РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№2183/16.11.2021г.
гр. Пловдив, 16.11.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV състав, в открито
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2309 по
описа за 2021год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава Х
от АПК
във връзка с чл. 172, ал.5
от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба
на И.И.С.,***,
с пълномощник адв.Т.Т.
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1030-001645/01.08.2021г.
на Началник Група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а,б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят
твърди,
че заповедта е неправилна
и незаконосъобразна и моли да се отмени. Обосновава се с това,
че е нарушен чл.35 АПК вр. с чл.4 ал.2 и
чл.9 ал.2 АПК. Твърди административният орган да не
е съобразил допустимата грешка на показанията на техническото средство, с което
е била извършена проверката на оспорващия за употреба на алкохол. Позовава
се на писмо с рег.№
328600-1264/05.01.2018г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция”,
в което са отразени максимално допустимите грешки в показанията на
анализаторите за алкохол в дъха тип Алкотест 7510 – същите стойности на
максимално допустимите грешки за масови концентрации са посочени за конкретния
тип средство за измерване и в Регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, публикуван на интернет страницата на БИМ. Заявено е, че
стойностите на максимално допустимите грешки са в съответствие с чл.774 т.2 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол :
± 5 % от измерваната концентрация - за масова концентрация от 0,400 mg/l до
2,000 mg/l. Стойностите следва да се вземат предвид в полза на изпробвания
водач, при което в случая промилите на концентрация на алкохол в кръвта са под
0,5 /0,51 х 5% = 0,4845 промила/. Посочено е, че по делото не е представен
протокол с вид от Последваща проверка, поради което не може по категоричен
начин да се установи дали уреда е бил годен за извършване на тест за употреба
на алкохол и какво е било отклонението от приетите стандарти. Твърди
да не са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността
за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДв.П и за издаване на оспорената заповед. В
случая административният орган не е отбелязъл, че отчетената концентрация на
алкохол е при незачитане на допустимата грешка на техническото средство. Поради
непредставяне на документи, обуславящи годността на техническото средство,
протокол за неговата периодична проверка, се счита за недоказана техническата
изправност и правилното отчитане на концентрация на алкохол към датата на
проверката – 01.08.2021г. Претендира разноски.
Ответникът - Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, в писмено становище оспорва жалбата и моли да се отхвърли като
неоснователна.
Съдът, като разгледа направените
възражения и приложената административна преписка, намери за установено
следното:
Заповедта е връчена на 20.08.2021г.,а
жалбата е подадена на
25.08.2021г.,
следователно е подадена в предвидения за това процесуален срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установено
е, че на 01.08.2021г.
около 14,46ч. в
гр.Пловдив на ул.“Димитър
Стамболов-кръстовище с ул.“Победа“,
като водач на МПС
БМВ 525 с рег.№ ****,
жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол при проба, извършена с
техническо средство алкотест дрегер 7510 с № ARNA-1077,
отчетено 0,51 на хиляда. Издаден му бил
талон за изследване № 091870.
Въз
основа на това е наложена и оспорваната мярка.
Съставен е АУАН
№
192824, в който ясно и точно е описано
нарушението, като проверяващия орган е иззел СРМПС и рег.табели.
По издадения талон не
се представят доказателства да е направено
изследване от водача. Заявява се от процесуалния му представител, че кръвна
проба не е дадена.
Относно компетентността
на органа, издал оспорваната заповед,
по делото са представени Заповед №
317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в
изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните
работи е оправомощил началник сектор „Пътна полиция“ да прилага с мотивирана
заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата
на чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В случая е
налице делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради
което и същата се приема за издадена от компетентен орган.
По правното си действие
заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП,
на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 23 от ЗАНН, се прилага
редът на Глава Пета, Раздел Първи от АПК.
За да бъде една
принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида,
определен в правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в
правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.
22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения.
Обжалваната заповед
съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – посочени са фактическите
обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му.
Наред с това, административният орган
изрично се е позовал на съставения АУАН, като по този начин е инкорпорирал в
мотивите си съдържащите се в него констатации.
Правното основание за
налагане на принудителната административна мярка е чл. 171, т.2а, б.Б
от ЗДвП, а вмененото нарушение е по чл.5,ал.3,т.1
от ЗДвП, разпоредба съдържаща задължението
да не се управлява ППС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0.5
на хиляда.
Нарушението е
установено и по никакъв начин не е оборено нито в хода на
административнонаказателното производство, нито пред съда. Жалбоподателят
и не твърди, че
е извършил изследване на кръвта по издадения му талон.
Оспорената заповед
съответства на целта на закона. При прилагане на разпоредбата на чл. 171, т. 2а
от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания,
визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна
мярка или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона
съдържание. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
нарушението, мярката се прилага за срок от 6 месеца до 1 година.
Отнесено към
охраняваните от закона цели (подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението) процесното
деяние изисква налагането на административна принуда с превантивен характер, за
да се осуети възможността нарушителят да извърши други подобни нарушения. В
случая съдът намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния
интерес на оспорващата спрямо обществения интерес, тъй като последният
несъмнено е с по-висок интензитет. Възможността за ограничаване на правото на
собственост и правото на свободно предвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл.
35, ал. 1 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени:
националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други
граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински
интереси. Иначе казано, в случая законодателно установения превес на
обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция на
действащия правов ред. Съразмерността /чл. 6 от АПК/ винаги следва да се
съобразява с основната цел на закона. С оглед спецификите на настоящия казус
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство в минимално
законоустановения срок от 6 месеца не се явява прекомерно и не ограничава
правата на жалбоподателя в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. За
пълнота следва да се отбележи, че ответникът не е посочил конкретни мотиви
относно размера на мярката, но тъй като същата е определена в минимален размер
това не представлява съществено процесуално нарушение.
Не се установява
нарушение и в частта относно отнемането на СРМПС и рег.табели. Съгласно
разпоредбата на чл.172,ал.2 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 2, букви
"в", "к", "л", "м" и т. 2а
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето,
управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се
изземват и табелите с регистрационен номер.
Тоест, действията на контролните органи тук са определени императивно и се
извършват именно при установяване на административното нарушение със
съставянето на АУАН.
В административния акт
са възприети изцяло данните от АУАН по отношение дата, час и място на
извършване на нарушението, които не са оспорени. Жалбоподателят не твърди да е
осъществил предвидената в закона възможност за опровергаване резултата от
техническото средство, отчело 0,51 на хиляда.
Съгл. чл.171 т.1 б.Б
пр.последно ЗДв.П : „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи;”, което означава, че това са двата способа за опровергаване
стойността, отчетена с техническо средство.
По отношение възражението,
че не е отчетена възможна грешка, то за разлика от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /чл.16 ал.5
– „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за
превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на
електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от
АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС,
посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).”/, приложимата в случая Наредба №
1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – не задължава
контролните органи при съставяне на АУАН да приспадат максимално допустима
грешка за съответния тип техническо средство, за които технически средства е налице
разпоредба в Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол - чл. 774 „Максимално допустимите грешки на анализаторите за алкохол в
дъха трябва да са: 1. ± 0,020 mg/l - за масова концентрация, по-малка от 0,400
mg/l; 2. ± 5 % от измерваната концентрация - за масова концентрация от 0,400
mg/l до 2,000 mg/l; 3. ± 20 % от измерваната концентрация - за масова
концентрация над 2,000 mg/l.”. Съответно, задължение за приспадане съобразно
параметрите на допустимата грешка на техническото средство не е налице и спрямо
административно-наказващ орган в производство по ЗАНН и за административния
орган в производство по АПК. Нито
в Закона за движението по пътищата, нито в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието,
обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.), е предвидено правило, налагащо извършване
на някаква корекция на отчетения резултат, съобразно възможната техническа
грешка, при конкретно извършена проба с техническото устройство. При положение,
че водачът е имал някакви
съмнения или възражения относно точността на резултата измерен с техническото
средство „Дрегер Алкотест 7410+“ с № 0290, то за него е била надлежно осигурена
възможността да предприеме медицинско и химическо лабораторно изследване. В
случая обаче, нито се твърди, нито се установява, такова изследване да е било
извършено. Способите за установяване на концентрация на алкохол в кръвта са
посочени в чл.3 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. При извършване на проверка
на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява
с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози –
с тест.”/ и в чл.3а т.1-3 /” Установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието
на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или
теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест.”/. В случая, след като в талона за изследване е
обозначен избор на С.
за медицинско и химическо изследване, лицето не приема показанията на
техническото средство. В тази хипотеза възможността за опровергаване
стойността, отчетена с техническото средство е регламентирана в чл.171 ал.1 б.Б
пр.последно ЗДв.П, но жалбоподателят не твърди да е извършил медицинско
изследване и не поддържа да е била налице обективна
невъзможност да се яви в указаното медицинско заведение до 45 минути от
връчване на талона за изследване. Отсъстват съображения и за неправилно
извършена проба с техническото средство. От значение за спора е установеният
начин за оспорване на стойността от пробата с техническото средство –
посредством доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване.
Вярно е, че в
конкретния случай при прилагане на т.2 от чл.774 от Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, тоест с приспадане на 5% от
установената стойност с техническото средство – 0,51, резултатът е 0,4845 /0,51
х 5% или 0,51 х 0,05 = 0,0255 и 0,51 – 0,0255 =0,4845/. При отсъствие на
задължение за приспадане в полза на водача на МПС в приложимата наредба,
респективно липса на правило,
налагащо извършване на корекция на отчетен резултат съобразно възможна
техническа грешка, поддържаното приспадане следва да е основано на конкретни
факти и обстоятелства по отношение на ползваното техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с № ARNA – 0177. В случая възражения относно техническата
изправност на Алкотест Дрегер 7510 с № ARNA – 0177 има,
но същите не са скрепени с конкретни доказателствени искания. Служебно известни
на съда са доказателства относно техническата изправност на използвания
алкотест, представени по адм.д.№ 2310/2021г. на Административен съд –Пловдив,
което е между същите страни,а именно - Протокол от лаборатория за проверка на
средства за измерване /СИ/ - преминали последваща проверка анализатори на
алкохол в дъха в Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и
радар скоростомери – рег.№ от 01.03.2021г. В
случая е имало възможност да бъде направено медицинско изследване, което да
опровергае резултатът от техническото средство и правата на лицето-водач не са
били ограничени. При отсъствие на обективна пречка, същият е могъл да извърши
медицинско изследване. Липсват съображения или доказателства, обосноваващи
възможност за извод за нарушение принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбата не е основателна.
По изложените
съображения, съдът намира,че
процесната мярка е наложена законосъобразно
и жалбата против нея следва да се остави без уважение.
Видим от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на И.И.С.,***,
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1030-001645/01.08.2021г.
на Началник Група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а,б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: