Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 17.05.2019 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.ЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 17.04. 2019 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: ТАНЯ КЕМЕРОВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1049
по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1337/18.12.2018г.,
постановено по гр.д. №4681/2018г. по описа на С. районен съд, с което “Е.” ЕАД
е осъдено да заплати на И.В.Н. сумата 861,61 лв. за допълнително начислена
електрическа енергия за периода от 18.08.2017 г. до 07.09.2017 г., съгласно
данъчна фактура №**********/24.07.2018г. и “Е.” ЕАД е осъдено
да заплати на И.В.Н. направените по делото разноски в размер на 350 лв.
Въззивникът “Е.” ЕАД обжалва изцяло първоинстанционното
решение, като излага съображения за неправилност и необоснованост на същото.
Счита, че е постановено при непълнота на доказателствата и при нарушение на
материалния закон. Направено е искане да се отмени изцяло обжалваното решение и
да се постанови ново, с което да се отхвърли предявеният иск, като
неоснователен и недоказан.
Претендира
присъждане на разноски пред двете инстанции. Прави
искане на основание чл.78, ал.5 ГПК, в случай, че размерът на претендираното
адвокатско възнаграждение е прекомерно по размер, същото да се намали до
минималните размери, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който
въззиваемият И.В.Н. сочи, че подадената жалба е допустима, но неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно, законосъобразно и постановено в пълно
съответствие с материалния закон и събраните в хода на делото доказателства.
Моли да бъде потвърдено изцяло от съда. Претендира за направените разноски пред
въззивната инстанция.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
По делото е
безспорно установено, че ищецът и ответникът са страни по
договор за продажба на електроенергия, като ищецът е потребител на електрическа
енергия, за имот, находящ се в гр.С.З.,
ул. ***, с
клиентски номер ********** и
измервателна точка /ИТН/ 2054074.
В
производството пред РС са представени писмени доказателства - констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №377893/07.09.2017
г., констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване от
06.03.2018 г. на БИМ, фактура №**********/24.07.2018г. за сумата 861.61лв.,
издадена от ответника, системен бон от 06.08.2018г., уведомление относно
частично неизмерена ел.енергия,изх.№7644242/24.07.2018г. до ищеца, справка за
коригиране на сметката за ел.енергия.
По делото е назначена
и приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена
от страните. Видно от заключението, монтираният в горепосочения имот електромер с номер № *********
е манипулиран, в резултат на което същият отчита с 93,35 % по – малко от
консумираната електроенергия. С този процент е коригирана сметката за
електроенергия на потребителя за периода от 18.08.2017 г. до 07.09.2017 г.,
като е начислена 4677 кВтч ел.енергия, общо на стойност 861,61 лв. с ДДС, видно
от представените справка за коригиране на сметка за електроенергия и данъчна
фактура №**********/24.07.2018 г.
Видно от
представения системен бон от 06.08.2018г. сумата от 861,61 лв. по данъчна
фактура №**********/24.07.2018 г. е заплатена на ответника.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В нормата на
чл. 98а, ал.
2, т. 6, б. "а" ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. е предвидено,
че крайният снабдител продава ел. енергия при публично известни общи условия,
които съдържат задължително ред за уведомяване на клиента, при извършване на
корекция на сметка, съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6, в случай на
неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия поради неправомерно
въздействие. Самият закон, обаче, не въвежда правила за реда на установяване на
неправомерно въздействие и за извършване на корекция на сметката на
потребителя. Нормата на чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, в редакцията й към 17.07.2012 г., също не съдържа такива
правила, а урежда законовата делегация, съобразно която на ДКЕВР (сега КЕВР) е
възложено да приеме правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), включително
за установяване на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия.
Регулиран от държавата ред за едностранна корекция на сметките е предвиден едва
с приетите от ДКЕВР през 2013 г. ПИКЕЕ. Уреден е редът за извършване на
съответните проверки и документирането им- чл. 40-51 от ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 43 ПИКЕЕ,
в редакцията му към датата на проверката – 07.09.2017 г., операторът на
съответната мрежа извършва проверки на измервателните системи за съответствието
им с изискванията на ПИКЕЕ, а според чл. 44 от правилата извън проверките по
чл. 43 операторът на мрежата (собственикът на СТИ) извършва технически проверки
на място на измервателната система/ СТИ. При тези проверки се съставя
констативен протокол на основание чл. 47 ПИКЕЕ,
който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от
клиента или негов представител. Чл. 45 от
ПИКЕЕ предвижда, че когато при проверка по чл.41 от правилата се
установи грешка над допустимата, съгласно наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези
правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се
е появила установената грешка, количеството ел. енергия се определя съгласно
процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел
ІХ от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. В случая ответникът “Е.”
ЕАД основава законосъобразността на извършената корекция с приложението на
ПИКЕЕ.
С Решение №
1500 от 6.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2015 г. на ВАС, 5– членен състав,
обнародвано в ДВ бр. 15 от 2017 г., са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, с
изключение на съдържащите си в чл. 48-51 от глава ІХ правила относно случаите и
начините за извършване на преизчисление на количеството ел. енергия от
операторите на съответните мрежи. Разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ
са отменени с решение на ВАС № 2315/18 г., обн. ДВ бр.97/18 г., влязло в сила
на 23.11.2018 г. Отмяната им няма обратно действие, поради което следва да се
приеме, че за процесния период е имало приети ПИКЕЕ, относно реда за извършване
на проверката на СТИ, съдържанието на констативния протокол за извършената
проверка и пр.
Съгласно
трайно установената съдебна практик,а обективирана в решение № 115 от 20.05.2015
г. по гр. д. № 4907/14 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 111
от 17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, І т. о., решение №
115/20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., II т. о. на ВКС по приложението на
ПИКЕЕ, налице е законово основание за извършване на корекция на сметките на
потребителя за минал период след изменението на ЗЕ от м. юли 2012 г. и
приемането на ПИКЕЕ, като отговорността на потребителя на ел. енергия в тези
хипотези е безвиновна /не е необходимо установяване, че същият е извършил
манипулацията на СТИ/. Със същата тази
практика е въведено допълнително изискване, крайният снабдител с ел. енергия
(доставчика) да предвиди в общите условия на договора с потребителите ред за уведомяване
на клиента при извършена корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, т. е. съгласно новите ПИКЕЕ.
В чл. 28,
ал.1 и 2 от Общите условия на ищцовото дружество не е посочено, че е
регламентиран ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т.6, в посочените в б.”а” и б.”б”
хипотези, а единствено регламентира процедура за корекция на сметки за изминал
период, без никаква конкретика, вкл. и уведомяване на абоната в 7-дневен срок,
за което пък липсва регламент по какъв точно начин се извършва.
С оглед на гореизложеното, следва да се
приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел. енергия и предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД е основателен.
Предвид
гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски :
Процесуалният представител
на “Е.” ЕАД е направил възражения за
прекомерност на заплатеното от И.В.Н. адвокатско
възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. – 300 лв. В настоящия
случай въззиваемият И.В.Н. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., поради
което същото не следва да бъде
намалявано поради прекомерност.
Въззивникът “Е.” ЕАД следва
да заплати на И.В.Н. направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА решение № 1337/18.12.2018г., постановено по гр.д.
4681/2018г. по описа на Районен съд – гр. С.З..
ОСЪЖДА „Е.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.*** да заплати на И.В.Н. ЕГН **********,*** направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. по банкова сметка ***, BIC ***, П. АД –
клон С.З. с титуляр Р.А..
Решението е окончателно не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: