изх. № 24-19019 от
29.06.2022г. на СГКК - гр. М.. Ищецът установил, че в началото на месец август, 2022 г.
процесният имот е обявен за продажба в сайта ALO.bg Ищецът твърди, че е собственик на
1/3 ид. част от процесния имот, придобит по наследство, както следва: на 2/18 ид.ч.,
придобити по наследство от майка й Е.И.Г. на 22.10.1999г., на 1/18 ид.ч., придобита по
наследство от баща й К. Н. К. на 10.09.2011г., и на 3/18 ид. ч., придобити по наследство от
брат й Е. К.ов К. на 23.09.2015г., което общо съставлява 6/18 ид. части от процесния имот,
равно на 1/3 ид. ч., видно от удостоверение за наследници с изх. № РМЛ22-УГ01-12814 от
08.08.2022г. Оспорва се Нотариален акт № ***, том IV, рег. № 2426, дело № 391 от 2022г. на
Н. Б.К. с рег. № 749 на НК с район на действие Районен съд-гр. ***, като ищцата твърди, че
след приключване на гр.дело 288/1995 г. на МОС владението върху имота й било предадено
и тя владее имота до датата на извършената продажба с Нотариален акт № 119, том V, рег.
№ 2907, дело № 478 от 2022г. на Н. Б.К. с рег. № 749 на НК с район на действие Районен
съд-гр. ***. Твърди, че вторият ответник не е станал собственик на имота и същият го
държи без правно основание.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника С. Б. С..
Намира исковата молба за допустима, но неоснователна. Съображения за нейната
неоснователност са, че не се установява ищцата или нейните наследодатели да са били
страни по гр. д. №288/1995г., като няма данни ответникът по това дело да е праводател на
ответника, нито предходен праводател. Това е така, тъй като ответника твърди придобИ.е на
2
имота чрез оригинерно придобИ.о основание, а именно давностно владение продължило
повече от 10 години. Оттук се въвежда и твърдението, че така посочените от ищеца
решения не се ползват със задължителна сила спрямо ответника и не установяват по
безспорен начин правото на собственост. Релевирана е липсата на представено
удостоверение за наследници на К. Н. К. и Е. К.ов К., с което не може да се направи
преценка за дела на наследството на всеки от тях, нито в нотариалния акт от 29.01.2008г. са
посочени права на всеки собственик и по делото липсват доказателства за това. На следващо
място се сочи, че нотариалният акт № 140, том I, рег. № 878, дело 85 от 2008г. е констативен
и е издаден въз основа на констатациите на съдия по вписвания за правото на собственост,
които са въз основа на приложено съдебно решение, което не е представено по делото и
няма как да се установи придобИ.ото основание, от което ползващите се от този нотариален
акт лица черпят правата си като собственици. Твърди се, че С. С. е осъществил
необезпокоявано, непрекъснато в продължение на повече от 10 год. давностно владение,
което е установено и с Нотариален акт № ***, том IV, рег. № 2426, дело № 391 от 2022г. на
Н. Б.К. с рег. № 749 на НК с район на действие Районен съд-гр. ***. Претендират се
направените по делото разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника „К.У. “ ЕООД.
Намира исковата молба за допустима, но неоснователна със същите съображения като
посочените в отговора на С. С., като се сочат и други такива. Ответника „К.У. “ ЕООД
твърди, че не е налице идентичност между недвижимия имот, на който ищцата претендира,
че е собственик, и процесния, собственост на К.У. “ ЕООД въз основа на с Нотариален акт
№ 119, том V, рег. № 2907, дело № 478 от 2022г. на Н. Б.К. с рег. № 749 на НК с район на
действие Районен съд-гр. ***. Несъответствието се изразява, както в идентификатора, така и
в неговата площ.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв. Н. К. от САК,
които поддържат иска и излагат подробни съображения досежно неговата основателност.
Представят и подробни писмени защити.
Ответниците в съдебно заседание се представляват от адв. М. М. от АК - В., който
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Представя подробна писмена защита.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства и са приети
експертни заключения.
Съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:
В крепостен акт № *** от 01.11.1897 год. Г.М. от гр. *** купува едно лозе от два
декара с празно място два ара, находящо се в ***ското землище и местността /не се чете/ до
съседи: П. /не се чете/, Г.М., от две страни – Г.П. и път.
В нотариален акт № 18 от 02.05.1913 год. е описано, че Г.М. става собственик на
пространство/градина с построена в нея къща от 11 дка в с. ***, в м. „Край р.***“, при
съседи: А. И., река ***, проток и път - шосето *** - ***.
В нотариален акт № 55 от 25.09.1913 год. Г.М. купува 5 дка имот - градина в с. ***,
3
***ско, в м.“Край р.***“ до съседи: шосето *** - ***, Г.М. /стар съсед А. И./, Й.К., която
откъм пътя е лозе, а откъм р.*** - ливада.
В нотариален акт от 04.01.1916 год. се описва сделка за имот, който А. И. продава на
Г.М., една градина в землището на с.***, м. „Край р.***“, с площ 4 дка, при съседи: шосето
*** - ***, н-ци на Г.М., р.*** и Г.М..
В нотариален акт от 13.03.1946 год. Г.М. става собственик на придаваема част от 716
кв.м. в кв. 33 към парцела IІ-10 по плана на с.***, общ. Г., ***ско. Съседи на тази
придаваема част, която се придава от парцел 1-9, кв. 33, собственост на друго лице, са: Г.Б.
Г.М., шосе ***-***.
Съгласно нотариален акт от 11.08.1954 г.Г.М.М. продава на Е.И.Г., Й.Г.М. и М. Г.М.
дворно място в землището на с. М., ***ска околия, с площ 16 дка, застроени с 1684 кв.м.
сгради при съседи: от запад – река ***, от изток – К.Ш., от север и от юг – отделни лица,
посочени поименно.
От удостоверение за наследници на Общински съвет – *** № А0 -247/15.01.1992 г. /л.
261/ се установява, че Г.М. М., починал на 25.09.1954 г., е оставил наследници М. Г.М. – син,
Й. Г.а М. – дъщеря и Е. И. К.а – внучка /дъщеря на починалия му син И. Г.М./. Същото се
потвърждава и от актуално удостоверение за наследници с изх. № АО-14-1807/04.11.2024 г.
на Община ***, представено в последното открито съдебно заседание по делото от ищеца, в
което са изброени всички наследници на същия, а именно:
1.М. Г.М. – син, починал на 16.05.1972 г., оставил наследници:
1.1 Е.К.М. – съпруга, починала на 17.08.1977г., и
1.2.Н.М. И. – дъщеря, починала на 23.12.2015 г., оставила наследници: 1.2.1.Е. В.ова
И. – дъщеря;
1.3. Г.М.М. – син, починал на 04.04.2015 г., оставил наследник 1.3.1. Б.Г.М. – дъщеря;
1.4. А.М.П. – дъщеря, починала на 04.01.1959 г., оставила наследници: 1.4.1. П.В.П. –
съпруг, починал на 12.09.1988 г., с наследник: П.Б.П. – съпруга, без деца от брака, починала
на 30.06.2018 г.; 1.4.2. В.П.П. – син; 1.4.3. Ж.П. А. – дъщеря; 1.4.4. Б.П.П. син;
2.Й. Г. М. – дъщеря, починала на 18.11.1969 т., оставила наследници:
2.1. Е. Г.а С. – дъщеря, починала на 11.06.2000 г., оставила наследници: 2.1.1.С.С.Т. –
дъщеря, починала на 28.06.2014 г., оставила наследници: 2.1.1.1.Б.Х.Т. – съпруг, починал на
19.04.2018 т.; 2.1.1.2. Х. Б. Т. – син; 2.1.2. Н.С.С. – син, починал на 20.08.1997 г.;
2.2. Л.Г.П.- дъщеря, починала на 06.07.2008 г., оставила наследник: 2.2.1.Е. Б. П. –
син, починал на 25.06.2022 г.,
2.3. В.Г.Д. – дъщеря, починала на 25.12.2005 г., оставила наследници: 2.3.1. К.Д.Д. –
дъщеря, починала на 09.04.2022 г., 2.3.2. С.Д.Д. – син, починал на 06.03.1991 т., оставил
наследници: 2.3.2.1. Е.ия Д.Д. – дъщеря; 2.3.2.2.Е.С.Д. – дъщеря; 2.3.2.3. Д.С.Д. – син;
3.И. Г.М. – син, починал на 23.08.1943 г., оставил наследници:
3.1. Е. И. К.а - дъщеря, починала на 22.10.1999 г., оставила наследници: 3.1.1.К. Н. К.
4
– съпруг, починал на 10.09.2011 г., 3.1.2. М. К. Д. - дъщеря; 3.1.3. Е. К.ов К. - син, починал
на 23.09.2015 г., разведен, без низходящи.
От удостоверение за наследници на Столична община от 08.08.2022 г. /л.13-14/ се
установява също, че Е. И. К.а, починала на 22.10.1999 г., е оставила наследници – К. Н. К. –
съпруг, починал на 10.09.2011 г., дъщеря – ищцата М. К. Д., Е. К.ов К. – син, починал на
23.09.2015 г., без низходящи, оставил наследник своята сестра М. К. Д.. От своя страна К. Н.
К. е оставил единствени наследници по закон - Е. К.ов К. – син и М. К. Д. - дъщеря, видно
от удостоверение за наследници от 27.09.2011 г. на Столична община /л.120/.
Процесният имот, бивша собственост на Г.М., б.ж. на гр. ***, е одържавен с Акт за
държавна собственост № **/22.05.1961 г. /л.361/ на основание Закона за национализация на
частните индустриални предприятия и мините, включващ дворно място с площ 12812 кв.м.,
кад. № 10, парцел 1 в кв. 33 на гр. ***, ведно с находящите се в имота сгради. Имотът е
предаден на Прокомбината за строителен материал – ***, считано от 01.11.1961 г., видно от
отбелязване в АДС. Впоследствие имотът е реституиран на наследниците на Г.М. М.
съгласно Споразумителен протокол от 20.06.1997 г., който е приложен към делото /л.366/. От
последния е видно, че Община *** е възстановила част от имота пл. № 4303 и имот пл. №
*** по плана на кв. „М.“ в размер на 12930 кв.м. на наследниците на Г.М. М.. Видно от
Решение от 19.10.1998 г. на МОС по гр. дело № 288/1995 г., влязло в сила на 26.11.1998 г.
/л.392-394/, „П.Я.“ – гр. *** е осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението на
В.П.П., Ж.П. А., Б.П.П. Г.М.М., на следния имот: парцел 1 от кв.33 по плана на гр.***, с
намиращите се в този имот сгради. Впоследствие с решение от 27.03.2000 г. МОС е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в цитираното решение от 19.10.1998 г., като в
диспозитива е отразено, че „П.Я.“ е осъден да отстъпи собствеността и да предаде
владението на Н.М. И., Е. Г.а С., В.Г.В., Л. Г.а П.а, К. Н. К., Е. К.ов К. и М. К. Д. /ищцата/
по отношение на имота, описан в решението на МОС от 1998 г. Това решение за поправка
на очевидна фактическа грешка е влязло в сила на 09.05.2000 г. Издаден е изпълнителен
лист от 06.04.2006 г. въз основа на посоченото решение по гр. дело № 288/1995 г. на МОС в
полза на В.П.П., Ж.П. А., Б.П.П. Г.М.М., Н.М. И., Е. Г.а С., В.Г.В., Л. Г.а П.а, К. Н. К., Е.
К.ов К. и М. К. Д. от гр. С., срещу „П.Я.“- *** за предаване владението върху имота.
Със Заповед № 124/18.03.2008 г. на К. на Община *** /л.358/ е възстановена
собствеността на н-ци на Г.М.М. върху имот кадастрален № ***, находящ се в УПИ 1- за
П.Я., кв. 33, по плана на кв. М., гр. *** с площ 1270 кв.м. и е наредено да се отпише от
актовите книги на Общината.
С Нотариален акт № 57, том 14 А, рег. № 14439 дело 1906 от 2008 г. на Н. Д.М.
/л.360/, вписван в Служба по вписванията с вх.рег. № 4751/2008 г., акт № 22, том 11, дело №
2141/2008 г., на основание чл. 483, ал. 1 ГПК, В.П.П., К. Н. К., Е. К.ов К., М. К. Д. /ищецът/,
Н.М. И., Л. Г.а П.а, Г.М.М., Ж.П. А., Б.П.П. С.С.Т., К.Д.Д., Е.С.Д. и Д.С.Д., са признати за
собственици върху следния недвижим имот: празно дворно място, съставляващо имот № ***
в УПИ 1, кв. 33, с площ 1270 кв.м. по регулационния план на гр. ***, кв. „М.“, одобрен със
заповед № РД- 02-14-141/1989 г., при съседи: север - имот 4303, юг – имот № 4496, изток –
5
улица, запад – имот № **.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 140, том 1, рег. № 878,
дело № 85/2008 г., вписван в Служба по вписванията с вх.рег. № 394/2008 г., акт № 155, том
1, дело № 161/2008 г. /л.179/, на основание чл. 483, ал. 1 ГПК, В.П.П., К. Н. К., Е. К.ов К.,
М. К. Д. /ищецът/, Н.М. И., Л. Г.а П.а, Г.М.М., Ж.П. А., Б.П.П. С.С.Т., К.Д.Д., Е.С.Д. и Д.С.Д.,
са признати за собственици върху следния недвижим имот: празно дворно място,
съставляващо част от имот 4303 в УПИ 1, кв. 33, с площ 11200 кв.м. по регулационния план
на гр.***, кв. „М.“, одобрен със заповед № РД- 02-14-141/1989 г., при съседи: север - УПИ
IX, юг – имот № ** и № *** и път, изток – улица, запад – дига. Съгласно удостоверение на
Община *** с изх. № 94-00-7687-1 от 18.11.2015 г. имотът, описан в този нотариален акт, е с
административен адрес: гр. ***, ул. „*** /л.172/.
Съгласно скица на поземлен имот на СГКК – М. № 15-35918-22.01.2018 г. /л.180/
имотът към датата на издаване на скицата - 22.01.2018 г., е описан като Поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД – 18 -5/26.01.2009 г. на
изпълнителния д. на АГКК, находящ се в гр. ***, с площ от 11038 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за дърводобивна и
дървообработващата промишленост, номер по предходен план: част от 4303, квартал: 33,
парцел: част от УПИ I.
От актуална скица от 18.08.2022 г. /л.36/ е виден предходният идентификатор на имот
*** по КККР, а именно *** г.
В скица от 22.01.2018 г. /л.14-15/ за имота с ид. № *** по КККР са вписани като
съсобственици наследниците на Г.М.М., като е цитиран и нотариалният акт от 2008 г.,
легитимиращ ищцата.
С Нотариален акт № ***, том ІV, рег. № 2426, дело № 391 от 2022 г., вписан в Служба
по вписванията вх.рег. № 4119 от 13.06.2022 г., акт № 28, том 10, дело № 1273/2022 г., на Н.
Б.К. с peг. № 749 в НК, на 13.06.2022 г. /л.98/ С. Б. С. е признат за собственик по давностно
владение върху следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** в
гр.***,, обл. М. съгласно КККР, одобрени със заповед РД 18-5/26.01.2009 г. на
изпълнителния д. на АГКК, адрес на поземления имот: гр. ***, площ 11038 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за дърводобивна и
дървообработваща промишленост, предишен идентификатор ***, номер по предходен план:
част от 4303, квартал 33, парцел: част от УПИ 1, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***. В нотариалния акт е посочено, че имотът не е актуван като общинска и държавна
собственост и няма общински или държавен произход.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 119, том V, рег. № 2907, дело №
478/2022 г., вписан в Служба по вписванията вх.рег. № 5034 от 14.07.2022 г., акт № 64, том
12, дело № 1581/2022 г. /л.99/ на 14.07.2022 г. С. Б. С. продава на „К.У.“ ЕООД с ЕИК ***
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** в гр. ***, обл. М. по
КККР, одобрени със заповед РД 18-5/26.01.2009 г. на изпълнителния д. на АГКК, адрес на
поземления имот: гр. ***, площ 11038 кв.м., трайно предназначение на територията:
6
урбанизирана, начин на трайно ползване: за дърводобивна и дървообработваща
промишленост, предишен идентификатор ***, номер по предходен план: част от 4303,
квартал 33, парцел: част от УПИ I, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, за сумата от
55300,00 лева.
С уведомително писмо от АГКК от 29.06.2022 г. /л.13/ се уведомява Е.С.Д. /наследник
на Г.М.М./, че е извършено изменение в КРНИ, като за собственик на имот ид. № *** по
КККР на гр. *** е вписан С. Б. С. въз основа на Нотариален акт, вписан в Служба по
вписванията вх.рег. № 4119 от 13.06.2022 г., акт № 28, том 10, дело № 1273/2022 г.
От показанията на св. И. И.ов /л. 204/ се установява, че същият живее в гр. ***, на
около 200 метра от имота на ответника С.. Свидетелят твърди, че в съседство с имота на С.
има друг имот, в който е имало предприятие - бившият дърводелен комбинат „Я.“. След
като разрушили предприятието, около 96-та или 97-ма година, С. подредил като ограда
камъните от разрушените сгради като бент към улицата, за да не влиза вода в мазето и в
къщата му. Твърди, че С. поставил кошери, овошки и направил зеленчукова градина.
Кошерите били около 40 броя и се намирали към средата на имота, като уточнява, че „по
едно време“ били толкова. Посочва, че лично помагал на С. за кошерите, тъй като е
ветеринарен лекар. Сочи, че имало над 20 овошки насадени – сливи и ябълки, както и
зеленчукова градина откъм улицата с площ от около 300 кв.м. Твърди, че С. изградил до
къщата си една или две септични ями. Свидетелят заявява, че не е чувал някой да идва и да
казва, че е собственик на този имот.
От показанията на св. Е. Г. се установява, че същият е съсед на С. и е живущ на ул.
***, а ответникът С. – на ул. *** кв. „М.“ в гр. ***. Сочи, че имотът на С. граничи с този на
предприятието „П.Я.“. Сочи, че в този съседен имот С. е чистел, направил зеленчукова
градина до къщата си, от горната страна, откъм шосето, и държал кошери около 30 на брой,
засадил овошки около 20-25 дръвчета. Твърди, че преди десетина години имало овошки. На
въпроса сега защо няма овошки – свидетелят отговаря, че „кой мине, реже и бега“. Не знае
кога са поставени кошерите, тъй като малко е живял в гр. ***. Изградена била дига от С. за
защита от дъждовната вода. От имота на С. директно можело да се влезе в съседния имот,
тъй като оградата на „Я.“ била изпотрошена и на нейно място ответникът си направил
мрежа от тел, за да си огради кошерите. Посочва, че преди две – три години помагал на С. да
изгради септична яма, защото нямало канализация там.
От показанията на св. Р.К. се установява, че същият е съсед на С. и живущ в кв.
„М.“ на гр. ***. Сочи, че имотът на С. граничи с този на предприятието „Я.“, което било
разрушено около 2000 г. С. насадил в този имот овощна градина, кошери имал около 30
броя, разположени по средата на имота и оградени. Овощната градина била от южната
страна, към шосето, откъм имота на С., с площ около 300-400-500 кв.м. Тези дейности били
правени според свидетеля „2007-ма – 2008-ма някъде, по-късно ли…“. Свидетелят ходил да
оре градината на С. и му карал тор. С. влизал в съседния имот през своя имот.
Св. К. Г. сочи, че е адвокат в САК и преди около 4-5 години ищцата поискала от него
съдействие да поеме дело в гр. *** за делба на наследствен имот. Сочи, че му е споделяно за
7
имот от около 10 дка и за евентуалната му подялба между сънаследниците, но ищцата не се
е оплаквала трето лице да е имало претенции или да владее имота, като такова нещо му
станало известно едва миналата година, когато му споделили, че някой завладял имота.
Сочи, че от доста години назад ищцата се е интересувала от имота си, посещавала го е и е
във връзка с част от роднините си по повод имота, но проблемът бил между
съсобствениците, без да касае трето лице.
Св. М.М. сочи, че знае къде се намира имотът в гр. ***, след кръгово кръстовище,
наляво, до пътя за гр. К., като имотът се намира от лявата страна. Свидетелят сочи, че 3-4
пъти в годината си идва в гр. *** и е минавал покрай имота по поръчение на съпруга на
ищцата. Виждал е, че имотът е празен и няма ограда, не е поддържан, няма овощни
дръвчета, а само едно старо дърво над 70-годишно. Сочи, че не е влизал вътре в имота, а е
наблюдавал същия отвън. Ограда свидетелят видял за пръв път около Гергьовден на
текущата година /2023 г./. През 2014-2015 г., когато съпругът на ищцата му показал имота,
същият бил буренясал.
Св. К.П. сочи, че е идвал заедно с ищцата и съпруга й през 2018 г. да види имота, тъй
като имал инвестиционни намерения за този имот. Тогава имотът бил обрасъл, като нищо не
било пипано там. Свидетелят твърди, че нямало кошери и ако е имало, щяло да му направи
впечатление, тъй като самият той е пчелар.
От съдебната аграрно - техническа експертиза /л.251-260/ на вещото лице Р. Г.,
която съдът кредитира като обективно дадена, се установява, че при посещение в имота на
09.08.2023 г. не се забелязват културни видове насаждения. Теренът е самозахрастен,
особено в района около шосето. Височината на растенията е над 2 метра, около в
продължения 10-тина метра в дълбочината на имота. Има някои високи дървета /орех/, които
обаче не дават впечатление за организирана овощна градина. Захрастяването е налично за
целия имот, като на запад от бетонния резервоар личат следи от зачистване и по-малко
растителност, след което отново се усилва захрастеността, включително около изградената
ограда, която е от метални тръби и мрежа. От наблюдение на историческите изображения на
Google earth след 2010 г. също не се забелязват следи от организирана земеделска дейност
/Приложение № 2/. За сравнение е приложил изображение на овощно насаждение от 2020 г.
на възраст 4-5 години, в което ясно се визуализират отделни дървета с диаметър на короната
1-2 метра /приложение № 3/. Сочи, че е възможно да са съществували такива насаждения
преди 2010 г., период, в който програмата и изображенията не са в състояние да дадат реална
представа като качество и наличие. В съдебно заседание уточнява, че няма овощна градина
в имота. Има само един орех над 25 години.
От Писмо изх. № ТУ – 24- 580/2/ и ТУ – 24-581/2/ от 26.01.2024 г. на Община *** и от
Писмо от 19.02.2024 г. на РДНСК - М. е видно, че при извършена проверка на 12.01.2024 г.
на място в имота не са открити септична яма и зеленчукова градина.
От заключението по СТЕ на вещото лице Л. А., което съдът кредитира с доверие
като обективно дадено, макар и непълно, е видно следното: Идентичност на един имот
може да се установи по граници по планове /графични данни/, по площ или по съседи. За
8
процесния имот вещото лице сочи, че: В крепостен акт №*** от 01.11.1897 год. трудно се
чете идентификацията на имота и с увеличение на мащаба. Съседите според вещото лице са
път и три частни лица. Няма сигурна идентификация към този период, запазени графични
данни по планове също няма от преди 1900 година. В нотариален акт № 18 от 02.05.1913
год. е описано, че Г.М. става собственик на пространство/градина с построена в нея къща от
11 дка в с. ***, в м. „Край р.***“, при съседи: А. И., река ***, проток и път - шосето *** -
***. В нотариален акт № 55 от 25.09.1913 год. Г.М. купува 5 дка имот - градина в с.***,
***ско, в м.“Край р.***“ до съседи: шосето *** - ***, Г.М. /стар съсед А. И./, Й.К., която
откъм пътя е лозе, а откъм р.*** - ливада. В нотариален акт от 04.01.1916 год. се описва
сделка за имот, който А. И. продава на Г.М., една градина в землището на с.***, м. „Край
р.***“, с площ 4 дка, при съседи: шосето *** - ***, н-ци на Г.М., р.*** и Г.М.. В нотариален
акт от 13.03.1946 год. Г.М. става собственик на придаваема част от 716 кв.м. в кв. 33 към
парцела IІ-10 по плана на е.***, общ. Г., ***ско. Съседи на тази придаваема част, която се
придава от парцел 1-9, кв. 33, собственост на друго частно лице, са: Г.Б. Г.М., шосе ***-***.
Или но всички данни, описани по-горе, вещото лице заключава, че към 1946 година Г.М. М.
е собственик на около 21 дка имот в м. „Край р.***“, при съседи шосе ***-***, р.*** и
частни лица. Съгласно нотариален акт от 11.08.1954 год. вещото лице сочи, че Г.М. продава
на Е. П. Г., Й.Г.М. и М. Г.М. дворно място в землището на с.М., ***ска околия, с площ 16
дка, застроени с 1684 кв.м. сгради, при съседи: от запад - река ***, от изток - К.Ш., от север
и юг - частни лица. В Техническа служба на Община *** има два плана за процесните
територии - стар план, одобрен 1927 година, на който инженерното платно е на ленти и няма
как да се получат правилни граници на имоти и площ, и регулационен план, одобрен със
заповед РД-02-14-141/1989 год., действащ към момента. По регулационен план, одобрен
1989 година, теренът на имот с идентификатор *** с площ 11038 кв.м. попада в границите
на УПИ I, кв. 33, като част от имот планоснимачен номер 4303. Съседен на този имот по
кадастрална карта е имот с идентификатор ***, на юг от имот с кратък номер 1840. В
приложение №1 вещото лице е посочило със синя прекъсната линия границите на имот ***,
а с червена плътна линия - северна и част от западна, и част от източна граница на УПИ I,
кв.33, който продължава на юг, като съдържа и много други кадастрални номера, освен
№4303. А кадастрален имот с пл.номер 4303, освен в УПИ I , продължава и на север в УПИ
IX, кв. 33. В нотариален акт № 140, т.1, рег.878, дело 85 от 2008 год., вписан в Служба по
вписванията - ***, имотът на М. К. Д. и още 12 съсобственици е описан като част от
пл.номер 4303 в УПИ I, кв. 33, с площ 11200 кв.м., при съседи; УПИ IX, имоти
планоснимачни номера ** и ***, път, улица и дига.
Относно въпрос 1 от поставената задача вещото лице сочи следното: Идентичност
между имотите, описани в посочените нотариални актове в т. 1 до 5 /Крепостен акт №***,
издаден на 01.11.1897 год. за покупко-продажба с купувач Г.М.М.; Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №18 с рег. 150, том 4А, дело 20 от 1913 год.;
Нотариален акт за покупко-продажба №55 с рег. 537 дело 114/1913 год. в НА за покупко-
продажба на недвижим имот №3 рег.№4, том 1-2 дело №2 от 1916 год.; Нотариален акт
за собственост на недвижим имот, придобит по регулация №132, том II, рег. 906, дело 411
9
oт 1946 год. и Нотариален акт за покупко-продажба №113 том I дело 210 от 1954 год./ и
имота, oписан в Нотариален акт № 140, т. 1, рег. 878, дело № 85 от 2008 год., има по
съседи: съседи на запад и изток - водно течение/река и път за с. К. /има предвид с. К./ или
записано и като път *** - ***. На север и юг са имоти на частни лица, за които се е сменяла
собствеността през годините и не може да се каже дали са същите съседи или не спрямо
описаните в старите нотариални актове. По площ имотът е по-малко от притежаваните
около 16 дка от стария собственик Г.М.. Но целият УПИ I, кв. 33 и част от съседни имоти са
отредени по регулационен план за „Промкомбинат Я.“, за който са приложени документи в
делото да освободи територия, възстановена на ищцата и други лица. По графични данни за
местоположение на стария имот на Г.М. не може да се каже по регулационен план, одобрен
1927 година. Той е разпокъсан към момента и не може да се установяват правилни данни.
Относно въпрос II от задачата: През 1913 година съгласно Нотариален акт от
02.05.1913 г. Г.М. купува имот с площ 11 дка. През м. 09.1913 год. Г.М. купува още 5 дка в
същата местност на селото. През 1916 год., съгласно нотариален акт от 04.01.1916 год. Г.М.
придобива имот от 4 дка; И съгласно нотариален акт от 1946 година му се придават 0.716
дка имот в с.***, м. „Край р.***“. Или до 1946 година този собственик има и над 16 дка
имот до р.*** и пътя ***-***, м. „Край р.***“. Няма графични данни от период около 1916
година, за да може да се каже къде се намират точно тези имоти и дали са окрупнени в един
имот. Застрояване има записано в документи само в един имот от 11 дка. През 1954 год. той
продава на три физически лица 16 дка имот и тогава се формира тази площ от 16 дка. При
тази продажба вече има описани четири сгради с обща застроена площ 1684 кв.м. Като
документи, доказващи собствеността на продавача, се сочат нотариални актове от
02.05.1913 год., от 25.09.1913 год. и от 04.01.1916 год., където общо се доказват 20 дка имот.
Площ от 12 дка няма посочена в никой документ. Кой към кой имот е придаван няма как да
се установи към настоящия момент, като и регулационен план, одобрен 1927 година, вече
не може да се ползва. Няма описан запазен план на гр.*** от 1927 година, за да може да се
сравнят граници на имоти в този район на града. Както се вижда от Приложение №1 към
експертизата, около процесния терен има малки имоти с кадастрални граници. Те са основно
жилищни, по-големи са от имота, отреден за „Промкомбинат Я.“ и за дърводелски цех.
По въпрос III от задачата: На място терена е сравнително равен, ограден с ограда от
тЕ. мрежа, където е възможно да се види. За ограда с височина на плътната част до 0,60 м
/какъвто е случая/ по ЗУТ /след 2003 год./ вече не е необходим проект и в Община *** не са
предоставени строителни книжа за ограда. Няма как да се установи видимо кога е изградена
оградата, може с изследване на материали в лаборатория. В заключение вещото лице сочи
следното: 1. Идентичност на имота, описан в стари нотариални актове /преди 1954 година/ и
нотариален акт от 2008 година на стария собственик Г.М., и на ищцата и още 12
сьсобственици, може да се каже, че има по съседи на запад и изток на имота - т.е.
течението на река *** и път *** - *** или К.Ш.. Закупените имоти от стария собственик
Г.М. са в една и съща местност - „Край р.***“, в акта от 2008 година също е описано, че
имота достига до дига. По площ не може да се установи точна идентичност.; 2. Няма
10
графични данни, с които да се извърши съпоставка къде има придаваеми части от 1913
година до 1989 година и как са формирани отделните имоти. Само по писмения документ -
нотариален акт от 1946 година, има описана придаваема част и по съседи не може точно да
се установи къде са тези придаваеми квадратни метри.; 3. За ограда от тЕ. мрежа без плътна
част/или общо с височина на плътната част до 0,60 м. не се изискват строителни книжа.
Няма показател, по който видимо да се определи кога е изпълнявана ограда.
Съдът достига до извод, че имотът със съвременния идентификатор № *** по КККР
на гр. ***, одобрени със Заповед № РД – 18 -5/26.01.2009 г. на изпълнителния д. на АГКК и
имотът, описан в нотариалния акт, легитимиращ ищцата и други лица от 2008 г., е един и
същ, като същият имот е обективиран и в нотариалните актове на ответниците. За достигане
до този фактически извод съдът взе предвид даденото заключение на вещото лице А. по
въпрос № 1, а именно, че идентичност на имота, описан в стари нотариални актове /преди
1954 година/ и нотариален акт от 2008 година, легитимиращ ищцата и още 12
сьсобственици, има по съседи на запад и изток на имота - т.е. течението на река *** и
път *** - *** /или К.Ш./, както и че закупените имоти от стария собственик Г.М. са в една и
съща местност - „Край р.***“, и в акта от 2008 година също е описано, че имота достига до
дига. Взе предвид и мотивите на Решение от 19.10.1998 г. по гр.дело 288/1995 г. на МОС
/л.114/, в което се сочи, че „с изграждане на мебелен цех северната граница е унищожена,
като са премахнати и границите и на съседните от север имоти. От тук и част от
мебелния цех попада върху бившия имот на собствениците. Западната граница също е
премахната при изграждане на диги около река ***“, т.е. няма как да се очаква открИ.е на
точна северна граница. Макар вещото лице А. да сочи, че по площ не може да се установи
точна идентичност между имота, описан в старите нотариални актове и съвременният, който
се претендира, то за съда, с оглед събраните доказателства, не остана съмнение, че става
въпрос за имота, който е бил национализиран на основание Закона за частните индустриални
предприятия и мините и който имот по акта за национализация /АДС от 22.05.1961 г./ за
парцела на „П.Я.“ са отчуждени 12 812 дка, видно от цитираното решение. Вещото лице Ч.,
назначено за изготвяне на повторната експертиза, макар да не дава подробно заключение, в
съдебно заседание заключава, че няма съмнение досежно идентичността на описания в
нотариалния акт от 2008 г. имот с този, описан в нотариалните актове от 2022 г., с които се
легитимират ответниците. Съдът констатира, че в Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 140, том 1, рег. № 878, дело № 85/2008 г., легитимиращ ищеца /л.179/,
имотът е описан като част от имот 4303 в УПИ 1, кв. 33, с площ от 11200 кв.м. по
регулационния план на гр. ***, кв. „М.“, одобрен със заповед № РД- 02-14-141/1989 г., при
съседи: север - УПИ ІХ, юг – имот № ** и № *** и път, изток – улица, запад – дига, а
съгласно скица на поземлен имот на СГКК – М. № 15-35918-22.01.2018 г. /л.180/ имотът към
датата на издаване на скицата - 22.01.2018 г., е описан като ПИ с идентификатор *** по
КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД – 18 -5/26.01.2009 г. на изпълнителния д. на
АГКК, находящ се в гр. ***, с площ от 11038 кв. м. с номер по предходен план: част от 4303,
квартал: 33, парцел: част от УПИ I. Т.е. и имотът по тази скица от 2018 г. /***/, и този
по нотариалния акт от 2008 г., се намират в един и същ УПИ 1 от кв. 33 и са близки по
11
площ. Има и съвпадение на съсед от юг – имот № *** /описан в НА от 2008 г./, като този
съсед е онагледен на скицата от 2018 г. /л.180/ в червен цвят, вече под №27, като друга скица
от 13.12.2017 г. /л.182/ пък посочва, че този имот с кратък номер № 27 /***/ всъщност е с
номер по предходен план *** в кв. 33. От скица от 13.12.2017 г. /л.182/ е видно, че съседният
имот /***/ също е с адм.адрес ул. ***, както и спорният имот. От това може да се заключи,
че описаният имот в нотариалният акт от 2008 г. и този с идентификатор № *** имат
съвпадение на съсед от юг, а и на съседи от запад и изток - течението на река *** и път ***
- *** /или К.Ш./ - според вещото лице А.. В техническа експертиза по гр.д. № 249/1993 г. на
МОС /л.371/ вещото лице Д. говори за съществуващи три граници – южна, източна и
западна, обяснявайки че част от имота попада в корекцията на р. *** и на това се дължи
разликата в квадратурата. Но и без цитираното заключение, което е изготвено по друго дело,
може да се достигне до извод за съвпадение на трите граници. Непонятно остава за съда как
вещото лице А. не е установило съседът от южна страна с предходен номер № *** /ид.
№***/, като в този смисъл може да се каже, че това заключение е обективно, но е непълно.
На последно място, от скица от 22.01.2018 г. /л.14-15/ за имота с ид. № *** по КККР са
вписани като съсобственици наследниците на Г.М.М., като е цитиран и нотариалният акт от
2008 г., легитимиращ ищцата, което също индикира, че става дума за един и същи имот.
Също така от удостоверение за данъчна оценка /л.38-39/ е видно, че имотът с предишен ид.
*** г. е деклариран от наследниците на Г.М.М., изброени поименно в удостоверението.
Поради изложеното не остава съмнение относно идентичността на имота, бивша
собственост на Г.М.М., и процесния по делото.
Съдът приема от правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК срещу ответника С. С., съединен с искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК, и
ревандикационен иск по чл. 108 ЗС срещу ответника „К.У.“ ЕООД.
При положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК ищецът
следва да докаже правото си на собственост, породено на твърдяното основание, в частност
наследствено правоприемство, на процесния недвижим имот. Тежестта на доказване при
този иск е на ищеца по делото, който следва да установи правата си, които претендира върху
имота. Ответникът при пълно и главно доказване следва да докаже твърденията си за
изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на имота.
Съгласно нормата на чл.108 от ЗС, за да бъде уважен този иск в тежест на ищеца (в
съответствие с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК) е да установи наличието на следните
кумулативно дадени предпоставки: че е собственик на процесния имот, че същият се владее
или държи от ответника и че това владение или държание е без правно основание. Липсата
на която и да било от така изброените предпоставки води до неоснователност на
претенцията.
В Решение №8/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№5109/2013 г., II г.о. съдът е изложил
следното: „Тълкувайки историческото развитие и нормативната уредба на института на
владението, съдебната практика последователно приема, че материалното държане на вещта
12
и волята фактическата власт да се упражнява за себе си, дават понятието на владението, но
те не са достатъчни да го направят годно да произведе гражданските последици, които
произтичат от владението. За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е
необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и
непрекъснато /да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи
вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица за период по-дълъг
от шест месеца/, да е спокойно /да не е установено с насилие или по скрит начин/, да е явно
/да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/ и да е
несъмнено /да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за
себе си/. При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт,
намерението да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща трябва да бъде
изразено по Я. /несъмнен/ начин, т.е. чрез действия който не будят съмнение за отричане на
чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия.
Процесният нотариален акт от 2008 г., на който ищцата се позовава, е издаден
вследствие на проведена реституционна процедура. По силата на Закона за национализация
на частните индустриални предприятия и мините, процесният имот е одържавен, а с Акт №
** от 1961 г. за държавна собственост на недвижим имот, издаден от Градски народен съвет
- гр. ***, е отнето владението му от собственика на имота. От този акт е видно, че е отнета
площ от 12 812 кв.м. и е видно, че собственик на процесния имот е бил Г.М. /общия
наследодател на лицата, посочени в НА от 2008 г./, и е видно, че сградите са предадени към
Промкомбинат строителен в гр. ***. Отчуждаването на процесния имот се установява от
Акт № ** от 1961 г. за държавна собственост на недвижим имот, издаден от Градски народен
съвет - гр. ***, както и от Споразумителен протокол от 20.06.1997 г. между Община *** и
наследниците на Г.М., с който се възстановяват два имота - част от имот с пл. № 4303
/процесния/ и имот с пл. № *** в кв. 33 по плана на кв. М. с обща площ от 12930 кв.м.
Установи се по делото, че във връзка със Закона за възстановяване на собствеността на
одържавени недвижими имоти и предвид факта, че процесният имот е бил във владението на
трето за делото лице, са водени искове по реда на чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 3, ал. 1, изр. 4 от
ЗВСОНИ, а именно - гр. д.№ 288 по описа за 1995 г. на ОС - М., по което дело е постановено
Решение от 19.10.1998 г., като приетата скица по делото, е приета за неразделна част към
решението, с оглед индивидуализацията на процесния имот, с което решение третото за
спора лице е осъдено да предаде владението на процесния имот. Това съдебно производство
е водено във връзка с оспорване на реституционните права на наследниците на Г.М.. С
постановеното решение е прието, че към момента на одържавяване на процесния имот
собственик на същия е общият наследодател Г.М., т.е. установен е действителния собственик
към датата на одържавяване на имота. Именно въз основа на ЗВСОНИ и проведената
реституционна процедура и решението на ОС - М. е съставен констативния нотариален акт
за собственост върху недвижим имот No 140, том I, рег. No 878 дело No 85 от 2008 г. По-
горе съдът обоснова защо приема, че описаният имот в Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 140, том I, рег. No 878 дело No 85 от 2008 г. на Съдия по вписванията при
РС - ***, е идентичен с имота, описан в: Нотариален акт № ***, том IV, рег. №2426, дело
13
№391 от 2022 г.; Нотариален акт № 119, том V, рег. № 2907, дело № 478 от 2022 г.; Скица на
поземлен имот № 15-35918/22.01.2018 г. на поземлен имот с идентификатор ***; а също и
Скица на поземлен имот от 2022 г. на поземлен с идентификатор ***.
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот No 140, том I, рег. No 878, дело
No 85 от 2008 г. на Съдия по вписванията при РС – *** е издаден в полза на 13 лица, които,
от представеното удостоверение за наследници, се установи, че са именно наследниците на
Г.М.М., б.ж. на гр. ***. Притежаването на точно определени квоти е същностна
характеристика на съсобствеността, аргумент за което е и разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС,
според която частите на съсобствениците се считат за равни до доказване на противното. В
случая се доказа, че изброените в нотариалния акт лица са съсобственици на имота не в
друго качество, а именно в качеството на наследници на Г.М.М., на които е реституиран
имота. Дори и да се приеме, че същите са съсобственици като наследници на тримата
купувачи по нотариалния акт от 1954 г. - Е.И.Г. /по мъж К.а/, Й.Г.М. и М. Г.М., то тримата
също са съсобственици с по 1/3 ид. част. Следователно майката на ищцата - Е. К.а е
собственик на 1/3 ид. ч. от процесния имот. Ищцата, като единствен наследник по закон на
своята майка Е. К.а, е придобила 1/3 ид.част от оставеното от същата наследство, от което е
част и процесния имот.
Ответникът С. не проведе пълно и главно доказване на факта, че в продължение на
повече от 10 г. е упражнявал фактическа власт по отношение на процесния имот с
намерението да го свои. По делото не се установи кога точно е започнало упражняването
на твърдяното владение, нито че то се е разпростряло върху цялата не малка площ земя
от около 11 декара. Никой от водените от ответника свидетели не установи ответникът да е
владял площ, повече от 500 кв.м. и дори не упоменават площ, близка до въпросните 11 дка.
Дори да е имало някъде в имота поставени кошери през даден период от време, както се
сочи от водените от ответника свидетели, това не означава владение върху целия имот, от
край до край, пък било то и при разположение на тези кошери по средата на имота, както
твърдят свидетелите.
Свидетелските показания на св. И.ов и св. Г. не кореспондират с приетата съдебна
аграрно-техническа експертизата, сочеща несъществуване на овощна градина, поне през
последните десет години. Св. Р.К. потвърждава наличието на овощни дръвчета, но уточнява,
че те са били засадени в периода около 2007-2008 г. По отношение на фактите за овощните
дръвчета, които твърдят, че са били засадени, съществува несигурност относно тяхната
наличност. Налице е противоречие между показанията на тази група свидетели с
допуснатата и приета по делото съдебна аграрно-техническа експертизата, която установява,
че в имота не е имало овощни дръвчета, още по-малко организирана и поддържана овощна
градина, като вещото лице дава за пример снимка как би изглеждала една такава овощна
градина, каквато в настоящия случай не е била налице. Свидетелите не сочат точен период
за времето, през което твърдят, че са наблюдавали овощни дръвчета и други дейности в
процесния имот. Единственият свидетел, който посочва период, е Р.К., но дори той не е
категоричен в твърденията си и не може да изясни кога точно са били засадени дръвчетата
14
или кога те са били унищожени. Твърдението на свидетелите, че ответникът С. е изграждал
барикади, за да предотврати наводняване в имота си /неговия личен/ не е достатъчно да се
приеме, че първият ответник, с това си действие, е манифестирал спрямо действителния
собственик упражняване на фактическа власт над процесния имот. Според свидетелите с
тези си действия ответникът е целял да защити къщата си от наводнение, тоест касае се за
осъществена дейност в защита на собствен интерес.
Отчитайки липсата на подкрепящи доказателства за съществуването на овощни
дръвчета в имота, както и категоричното заключение на експертизата в противна на
твърденията на свидетелите насока, свидетелските показания не следва да бъдат
кредитирани с доверие. Липсата на подробности по важни обстоятелства, като например
кога точно са видели овощни дръвчета или кога е настъпило унищожаването им, води до
извода, че показанията са непълни. В допълнение към горното, свързани със свидетелските
показания за овошките и пчелните кошери, се представиха по делото официални документи,
които категорично установяват, че в имота не са изградени септични ями. Представените
писмени доказателства, категорично опровергават твърденията на ответника и
засвидетелстваното от свидетелите на ответника. Твърдението, че в имота са съществували
септични ями, които не се потвърдиха от експертни и писмени доказателства, още повече
поставя под съмнение цялостната правдоподобност на свидетелските показания.
От друга страна свидетелят К. Г., поискан от ищцата, засвидетелства конкретна
информация относно имота, като посочва, че знае за имота от документи и разкази на
ищцата. Той пояснява, че не е посещавал лично имота, но знае, че има намерения за делба и
ликвидиране на съсобствеността. Заявява, че не е имало данни, които да сочат, че имотът е
бил владян от трети лица. Сочи, че ищцата се е интересувала от имота и е търсила начин за
решаване на въпросите със съсобствениците. Това показва, че ищцата е била заинтересована
да реши въпроса със собствеността и ползването на имота.
Свидетелят М.М. потвърди, че знае имота, който е разположен близо до р. *** и е
минавал покрай него поне 3-4 пъти годишно. Виждал е имота като празно място в
продължение на години, без да забележи признаци за активна дейност или строителни
работи. Заявява, че не е виждал никой да влиза в имота, да извършва дейности или да прави
подобрения. Подчертава, че имотът е бил празен и не е имало външни /видими/ промени.
Засвидетелства, че е нямало следи от пчелни кошери или овощни дръвчета.
Свидетелят К.П. засвидетелства, че е бил инициатор на разговорите за инвестиция в
имота на ищцата. Показанията на свидетеля относно състоянието на имота през 2018 г.
показват, че той е бил обрасъл с трева и бурени и не е имало признаци на обработка или
използване на земята, включително пчелни кошери и овощни дървета.
Ищцовите свидетели излагат последователни и добре подкрепени от доказателствата
по делото показания относно състоянието на имота за дълъг период от време, включително
и през 2018 г., и липсата на земеделска дейност, редовно косене на имота, засаждането на
овощни дръвчета и наличието на пчелни кошери. Сочат, че имотът е бил обрасъл с трева и
бурени, без следи от обработка или ползване за земеделски цели. Т.е. имотът не е бил
15
поддържан, още по-малко в неговата цялост, от ответника и следователно не е бил в негово
владение. Показанията на ищцовата група свидетели са последователни и не съдържат
противоречия помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани с доверие.
Свидетелят К.П. изрично заявява, че още преди пандемията, през 2018 г., е била
обсъждана възможността за инвестиция в имота, което сочи интерес на ищцата към имота.
Тоест от свидетелските показания се установява по делото, че ищцата в нито един момент не
е изоставила имота и е търсила решения, въз основа на които да реализира някакъв проект
по отношение на имота. В тази насока сочат и водените дела пред ОС – М., издадения
изпълнителен лист от 2006 г., които сочат, че наследниците на Г.М.М., вкл. ищцата, не са
били никак дезинтересирани от имота.
Свидетелят П. категорично заявява, че не е виждал нито пчелни кошери, нито овощни
дървета, а ако те са съществували, е щял да ги забележи, тъй като самият той е пчелар и
активно се грижи за подобни обекти.
Следователно ответникът С. не е манифестирал явно и трайно владение върху имота,
което е необходимо, за да се установи придобИ.е по давност. Свидетелските показания на
ищцовата група свидетели, а и на ответниковата група свидетели, опровергават твърденията
на ответника за осъществено владение върху целия имот. Свидетелите на ответника дават
сведения, които противоречат на експертното заключение по аграрно-техническата
експертиза и другите доказателства по делото.Твърденията на ответника относно
осъществено владение по давност не се подкрепя от фактите по делото. Липсата на
земеделска дейност, отсъствието на видими следи от осъществено владение, в това число и
инвестиционните намерения на ищцата, показват, че ответникът не е използвал имота по
начин, който да отговаря на изискванията на закона за осъществено давностно владение.
Тези обстоятелства опровергават твърденията му, че е манифестирал владение спрямо
ищцата и че имотът е бил владян по начин, който да позволява придобИ.е на правото на
собственост по давност.
Ответникът твърди, че е владял имота повече от 30 години, което обстоятелство не
кореспондира с писмените и свидетелските доказателства по делото. По делото са
представени Предложение за доброволно споразумение с наследниците на Г.М. за ЕООД Я. с
изх. №92-00- 161 от 14.04.1997 г., подписано от К. на Община ***, ведно със скици към
него; Споразумителен протокол от 20.06.1997 г. между Община *** и наследниците на Г.М.,
с който се възстановяват два имота - част от имот с пл. № 4303 /процесния/ и имот с пл. №
*** в кв. 33 по плана на кв. М. с обща площ от 12930 кв.м. и Заповед №124 от 18.03.2008 г.
на К. на община ***. С тези доказателства също се опровергава твърдението на първия
ответник. Видно от същите е, че до началото на 2008 г. ищцата и другите съсобственици са
водили процедури - съдебни и извънсъдебни, с които да им бъде предадено владението
върху процесния имот и имота, с който е направена съответната компенсация. Това
предаване на владението се е случило едва през началото на 2008 г., т.е. до тогава имотът е
владян от Промкомбинат Я. и същият е охраняван и стопанисван от Община *** по силата
на т. 4 от Споразумителен протокол от 20.06.1997 г., т.е. това изключва първият ответник да е
16
владял през твърдения период /повече от 30 г./. След приключването на съдебните и
административните процедура са съставени: НА № 140, том I, рег. No 878, дело No 85 от
2008 г., с който ищцата се легитимира като собственик на 1/3 ид.ч. за процесния имот и е
съставен Нотариален акт № 57, том 14А, рег. №14439 дело 1906 от 2008 г. на Н. Д.М., който
имот е възстановен във връзка със Споразумителен протокол от 20.06.1997 г., от който
момент Общината е предала владението над процесния имот. Поради изложеното първият
ответник не проведе пълно и главно доказване на фактите и обстоятелствата, че през тези
30 години същият е упражнявал постоянно, спокойно и явно владение, поради което и не е
придобил правото на собственост върху процесните идеални части от процесния имот на
оригинерно правно основание.
Доколкото не е спорно по делото, че вторият ответник „К.У.“ ЕООД владее имота към
датата на приключване на съдебното дирене и доколкото възражението му относно
идентичността на процесния имот е неоснователно, и тъй като транслативният ефект на
продажбата настъпва само дотолкова, доколкото праводателят е титуляр на вещното право,
следва, че същият не е придобил правото на собственост чрез горепосочената покупко-
продажба. Поради това следва да бъде уважен и искът срещу втория ответник с правно
основание чл. 108 ЗС.
Трайната съдебна практика на ВКС се придържа към становището, че претенцията по
чл.537, ал.2 ГПК е несамостоятелна и тя представлява изрично разпоредена законна
последица от уважаването на предявен иск за защита на засегнатото материално право с
издаването на констативния нотариален акт, съгл. ТР № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. №
150/85 г., ОСГК. Разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК урежда задължение на съда да отмени,
респ. измени, порочен охранителен акт. Правилото на изречение последно от цитираната
разпоредба представлява законна последица от уважаване на предявеният в случая
установителен иск за принадлежността на правото на собственост и се прилага служебно от
съда, независимо дали е направено или не искане от страната в тази насока. Ето защо, на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, Нотариален акт № ***, том IV, рег. № 2426, дело № 391 от
2022г. на Н. Б.К. с рег. № 749 на НК с район на действие Районен съд- ***, с който
ответникът С. е признат за собственик на спорния имот, следва да бъде отменен в частта му,
в която ответникът е признат за собственик на имота в размер на 1/3 ид. част.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото и това, че ищецът е поискал присъждане на разноски, като
по правилото на чл.78, ал.1 ГПК при този изход на спора му се дължат - такива за
адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, за държавна такса, за депозити на
свидетели, вещи лица, съдебни удостоверения и др., общо в размер на 2438,60 лв. Не се
признават претендираните пътни разноски в размер на 500 лева, тъй като ищецът
самостоятелно прави своя избор на адвокат и от кой съдебен район да бъде същият и
съответно поема тежестта на пътните разноски, а отделно и липсват доказателства за
сторени такива.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, сключен на 06.08.2022
17
г., ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. Съгласно действащия
към датата на сключване на договора чл.7, ал.5 от Наредба № 1/2004г. за НМРАВ ( ДВ, бр. 68
от 2020 г.), преди изменението с ДВ 88/08.11.2022 г., за процесуално представителство,
защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя
съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от
400 лв. за движими вещи и не по-малко от 600 лв. за недвижими имоти или вещни права
върху тях. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв.
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 830 лв. плюс 3 % за горницата над
10 000 лв. Материалният интерес на ищеца, съобразно данъчната оценка на имота, предмет
на иска, е общо 24080 лв. за 1/3 ид.ч. от имота. Следователно минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на 1252,40 лв. Проведени са 13 открити съдебни
заседания по делото, по 8 от които пълномощникът на ищеца се е явявал. Представена е и
подробна писмена защита по делото от адв. К. и много на брой доказателства. В случая
адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, надвишава минимално предвиденото в
цитираната разпоредба от НМРАВ, но с оглед на това, че са проведени осем открити
съдебни заседания по делото с участие на пълномощника, то адвокатско възнаграждение в
размер на 3000 лв. не би се явило прекомерно. В останалата част над 3000 лв. до 6000 лв.
претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно и в този смисъл възражението на
ответниците за прекомерността на същото е основателна. Следва да се вземе предвид и
практиката на СЕС, сочеща, че цитираната наредба съставлява единствено ориентир при
определяне на адвокатските възнаграждения, възприета и от МОС.
На ответниците не се следват разноски при този изход на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение
на С. Б. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, че М. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, е собственик на 1/3 /една трета/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ *** по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД – 18 -5/26.01.2009 г. на
изпълнителния д. на АГКК, находящ се в гр. ***, с площ от 11038 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за дърводобивна и
дървообработващата промишленост, предишен идентификатор: ***, номер по предходен
план: част от 4303, квартал: 33, парцел: част от УПИ I, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, на основание наследствено правоприемство от Е. И. К.а.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, Нотариален акт за собственост по
давностно владение върху недвижим имот № ***, том IV, рег. № 2426, дело № 391 от 2022г.
на Н. Б.К. с рег. № 749 на НК, с район на действие Районен съд - ***, вписан в Служба по
вписванията вх.рег. № 4119 от 13.06.2022 г., акт № 28, том 10, дело № 1273/2022 г., в
ЧАСТТА му, в която е признато право на собственост на ответника С. Б. С., с ЕГН:
18
**********, с адрес: гр. ***, по отношение на 1/3 /ЕДНА ТРЕТА/ идеална част от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед №
РД – 18 -5/26.01.2009 г. на изпълнителния д. на АГКК, находящ се в гр. ***, с площ от 11038
кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
дърводобивна и дървообработващата промишленост, предишен идентификатор: ***, номер
по предходен план: част от 4303, квартал: 33, парцел: част от УПИ I, при съседи: ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***, ***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на „К.У.“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от А. Л. К.,
че М. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, е собственик на 1/3 /една трета/ идеална част
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед №
РД – 18 -5/26.01.2009 г. на изпълнителния д. на АГКК, находящ се в гр. ***, с площ от 11038
кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
дърводобивна и дървообработващата промишленост, номер по предходен план: част от
4303, квартал: 33, парцел: част от УПИ I, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,
на основание наследствено правоприемство от Е. И. К.а, и ОСЪЖДА „К.У.“ ЕООД с ЕИК
*** да предаде владението по отношение на 1/3 /една трета/ идеална част от описания имот
на М. К. Д. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. Б. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
***, и „К.У.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
от А. Л. К., да заплатят на М. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3000 /три хиляди/ лева и деловодни разноски в размер на
2438,60 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и осем лева и шестдесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - М. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
19