Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, ХХХVI – ти състав
На девети март две хиляди и двадесет и първа година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 43 по описа за 2021
година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на „С.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********* против Наказателно
постановление № 543754- F532678/26.10.2020г.,
издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ към Териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона
за данъка върху добавената стойност.
Дружеството-жалбоподател е депозирало жалба срещу издаденото наказателно
постановление с молба наложената му санкция да бъде отменена, като излага твърдения,
че процесното НП е незаконосъобразно и необосновано, тъй като АНО не е отчел
всички релевантни обстоятелства, при които е било допуснато процесното
нарушение. Посочва, че към месец юни 2018г. дружеството не е упражнявало
дейност, не е имало назначен персонал и разкрито служебно място с компютър,
където да се съставят дневници и справки декларации по ЗДДС. Наред с това
неподадената декларация е с нулев резултат и същата е подадена със закъснение
от един ден, което обуславяло необходимостта от отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът,
редовно призован не се явява, представлява се от процесуален представител,
който заявява, че поддържа изцяло жалбата на заявените в нея основания.
Процесуалният представител на въззиваемата страна
– ТД на НАП – гр. Варна старши юрисконсулт А. моли за потвърждаване на
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
След като обсъди становищата на
страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
На 26.11.2019 г. св. С.В.В.- инспектор по
приходите в ТД на НАП - гр. Варна извършила проверка на задължените по ЗДДС
субекти и по-специално на „С.С.“ ЕАД, да депозират
справки - декларации по ЗДДС за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2019г. и
установила, че за посочения период дружеството не е изпълнило задължението си
да депозира справка - декларация по ЗДДС за визирания данъчен период в срок до
14.11.2019г.
Такава била депозирана на следващия ден, а именно 15.11.2019г. с вх. №
03003492328.
На 31.12.2019 г. св. В. съставила акт за установяване на административно
нарушение, преценявайки, че със своето поведение и по - скоро със своето
бездействие в срока дружеството е осъществило състава на административното
нарушение на разпоредбата на чл. 125,
ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност, който бил връчен на
представител на дружеството едва на 08.09.2020г.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок депозирал писмено възражение срещу съставения
АУАН, в което отразил, че нулевата справка – декларация по ДДС не е била
подадена на 14.11. поради липсата на открито работно място, факта че
дружеството е новоучредено, не упражнява дейност и няма нает персонал. Моли се
АНО да вземе предвид посоченото и да приеме, че в случая се касае за маловажно
деяние.
По делото не е спорно, че „С.С.“ ЕАД е
регистрирано по ЗДДС лице.
Гореизложената фактическа обстановка се установи по ясен и недвусмислен
начин от показанията на св. В. – актосъставител,
както и от всички налични по преписката писмени доказателства между които не
съществуват никакви противоречия и не се оспорват от нито една от участващите в
производството по делото страни.
При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
В рамките на извършената служебна проверка съдът установи, че актът за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност (видно от приложената по административно-наказателната
преписка заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г., издадена от изпълнителния директор на
Националната агенция по приходите), същият съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото съдебно
производство съдът следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр.
чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че процесното наказателно постановление е издадено от
компетентен административен орган, в предвидените в ЗАНН преклузивни
срокове.
Безспорно по делото е обстоятелството, че „С.С.“
ЕАД, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението
си да подаде справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.10.2019 г. –
31.10.2019 г. в законоустановения срок, а именно до 14.11.2019 г., като справка
– декларация по ЗДДС е била подадена на следващия ден – 15.11.2019г.
Доколкото разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху
добавената стойност е категорична, че месечната справка – декларация следва да
се депозира в териториалното подразделение на НАП в срок до 14 – то число,
следващ месеца, за който е относима справката –
декларация, поради което според съда очевидно е, че дружеството-жалбоподател е
нарушило посочената правна норма, тъй като негов представител не е депозирал СД
в изискуемите по закон срокове за това.
Бездействието на данъчно задълженото лице в срока до 14.11.2017 г. е било
констатирано служебно, при извършена проверка нарочна в информационната система
на ТД на НАП – гр. Варна.
Поради тази причина, съдът намира, че действително „С.С.“
ЕАД е извършило административно нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
В случая се касае за формално нарушение, за съставомерността на което е
достатъчен формалният акт на регистрация на лицето (в случая юридическото
такова) и на неподаването в срок на изискуемата СД.
При все това обаче, настоящият състав на ВРС застъпва позицията, че в
случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28, буква „а” от ЗАНН.
Действително в ЗАНН не е предвиден законен критерий за преценката и
квалифицирането като маловажен случай на дадено административно нарушение,
поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата,
кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на
конкретно увредените обществени отношения.
От доказателствата по делото се установява, че дружеството - жалбоподател е
подало изискуемата декларация в деня, следващ този на извършване на
нарушението.
От нарушението не са настъпили никакви вредни последици, включително по
никакъв начин не са увредени финансовите интереси на държавата, както и не са
ощетени трети лица.
В самото наказателното постановление не е посочено дали нарушението е
извършено за първи път, но в самата административно – наказателна преписка не
се съдържат данни за някакви други административни нарушения на данъчното и
финансово законодателство, извършени от дружеството.
Всички тези обстоятелства е следвало да бъдат отчетени при преценката
относно това дали са налице предпоставките за приложението на чл. 28, буква
„а” от ЗАНН.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че извършваните
проверки от държавните контролни органи (в това число и Националната агенция за
приходите) не следва да имат за цел задължително да бъдат санкционирани
определени частноправни субекти за извършени нарушения на законодателството, а
следва основно да имат и предупредително въздействие върху тях, като
контролните органи по този начин по – ефективно ще изпълняват своите функции по
индивидуална и генерална превенция на нарушения на законодателството (в
конкретния случай правните норми, свързани със Закона за данъка върху
добавената стойност).
Още повече, че подобно поведение и действия от страна на административно –
наказващия орган са в унисон с разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, която
предвижда възможност, при определени условия нарушителят да не бъде
санкциониран с административно наказание за констатирано нарушение, а да бъде
официално предупреден от административно – наказващия орган.
Анализирайки всички установени и изброени по – горе обстоятелства, съдът,
намира, че процесното административно нарушение, за
което е наказано дружеството-жалбоподател, представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е засегнало
установения ред на държавно управление, без да предизвика вредни последици.
Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК
„маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
При наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е
следвало да приложи посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а го
предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще му
бъде наложено административно наказание.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007
г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че макар и формално да е осъществено
административно нарушение, то е с по – ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на такова деяние.
Спрямо дружеството е приложена необоснована санкция, като административно –
наказващият орган е подходил формално, без да отчете конкретните обстоятелства.
Доколкото съдът установи, че в случая са били налице предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН от административно – наказващият орган и като не е
приложил тази благоприятна за нарушителя разпоредба, същият е издал едно
незаконосъобразно наказателно постановление, последното следва да бъде
отменено.
Доколкото в случая жалбоподателят не претендира присъждане на разноски,
съдът намира, че не следва да се произнася в този смисъл.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 543754- F532678/26.10.2020г., издадено от
Директора на дирекция „Обслужване“ към Териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите – гр. Варна, с което на „С.С.“
ЕАД е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона
за данъка върху добавената стойност.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: