№ 2603
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100506808 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. М. У. - В. и Е. П. У.
срещу решение № 20100061/10.08.2023г., постановено по гр. д. №
13324/2021г. на СРС, 143 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която П. М. У. - В. и Е. П. У. са осъдени
да премахнат съществуващата бетонна ограда и изградената тераса, заедно с
останалите ответници.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част, а предявените искове по отношение на тях - отхвърлени.
В установения от закона срок, въззИ.емите Н. В., Л. А., М. Б. и С. А.,
чрез адв. М., са депозирали отговор на въззивната жалба. В него се излагат
съображения за основателност на въззивната жалба. Молят решението на
районния съд да бъде отменено в обжалваната част.
В установения от закона срок, въззИ.емите И. И. и П. В. са депозирали
1
отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да
бъде потвърдено в обжалваната част.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Относно правилността на първоинстанционното решение и наведените с
въззивната жалба доводи, въззивният съд намира следното.
Осъдителният негаторен иск по чл. 109 от ЗС, предоставя на
собственика на имота защита на правото на собственост срещу всяко пряко
или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение
над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява
владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно
ползване на имота според неговото предназначение. Чрез предявяването на
негаторния иск собственикът може да иска прекратяването на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си на
собственост в пълен обем, като получи съдебна защита срещу
неоснователните действия на трети лица, които му пречат за това.
Ответник може да е съсобственик или трето лице, което поддържа това
състояние. С иска по чл. 109 ЗС собственикът или носителят на ограничено
вещно право, защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни
2
/противоправни/ преки или косвени въздействия върху имота му, с които се
пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото
предназначение. Искът се предявява срещу лицето, чиито действия
противоправно накърняват правата на ищеца или чиито бездействия
поддържат противоправното състояние, накърняващо правата на ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че надлежен ответник по иска по чл. 109
ЗС е не само лицето, което по твърдение на ищеца е извършило
неоснователното действие, но и лицето, което поддържа това неоснователно
действие, с което се създават пречки за упражняване на правото на
собственост. Това лице може да е всяко лице, което извършва смущаващите
правото на собственост действия.
С ТР № 31/84 г. от 06.02.1985 г., по гр.дело № 10/1984 г. на ОСГК е
прието, че иск по чл. 109, ал.1 ЗС срещу съсобственик на недвижим имот или
собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за ползване
на съсобствения или съседния имот неоснователно действие, съставляващо
строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите
строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби е допустим.
Действително, самият факт на осъществено незаконно строителство не
води автоматично до извод за основателност на иска. Съдебната практика
приема, че има определени хипотези, при които самото незаконно
строителство нарушава правото на собственика на засегнатия имот да го
ползва по предназначение - например, когато създаденото вследствие
изграждане на незаконна постройка състояние нарушава чужди права
/решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, I-во г. о./, или
когато при изграждането на незаконен строеж са нарушени такИ. строителни
правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряване
възможността за ползване на съседния имот по предназначение /решение №
46 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 623/2012 г. на ВКС, II-ро г. о./.
За успешното провеждане на негаторния иск по чл. 109 ЗС не е
достатъчно изграденото да е незаконно построено, а е необходимо ищецът да
докаже, че му се пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик,
тъй като негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно
действие неминуемо води до накърняване, засягане, застрашаване или
увреждане на притежаваното абсолютно вещно право. Фактът, че
3
осъществяваното от ответниците пречи за нормалното ползване имота на
ищците, на упражняването на правото им на собственост в пълен обем, не
може да се предполага и приема за доказан с оглед съществуващи в
благоустройствени или други закони ограничения - Решение № 421 от
14.01.2011 г. по гр. д. № 928/2009 г. на ВКС, II г. о., Решение № 46 от
26.05.2011 г. по гр. д. № 438/2010 г. на ВКС, I г. о. и др. Ето защо в тежест на
ищеца по настоящото делото е в съответствие със заявените от него
нарушения с исковата молба по делото, да установи и докаже при условията
на пълно и главно доказване, че е налице въздействие върху имота му, което
неоснователно и неоправдано му пречи да упражнява спокойно и в пълен обем
собственическите си правомощия, с оглед на ползването на имота по
предназначение. С негаторния иск, ищецът може да се противопостави и да
иска по съдебен ред преустановяването на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява правото си в пълен обем, като собственикът
следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото
на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои
нарушението.
СРС правилно е установил, че е налице неоснователно действие -
незаконно изградени постройки в имота на ищците, с което ограничават
упражняването на правото им на собственост.
Единственото оплакване, обективирано, във въззивната жалба е, че
двама от ответниците – въззивници не са изградили незаконните постройки,
респективно не се поддържали това противоправно състояние, поради което
по отношение на тях предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е
неоснователен. Въззивният съд намира тези оплаквания на жалбоподатЕ.те за
основателни, поради следните съображения.
В отговора на исковата молба ответниците Е. и П. У. са посочили, че
действително останалите ответници без тяхно знание и съгласие са започнали
изграждането на бетонна ограда и тераса. Затова и въззивниците подали
жалба до съответните компетентни органи, което се установя от приложената
на л. 157 от делото на СРС молба. С отговора са посочили и, че действително
има навлизане в имота на ищците.
Със становище, депозирано в първото по делото заседание – л. 208 от
делото, въззивниците са посочили, че между ответниците е разпределено
4
правото на ползване на дворното място на основание чл. 32 ЗС, по силата на
решение от 05.11.1996г. по гр. д. № 7837/1996г. на СРС, 45 с-в /л. 211-212 от
делото на СРС/, като Е. и П. У. не ползват източната част, където са изградени
незаконните строежи, и нямат достъп до тази част. Изрично в т. 4 е направено
искане съдът да разграничи поведението им от това на останалите ответници,
тъй като двете жалбоподателки по никакъв начин се засегнали или накърнили
интереса на ищците.
В първото по делото заседание /л. 221 от делото на СРС/ въззивниците
са заявили, че не са „нарушили интересите на ищците“ и не са навлезли в
техния двор. Отново са посочили, че по силата на решението, с което е
разпределено правото на ползване, частта, която касае ищците и са изградени
незаконните постройки, се ползва от другите ответници.
В същото съдебно заседание /л. 223 от делото на СРС/ ответникът В.
изрично заявява, че оградата е направено изцяло от него и за негова сметка и
без участието на въззивниците Е. и П.. Фактът, че въззивниците не са
участвали в изграждането на постройките, се установява и от разпитаните по
делото свидетЕ. – св. А., св. В., св. Г. и св. П..
При така обсъдените доказателства не се установява въззивниците У. по
никакъв начин нито да са създали, нито да са поддържали противоправно
състояние, пречещо или ограничаващо ищците да упражняват правото на
собственост.
Неоснователни са доводите в отговора на въззивната жалба, изложени от
останалите ответници, че жалбоподатЕ.те са признали иска. Такова изрично
признание няма нито с отговора, нито в проведените съдебни заседания.
Респективно и решението не е постановено при условията на чл. 237 ГПК.
Действително У. са заявили, че не оспорват предявените искове, но
изрично са заявили, че с поведението си не са създали пречки за упражняване
правото на собственост на ищците, нито са изградили незаконни постройки,
нито са поддържали това състояние. Нещо повече, сами са сигнализирали
компетентните органи за проверка за евентуално осъществявано от останалите
ответници незаконно строителство. Още повече, че и предвид представеното
решение на СРС, с което е разпределено ползването на имота, частта, в която
са изградените незаконните постройки, е разпределена за ползване на
останалите ответници.
5
С оглед на изложеното, по отношение на въззивниците П. и Е. У. не се
установява да са осъществили въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост на ищците, което дори и да
не накърнява владението, да ограничава, смущава и пречи на допустимото
пълноценно ползване на имота според неговото предназначение от ищците,
нито се установява да са поддържали такова противоправно състояние.
С оглед разминаване в изводите на двете инстанции, решението следва
да бъде отменено в обжалваната част и постановено друго, с което искът по
отношение на двете въззивници бъде отхвърлен.
По направените разноски:
Въззивниците П. и Е. У. не са представлявани от адвокат и не представят
доказателства за платено адвокатско възнаграждение, поради което съдът не
дължи произнасяне.
Пред СГС е изслушана и приета СТЕ за определяне на цената на иска,
доколкото такава пред СРС не е била назначена, а предвид ТР № 4/2015 г.,
постановено на 06.11.2017 г., ОСГК на ВКС, съдът приема, че когато се
претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими
действия, какъвто е настоящият случай, доколкото се иска премахване на
бетонна ограда и изградената тераса, цената на иска е паричната оценка на
разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията,
върху който размер се определя дължимата такса, респективно би могло да
има отражение върху подсъдността на иска.
С оглед изхода на спора и заявеното искане от адв. М., както и предвид,
че разноските са направени за първи път пред въззивния съд, на въззИ.емите
Н. В., Л. А., М. Б. и С. А. следва да бъдат присъдени разноски в размер на
684.98 лв., представляващи платената държавна такса и депозит за СТЕ по
иска с правно основание чл. 109 ЗС.
С оглед изхода на спора и основателността на въззивната жалба, на
процесуалния представител на въззИ.емите - адв. М., не следва се присъжда
адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение № 20100061/10.08.2023г., постановено по гр. д. №
13324/2021г. на СРС, 143 с-в в частта, в която П. М. – У. - В., ЕГН **********
и Е. П. У., ЕГН ********** са осъдени на основание чл. 109 от ЗС да
премахнат съществуващата бетонна ограда между имот с идентификатор №
02659.2196.121 и имот с идентификатор № 02659.2169.120, както и да
премахнат изградената тераса, навлизаща в имота с идентификатор №
02659.2169.121, като вместо това постановява
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Б. В., ЕГН ********** Л. Б. А., ЕГН
**********, М. Ц. Б., ЕГН ********** и С. Б. А., ЕГН ********** срещу П.
М. – У. - В., ЕГН ********** и Е. П. У., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 109 от ЗС за премахването съществуващата бетонна ограда
между имот с идентификатор № 02659.2196.121 и имот с идентификатор №
02659.2169.120, както за премахването на изградената тераса, навлизаща в
имота с идентификатор № 02659.2169.121, като неоснователен и недоказан.
Решението е влязло в сила в останалата част, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7