№ 977
гр. Сливен, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20252230103639 по описа за 2025 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422
ГПК за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, срещу която длъжникът ответник възразил.
Ищецът твърди, че на 01.02. 2021г. между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД и ответника бил сключен Договор за кредитен лимит на
физически лица, който се ползвал, чрез кредитна карта № ***. По силата на
този договор на ответника бил отпуснат кредит, чрез кредитна карта с
кредитен лимит в размер на 1 000 лв., със срок на договора една година от
датата на подписването. Сочи, че ответникът погасил част от усвоения
кредитен лимит, след което преустановил плащанията и останала непогасена
главница в размер на 294,38 лв. Кредитът станал изцяло изискуем на
01.02.2022г.
Твърди, че на 13.09.2024г. бил сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) между кредитодателят на ответника и
ищцовото дружество, по силата на който било цедирано и вземането от
ответника по посочения договор за кредитен лимит. В изпълнение на чл.99
ЗЗД, длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на
уведомлението за цесия, кредитор спрямо него бил ищецът. Уведомлението
1
било получено от ответника на 11.02.2025г. Въпреки това се иска да се
приеме, че длъжникът бил надлежно уведомен с връчването на уведомление
изходящо от цедента, като приложение на исковата молба.
Ищцовото дружество депозирало заявление до съда за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 02.04.2025г. и било образувано ***
на СлРС, по което издадена заповед за парично изпълнение, срещу която
длъжникът възразил в срок.
Иска се от съда признаване на установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сума в размер на 294,38 лв., главница по Договор от
01.02.2021г. за кредитен лимит на физически лица, чрез кредитна карта № ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2025г. /датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното плащане.
Претендира разноски по заповедното производство и в исковия процес.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника не е депозиран, а е
представен документ за извършено плащане на задължението, ведно с
разноските по заповедното дело. Плащането е потвърдено от ищцовото
дружество с молба от 30.09.2025г.
Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.02.2021г. между трето неучастващо по делото лице „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ гр.София и ответникът бил сключен договор № ***
за кредитен лимит на физически лица, ползващ се, чрез кредитна карта – с
разрешен лимит 1 000 лв.
На 13.09.2024г. кредитодателя на ответника прехвърлил вземането си по
сключения договор, посочен по-горе на ищцовото дружество, чрез договор за
цесия. Ответникът бил уведомен за цесията на 11.02.2025г.
На 02.04.2025г. ищцовото дружество депозирало заявление по реда на
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение против ответника. Било
образувано *** и издадена заповед за изпълнение № за исковите суми.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника-настоящ ответник, който в
срок депозирал възражение, обусловило депозирането на искова молба-
предмет на настоящо разглеждане.
В хода на образуваното исково производство на 10.09.2025г. ответникът
2
заплатил в полза на ищцовото дружество сума в размер на 600 лв., чрез
системата Изи пей. С молба от 30.09.2025г. пълномощник на ищеца потвърдил
пред съда плащането на исковите суми, ведно с разноските в заповедното
производство.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание
чл.422, вр.чл.415 ГПК е допустим - предявени са от страна- заявител,
разполагаща с правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на
длъжника.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск ищецът следва да установи съществуването на вземането си спрямо
ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже наличие
на фактите, породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от сключен
договор за кредитен лимит на физически лица, ползващ се, чрез кредитна
карта. Безспорно се установи в процеса, че такъв договор бил сключен между
трето неучастващо в делото лице и ответника. Доказа се също и осъществена
цесия между кредитодателя на ответника и настоящото ищово дружество с
предмет вземането от ответника, както и уведомяването му за това
прехвърляне.
От друга страна се установи, че в хода на процеса ответникът погасил
задължението си по договора, както и разноските, сторени от ищеца в
заповедното производство. Съобразно т.9 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГК ВКС РБ, съдът по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК взема предвид
всички факти от значение за спорното право и това са фактите, настъпили след
предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството
3
по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК.
Ето защо, искът следва да бъде отхвърлен, поради настъпило плащане.
Съдът не следва да се произнася и за разноски, тъй като държавната такса в
размер на 25 лв. платена от ищеца е заплатена от ответника / в общата платена
сума от 600 лв./, а доказателство за платен адвокатски хонорар по делото не е
представен.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя ***
против И. С. И., ЕГН: ********** от *** иск с правно основание чл.422 ГПК
за признаване на установено в отношенията между страните, че И. С. И., ЕГН:
********** ДЪЛЖИ на ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ***, сума в размер на
294,38 лв. /двеста деветдесет и четири лева и 0,38 ст./, главница по договор №
***/01.02.2021г. за кредитен лимит на физически лица, ползващ се, чрез
кредитна карта, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.04.2025г. / до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ,
ПОРАДИ НАСТЪПИЛО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4