№ 830
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Светла Станимирова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20221001000348 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Мак трейд груп“ ООД, с
която обжалва решение № 261 561 от 03.12.2021 г., постановено по т.д. № 1 978/19 г. по
описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 1 състав, с което съдът е осъдил на
основание чл. 62, преда. 1 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна
продажба на стоки, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, „Мак трейд груп“ Д.О.О., търговско дружество с
ограничена отговорност, учредено и действащо по законите на Р. Сърбия, да заплати на
„Вито Европа“ ООД сума в размер на 107 319.68 щатски долара, представляваща неплатена
цена на доставена стока по следните фактури: фактура № А-335124 от 05.06.2018 г. на
стойност 44 345.68 щатски долара, от която се претендира 29 126.74 щатски долара; фактура
№ А-335136 от 14.08.2018 г. на стойност 38 260.90 щатски долара и фактура № А-335144 от
10.09.2018 г. на стойност 39 932.04 щатски долара, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба 30.09.2019 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78 от
Конвенцията сума в размер на 8 841.31 щатски долара, представляваща обезщетение за
забава върху сумата за главници от датата, следваща датата на падежа по всяка от фактурите
до датата на предявяване на исковата молба 30.09.2019 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сума в размер на 25 900.18 лева, представляваща направени по делото разноски.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е изцяло неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено при несъобразяване с цялостния
1
доказателствен материал по делото. Твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение,
тъй като е изготвил и приел доклад по делото, който е непълен. В тази връзка твърди, че
разпределението на доказателствената тежест е непълно, поради което смята, че са налице
предпоставките на чл.266 от ГПК за допускане на доказателства пред настоящата въззивна
инстанция. Твърди, че съгласно чл.39 и следв. от КМЧП за българския съд е налице
задължение да определи приложимото материално право, както и да установи служебно
съдържанието на чуждото право. Този факт не е служебно или общо известен.
Неизпълнението на това задължение следва да се счита като съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В тази връзка твърди, че съдът не е установил приложимите
разпоредби относно валидността и законосъобразността на извършено прехвърляне.
Твърди, че приложимото право към цедираното вземане може да е различно от това, което
урежда отношенията между цедента и цесионера. В тази връзка твърди, че от съдебното
решение не става ясно кое е приложимото право към цедираното вземане, както и оспорва
изводите на съда относно приложимото право в договора за цесия. Твърди, че посочената
договорка се отнася единствено и само до отношенията цедент-цесионер, а не до трети лица.
Твърди, че за да е компетентен Софийски градски съд следва да бъде представено
споразумение между „Райнас електрик“ и „Мак трейд груп“ ООД. Твърди, че в
представените извадки от турския закон касаят само прехвърлянето на дълг. Оспорва и
изводите по отношение на липсата на доказателства за оспорване на качеството на стоките,
като твърди, че съдът не се е съобразил с нормата на чл.50 от Конвенцията, даваща
основание при все още неплатена стока, купувачът да намали цената, като в тази връзка
твърди, че затова е налице частично плащане по една от фактурите. Твърди, че е налице
неизпълнение по договора за продажба, тъй като е представена некачествена стока. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да прекрати производството и делото да се изпрати
на компетентния съд, а в условията на евентуалност да се отмени атакуваното решение и
вместо него се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция като
неоснователна и недоказана, в условията на евентуалност да се обезсили решението и да се
върне за ново разглеждане, като претендира разноски.
Ответникът „Вито Европа“ ООД оспорва подадената въззивна жалба. Твърди,
че същата е необоснова и неоснователна, като в цялост повтаря възраженията от отговора на
исковата молба. Твърди, че с подадената въззивна жалба се стреми да замести спорадичната
си процесуална активност. По отношение на възражението за липса на компетентност на
българския съд твърди, че съдът е разгледал същото и е установил своята компетентност с
влязло в сила определение. По отношение на въведените твърдения за непълен доклад
твърди, че ответникът не е направил възражения по доклада в открито съдебно заседание,
поради което същият е приет за окончателен, а разпределената доказателствена тежест по
отношение на ответника, макар и кратка смята за изчерпателна. Твърди, че съдът е посочил,
че ответникът следва да представи доказателства, които го освобождават от задължението да
плати цената, такива са представени, поради което буди недоумение това твърдение на
въззивника. Твърди, че още с отговора на исковата молба е признал сключването на
договора, получаването на стоките и неплащането на цената, както и е представил
2
множество доказателства за наличие на несъответствие на стоките. Оспорва исканията за
назначаване на експертизи, като твърди, че същите са заявени след изтичането на
процесуалните срокове, а по отношение на искането за установяване доставянето на стоката
твърди, че този факт не е бил спорен между страните. По отношение на твърдението, че
съдът не е издирил и приложил относимото право твърди, че въззивника си противоречи, от
една страна твърдейки, че съдът не е изпълнил задълженията си, а от друга, че е изразил
становището си едва със съдебното решение. Твърди, че съдът е положил усилия, издирил е
приложимото право, като е приел, че съгласно законодателството на Р Турция приложимите
разпоредби при продажба на стоки с международен елемент е Конвенция на ООН за
договорите за международна продажба на стоки (Виенска конвенция) от 1980 г.От друга
страна твърди, че страната не е оспорила приложените чрез МП извадки, както и не е
положила усилия да установи друго съдържание. Твърди, че съдът е издирил и правилно
приложил чуждото право, както и че прехвърлянето на вземането не се нуждае от приемане.
Твърди, че от мотивите се установява, че съдът е приел за приложимо право Конвенцията по
отношение на договорите за продажба, а по отношение на отношенията цедент-цесионер се
прилага избраното право от страните. По отношение на уведомяването в разумен срок за
недостатъците, твърди че това е сторено едва в настоящето производство, както и че дори в
него не е конкретизирано, а релевираното възражение, че доставена стока не съответства по
количество и опаковка е направено едва с настоящата жалба. Ето защо моли съда да
отхвърли подадената въззивна жалба и съответно да потвърди изцяло решението, като
претендира и разноски за настоящата инстанция.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 261 561 от 03.12.2021 г., постановено по т.д. № 1 978/19 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 1 състав, че съдът е осъдил на основание чл. 62, преда. 1
от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, вр. с чл.
99, ал. 1 ЗЗД, „Мак трейд груп“ Д.О.О., търговско дружество с ограничена отговорност,
учредено и действащо по законите на Р. Сърбия, да заплати на „Вито Европа“ ООД сума в
размер на 107 319.68 щатски долара, представляваща неплатена цена на доставена стока по
следните фактури: фактура № А-335124 от 05.06.2018 г. на стойност 44 345.68 щатски
долара, от която се претендира 29 126.74 щатски долара; фактура № А-335136 от 14.08.2018
г. на стойност 38 260.90 щатски долара и фактура № А-335144 от 10.09.2018 г. на стойност
39 932.04 щатски долара, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
30.09.2019 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78 от Конвенцията сума в
размер на 8 841.31 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху сумата за
главници от датата, следваща датата на падежа по всяка от фактурите до датата на
предявяване на исковата молба 30.09.2019 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер
3
на 25 900.18 лева, представляваща направени по делото разноски.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че на 01.07.2019 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания, с който „Райнас
електрик“, дружество регистрирано в Република Турция, в качеството на цедент прехвърля
на „Вито Европа“ ООД, в качеството на цесионер, срещу заплащане вземанията си от
длъжника „Мак трейд груп“ Д.О.О., дружество със седалище в гр. Белград, на обща
стойност 107 319.68 щатски долара, които вземания произтичат от фактури, описани в
приложение 1. Видно от приложения договор за прехвърляне на вземания (чл. 4) цедентът се
задължава незабавно да съобщи писмено на длъжника за прехвърлянето на съответното
вземане и да удостовери надлежно това свое действие пред цесионера. С разпоредбата на чл.
12 страните са постигнали съгласие всички спорове, породени от това споразумение или
отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото
тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и спорове за попълване
на празноти в споразумението или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства,
да се уреждат от страните по приятелски начин, както и че настоящият договор се ръководи
във всички свои аспекти от законодателството на България и всякакви спорове,
произтичащи от същия ще се отнасят до компетентния съд в България.
Не се спори, а се установява и от представеното по делото приложение 1 към
договора са описани следните фактури: фактура № А- 335124 от 05.06.2018 г. на стойност
44 345.68 щатски долага, дължима сума 29 126.74 щатски долара; фактура № А-335136 от
14.08.2018 г. на стойност 38 260.90 щатски долара и за същата дължима сума и фактура №
А-335144 от 10.09.2018 г. на стойност 39 932.04 щатски долара, като общия размер на
прехвърленото вземане и 107 319.68 щатски долара. От представените и описани в
приложение №1 фактури се установява, че същите съдържат описание на всеки един
артикул, количество, единична мярка и цена. По делото са представени и спецификации,
сертификати за произход, товарителници и опаковъчни листи, по отношение на описани във
фактурите стоки.
От представеното по делото писмено уведомление от 15.07.2019 г. се
установява, че „Райнас електрик“ е изпратило до ответника за извършеното прехвърляне на
вземания на „Вито Европа“ ООД. Такова уведомление е изпратил до ответника на
06.08.2019 г. по имейл.
От представената по делото кореспонденция по мейл между страните
(февруари-март 2019 г.) се установява, че по отношение на качеството на стоките
ответникът е направил възражения относно стоки описани във фактури от 11.02.2019 г. и
07.03.2019 г.
От представената и приета като доказателство фактура № 5-1 от 21.01.2019 г. ,
издадена от ответника към ищеца се установява, че са описани всички артикули по
количество и единична цена и същата фактура е на обща стойност 16 563.56 щатски долари.
От представеният по делото протокол за проведено изпитване за
4
електромагнитна съвместимост № ********* от 07.11.2019 г., издаден от Акционерно
дружество за тестване на качеството „Квалитет“ - гр. Ниш се установява, че проверяваният
продукт е светодиоден прожектор - LED Flood light: NILE-2, като отбелязаният резултат от
изпитването е „не преминава“.
От представеният и приет като доказателство и доклад за изпитване на
електромагнитна съвместимост № *********, от 11.07.2019 г., се установява, че заявител на
изпитанието е ответника, а производител е Вито, изпитвания продукт е LED лампи за таван,
тип/модел: LINDA-R, LINDA-S, като резултатът от изпитването е „неудовлетворителен“.
Не се спори между страните, че съдът е направил заявка за издирване на
относимите разпоредби от Република Турция чрез МП, както и че с писмо,
първоинстанционния съд е уведомен, че съответните разпоредби са предвидени в Кодекса за
задълженията на Турция и Търговския кодекс на Турция. Видно от доказателствата по
делото, ищецът е извършил превод разпоредбите от чл. 183 и сл. от Кодекса за задълженията
на Турция, които касаят прехвърляне на дълг, които са неоспорени от ответника.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 261 561 от 03.12.2021 г., постановено по т.д. № 1
978/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 1 състав, че съдът е
осъдил на основание чл. 62, преда. 1 от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, „Мак трейд груп“ Д.О.О.,
търговско дружество с ограничена отговорност, учредено и действащо по законите на Р.
Сърбия, да заплати на „Вито Европа“ ООД сума в размер на 107 319.68 щатски долара,
представляваща неплатена цена на доставена стока по следните фактури: фактура № А-
335124 от 05.06.2018 г. на стойност 44 345.68 щатски долара, от която се претендира
29 126.74 щатски долара; фактура № А-335136 от 14.08.2018 г. на стойност 38 260.90 щатски
долара и фактура № А-335144 от 10.09.2018 г. на стойност 39 932.04 щатски долара, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба 30.09.2019 г. до окончателното
изплащане и на основание чл. 78 от Конвенцията сума в размер на 8 841.31 щатски долара,
представляваща обезщетение за забава върху сумата за главници от датата, следваща датата
на падежа по всяка от фактурите до датата на предявяване на исковата молба 30.09.2019 г. и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 25 900.18 лева, представляваща направени
по делото разноски.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба от
„Мак трейд груп“ Д.О.О.:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът в
настоящия си състав намира същата е процесуално недопустима, като подадена от
упълномощено лице и в установените от закона срокове. Атакуваното решение е валидно и
допустимо.
5
Във въззивната жалба са наведени твърдения свързани с недопустимостта на
атакуваното решение, като се твърди, че българския съд не е компетентен да разгледа спора.
Така наведените твърдения съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по
следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба
на „Вито Европа“ ООД срещу „Мак трейд груп“ Д.О.О., със седалище в Република Сърбия,
с която са предявени обективно съединени, при условията на кумулативното обективно
съединяване искове за заплащане на сумата в размер на 107 319.68 щатски долара,
представляваща неплатена цена на доставена стока по следните фактури: фактура № А-
335124 от 05.06.2018 г. на стойност 44 345.68 щатски долара, от която се претендира
29 126.74 щатски долара; фактура № А-335136 от 14.08.2018 г. на стойност 38 260.90 щатски
долара и фактура № А-335144 от 10.09.2018 г. на стойност 39 932.04 щатски долара, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба 30.09.2019 г. до окончателното
изплащане, представляваща незаплатена продажна цена по договор за търговска продажба,
сключен между „Мак трейд груп“ Д.О.О. и „Райнас електрик“, дружество регистрирано в
Република Турция и сума в размер на 8 841.31 щатски долара, представляваща обезщетение
за забава върху сумата за главници от датата, следваща датата на падежа по всяка от
фактурите до датата на предявяване на исковата молба 30.09.2019 г. Вземането на „Райнас
електрик“, дружество регистрирано в Република Турция, произтичащо от незаплатени стоки
е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 01.07.2019 г. Първоинстанционният съд е
приел, че производството пред него е допустимо, поради наличието на общата
международна компетентност на българския съд, която е налице в случаите, в които ищецът
или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република
България (чл. 4, ал. 1, т. 2 КМЧП). Тези изводи на първоинстанционния съд следва да се
споделят, като правилни и законосъобразни.
На международната компетентност на българските съдилища е посветена
глава втора на КМЧП, като според чл. 4, ал. 1 от Кодекса, тя е налице, когато 1/ ответникът
има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или
местонахождение на действителното си управление в Република България или 2/ ищецът
или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република
България. Международната компетентност на българския съд не е обвързана от
кумулативното наличие на визираните в т. 1 и т. 2 на чл. 4, ал. 1 КМЧП предпоставки,
доколкото всяка една от тях съставлява самостоятелно основание за упражняване на
националната ни юрисдикция. Следователно общата международна компетентност не
почива на кумулативното наличие на териториалния принцип (lex domicilii) застъпен в чл. 4,
ал. 1, т. 1 КМЧП и личния принцип (lex nationalis) застъпен в чл. 4, ал. 1, т. 2 КМЧП.
Хипотезите на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 КМЧП са самостоятелни и всяка една от тях обуславя
международната компетентност на българския съд. В този смисъл е постоянната практика
на Върховен касационен съд, обективирана в определение № 540 от 05.08.2014 г.,
постановено по ч.т.д. № 990/14 г., по описа на Т.К., ІІ Т.О. на ВКС и др. В конкретния
6
случай страните не спорят, а и доказателствата по делото се установява, че
ищецът/молителят е дружество, регистрирана в Р България, поради което и на основание
личния принцип (lex nationalis), застъпен в чл. 4, ал. 1, т. 2 КМЧП българския съд притежава
международна компетентност да разгледа спора. Не на последно място следва да се посочи,
че първоинстанционния съд се е произнесъл по така направения отвод за липса на
компетентност на българския съд с определение, което не е обжалвано, влязло е в сила и
компетентността е стабилизирана.
По отношение на законосъобразността на атакуваното решение въззивникът е
навел твърдения за липса на изчерпателен доклад по делото, в които да се разпредели
доказателствената тежест, както и липса на указания какви доказателства следва да бъдат
ангажирани, като по този начин го е лишил от възможността на ангажира относими
доказателства. Твърди се, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като е лишил
страните от възможността да участват в издирването и установяването на чуждото
приложимо право. Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение,
съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:
По силата на чл. 7 ГПК съдът предприема служебно необходимите
процесуални действия по движението и приключване на делото, следи за допустимостта и
надлежното извършване на процесуалните действия от страните и им съдейства за
изясняване на делото от фактическа и правна страна. Проявление на принципа на
служебното начало е задължението на съда по чл. 146 ГПК да изготви доклад по делото, с
който въз основа на твърденията на страните да даде правна квалификация на правата на
ищеца, както и на насрещните възражения на ответника, да посочи обстоятелствата, които
се нуждаят от доказване и да разпредели тежестта на доказване. Същевременно докладът по
делото осигурява равенство на страните в гражданския процес и им съдейства за
установяване на истината. Съдържанието да доклада по делото е посочено в разпоредбата на
чл.146 от ГПК. Във въззивната жалба са наведени твърдения, че доклада по делото е
непълен, тъй като в изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото, същият не е
дал правна квалификация на предявените искове, едва с атакуваното решение е
квалифицирал предявените искове. Така наведеният довод за допуснато процесуално
нарушение от първоинстанционния съд е неоснователно.
Правната квалификация е дейност на съда по субсумиране на твърдените от
ищеца обстоятелства, на които се основава претендираното или отричано материално право,
предмет на делото, под хипотезата на приложимата правна норма; нито в процесуалния
закон, нито в доктрината е възприето изискване правната квалификация да съдържа
изчерпателно изброяване на всички норми, относими към съществуването или
несъществуването на спорното право; достатъчно е съдът да се позове на онези норми,
които определят основните белези на спорното право и характера на предявения иск;
посочването на чл. 62, предл.1 от Конвенцията на ООН за международната продажба на
стоки, вр.чл.99 от ЗЗД и чл.78 от Конвенцията в доклада по делото кореспондира на
естеството на спорното материално право и на характера на претенциите - осъдителни
7
искове за заплащане на сумата в размер на 107 319.68 щатски долара, представляваща
неплатена цена на доставена стока по следните фактури: фактура № А-335124 от 05.06.2018
г. на стойност 44 345.68 щатски долара, от която се претендира 29 126.74 щатски долара;
фактура № А-335136 от 14.08.2018 г. на стойност 38 260.90 щатски долара и фактура № А-
335144 от 10.09.2018 г. на стойност 39 932.04 щатски долара, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба 30.09.2019 г. до окончателното изплащане,
представляваща незаплатена продажна цена по договор за търговска продажба, сключен
между „Мак трейд груп“ Д.О.О. и „Райнас електрик“, дружество регистрирано в Република
Турция и сума в размер на 8 841.31 щатски долара, представляваща обезщетение за забава
върху сумата за главници от датата, следваща датата на падежа по всяка от фактурите до
датата на предявяване на исковата молба 30.09.2019 г. Вземанията на „Райнас електрик“,
дружество регистрирано в Република Турция, произтичащо от незаплатени стоки, вкл. и за
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение е прехвърлено на ищеца с
договор за цесия от 01.07.2019 г. С това определение, неоспорено от страните съдът е
включил всички релевантни за спорното право норми, на които впоследствие е основал
решението си.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното твърдение относно
разпределението на доказателствената тежест между страните. Видно от постановеното
определение от 11.01.2021 г. първоинстанционния съд е указал на ответника, че същият
следва да установи (ангажира доказателства), че е изпълнил задължението си и респективно,
че са налице обстоятелства, които го освобождават и ограничават отговорността да заплати
цената на стоките. В конкретния случай, видно от твърденията на ответника в отговора на
исковата молба същият не е оспорил получаването на стоките, а релевирал възражение
относно несъответствията на същите. С оглед на така релевираното възражение за липса на
качество на стоките, изготвения доклад, в който му е възложено в тежест да установи
обстоятелствата, които ограничават или освобождават от отговорност да заплати договорена
цена на стоките е в достатъчна степен пълен. Не на последно място, видно от събраните по
делото доказателства ответникът е ангажирал доказателства (писмена кореспонденция,
доклади от технически изпитвания), които установяват липсата на качество на доставени от
цедента стоки, но същите не установяват по безспорен начин, че се отнасят за доставките,
предмет на настоящето производство.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното твърдение за
неиздирване и прилагане на чуждото право от страна на съда. В тази връзка са цитирани
множество решения, в които Върховния касационен съд е приел, че това е процесуално
нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на постановеното решение.
Твърди се, че съдът е лишил страните от възможността да участват в издирването и
установяване на чуждото право. В тази връзка се твърди, че съдът не е установил служебно
приложимото право относно валидността и законосъобразността на извършеното
прехвърляне, както и кога това прехвърляне е съобщено на ответника. Твърди се, че
приложимото към цедираното вземане право може да е различно от това което урежда
8
отношенията между цедента и цесионера. Тези доводи не се подкрепят от доказателствата
по делото. Съдът е изпълнил задълженията си като е използвал предвидените в чл.43, ал.1 от
КМЧП способи, като е изискал информация от МП на Р Турция относно прехвърлянето на
вземанията, така и по отношение на правилата, приложими към договора за международна
продажба на стоки. Още повече, че ответникът в отговора на исковата молба сам не оспорва,
че приложимите правила относно международната продажба на стоки е Конвенцията на
ООН, както и че същата е ратифицирана както от Р Турция, така и от Р Сърбия и България.
От друга страна ответникът не е възразил относно съдържанието и приложимостта на
разпоредбите на чуждото право, с които съдът се е снабдил, изпълнявайки задължението си.
Не на последно място следва да се посочи, че съдът правилно и законосъобразно е
разграничил приложимото право по отношение на договорите за продажба и договора за
цесия. Видно от представеният по делото договор за цесия, страните изрично са избрали
като приложимо право това на Р България.
Неоснователно и възражението на ответника, че е уведомил продавача за
несъответствието на стоките в разумен срок. Задължение на купувача, съгласно чл. 38 от
Конвенцията е да провери стоката или да предизвика нейната проверка в срок толкова
кратък, колкото е практически възможно съобразно обстоятелствата, като ако договорът
налага превоз на стоката, проверката може да бъде отложена за времето, след като стоката
пристигне на местоназначението. Неблагоприятните последици от неизпълнението на това
задължение са посочени в разпоредбата на чл. 39 - купувачът изгубва правото да се позовава
на несъобразността на стоката, ако не уведоми продавача, посочвайки естеството на
несъобразността, в разумен срок, след като я е открил или е трябвало да я открие, както и
във всеки случай купувачът изгубва правото да се позовава на несъобразността, ако не е
уведомил за нея продавача най-късно в срок от две години от деня, когато стоката е била
фактически предадена на купувача, освен ако този срок е несъвместим с договорния срок на
гаранция.
По делото не са събрани годни доказателства относно изпълнение на
задължението от страна на купувача. Представената разменена между страните
кореспонденция се отнася за период от време повече от година след процесиите доставки и
за различни фактури, издадени през 2019 г. Не може да се направи такъв извод и от
протокола за проведена среща на 05.07.2018 г., че на същата са обсъждани стоките,
доставени с фактура от05.06.2018 г., както и че купувачът е упражнил правата си по чл. 38 и
чл. 39 от Конвенцията. Не се доказа също така изготвените протоколи за съответствие от
14.08.2019 г. и 07.11.2019 г. да са имали за предмет на изследване артикули, продадени на
ответника с договорите, за които са съставени процесиите фактури на 05.06.2018 г.,
14.08.2018 г. и 10.09.2018 г. С оглед това единственото въведено правоизключващо
възражение на ответника за наличието на несъответствие на стоките, описани в процесните
фактури е недоказано.
По изложените съображения настоящият състав намира, че следва да се
постанови решение, с което да се потвърди атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски в
настоящето производство съдът намира, че такива се дължат на въззиваемата страна с оглед
изхода на спора. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 7 000 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, предвид направеното възражение за
прекомерност.
9
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 561 от 03.12.2021 г., постановено по т.д. № 1 978/19 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 1 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „Мак Трейд Груп“ Д.О.О., търговско дружество с ограничена
отговорност, учредено и действащо по законите на Р. Сърбия, със седалище и адрес на
управление: ул. „Подавалска“ № 2Б, гр. Белград 11231, Република Сърбия, с
идентификационен код: 20016434 и данъчен номер: ********* да заплати на „Вито
Европа“ ООД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, район Слатина, ул. „Източна Тангента“
№ 102, ет. 4 сумата от 7 000 (седем хиляди) лв., на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличието на
основанията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок
от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10