Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 260176

гр.Пловдив, 14.06.2021г.

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…деветнадесети май…през…две хиляди двадесет и първа година,………………….в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                            ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                                                 Величка Белева

 

при участието на секретаря……Мила Тошева……..разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….В.търговско дело №219 по описа за 2021 година,…за да се произнесе взе предвид следното:   

 

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260033/28.01.2021г., постановено по търг. д. №365/2019г. по описа на Окръжен съд С.З., ответникът „З.К.У.” АД - гр.С., ЕИК ********* е осъден да заплати на А.Т.А., ЕГН ********** следните суми: 9 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от А.Т.А. неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства, получени в резултат на ПТП, настъпило на 17.08.2016г. в с.Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.08.2016г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът над сумата 9 000лв. до предявения размер от 37 000лв.; 83,06лв., представляваща законна лихва върху сумата от 13 000лв. за периода от 05.06.2019г. до 27.06.2019г.; 40 лв., представляваща остатък от обезщетение за претърпени от А.Т.А. имуществени вреди, следствие от ПТП-то /конкретно посочени/, ведно със законната лихва върху сумата от 40лв., считано от датата на заплащането им - 24.08.2016г., до окончателното изплащане на сумата. „З.К.У.” АД е осъдено да заплати на адв. З.П.К. от АК-Ст.З. сумата 786.15лв., представляваща адвокатско възнаграждение, като сумите следва да се заплатят на служебна банкова сметка ***.** от Закона за адвокатурата в „У.“АД, клон С.З. с   IBAN:***, BIC:***, с титуляр адв.З.П.К.. „З.К.У.” АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд - С.З. сумата от на 364.92лв. държавна такса.

Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над уважената част от 9 000лв. до пълния претендиран размер от 37 000лв., е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – А.Т.А.. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразността на решението се обосновава с неправилна преценка на данните по делото, несъобразяване с критериите за справедливост, съответно – нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, в която насока са развити подробни съображения. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, както и да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер – 37 000лв.

Ответник – жалбата „З.К.У.” АД, в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло въззивната жалба.

С подадената въззивна жалба и постъпилия отговор не са предявени доказателствени искания.

Всяка от страните претендира сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ. Ищецът в първоинстанционното производство – А.Т.А., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 17.08.2016г., около 16.00ч., в село Д., общ.С.З. на ул. „В.” пред дом №*, е настъпило ПТП, предизвикано от водача на лек автомобил с рег.№ *********, марка „М.“, модел Ц*** - Ж.Г.Ж.. Подробно е описана обстановката, при която е настъпило ПТП-то и механизмът на същото. В резултат на произшествието трето лице -  М.А.А., получил травми, несъвместими с живота, вследствие на които починал. Ищецът А.А. получил следните травматични увреждания: в лявата тилна област на главата разкъсно-контузна рана с неравни и кръвонаседнали ръбовен размер 1,5 х 1 см; лявата ушна мида - охлузване; в дясната поясна област - охлузване с размер 12x10 см; по гръбните повърхности на двете длани - множество охлузвания с неправилна форма; счупване на лява ключица и имобилизация на левия горен крайник; предна повърхност на ляво коляно - охлузване с размер на 3x2 см; разкъсно-контузна рана на дясното коляно отзад с размери 10x5 см и гипсова лонгета, като счупването на лявата ключица му е причинило трайно затрудняване на движението на лявата ръка за повече от 30дни и възстановяването продължило около 2-3 месеца. След настъпването на ПТП пострадалите били откарани с линейка до ЦСМП гр.С.З., където били прегледани, като пострадалият А.Т.А., бил прегледан и обработен от медицинския екип и след това освободен за домашно лечение. Оказана му била медицинска помощ в СТК на УМБАЛ „Проф. д- р.Ст. К.“ АД С.З.. Съгласно изготвено на 24.08.2016г. съдебномедицинско удостоверение на живо лице №283/2016г. от специалист - съдебен лекар били констатирани гореописаните травматични увреждания. Ищецът се позовава на образувано по повод процесното ПТП ДП №***/2016г. по описа на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр.С.З. и съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, а впоследствие и НОХД №420/2018г. на Окръжен съд - гр.С.З.. С постановената на 11.12.2018г. присъда №50 по НОХД № 420/2018г. на Окръжен съд С.З. Ж.Ж. е призната за виновна за това, че на 17.08.2016 г., около 16:00 ч., в село Д., община С.З., на ул.„В.“ №*, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил - марка „М. Ц***“, с peг. № *******, нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.3, т.1 предл. „първо“ от ЗДвП; чл.20, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на М.А.А. и средна телесна повреда на А.Т.А., като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0,5 на хиляда, а именно 1,59 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза №539 от 19.08.2016г. по описа БНТЛ при ОД на МВР - С.З. и от него е настъпила смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго лице - престъпление по чл.343, ал.3, предл. „първо“ и предл. „трето“, буква „а“ предл. „второ“ и буква „б“ предл. „първо“, във вр. с ал.4 предл. „първо-алт.1“ и предл. „второ-алт.I“ във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила с постановено решение №153/25.09.2019г. по наказателно дело №615/2019г. на ВКС /оставено е в сила въззивно решение, с което Ж. е оправдана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 предл. първо от ЗДвП и на чл.20 ал.2 изр.второ от ЗДвП/.

Ищецът твърди, че след поставянето на ортопедична гипсова лонгетна имобилизация върху десния долен крайник и имобилизацията на левия горен крайник му е било назначено да се движи с помощни средства. В резултат на инцидента и получените от него множество травматични увреждания и в частност - счупване на лява ключица, е претърпял и продължава да търпи болки и страдания. След напускането му на болницата на 17.08.2016г. ищецът се възстановявал при домашни условия в собствения си дом, в продължение на около 25-30 дни в много тежко състояние - бил е абсолютно неподвижен, изпитвал силни болки, не можел, а и не му било позволено от лекуващите лекари да стъпва, респ. да си служи с травмираните крайници и е бил на легло през цялото време, зависим от помощта на близките си. Нуждата от чужда помощ му е била необходима в продължение на повече от 30 дни. Налагало му се в продължение на около 30 дни всекидневно да приема обезболяващи медикаменти. В нередки случаи и към настоящия момент продължавал да приема в определени моменти по лекарско предписание болкоуспокояващи медикаменти, тъй като болката била нетърпима в определени дни. От момента на имобилизация на двата крайника в продължение на повече от месец е трудно подвижен, не може да спи нощем от силната болка в областта на левия горен крайник и десния долен /най-вече в областта на коляното/ и все още не може да легне на лявата част на тялото си. След като почти месец бил на легло, по препоръка на лекарите, близките му започнали да го раздвижват. Всяко минимално движение било свързано, както с остра болка в областта на травмираните места, така и с болки по цялото тяло. По лекарско предписание му било позволено да направи опит да си служи с травмирания крайник, но у него се е появил панически страх, че трябва да ползва крайника си и че няма да успее. Преодоляването на този страх ставало постепенно. Непосредствено след инцидента, а и в процеса на възстановяване /повече от месец и половина/, ищецът се предвижвал единствено и само с помощта на близките си и не можел да се движи самостоятелно. Понастоящем се движи самостоятелно, но продължава да усеща болки в областта на нараняванията. Наред с описаните физически болки, представляващи неимуществени вреди, А. претърпял и болки от морално естество - преживените притеснения, стрес при възникване на травмата и изживяната интервенция, ограниченията в битовото му ежедневие. Невъзможността да разчита на себе си по време на необходимото раздвижване и излизане от дома за разходка и изпитваното чувство за непълноценност и зависимост от грижите на близките му хора също го притеснявали. За продължителен период от време е нарушен обичайният му и установен начин на живот в битово и трудово отношение и това става причина за постоянен душевен дискомфорт. Твърди се, че не е налице пълно възстановяване – ищецът продължава да изпитва постоянна болка в областта на горния ляв крайник. Движенията му са силно болезнени при извършване на елементарни дейности. От момента на злополуката почти всяка нощ се събужда през нощта със силни болки в травмираното място. Изложени са фактически твърдения и за претърпени имуществени вреди.

Отговорността на ответника в исковото производство се ангажира с оглед наличие на сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ответника със застрахователна полица №***************, сключена на 19.01.2016г. с покритие - 20.01.2016г. до 19.01.2017г. за управлявания от Ж.Г.Ж. лек автомобил с рег. № *********, марка М., модел *****.

Съгласно чл.380 от КЗ ищецът отправил до ответника писмена застрахователна претенция на 20.05.2019г. за заплащане на застрахователно обезщетение, като е образувана щета №**********/21.05.2019г. във връзка с депозираната застрахователна претенция. С уведомление изх. № 17530419/28.05.2019г., получено от ищеца на 31.05.2019г., ответникът уведомил, че щетата е разгледана и компетентната комисия се произнесла, че претенцията на ищеца е основателна до размера от 10 000лв. за претърпените от него неимуществени вреди и 140лв. – имуществени и е изплатена сума в размер на 16 835лв. на 27.06.2019г. Ищецът счита, че за претърпените от него неимуществени вреди справедливото обезщетение е в размер на 50 000лв. и не е съгласен с размера на определеното и изплатено обезщетение от застрахователя. След като с отговора на исковата молба ответникът е конкретизирал естеството на изплатеното обезщетение в общ размер 16 835лв., /от които: 16 695лв. за неимуществени вреди - 13 000 - лв. главница и 3694,15 лв. - законна лихва за периода 17.08.2016г. - датата на настъпване на ПТП до 05.06.2019г. и за претърпените имуществени вреди в размер на 140лв./, претенцията за неимуществени вреди /пренесена пред въззивната инстанция/ е заявена за сумата от 37 000лв., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2016г. - датата, на която ответното дружество е уведомено за настъпилия пътен инцидент с пострадали лица, до окончателното й изплащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „З.К.У.” АД е оспорил исковата претенция с аргументи, че определеното и изплатеното обезщетение  - 13 000лв., е съответстващо на претърпените неимуществени вреди, а претендираният размер е завишен.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията по главния иск е за репариране на вреди при условията, визирани в разпоредбата на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ. Съгласно заключението от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото комплексна съдебномедицинска експертиза с вещи лица – специалист – съдебен лекар и специалист - психиатър, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, като са констатирани следните телесни увреждания: Счупване на лявата ключица; Разкъсно-контузна рана на дясното коляно; Контузия на дясно коляно; Разкъсно-контузна рана на главата; Охлузване по лявата ушна мида; Масивно охлузване по дясна поясна област на тялото; Охлузвания по двете длани; Охлузване по лявото коляно. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на водача на лек автомобил с рег.№ *********, марка „М.“, модел Ц*** - Ж.Г.Ж., която е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.3, т.1 предл. „първо“ от ЗДвП; чл.20, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗДвП. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановената присъда №50/11.12.2018г. по НОХД №420/2018г. на ОС С.З., влязла в сила на 25.09.2019г. /с постановяване на решение №153/25.09.2019г. по НОХД №615/2019г. на ВКС/. Налице е причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – застрахователна полица №**************, сключена на 19.01.2016г., валидна от 20.01.2016г. до 19.01.2017г.

Спорното в настоящото въззивно производство, с оглед доводите, изложени във въззивната жалба, е само досежно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.  Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни и писмени доказателства и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетото при първоинстанционното разглеждане на делото заключение от комплексна съдебномедицинска експертиза с вещи лица – специалист – съдебен лекар и специалист – психиатър.

Свидетелят А. – баща на ищеца, депозира показания, че непосредствено след инцидента А.А. е бил в изключително тежко състояние – изпитвал болки от счупването в областта на ключицата и множеството наранявания. Физическите болки се отразили негативно и върху психическото му състояние. Показанията на свидетеля А. се кредитират по отношение на описания от същия възстановителен период – а именно около 2 месеца проведено домашно лечение, като по отношение на този относим факт, същите съвпадат със заключението на вещото лице – съдебен лекар. По отношение на описаното от свидетеля състояние на пълна обездвиженост на ищеца и пълна зависимост от грижите на близките му, гласните доказателства на свидетеля, който е и от кръга на лицата по чл.172 от ГПК, не се кредитират, тъй като съдебномедицинската експертиза не съдържа констатации за такъв вид увреждания, водещи до пълно обездвижване. Комплексната съдебномедицинска експертиза не съдържа данни за поставянето на ортопедична гипсова лонгетна и имобилизация върху десния долен крайник, както се твърди в исковата молба и се поддържа във въззивната жалба, както и за увреждане, сочещо на необходимост от имобилизация на десен долен крайник. Съгласно заключението на вещото лице – съдебен лекар, описаните травматични увреждания, с изключение на счупването на лявата ключица, както в съвкупност, така и всяко едно поотделно са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и са от медико-биологинчния характеризиращ признак разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, което се отнася и до увреждането – разкъсно-контузна рана на дясното коляно.

Оздравителният период при тях е бил в рамките на 14-21 дни. Само счупването на лявата ключица е причинило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията е бил необходим период от около 2-3 месеца.

Въз основа на анализ на така депозираните по делото гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца физически и психически болки и страдания е сумата от 22 000лв., от които, като е приспаднато изплатеното от застрахователя обезщетение от 13 000лв., е присъдена сумата от 9 000лв. Видът и характерът на уврежданията, интензитетът на търпените болки и страдания от пострадалия, продължителността на оздравителния период и степента на възстановяване, са относими досежно размера на дължимото се обезщетение за репапиране на претърпените неимуществени вреди, но в настоящия случай настъпилите при ищеца увреждания не съответстват на обезщетение в по-висок размер от посочения. На първо място в случая се отчита фактът, че се касае само за една средна телесна увреда – счупване на горен ляв крайник /лява ключица/, като не е установено твърдяното счупване и на долен крайник. Дори и гласните доказателства – показанията на свидетеля А., не съдържат данни в тази насока, като свидетелят е заявил, че десният крак на ищеца е бил порязан /а не счупен/. Най-тежкото увреждане – счупване на лява ключица, не е наложило болнично лечение, още по-малко – оперативна намеса, а възстановителният период е протекъл в домашни условия. Увреждането не е довело до пълно обездвижване и е налице сравнително кратък период на възстановяване – трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и период на пълно възстановяване около 2-3 месеца. За останалите увреждания, представляващи лека телесна повреда, възстановителният период е само 14-21 дни. Съгласно заключението от комплексната съдебномедицинска експертиза, което като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се кредитира и от настоящата инстанция, към момента на изготвяне на експертизата оздравителният процес, който е правилно протекъл, е напълно завършен, като единствено е налице белег на задната повърхност на дясната подбедрица към колянната ямка, а констатираните увреждания и медицински интервенции не са оказали неблагоприятно въздействия върху нормалните физиологични процеси на организма. Доколкото физическите увреждания водят и до негативни промени в психоемоционалната сфера на индивида, то определеното обезщетение не е изолирано и от констатациите на вещото лице – психиатър, съдържащи се в комплексната съдебномедицинска експертиза, а е съобразено с тези констатации и е съответстващо на описаното от вещото лице психологично състояние. Вярно е, че съгласно заключението на вещото лице – психиатър, налице са достатъчно клинични данни, даващи основание да се приеме, че вследствие на ПТП-то при А. е настъпила остра стресова реакция, характеризираща се с изразени емоционални, когнитивни и поведенчески промени, включващи и епизоди на натрапващо се припомняне и преживяване на психотравмата. Тази сиптоматика е била най-силно изразена през първите няколко денонощия, като впоследствие е настъпил емоционален доскомфорт, свързан с ограниченото социално функциониране, но този емоционален дискомфорт е само през периода на възстановяване от настъпилите травматични увреждания – т.е. – 2-3 месеца. Към момента на извършения преглед и изготвяне на експертизата обаче /м. октомври 2020г. – т.е. – 4 години след ПТП-то/, описаната симптоматика е претърпяла обратно развитие и не нарушава способността на освидетелстваното лице да се справя с базисните социални роли. Следва да се посочи, че в субективен аспект така определеното обезщетение е съобразено и с възрастта на пострадалия, който, вярно е, че към момента на ПТП-то е бил в трудоспособна възраст – 39-годишен, но липсват доказателства, като не са наведени и доводи, че като последица от инцидента ищецът не е бил в състояние да полага обществено полезен труд за период по-дълъг от 3 месеца. Неподкрепено с каквито и да е доказателства и оставащо само в сферата на твърденията, е соченото от жалбоподателя, че е бил напълно неподвижен, доколкото увреждането на горен крайник не може да доведе до пълно обездижване и пълна зависимост от чужда помощ; че не е бил в състояние да стъпва, доколкото не е установено увреждане на долен крайник от характера на счупване, което да не позволява на лицето да се движи самостоятелно и да се нуждае от помощни средства за предвижване или от помощ на други лица.

Вярно е посоченото във въззивната жалба, че нивата на застрахователните суми, визирани в разпоредбата на чл.492 от КЗ към релевантния период – м.08.2016г. /т.е. – преди изм. ДВ бр. 101 от 2018г., в сила от 07.12.2018г./ са в значително по-високи - 10 000 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Касае се обаче за лимит на отговорността  - минимална застрахователна сума, за която следва да е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. А обезщетението, за което следва да се ангажира функционалната отговорност на застрахователя, следва да е съобразено с вида, характера и интензитета на претърпените неимуществени вреди, съобразно визирания в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост, намиращ приложение и в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ, на които критерии съответства определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а решението в обжалваната част – с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 9 000лв. до 37 000лв., като правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна разноски за въззивната инстанция. Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК същите са в размер на 300лв. - юрисконсултско възнаграждение, което е съобразено с чл.25 ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК и по отношение на което не е въведено възражение за прекомерност.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд

 

Р       Е       Ш       И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №260033/28.01.2021г., постановено по търг. дело №365/2019г. по описа на Окръжен съд С.З., в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от А.Т.А., ЕГН ********** срещу „З.К.У.” АД - гр.С., ЕИК ********* иск за обезщетение за претърпени от А.Т.А. неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 17.08.2016г. в с.Д., общ. С.З., за разликата над 9 000лв. до 37 000лв.

ОСЪЖДА А.Т.А., ЕГН ********** да заплати на „З.К.У.” АД, ЕИК ********* разноски за въззивното производство в размер на 300лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                    

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: