№. 433 / 13.11.2018 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
гр.Монтана, 13.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І - ви наказателен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и. осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и. с. участието на прокурор …. като разгледа докладваното о. съдия МИЧЕВ АНД №. 1604 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и. сл. о. ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с. жалба о. Г.П.В. xxx,,С.. С.. К. и. М. №. 1. с. ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно постановление №. 32 – 0000273 о. 28.09.2018г. издадено о. Началник ОО ,,АА” – гр.Монтана, с. което му е било наложено наказание глоба в размер на 2 000.00 лева за извършено административно нарушение по чл. 87, т.2 о. Наредба №. 33 о. 03.11.1999г. на МТ. В бланкетна му жалба до съда, лицето навежда оплаквания, свързани с. наличие на допуснати съществени процесуални нарушения както в съставения АУАН така и. в издаденото НП, както и. неправилно приложение на материалния закон. В заключение се иска о. съда да постанови решение, с. което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.В., редовно призован, не се явява и. не се представлява.
Административно – наказващият орган Началник ОО ,,АА” – гр.Монтана, редовно призован, не се явява и. не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и. писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и. о. процесуално легитимирана за това страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на съдебното следствие в хода на съдебното следствие писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 19.09.2018г. около 09:50ч. на път ІІ – 81, в района на КПП Ломско шосе, жалбоподателят Г.П.В. управлявал товарен автомобил Д. 9. Х. о. к. N. с. р. №. К. 7. 4. В. и. прикачено към него полуремарке МАЙРЕЛИНГ МСК 24 о. к. О4 с. р.№. К. 35 27 ЕВ. При проверката, извършено о. служители в ОО ,,АА” – гр. Монтана инспектор Л. К. и. К. Я. било установено, че водачът на автомобила извършва обществен превоз на товари /празен/, в момента на проверката по маршрута гр.Бобов дол – гр.Лом, видно о. пътен лист №. 471334/19.09.2018г., притежаващ лиценз за международен превоз на товари и. заверено копие о. него №. 13799001/16.04.2015г.Вследствие на проверката било установено, че лицето представя удостоверение за психологическа годност с. изтекъл срок на валидност до 21.05.2018г. Във връзка с. констатираното нарушение инспектор Л. К. съставил АУАН №. 250441, който бил връчен лично на жалбоподателя и. подписан о. него с. възражение, че след като се върне в Кюстендил незабавно ще отиде да си вземе ново удостоверение за психологическа годност. Въз основа на съставения акт било издадено и. обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установено въз основа на събраните по делото писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с. материалния, така и. с. процесуалния закон.
При извършване на служебна проверка във връзка със законосъобразността на издаденото наказателно постановление настоящият съдебен състав намира, че същото е издадено в противоречие с. материалния закон.
При установените фактически констатации о. страна на административно наказващия орган, безспорно е налице извършване на нарушение о. страна на жалбоподателя. В случая обаче същият е бил подведен под административна отговорност по чл. 87 т.2 о. Наредба №. 33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и. товари на територията на Република България, издадена о. министъра на транспорта. Цитираната като нарушена норма вменява принципното задължение на водач на автомобил за обществен превоз на товари да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1 т.2 о. ЗДвП.
Същевременно в нормата на чл.89 т.6 о. наредбата изрично е упоменато, че по време на извършване на работа, водачът предоставя на контролните органи документите по чл.100, ал.1 т.1 – 3 о. ЗДвП, както и. удостоверение за психологическа годност.
В конкретния случай безспорно беше установено, че жалбоподателят е бил спрян за извършване на проверка о. страна на контролен орган в рамките на неговата материално правна компетентност, както и. че предоставеното удостоверение за психологическо годност е било изтекло като предвид значителния период о. време, считано о. момента на изтичане на неговото действие до момента на проверката, може да се приеме, че по правни последици е налице липса на изискуемото удостоверение. Въпреки това обаче, на водача на товарния автомобил е съставен акт за неизпълнение на изискваната спрямо водачите по наредбата. В случая подзаконовия нормативен акт урежда различни обществени отношения, подлежащи на самостоятелна регулация. О. една страна разпоредбата на чл.87 т.1 - 3 изисква о. водача на автомобил, извършващ обществен превоз на товари да притежава изискуемите документи, във връзка с. упражняване о. негова страна на правно регламентирана дейност, а тази по чл.89 т.1 – 6 му вменява задължението след като вече ги притежава, при поискване о. страна на контролен орган, да ги представи. Сред тях е и. удостоверението за психологическа годност. По делото липсва спор, че към момента на проверката жалбоподателят не е отговарял на изискванията да бъде водач на автомобил, извършващ обществен превоз на товари, тъй като принципно той е имал изискуемото о. наредбата удостоверение за психологическа годност. Фактическите обстоятелства, заради които е подведен под административна отговорност са свързани с. обстоятелството, че като годен субект на административна отговорност той е представил изискуемия документ, който е бил с. изтекъл срок, т.е. че към момента на извършване на проверка не е имал удостоверение за психологическа годност.
Ето защо съдът солидаризира своята позиция с. тази на жалбоподателя, че законът не е бил приложен правилно при наличие на очевидно извършено административно нарушение.
Независимо о. това обаче съдът не може да пререшава делото по същество и. вместо административно наказващият орган да преквалифицира вмененото с. обжалваното наказателно постановление нарушение. Нито ЗАНН, нито НПК предвиждат такава възможност при провеждане на административно наказателно производство. Единствената процесуална възможност за съда като въззивна инстанция е да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и. издадено в противоречие с. материалния закон.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
Воден о. горното и. на основание чл.63, ал.1 о. ЗАНН, съдът
Р Е Ш И.:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №. 32 – 0000273 о. 28.09. 2018г. на Началник ОО ,,АА” – гр.Монтана, с. което на основание чл.93, ал.1 т.1 о. ЗАвПр., на Г.П.В. xxx,,С.. С.. К. и. М. №. 1. с. ЕГН: xxxxxxxxxx е било наложено наказание глоба в размер на 2 000.00 лева за извършено административно нарушение по чл. 87, т.2 о. Наредба №. 33 о. 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и. товари на територията на Република България, издадена о. Министъра на транспорта.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок о. съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: