РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. ХАСКОВО, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. Х.ВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело №
20215600900134 по описа за 2021 година
Т.д. № 134 по описа на ХОС за 2021 г. е образувано по искова молба вх.
№ 383/13.01.2020 г, с която Г. Ф. М. и С. Ф. М. са предявили обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 497, ал.
1 КЗ против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, гр. С., както следва: I.
Г. Ф. М. - 1. С правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди –
болки и страдания, в резултат на настъпилата на 28.08.2018 г. смърт на дядо
му С. М. Й., в следствие на ПТП,настъпило на 27.12.2016 г. и 2. Иск с правно
основание чл.497 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху
обезщетението, считано от 06.03.2020 г., датата на уведомяване на
застрахователя до окончателното изплащане на сумата; II. С. Ф. С. - 1. С
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, в
резултат на настъпилата на 28.08.2018 г. смърт на дядо му С. М. Й., в
следствие на ПТП,настъпило на 27.12.2016 г. и 2. Иск с правно основание
чл.497 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху
обезщетението, считано от 06.03.2020 г., датата на уведомяване на
1
застрахователя до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищците твърдят, че на 27.12.2016 г. С. М. Й.
пътувал в лек автомобил марка *****, управляван от Ю. Х.. Автомобилът се
движел по автомагистрала „Марица“ в посока към град Хасково. В района на
км 97 + 360 шофьорът Х. загубил контрол над автомобила, блъснал се в
лявата разделителна еластична ограда на пътя, след което навлязъл в
насрещното платно за движение и се блъснал в движещия се там товарен
автомобил марка *****. В резултат на настъпилото ПТП тежко пострадал С.
Й., пътуващ в лекия автомобил. Съставен бил констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и образувано ДП № 609/2016 г. по описа на РУ – град
Свиленград. След инцидента Й. бил транспортиран до МБАЛ – Хасково,
където бил лекуван многократно. Впоследствие бил лекуван в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ – С., но въпреки това, в резултат на получените травматични
увреждания, Й. бил напълно инвалидизиран – с обездвижване на тялото от
раменете надолу. На 28.08.2018 г. настъпил летален изход и Й. починал от
полиорганна недостатъчност, която била в резултат на травматичните
увреждания, получени при процесното ПТП – тежка гръбначна и гръдна
травма, които довели до състояние на пълно обездвижване и възпалителни
процеси и в резултат са настъпили сърдечна и дихателна недостатъчност.
Видно от справка в информационната страница на Гаранционния фонд
към момента на произшествието виновният водач управлявал лек автомобил
****, за който имало валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗК „Лев Инс“ АД с полица
№ BG/22/ 116001810992 за срока от 01.07.2016 г. до 01.07.2017 г.
Починалият С. М. Й. е дядо на ищците Г. М. и С. С..
Ищците твърдят, че са понесли изключително тежко загубата на своя
дядо С. М. Й.. Твърдят,че са израснали в присъствието на дядо си и били
силно привързани към него. Нелепата му загуба ги травмирала дълбоко.
Докато били малки, те оставали при него, когато родителите им работели. Й.
бил силно привързан към внуците си, радвал се и ги обгрижвал. Те имали
силна изградена емоционална и духовна връзка, поддържали постоянен
контакт помежду си. Ищците помагали на починалия в битовите задължения,
заедно отбелязвали празниците, прекарвали често време при него. След
инцидента те грижили за него, тъй като бил напълно обездвижен. След
2
смъртта му те често плачели за него и с мъка си спомняли за времето,
прекарано заедно. Й. също имал голяма близост със своите внуци, бил близо
до тях във всеки важен момент. Ритъмът на техния живот бил изцяло
подчинен на скръбта от загубата на техния дядо, като те щели да продължат
да изпитват тази болка до края на дните си. Болката им нямало да отшуми,
тъй като човешкият живот нямал еквивалент. Моралните страдания били
огромни и неописуеми, а след загубата на дядо си ищците страдали от
безапетитие, нарушения в съня и тревожност, станали асоциални и затворени.
Твърдят, че подали молба с вх. № 3386 от 06.03.2020 г. със
застрахователна претенция до ответното дружество с искане да бъде
определено и изплатено дължимо застрахователно обезщетение. Към момента
на депозиране на исковата молба и след изтичане на 3-месечния срок
застрахователят все още не бил определил и изплатил претендираното
обезщетение, което пораждало правния интерес от подаването на исковата
молба.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на всеки един от тях сумата в размер на 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, в
резултат загубата на неговия дядо С. М. Й., починал на 28.08.2018 г. в
резултат на получени тежки телесни увреждания при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 27.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на уведомяването на
застрахователя – 06.03.2020 г. до окончателното плащане. Молят да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „ Лев Инс“ АД гр. С. е подал писмен отговор вх. №
4811/24.11.2021 г.
Ответникът не оспорва наличието на валидна застраховка „ ГО“,
сключена между него и водача на л.а ******** към датата на произшествието.
Оспорва наличието на елементи от фактическия състав на деликта,
оспорват твърденията за механизма на настъпване на ПТП и за вида и
интензивността на претърпяните вреди.
Оспорва твърденията за причинно следствената връзка между ПТП от
27.12.2016 г. и настъпилата смърт на С. М. Й. на 28.08.2018 г.
3
Оспорва ищците да са сред най-близкия кръг на пострадалия и да са
имали с него отношения с особена връзка, различна от обичайната връзка
между дядо и внуци; оспорва наведените от ищците твърдения за
претърпените от тях болки, страдания и психически стрес в резултат на
настъпилата смърт на родственика им. Оспорва твърденията им за наличие на
отношения на уважение, взаимопомощ и привързаност.
Навежда твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който пътувал без да е поставил обезопасителен
колан.
Оспорва размера на претендираните обезщетения от всеки един от
ищците.
Оспорва дължимостта на лихви за посоченият период и началната дата,
от която се претендират лихвите.
Прави възражение за изтекла давност на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД
– поради изтичане на тригодишна давност по отношение на претендираните
от ищците лихви за забава.
С допълнително подадена искова молба вх. № 5610/23.12.2021 г.
ищците поддържат подадената искова молба. Оспорват възраженията на
ответното дружество, че липсвали елементите от фактическия състав на
деликта, както и относно механизма на произшествието; оспорват
твърденията за липса на причинно – следствената връзка между ПТП от
27.12.2016 г. и настъпилия на 28.08.2018 г. летален изход за починалия Й..
Изразяват несъгласие с оспорените от ответника продължителност и тежест
на претърпените вреди. Оспорват възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Й., т.като
пътувал без поставен обезопасителен колан. Оспорват възраженията относно
размера на исковата претенция, която не се явявала в завишен размер.
В допълнителния отговор ответникът поддържа първоначалното си
становище и всички направени възражения. Поддържа се, че липсват
доказателства относно механизма на ПТП и влязъл в сила акт, който да
удостоверява виновно поведение на застрахования водач. В тази връзка вина
имал и водача на насрещно движещото се МПС в платното за насрещно
движение, като на основание чл. 51 ЗЗД обезщетението следвало да бъде
съответно намалено. Поддържат се всички възражения по първоначалния
4
отговор. Поддържа, че размерът на исковите претенции е прекомерен,
изключително завишен и несъобразен с трайната практика по сходни казуси в
случаите, когато се присъждат обезщетения за нанесени неимуществени
вреди.
В съдебно заседание ищците,чрез пълномощника си адв. М., поддържат
подадената искова молба. Адв. М. прави искане да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си юрисконсулт
Ч., оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа
направените в отговорите възражения. Моли да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 27.12.2016 г. С. М. Й. пътувал в лек автомобил марка *****,
управляван от Х. Ю.. Автомобилът се движел по автомагистрала „Марица“ в
посока към град Хасково. В района на км 97 + 360 шофьорът Х. загубил
контрол над автомобила, блъснал се в лявата разделителна еластична ограда
на пътя, след което навлязъл в насрещното платно за движение и се блъснал в
движещия се там товарен автомобил марка *****. Съставен бил констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и образувано ДП № 609/2016 г. по описа
на РУ – град Свиленград. Видно от съставеният констативен протокол при
произшествието са пострадали водачът Х. Ю., пътуващият С. Й., а
пътуващият С. М.С. починал на място.
Според заключението на назначената по делото комплексна САТЕ и
СМЕ, което съдът приема като обективно и безпристрастно дадено, при км 97
+ 360 водачът на лекия автомобил марка ***** Х. Ю. е предприел
заобикаляне / изпреварване/ на излизащ от бензиностанция „ OMV“,
намираща се в дясно от платното за движение, товарен автомобил – влекач, с
прикачено към него полуремарке. Излизащият от бензиностанцията товарен
автомобил при включването си в движението частично е бил навлязъл в
дясната активна лента за движение. Фактически от водача Ю. е била
предприета маневра за заобикаляне от тип „ влизане в завой“. При така
създалата се ситуация, след отклонение на лекия автомобил наляво е
5
възникнал контакт на лявата предна част на автомобила с лявата предпазна
еластична ограда / мантинела/, последвали са удари с разрушения – в метален
парапет на мостово съоръжение, намиращо се в ляво от платното за движение
върху разделителната площ, с откъсване на мантинелата от опорните
стълбчета и деформация на стълбчетата и парапета, завъртане в посока
обратна на часовниковата стрелка на автомобила, погледнато отгоре, удар на
автомобила с дясната предна част в лявата предпазна еластична ограда /
мантинела/, с продължаващо пространствено завъртане в същата посока и
покачване с продължаващ контакт на автомобила с лявата мантинела, с
качване и плъзгане по дясната мантинела/спрямо посоката на движение на
автомобила/ на платното за насрещно движение на магистралата, с
деформация и полягане на същата. След контакта с мантинелите лекият
автомобил се е преобърнал, паднал на платното за насрещно движение с удар
на ляв горен ъгъл на купето с терена, преобърнал се е и е продължил
движението си на заден ход, с плъзгане,по платното за движение. Падането и
движението на лекия автомобил на заден ход е станало в момент, когато по
платното за насрещно движение се е движел и приближавал товарен състав –
влекач марка ** с турски рег. № ***, със закачено за него полуремарке с рег.
№ ***, управляван от турския гражданин Е.Ю., движещ се в посока от гр.
Любимец към гр. Свиленград със скорост 100 км.ч. Ударът между лекият
автомобил *** и товарен състав – влекач марка **, със закачено за него
полуремарке, по характер е бил кос, страничен – при контакт на предна лява
челна част на товарен автомобил ** с дясна странична част на лек автомобил
*** и е настъпил в лентата за движение на товарния състав– влекач марка **,
със закачено за него полуремарке. На практика този удар не е имал значение
за пътуващите в лекия автомобил ***, т.като при удара в мантинелата и
пространственото завъртане на автомобила пътуващите в него са изпаднали
на пътното платно, извън автомобила. Водачът Ю. А. Х. е бил между двете
мантинели, върху него се е намирал пътуващият отзад С. М. Й., а пътуващият
отпред С. М.С. е бил на пътното платно. Освен заключението на ВЛ
показания за изпадането на пътниците от автомобила дават и свидетелите Ю.
Х. и Т. Г., разпитани в съдебно заседание.
ВЛ не могат да бъдат категорични дали е имал поставен предпазен
колан движещият се отзад , пострадалият С. Й., и дали при условия,че е бил с
поставен предпазен колан той би се задържал в автомобила, т.като има доста
6
пространствени завъртания на автомобила и това би било в сферата на
предположенията. По принцип, според ВЛ, предпазният колан би следвало да
задържи лицето в автомобила. Пострадалият е пътувал на задната седалка, в
ляво, където е основната деформация от падането на автомобила. В зоната на
заден ляв горен ъгъл на купето – деформиран покрив, в посока към
вътрешността на купето, до степен отзад напред 70 см., отдясно наляво 60 см.
и по височина отгоре надолу – 25 см. Навлизането на детайли на 25 см.
навътре в купето обаче не са допринесли за уврежданията, които е получил
пострадалия С. Й.. Травмата е от удар в облегалката на предната дясна
седалка. Според ВЛ д-р Е. водещата травма е тази на шийния отдел на
гръбнака, на седмо ниво, с контузия на гръбначния мозък и счупване на седми
прешлен. Тази травма е съчетана с гръдна травма и травматичен шок на този
фон, които са били овладени и са предизвикали временна опасност за живота.
След първия удар е последвало скъсване на гръбнака горе, след което
пътникът е станал пасивен обект. Той не е можел да реагира, да използва
инстинктите си, за да се хване или предпази. Шийната травма е довела до
тежко нарушаване в инервацията на тялото, от нивото на счупването на долу.
В резултат на тази тежка травма пострадалият е бил напълно обездвижен,
залежаването е довело до поява на пролежни рани и като краен резултат –
развиването на полиорганна недостатъчност, от която е последвала и
смъртта. Според д-р Е. вида на травмата и нейната тежест по.скоро сочат на
липса на поставен предпазен колан от пътуващия на задната дясна седалка.
След инцидента Й. бил транспортиран до МБАЛ – Хасково, където бил
лекуван многократно. Впоследствие бил лекуван в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ – С.. Въпреки оказаната медицинска помощ и проведеното
лечение, в резултат на получените травматични увреждания Й. бил напълно
инвалидизиран – с обездвижване на тялото от раменете надолу. На 28.08.2018
г. Й. починал. При произшествието Й. е получил следните увреждания
контузия на главата. Мозъчно сътресение.Порезни рани в областта на челото,
охлузвания по лицето, хематом в дясно теменно. Фрактура на шийни
прешлени 3,4,5,7 с компресия към канала. Счупване на гръден прешлен 1,
счупване на поясни прешлени 3,4,5. Счупване на първо ребро в ляво и дясно.
Счупване на 2,3,4,5,6,7,8,9 ребра в ляво паравертебрално. Контузия на бял
дроб. Хемопневмоторакс в ляво. Квадриплегия преминала към спастична
пареза като последица от травмата в шийния отдел на
7
гръбнака,радикулопатия с болков синдром. Мекотъканен дефект в областта на
кръстеца, като последица от продължително залежаване. Последица от
шийната травма - Пролежна абсцедираща бронхо пневмония; възпаление на
миокарда / миокардит/; хроничен възпалителен процес в бъбреците / нефрит/;
състояние на пълно измършавяване / кахексия/; пролежни рани в областта на
кръста и петите / декубитуси/. Циркулаторни и дегенеративно дистрофични
разстройства на вътрешните органи. Причината за смъртта на С. Й. е
полиорганна недостатъчност, като последица на тежка гръбначна и гръдна
травма, довели до състояние на пълно обездвижване, залежаване, развитие на
кожни пролежни рани, тежки възпалителни процеси в белите дробове,
сърцето и бъбреците, картина на общо измършавяване и смърт от сърдечна и
дихателна недостатъчност. Смъртта е последица от усложнения настъпили
след претърпяна автомобилна травма на 27.12.2016 г. и е в пряка и
непрекъсната причинно следствена връзка с тази травма.
Според показанията на св. Ю. Х., водач на лек автомобил*****, на
27.12.2016 г. пътувал от гр. Свиленград за гр. Хасково заедно със С. С., който
пътувал на предната седалка, в дясно, и със С. Й., който пътувал на задната
седалка,зад водача.Твърди,че е управлявал МПС със скорост около 110 км/ч,
когато наближавайки бензиностанция „ OMV“, видял да излиза ТИР. Т.като
ТИР-ът не спрял на знак“ Стоп“, отнел му предимството и навлязъл в
неговата лента за движение, за да не се удари челно в него завил наляво, при
което преминал през мантинелите и се установил в насрещното платно за
движение, където бил ударен от друг ТИР, пътуващ в посока към
Свиленград. Не си спомня самия удар. Не си спомня дали автомобилът се е
завъртал и преобръщал. Самият той изхвърчал от колата, между мантинелите,
а върху него бил изпаднал пътуващият отзад С.. Не помни в кой момент е
изпаднал от колата.
Според показанията на показанията на св. Т. Г. лекият автомобил
„голф“ е извършил изпреварване на автомобила, в който свидетелят е
пътувал. Точно, когато тръгнал да се прибира в дясната лента от
бензиностанцията излязъл ТИР. Водачът на лекия автомобил „ Голф“ рязко
кривнал наляво и отишъл в насрещното движение. Свидетелят спрял колата и
отишъл на място. Видял проснат на пътя човек, и втори, който издавал звуци
и бил в съзнание. Разбрал от едно от лицата,че в автомобила са пътували
трима, но не видял трето лице на пътя. Навън вече било тъмно.
8
С Присъда № 260011/18.02.2021 г., постановена по НОХД № 330/2020
г. Ю. А. Х. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.3
б.“б“, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 от НК и му е наложено съответното наказание.
Присъдата е влязла в сила от 14.07.2021 г.
По делото няма спор,че към момента на произшествието виновният
водач Ю. Х. е управлявал лек автомобил ****, за който имало валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена със ЗК „Лев Инс“ АД с полица № BG/22/ 116001810992 за срока от
01.07.2016 г. до 01.07.2017 г.
До ответника е отправена писмена претенция за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди Г. Ф. М. и С. Ф. С. – молба
вх. № 3386 от 06.03.2020 г. Няма данни ответникът да е отговорил писмено,
съответно да е заплатил исканото обезщетение.
Изложеното води до извод,че в настоящия случай са установени
релевантните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, а
именно: договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска отговорност”,
сключен между деликвента Х. Ю. и ответното дружество; противоправно
деяние на деликвента, извършено виновно, от което са настъпили вредни
последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието и техния вид. С
приетото заключение на назначената по делото комплексна САТЕ и СМЕ
експертиза е установен факта на настъпилото ПТП, неговият механизъм и
настъпилите последици, уврежданията получени от пострадалия С. М. и
причинно следствената връзка между ПТП, получените увреждания и
последвалата смърт на М..
Освен тези предпоставки, обаче, е необходимо да се установи и дали
ищците, спадат към кръга на правоимащите да получат застрахователно
обезщетение.
Починалият С. М. Й. е дядо на ищците Г. Ф. М. и С. Ф. С. удостоверение
изх. № ГРАОН18-12 от 09.03.2020 г. за съпруга и родствени връзки.
В закона няма изрично или лимитативно посочване на кръга от
правоимащите лица, което от своя страна е наложило този въпрос да бъде
изяснен по пътя на тълкуването – с ППВС № 4 от 1961 г., № 5 от 1969 г. и №
2 от 1984 г. Допълване на вече даденото тълкуване е извършено с ТР № 1 от
9
21.06.2018 г. ОСНГТК на ВКС. Във връзка с активната процесуална
легитимация следва да се има предвид, че ищецът не попада в кръга на
лицата, посочени в ПП №4/1961г. на ВС и ПП №5/1969г. на ВС. Ищците
ангажират отговорността на застрахователя като твърдят, че са материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техния дядо, с когото е била създадена трайна и дълбоко
емоционална връзка и търпят от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които искат да бъдат обезщетени съгласно. За да бъде реализирано
правото да получат обезщетение, ищците следва да докажат, че действително
са претърпели неимуществени вреди, които да бъдат обезщетени съгласно чл.
52 ЗЗД. Съгласно мотивите на ТР № 1 от 21.06.2018 г. : „От гледна точка на
чл. 52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и
родствен кръг да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако
са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка,
заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта
му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките”. При извеждане правото на тези лица да получат обезщетение
тълкувателният орган изрично е акцентирал, че това се допуска „като
изключение – само за случаите... поради особена близост”.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
Следователно, според тълкуването на Върховния касационен съд, при
определяне кръга на правоимащите да получат обезщетение следва да се
изхожда от принципа на справедливостта, основаващ се на наличието на
определена лична връзка между пострадалия и други лица. Тази връзка следва
да притежава определени качества и да отговаря на определени критерии,
като установяването й е въпрос на преценка за всеки конкретен случай,
предвид наличието на родство между пострадалия и ищеца,
продължителността на съвместното им съжителство или връзка, отношения
на привързаност и полагане на взаимни грижи и др.
10
За установяването на тази връзка и на тази „особена близост“ с оглед
смъртта на починалото лице съдът може да изхожда единствено от
свидетелските показания по делото, доколкото писмените доказателства и
експертните заключения установяват останалите предпоставки от
фактическия състав за възникване отговорността на застрахователя.
Разгледани поотделно, както и в тяхната взаимовръзка, показанията на
свидетелите очертават наличието на обикновени, житейски взаимоотношения
от роднинско естество между ищците и пострадалото лице
В конкретният случай, от събраните по делото гласни доказателства,
не се установява изключителност на отношенията, поради което ищците не
установяват материалната си легитимация да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на дядо им и което води до извод,че
предявените от тях искове са наеоснователни и недоказани, поради което
следва да бъдат отхвърлени.
За естеството на отношенията между ищците и пострадалият С. М.
приживе може да се съди от свидетелските показания на разпитаните
свидетели М.К., А. И., С.В. и Е.Й.. Тези показания, обаче, не създават
представа за изключителност в отношенията и във връзката между ищците и
техния дядо. Те разкриват едни нормални отношения между дядо и внуци.
Показанията на св. М.К. са непоследователни и на моменти противоречиви.
От една страна твърди,че познава ищците и техния дядо, но не може да
посочи какви деца има пострадалия и дали те или други негови внуци са
полагали грижи за него. Св. И. твърди,че пострадалият е живял заедно със
своята майка, със сина си Ф. и неговите деца С. и Г.. Всички живеели в една
къща и взаимно си помагали. След като се разболял баща им Ф. и след
злополуката с дядо им, те двамата се грижели, както за баща си, така и за своя
дядо. Били привързани към него и страдали след неговата смърт. Св. В.
твърди,че тези внуци/ищците/, пострадалия повече ги гледал,защото живеели
в една къща. След злополуката те полагали грижи за дядо си. Идвали и
другите внуци, но те повече се грижели за него. Семейството било сплотено и
смъртта на дядо им оказала негативно влияние. В този смисъл са показанията
и на св. Й.
Т.е свидетелите установяват факти за обитаването на едно
домакинство; за полаганите взаимни грижи в годините; за взаимното
11
уважение помежду им; за преживяни негативните емоции от смъртта на
техния дядо, които не обуславят извод за изключителност на отношенията
между ищците и пострадалия. Тези факти не очертават съществуването
на изключителна емоционална връзка, а всъщност описват отношения, които
са нормални и типични между дядо и внуци. Налице е обичайна родствена
връзка между роднини от такава степен, характеризираща се с традиционни
за българското общество отношения на уважение, обич, подкрепа и
взаимопомощ между близки роднини. Свидетелствата за факти за полагане
на грижи и помощ, уважение и доверие между ищците и пострадалия не са
извън обичайните, поради което не могат да бъдат приравнени на такива,
които да съответстват на най-близките отношения в семейството. Г. е създал
свое собствено семейство, което естествено е довело до възникването на
други, много по-близки емоционални и житейски връзки и отношения, имащи
приоритетно значение. Наличието на обикновена родствена връзка не дава
основание да се приеме, че ищците търпя морални болки и страдания от
смъртта на дядо си, които да надхвърлят по интензитет и продължителност
болките и страданията на най-близките лица от този родствен кръг при загуба
на техен близък.
Следователно, наличието само на родствена връзка и посочените от
свидетелите отношения между ищците и пострадалия при процесното ПТП не
са достатъчни, за да се направи извод, че на ищците се полага справедливо
възмездяване на понесените вреди съгласно стандартите, установени с ТР №
1/21.06.2018 г. Очертаната фактическа картина за съществуването на добри
взаимоотношения помежду им и наличието на задружност, взаимопомощ и
подкрепа, не позволяват да се приеме, че налице онази изключителност в
близостта между ищците и починалият им дядо съобразно смисъла, разяснен
по тълкувателен път от Върховния касационен съд. Наличието на душевни
страдания , мъката им от смъртта на дядо им и усещането за неговата липса
могат да се определят като нормална и обикновена последваща психологична
реакция на скръб. Определено няма данни смъртта на пострадалия да е довела
да извънредни и крайни проявни форми на скръб, като например
депресивност, повишена тревожност, които да нарушават в значителна степен
ежедневието на ищците до степен да го разстройват изцяло. От свидетелските
показания се извлича фактическа картина, която показва, че психичното
състояние на ищците отговаря на общите житейски представи за скръб и
12
емоционално съпреживяване на смъртта, без да ги надвишава до степен на
сериозни душевни сътресения.
В този смисъл от доказателствата по делото не се установява в живота
на ищците и дядо им да са съществували такива житейски обстоятелства и
ситуации, които да са довели до възникването на връзка, различаваща се или
надхвърляща традиционната за българските семейни отношения близост
между дядо и внуци. Безспорно, ищците са преживели емоционално смъртта
на дядо си, но тези морални болки и страдания отразяват типичните вътрешни
преживявания при подобно събитие.
Всичко изложено по-горе налага извода, че в случая се явяват
недоказани предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди. Изводът за неоснователност на главните искове води до извод за
неоснователност и на акцесорните искове за присъждане на лихва за забава
върху претендираните размери на обезщетенията.
Ето защо предявените обективно и субективно съединени осъдителни
искове са изцяло неоснователни и като такива следва да се отхвърлят изцяло.
С оглед изхода на спора ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника направените от него в производството разноски. Ответникът е
сторил разноски в производството в размер на 600 лв. – платен депозит за
изготвяне на комплексна САТМЕ. Освен това претендира 400 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Този размер не надхвърля максималния
размер за този вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПрП и чл.25 ал.1 и
ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, поради което следва да
бъде присъден в пълния предвиден размер. Разноските следва да бъдат
поделени поравно между двамата ищци, или всеки един от тях дължи
разноски на ответника в размер на 500 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Ф. М. от гр. ****, ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. **** , адв. Р. М. против ЗК „Лев Инс“ АД гр. С.
бул.****, ЕИК *** искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане
13
на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на настъпилата на
28.08.2018 г. смърт на дядо му С. М. Й., в следствие на ПТП,настъпило на
27.12.2016 г. и с правно основание чл.497 от КЗ – за заплащане на следващата
се законна лихва върху обезщетението, считано от 06.03.2020 г., датата на
уведомяване на застрахователя, до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Г. Ф. М. от гр. ****, ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
**** , адв. Р. М. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД гр. С. бул.****, ЕИК ***
сумата от 500 лв. / петстотин лева/, направени по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Ф. С. от гр. ****, ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. **** , адв. Р. М. против ЗК „Лев Инс“ АД гр. С. бул.****,
ЕИК *** искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на
сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на настъпилата на
28.08.2018 г. смърт на дядо му С. М. Й., в следствие на ПТП,настъпило на
27.12.2016 г. и с правно основание чл.497 от КЗ – за заплащане на следващата
се законна лихва върху обезщетението, считано от 06.03.2020 г., датата на
уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С. Ф. С. от гр. ****, ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
**** , адв. Р. М. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД гр. С. бул.****, ЕИК ***
сумата от 500 лв. / петстотин лева/, направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
14