Р Е Ш
Е Н И Е
№ 158
гр. Перник, 10.10.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи септември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: К. ЧАКЪРОВ
при
секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 237 по описа на Административен съд – Перник
за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл. 46 от Закона за общинската собственост ЗОС), във вр.
с Глава пета от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на община Перник (НРУУРОЖТОП).
Образувано
е по жалба на К.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Р.З. ***, срещу
заповед № 1174 от 04.07.2023 г. на кмета на Община Перник, с която е отменена
заповед № 2023 от 16.11.2017 г. на кмета на Община Перник, с която К.Б.Г. и
семейството/домакинството му, са настанени в общинско жилище, находящо се в гр.
Перник, на ул. „ ***“, бл. ***, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни
помещения.
В
жалбата се твърди, че оспорваната заповед е издадена при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и целта на закона. По същество се излагат доводи, както следва: административният
орган не е събрал всички доказателства, необходими за правилното решаване на
казуса; не е уведомил адресата на акта по надлежния ред за започнатото
административно производство, с което го е лишил от правото му на защита;
заповедта не е мотивирана и противоречи на правилата, установени в чл. 5, ал. 2
от Наредбата за реда условията за управление и разпореждане с общински жилища
на територията на община Перник (НРУУРОЖТОП). От съда се иска да отмени
оспорената заповед.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява
се от адвокат Р. З., който поддържа жалбата.
В
съдебно заседание ответникът – кмет на Община Перник, редовно призован, чрез
процесуалния си представител старши юрисконсулт К. Л. оспорва жалбата, иска от
съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК,
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Със
заповед № 2023 от 16.11.2017 г. на кмета на Община Перник (л. 35),
жалбоподателят, заедно със семейството му е настанен в общинско жилище,
находящо се в гр. Перник, на ул. „***“, бл. ***, състоящо се от две стаи, кухня
и сервизни помещения. Определен е срок за настаняване съгласно чл. 5, ал. 2 от
НРУУРОЖТОП – до 10 години, разпоредено
е сключването на договор за наем на основание чл. 24, ал. 1 от НРУУРОЖТОП.
На
01.12.2017 г., на основание чл. 24, ал. 1 от НРУУРОЖТОП, в изпълнение на
заповед № 2023 от 16.11.2017 г. на кмета на Община Перник, между Община Перник
и К.Б.Г. е сключен договор за наем № 17Ж51230, със срок от 5 години.
Със
заповед № 2197 от 01.12.2022 г. на кмета на Община Перник (л. 30), считано от
01.12.2022 г., действието на договор № 17Ж51230/01.12.2017 г. е прекратено с
мотиви – изтичане на срока на договора. Със заповедта е разпоредено на К.Б.Г.
да освободи жилището в срок до 15.12.2022 г. и да заплати дължимите консумативи.
На
15.03.2023 г. К.Г. *** заявление „за ползвано общинско жилище“ с вх.№ 23/ЖН-155
(л. 13)., за продължаване на наемното правоотношение, като прилага необходимите
документи и декларация.
С
решение № 39, взето по протокол № 6 от заседание, проведено на 04.05.2023 г., Комисията
по чл. 10 ал. 1 от НРУУРОЖТОП (л. 58) приема: да се издаде заповед за отмяна на
заповед за настаняване № 2023/16.11.2017 г. на кмета на Община Перник,
съответно да не се сключва договор за наем с К.Б.Г., с мотиви, че К.Г. и
семейството му декларират годишен нетен доход, надвишаващ дохода по чл. 5, т. 7
от НРУУРОЖТОП, съгласно оценителен протокол от 30.04.2023 г., изготвен от
лицензиран оценител (л. 59-63), семейството е двучленно и не отговаря на
изискванията за настаняване в двустайно жилище съгласно чл. 19, ал. 1 от
НРУУРОЖТОП.
Въз
основа на решението на Комисията по чл. 10, ал. 1 от НРУУРОЖТОП, на основание
чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 33, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 7 от
НРУУРОЖТОП, кметът на Община Перник издава заповед № 1174 от 04.07.2023 г.,
предмет на настоящия съдебен контрол, с която отменя заповед № 2023 от 16.11.2017
г. на кмета на Община Перник, с която жалбоподателят К.Б.Г. и семейството му са
настанени в общинското жилище, находящо се в гр. Перник, на ул. „***“, бл. ***.
От фактическа страна заповедта е мотивирана със заповед № 2197 от 01.12.2022 г.
на Кмета на Община Перник, с която е прекратен договора за наем № 17Ж51230 от
01.12.2017 г., сключен между К.Г. ***, и с мотивите, обосновали решение № 39 на
Комисията по чл. 10, ал. 1 от
НРУУРОЖТОП, обективирано в протокол № 6 от
04.05.2023 г.
При
така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, въз основа на събраните
по делото доказателства, в хода на проверката за валидност и законосъобразност
на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата
е подадена в срок, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Оспорената
заповед № 1174 от 04.07.2023 г., на кмета на Община Перник, с която се отменя
заповед № 2023 от 16.11.2017 г. на кмета на Община Перник, с която
жалбоподателят К.Б.Г. и семейството му са настанени в общинското жилище,
находящо се в гр. Перник, на ул. „***“, бл. ***, е нищожен административен акт,
който не може да породи предвидените в същия правни последици, съображенията за
това са следните:
На
първо място, заповед за настаняване
№ 2023 от 16.11.2017 г. на кмета на Община Перник, която се отменя, с
обжалваната в настоящото производство заповед № 1174 от 04.07.2023 г., на кмета
на Община Перник, е влязъл в сила административен акт – по делото липсват данни
за оспорването ѝ по съдебен ред, както и не се спори, че жилището е
предадено фактически на жалбоподателя (арг. от чл. 22, ал. 5, изр. второ от
НРУУРОЖТОП).
Отмяна или
изменение на влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е
бил оспорен пред съда може да се извърши само по реда и при условията,
установени на Глава седма на АПК
„Възобновяване на производства по издаване на
административни актове“, чл. 99 и сл. от АПК. Това производство цели да се
отстрани допусната неправилност на акта към момента на неговото издаване. Хипотезите,
в които това може да бъде сторено са изчерпателно изброени в текста на чл. 99
от АПК, а изменение или отмяна на влезлия в сила административен акт е възможно
само в сроковете по чл. 102 от АПК.
Материалната
законосъобразност на административния акт се преценява спрямо фактите, посочени
като основание за издаването му. Фактически основания за отмяна по чл. 99 от АПК в оспорената заповед не са обсъждани, не са посочени и относими правни
такива, както и не се твърдят или установяват по делото. Следва да се посочи също,
че приложението на чл. 99 от АПК в процесния случай не е и възможно дори да съществуват
основания за иницииране на възобновително производство, поради изтичане на
предвидените за това срокове, предвид безспорния по делото факт на влизане в
сила на заповедта за настаняване в период, преди повече от 5 години.
По тези съображения съдът следва да обяви
процесната заповед за нищожна – издадена при отсъствието на фактически,
съответно правни основания, в този смисъл: (решение № 2262 от 4.03.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 6117/2014 г.; решение № 12395 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13422/2015 г.; решение № 12578 от 21.11.2016
г. на ВАС по адм. д. № 12290/2015 г.; решение № 3334 от 20.03.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 12492/2015 г.; решение № 2035 от 17.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 265/2016 г.; решение
№ 15184 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8965/2017 г.; решение № 9321 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. №
1427/2018 г., Решение № 1548 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3424/2018 г. и
др.)
На следващо място, с оглед фактическите основания, мотивирали оспорваната заповед, а
именно: 1. изтичане на срока на настаняването 2. неотговаряне на условията за
обитаване на общинско жилище, свързани с годишния нетен доход на жалбоподателя
и неговата съпруга и 3. неотговаряне на условията за настаняване в общинско
жилище на двучленно семейство, предвид посоченото
в заповедта правно основание – чл. 33, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 7
от НРУУРОЖТОП, както и с оглед посочения в заповедта срок за освобождаване на
жилището:
Очевидно
е, че в процесния случай целено е прекратяване на наемното правоотношение с
жалбоподателя по смисъла на чл. 46, ал. 1 от ЗОС, респективно чл. 33, ал. 1 НРУУРОЖТОП във вр. с чл. 46, ал. 1. т 9 от ЗОС.
В тази
връзка ще се посочи, че за разлика от производството по чл. 99 и сл. от АПК,
прекратяването на наемното правоотношение по реда на чл. 46, ал. 1 от ЗОС,
респективно чл. 33, ал. 1 от
НРУУРОЖТОП, се предприема поради настъпването на
възникнали след, а не към момента на учредяването му с настанителната заповед
юридически факти. Съответно при наличие на основанията,
визирани в цитираните текстове, съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОС,
респективно чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НРУУРОЖТОП, наемното
правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната
заповед. Т.е. с оглед предвиждането на нормата на чл. 46, ал. 1 във вр. с ал. 2
от ЗОС, респективно относимите разпоредби на НРУУРОЖТОП, дължимо от
административния орган при наличието на съответните материалноправни
предпоставки е издаването на нарочна заповед за прекратяване на наемните
правоотношения. Това именно е административният акт, който ще въздейства върху
наемните правоотношения с целения от разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗОС
правен резултат. С други думи, при точно прилагане на цитираните
материалноправни разпоредби, освобождаването на заемано от наемател общинско
жилище, в случай че са налице съответните предпоставки за това се постига НЕ
посредством отмяната на акта за настаняване, от който е възникнало наемното
правоотношение, НИТО с прекратяване действието на договора за наем, дори и с
административен акт (заповед), а с прекратяване на наемното правоотношение (в
същия смисъл решение № 12395/15.11.2016 г. по адм. д. № 13422/2015 г. на ВАС;
решение № 4010/31.03.2017 г. по адм. д. № 1813/2016 г. на ВАС; решение №
12578/21.11.2016 г. по адм. д. № 12290/2015 г. на ВАС; решение № 2262/4.03.2015
г. по адм. д. № 6117/2014 г. на ВАС; решение № 12113/10.11.2016 г. по адм. д. №
13973/2015 г. на ВАС и др.)
В
оспорваната заповед обаче, освен че липсва позоваване в цитираните нормативни
текстове, също отсъства и диспозитив, кореспондиращ с мотивите, съставляващи
фактически основания за издаване на акта. В случая вместо да постанови прекратяване
на наемното правоотношение по реда на чл. 46 от ЗОС, респективно чл. 33 от
НРУУРОЖТОП във вр. с чл. 45а, ал. 1 от ЗОС, административният орган в предходно
производство е прекратил действието на сключения въз основа на заповедта за
настаняване договор за наем, след което, и независимо от фактическите
обстоятелства, обосновали процесната заповед, и без наличието на съответните
предпоставки за приложението на чл. 99 и сл. от АПК, е отменил влязлата в сила
заповед за настаняване на жалбоподателя. Така постановеният административен акт
е и с
напълно противоречащи си мотиви и диспозитив, с което се поражда неяснота и
съмнение в действителната воля на административния орган, който го е издал, което
допълнително обосновава доводите за нищожност на оспорваната заповед. С което,
освен това не е постигната и предвидената в закона цел – с прекратяване на
действието на договора за наем и с отмяна на настанителната заповед не се прекратява
наемното правоотношение.
Разноски:
С оглед изхода на делото разноски се дължат в полза
на жалбоподателя. По силата на чл. 80 ГПК страната, която
е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. С т.
11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, е посочено, че претенцията за разноски по
чл. 80 ГПК може да бъде
заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото пред съответната инстанция. В настоящия случай жалбоподателят, макар и да е представил
към жалбата си договор за правна защита и съдействие (л. 7), нито в акта, с
който е сезиран съда, нито в последното по делото заседание не е изявил
претенция за присъждане на сторени по делото разноски. По изложените
съображения, съдът, счита че Такива не се претендират, поради което не се дължи
произнасяне.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.
2, предл. първо във вр. с чл. 168, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНА заповед № 1174 от 04.07.2023 г. на кмета на Община Перник, с която е
отменена заповед № 2023 от 16.11.2017 г. на кмета на Община Перник, с която К.Б.Г.
и семейството/домакинството му, са настанени в общинско жилище, находящо се в
гр. Перник, на ул. „ ***“, бл. ***.
Решението,
на основание чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост е окончателно.
Препис
от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: /п/