№ 14428
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110135340 по
описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана от "ЗЕАД Б.В.И.Г." АД
против "ЗД Б.И." АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на
л.а. м. “Опел” съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на
договор за застраховка “Каско”, за който е съставена застрахователна полица №
4704180240002731, с период на застрахователно покритие от 08.10.2021г. до 08.10.2022г.
Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 28.10.2022г., е настъпило
застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. "Опел" и л.а.
м. "Тойота", което представлява покрит застрахователен риск. Ищецът развива съображения,
че ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на л.а. м.
"Тойота", който с поведението си нарушил правилата за движение в кръстовище.
В исковата молба са релевирани твърдения, че за настъпилото ПТП бил изготвен
двустранен констативен протокол за ПТП от 28.10.2022г. Собственикът на увредения
автомобил уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие, за което е образувана
щета № 470422222259829, по която е платено застрахователно обезщетение в размер на
844,80 лева лева и били сторени ликвидационни разноски в размер на 25 лева.
Според ищеца гражданската отговорност на водача на л.а. м. „Тойота", е застрахована
от ответника.
В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е
встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу
причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата
1
била застрахована от ответника, поради което встъпил в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение. В отговор на предявената претенция последният
отказал да плати претендираната сума.
Въз основа на изложените твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да плати сумата 869,80 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица No
4704180240002731, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 28.10.2022г., за
което е образувана щета № 470422222259829. Претендира присъждане на законна лихва и
направените по разноските по делото.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се
изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът развива съображения, че
поведението на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал не е противоправно.
В отговора на исковата молба са релевирани доводи, с които оспорва механизма на ПТП
и причинно- следствената връзка между последния и вредите по л.а. м. "Опел". Предявеният
иск се оспорва и по размер, като в тази връзка се излагат съображения, че платеното
застрахователно обезщетение не съответства на действителната стойност на увреденото
имущество.
В отговора на исковата молба е релевиран довод за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на л.а. м. "Опел". Посоченото възражение е обоснована с доводи, че
водачът на лекия автомобил, застрахован при ищцовото дружество, е нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в разпоредбата на чл. 25 ЗДвП.
В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли същия. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
От събраните писмени доказателства- застрахователна полица № 4704180240002731, се
установява, че между ищеца и собственика на л.а. м. “Опел” е скл. договор за застраховка
“Каско”, с предмет л.а. м. “Опел”, с период на застрахователно покритие 08.10.2021г. до
08.10.2022г.
В периода на застрахователно покритие, на 28.10.2022г., е настъпило застрахователно
събитие- ПТП, между л.а. м. “Опел” и л.а. м. “Тойота”, за което участниците в него
съставили двустранен констативен протокол за ПТП. За настъпилото събитие застрахованият
е уведомил застрахователя, за което е образувана щета № 470422222259829.
Установява се, че застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер 844,80
лева, платено на 07.12.2022г.
2
Относно механизма на ПТП е назначена съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ) и
са събрани гласни доказателствени средства М. Г. В. и св. А. Г. Никофоров.
Съгласно заключението на САТЕ, механизмът на ПТП е следния: на 28.10.2022г. л.а. м.
“Опел” се движел в средната пътна лента на кръговото движение на пл. “Руски паметник” в
гр. София. В същото време и в същата посока вдясно от него се движел л.а. м. “Тойота”. На
изхода на бул. “Генерал Тотлебен” водачът на л.а. м. “Опел” предприел маневра излизане от
кръговото движение от средната пътна лента и отклонение надясно, като траекториите на
движение на двете превозни средства се пресекли и между тях настъпил удар. От техническа
гл.т. причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. “Опел”, който
предприел маневра за излизане от кръговото кръстовище от средната пътна лента. При удара
по л.а. м. “Опел” настъпили вреди в предната дясна част на автомобила, които се намират в
пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Средната пазарна стойност на вредите е в
размер на 879,60 лева.
От показанията на св. М. В. се установява, че през 2022г. същият управлявал л.а. м.
“Опел” в средната лента на кръстовище с кръгово движение. Същият сочи, че предприел
излизане от кръстовището. В крайната дясна лента имало задръстване. Според свидетелят
водачът на л.а. м. “Тойота” е искал да задмине цялата опашка, пристроявайки се в средната
лента. Същият сочи, че според него, водачът на л.а. м. “Тойота” навлязъл в кръстовището от
път, който е без предимство.
От показанията на св. А. Н. се установява, че през 2022г. участвал в ПТП, което
настъпило при излизане от изхода на бул. “Генерал Тотлебен” на кръстовището с кръгово
движение на пл. “Руски паметник” в гр. София.
Съдът кредитира показанията на св. В. и св. Н. в частта, в която същите твърдят, че
произшествието е настъпило при излизане от изхода към бул. “Генерал Тотлебен” на
кръговото движение на пл. “Руски паметник”. В посочената част показанията на
последователни и логични, корелират помежду си и с останалите събрани доказателства по
делото. Настоящият съдебен състав счита, че показанията на св. В., в частта, в която същият
сочи, че водачът на л.а. м. “Тойота” е искал да изпревари движещите се в дясната лента
автомобили, пристроявайки се в средната лента. Същите не почиват на непосредствени
впечатления на свидетеля, а на негови предположения и не се подкрепят от събрания
доказателствен материал. Изолирано от събраните доказателства остава и твърдението на
свидетеля, че водачът на л.а. м. “Тойота” навлязъл в кръстовището от път, който е без
предимство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
3
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява
посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя
от воденето на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата
молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на
вредата. Предвид това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие на фактическия
състав на чл. 411 КЗ– вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на субекта на
отговорността, причинна връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази вреда,
наличие на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на вредата.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства-
застрахователна полица № 4704180240002731, че между ищеца и собственика на л.а. м.
“Опел” е сключен договор за застраховка „Каско”, с период на застрахователното покритие
от 08.10.2021г. до 08.10.2022г. Установява се, че пътно- транспортното произшествие
съставлява покрит застрахователен риск. Не е спорно, че ответникът е застраховал
гражданската отговорност на водачът на л.а. м. “Тойота”.
Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява от
събраните писмени доказателствени средства чрез двустранния констативен протокол и
уведомление за щета.
Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на
автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са съставили двустранен
констативен протокол. Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ
документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава. С
оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи
истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства
относно механизма на произшествието.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства, и от заключението на САТЕ. В настоящия случай от събрания
доказателствен материал се установява, че водачът на л.а. м. “Опел” се движил в средната
пътна лента на кръстовището с кръгово движение. Същият предприел излизане от
кръстовището от средната пътна лента (от изхода към бул. “Генерал Тотлебен”) и предприел
маневра “завой надясно”, при което се ударил в движещия се в дясната лента л.а. м.
“Тойота”.
При така възприетия механизъм на произшествието съдът намира, че причина за
настъпването му е станало виновното и противоправно поведение на водача на л. а. "Опел".
Настоящият съдебен състав счита, че то е настъпило в зона с нерегулирано кръгово
движение, в който случай приложение намира правилото на чл. 48 Закона за движение по
пътищата, съгласно чийто текст на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно
превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или
4
приближават от дясната му страна. В случая водачът на л.а. м. "Опел" е предприел маневра
излизане в кръгово движение, предприемайки маневра “завой надясно”, отнемайки
предимството на дясностоящия от него л.а. м. “Тойота”. По делото не са събрани
доказателства, че някой от пътищата е регулиран като път с предимство. С оглед изложеното
и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че
произшествието е настъпило на кръстовище с равнозначни пътища. Съгласно възприетия
механизъм на пътнотранспортното произшествие и предвид мястото, на което са настъпили
вредите по л.а. м. “Опел”, и мястото, където е настъпил удара между двете превозни
средства, се налага извода, че при излизане от кръгово кръстовище на равнозначни пътища и
към момента на предприемане на маневра “завой надясно”, л.а. м. "Опел" се е намирал в
средната пътна лента, а л.а. м. “Тойота”- в дясната пътна лента. В обобщение, при
излизането в кръговото движение водачът на л.а. м. "Опел" е следвало да съобрази
положението на движещият се в дясната пътна лента л.а. м. "Тойота" и да предприеме
маневрата за излизане в кръговото движение, след като съобрази, че л.а. м. “Тойота” има
предимство.
В светлината на изложеното, съдът счита, че поведението на водача на л.а. м. “Опел”
не е противоправно, обуславящо извод, че в случая не е налице една от предпоставките на
фактическия състав на регресния иск по чл. 411 КЗ, което обуславя неоснователността на
предявения иск и неговото отхвърляне.
По присъждане на направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
В първоинстанционното исково производство ответникът е направил разноски за
депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева и депозит за възнаграждение
на свидетел е размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лева.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ответникът е поискал да
бъдат присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като е
представил доказателства за извършването им.
Изложеното обуславя извод за основателност на искането на ответника за присъждане
на разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ЗЕАД Б.В.И.Г.” ЕАД, с ЕИК **********, против “ЗД
Б.И.” АД, с ЕИК *********, иск за сумата 869,80 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица No
4704180240002731, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 28.10.2022г., за
което е образувана щета № 470422222259829, с правно основание чл. 411 КЗ, като
неоснователен.
ОСЪЖДА “ЗЕАД Б.В.И.Г.” ЕАД, с ЕИК **********, да плати на “ЗАД ОЗК
застраховане” АД, с ЕИК ************, сумата 400 лева, представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6