№ 2208
гр. Варна, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Т.
при участието на секретаря Г.Д. Н.
като разгледа докладваното от П.Т. Гражданско дело № 20213110114948 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от „В.и к. – В.” ***, ЕИК ***,
срещу „В.С.“ ****, ЕИК ***, да бъде постановено решение, по силата на което да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 18 929,12 лв., представляваща главница за ползвани и незаплатени ВиК
услуги за периода от 12.11.2018г. до 23.03.2021г. на адрес в гр. В., м. „С. Н.“, ***, както и
сумата от 573,01 лв., представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава върху тези
главници за периода от 09.11.2020г. до 06.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата, за които суми има издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. с номер 5026 по описа на ВРС за 2021г.
Твърди се в исковата молба следното: Ищцовото дружество е ВиК оператор, като на
основание чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ предоставя такива на „В.С.“ ****, на адрес в гр. В., м. „С.
Н.“, ***, с аб. номер ***, като последният ги получава в качеството си на потребител.
Съгласно чл. 5, т. 6 ОУ за предоставяне на ВиК услуги, потребителите са длъжни да
заплащат ползваните ВИК услуги в срок, което ответникът не е сторил. След подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда ответникът е заплатил сумата от 102,69 лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,
в който се оспорват предявените искове по основателност. Не се оспорва, че ответното
дружество е потребител на ВиК услуги. Сочи се, че в процесния имот се предоставят ВиК
услуги целогодишно за битови нужди, поради което служител е следвало да отчита
водомера всеки месец, а не веднъж годишно или веднъж на две години. В конкретния
случай била начислена вода в размер на 5991 куб.м. за периода от 12.11.2018г. до
23.03.2021г., т.е. 862 дни., или по 7 куб.м. за ден. Оспорва се потребеното количество да е в
такива размери. Сочи се, че съгласно фактура от 24.02.2021г. начислената сума била в
размер на 4974,00 лв. с ДДС за отчетени 1542 куб.м. за периода от 25.09.2020г. до
01.01.2021г. Това се равнявало на по 16 куб.м. дневно, което потребление било невъзможно,
с оглед пропускателната способност на тръбната инсталация. Сочи се, че абонатът не знае за
заведената на негово име партида с посочения във фактурата номер. Сочи се, че в имота
няма поставен водомер с номер ***.
1
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са приложени ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „В. и к. – В.“ ***.
Безспорно е между страните, че ответникът е потребител на ВиК услуги, както и че
страните се намират в облигационна обвързаност.
Видно от фактура с номер *** от 09.10.2020г. за абонат с номер ***, по водомер с
номер ***, е начислено задължение на стойност 13 477,19 лв. с ДДС.
Видно от фактура с номер *** от 24.02.2021г. за абонат с номер ***, по водомер с
номер ***, е начислено задължение на стойност 4974,05 лв. с ДДС.
Видно от фактура с номер *** от 25.03.2021г. за абонатен номер ***, по водомер ***,
е начислено задължение на стойност 477,88 лв.
Установява се от констативен двустранен протокол от 01.10.2020г., че за абонат с
номер *** е подменен водомерът, като демонтираният водомер е бил с номер ***, с
показания от 4444 куб.м., а монтираният е с номер ***, с нулеви показания. Протоколът е
подписан от длъжностно лице К.М. и М. К., като потребител.
Установява се от констативен двустранен протокол от 25.09.2020г., че за абонат с
номер *** е подменен водомерът, като демонтираният водомер е бил с номер 080042, с
показания от 536 куб.м., а монтираният е с номер ***, с нулеви показания. Протоколът е
подписан от длъжностно лице К.М. и М. К., като потребител.
В открито съдебно заседание бе разпитан св. С. П., който заяви следното: „От 2005г.
познавам управителката на дружеството. Може би преди 8 години идваха често до имота на
адрес в гр. В., м. „С. Н.“, ***, но сега децата пораснаха и идват за около месец и половина
(45 дни). През останалото време има СОТ. Никой не живее и никой не пребивава в имота.
Управителката Ю. Б. не дава имота под наем. Сестра ми идваше тук на гости и я питах, но
тя каза, че не иска да дава жилището на чужди хора. Ю. спря да идва през 2014г. Къщата е
на два етажа. Аз имам ключ за жилището, но когато Ю. не е в страната, не го поддържам,
защото няма какво да се поддържа. Имам ключ, защото при проблем викат СОТ, а те нямат
ключ.“
По делото е допусната ССЧЕ. Вещото лице Т. посочи в своето заключение, че
съгласно справка за недобора на платец с номер ***, с вписан титуляр „В.С.“ ***, по
абонатни номера *** и ***, с адрес на абоната в гр. В., м-ст „С. Н.“ *-*** по водомер с
номер *** за абонат *** и по водомер с номер 0*** за абонат *** са налични като
неплатени задължения по документи на обща стойност с ДДС, за периода от 09.10.2020г. до
25.03.2021г., в размер на 18 929,12 лв. Лихвата за забава за периода от 05.11.2020г. до
06.04.2021г. е в размер на 573,00 лв. По водомер с номер 0*** на абонат ***, съгласно КП с
номер 1000 378274 от 05.04.2021г. водоподаването е прекратено и водомерът е
демонтиран с показания от 2692 куб.м. По водомер с номер *** на абонат *** към датата
на посещението на вещото лице в имота показанията са 188 куб.м.“ В открито съдебно
заседание вещото лице отговори, че информацията за водомер с номер 0*** е получила от
представител на ищеца, а по делото липсва такъв констативен протокол. Следователно в
тази връзка заключението, касаещо водомер 0*** не следва да се взема предвид от съда.
Изготвено и приложено по делото е заключение по СТЕ, като вещото лице Г. посочи
следното: „Ответникът е изградил жилищна сграда „С.“, която е построена върху парцели
УПИ 920 и У***. Всеки от парцелите има изградена водомерна шахта. В парцел 921 има
изградена водомерна шахта номер 1 с водомер ***. В парцел 920 е изградена водомерна
шахта 2, без водомер, както и водомерна шахта 3 с водомер номер ***. Водомер *** има
показание от 473 куб.м., а водомер *** е с показание от 183 куб.м. Максималната
консумация на вода е 200 л. на ден. Няма регистрирани на имота жители. За процесния имот
2
пропускливостта е в размер на 130 куб.м. за 12 часа.“
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По така предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК в тежест на ищеца бе да
докаже дължимостта на начислените суми, а именно следваше в условията на пълно и
главно доказване да установи основанието и размера на вземането си. В тежест на
ответника бе да установи своите правоизключващи възражения.
От изложената фактическа обстановка безспорно се установи, че ответникът е
потребител на ВиК услуги, които се предоставят за обект в гр. В., м. „С. Н.“, ***.
Установи се, че сумите, предмет на иска, се претендират на основание издадени
фактури с номер *** от 09.10.2020г., с номер *** от 24.02.2021г. и с номер *** от
25.03.2021г. Видно от фактура с номер *** от 09.10.2020г., за абонат с номер ***, по
водомер с номер ***, е начислено задължение на стойност 13 477,19 лв. с ДДС.
Видно от фактура с номер *** от 24.02.2021г. за абонат с номер ***, по водомер с
номер ***, е начислено задължение на стойност 4974,05 лв. с ДДС. По фактура с номер ***
от 25.03.2021г. за абонатен номер ***, по водомер ***, е начислено задължение на стойност
477,88 лв. По делото обаче не се събраха данни, че действително в процесния имот изобщо е
бил монтиран водомер с номер ***. Вещото лице по ССЧЕ заяви, че протокол за този
водомер е бил даден от представител на ищеца, но по делото такъв липсва, поради което и в
тази част заключението не следва да се кредитира. Липсват доказателства, че водомер с
номер *** е бил монтиран на обекта и е отчитал потребеното количество ВиК услуги. Само
на това основание претенцията в размер на 5451,93 лв., представляваща сбор от двете
фактури, се явява неоснователна, като недоказана.
Различно стои въпросът с водомер с номер ***, по който е начислено задължение на
стойност 13 477,19 лв. с ДДС. Установи се по делото, че този водомер е бил монтиран на
имота на 01.10.2020г., а старият водомер с показание от 4444 куб.м. е бил сменен.
Съобразно изискването на чл. 5 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги, потребителите са
длъжни да осигуряват свободен и безопасен достъп на длъжностните лица, упълномощени
от ВиК оператор за отчитане, монтаж или подмяна на водомери. Свидетелят П. заяви, че от
2005г. познава управителката на ответното дружество, като сега семейството й идва за
около месец и половина годишно (45 дни). През останалото време има СОТ. Никой не живее
и никой не пребивава в имота. От тези показания може да се установи, че или потребителят
не изпълнява задължението си по реда на чл. 5 ОУ или подписалото протоколите за подмяна
лице М. К. е била упълномощена да го прави. Недоумение буди у съдебния състав
твърдението, че само свидетелят П. имал ключ за имота, но последният не е подписвал
протоколите за подмяна и не е присъствал на самата подмяна. Изниква въпросът в такъв
случай кой е дал достъп до имота на служителите на ищеца, при положение, че в имота има
СОТ. Именно поради логическото разминаване на защитната теза на ответника настоящият
съдебен състав намира, че следва да цени писменото доказателство – констативен
двустранен протокол от 01.10.2020г., подписано от лицето К.. Възражението в тази насока е
неоснователно. Неоснователно е и възражението, че отчетеното количество ВиК услуги е
невъзможно да бъде доставено. Установи се от заключението по СТЕ, че максималната
консумация на вода е 200 л. на ден. За процесния имот пропускливостта е в размер на 130
куб.м. за 12 часа. Именно поради изложеното съдът приема, че отчетеното количество ВиК
услуги по водомер с номер *** и *** е реално доставено до имота. В тежест на ответника бе
да докаже плащане на доставените услуги. Не се представиха доказателства в тази насока.
С оглед на изложеното предявеният иск е частично основателен за сумата от 13 477,19
лв. с ДДС. В частта над тази сума до пълния размер от 18929,12 лв. искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Частично основателен се явява и акцесорният
иск за заплащане на лихва за забава за сумата от 557,80 лв., като за разликата над тази сума
3
до пълния претендиран размер от 573,01 лв. искът се явява неоснователен.
С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените
доказателства на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ
размер от 1442,93 лв. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 366,44
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „В.С.“ ****, ЕИК
***, дължи на „В.и к. – В.” ***, ЕИК ***, сумата от 13 477,19 лв. с ДДС, представляваща
главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 12.11.2018г. до 23.03.2021г.
на адрес в гр. В., м. „С. Н.“, ***, отчетени за абонат с номер ***, за която сума има издадена
фактура с номер *** от 09.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда - 08.04.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. с номер
5026 по описа на ВРС за 2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата
от 13 477,19 лв. до пълния претендиран размер от 18 929,12 лв., поради неоснователност.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „В.С.“ ****,
ЕИК ***, дължи на „В.и к. – В.” ***, ЕИК ***, сумата от 557,80 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 09.11.2020г. до 06.04.2021г., изчислена върху дължимата главница от
13 477,19 лв. с ДДС, за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 12.11.2018г. до
23.03.2021г. на адрес в гр. В., м. „С. Н.“, ***, отчетени за абонат с номер ***, за която сума
има издадена фактура с номер *** от 09.10.2020г., за която сума има издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. с номер 5026 по описа на ВРС за 2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над сумата от 557,80 лв. до пълния претендиран размер от 573,01 лв.,
поради неоснователност.
ОСЪЖДА „В.и к. – В.” ***, ЕИК ***, да заплати в полза на „В.С.“ ****, ЕИК ***,
сторените разноски в настоящото исково производство и предхождащото го заповедно
производство в размер на общо 1442,93 лв.
ОСЪЖДА „В.С.“ ****, ЕИК ***, да заплати в полза на „В.и к. – В.” ***, ЕИК ***,
сторените разноски в настоящото исково производство и предхождащото го заповедно
производство в размер на общо 366,44 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4