МОТИВИ
по НЧХД № 925/2016 г. по описа на ТРС
Подсъдимите Я.К.Д. и А.Я.Д.,***, са предадени на съд по тъжба на
М.М.М. ***, за това, че на 19.03.2016 г. в магазина
на с. Росина, в съучастие като съизвършители, нанесли на тъжителя лека
телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, не
опасно за живота - престъпление по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание тъжителят се
явява лично и с редовно упълномощен повереник а.. А. А.,
като поддържат тъжбата. Считат обвинението за доказано по безспорен начин и
пледират за налагане на справедливи наказания на подсъдимите, уважаване на
предявения граждански иск и присъждане на направените деловодни разноски.
Подсъдимите Я.К.Д. и А.Я.Д. се
явяват лично и с редовно упълномощен защитник а.. Д. П.. Заявяват, че разбират
обвинението, дават обяснения, и не се признават за виновни по повдигнатото
обвинение. Защитникът на подсъдимите навежда доводи за недоказаност на
обвинението по несъмнен начин, поради което и пледира за признаването на подзащитните му за невиновни с всички произлизащи от това
последици – отхвърляне на гражданския иск и присъждане на деловодни разноски.
За съвместно разглеждане в
наказателния процес е приет и предявения от тъжителя М.М.М.
срещу двамата подсъдими Я.К.Д. и А.Я.Д. граждански иск в размер на 4000 лева -
обезщетение за причинени морални и физически болки и страдания, платим
солидарно от двамата подсъдими, ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането. Претендират се и направените от тъжителя разноски по делото.
След като обсъди посочените в чл.
301 от НПК въпроси, съдът прие за установено следното:
ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА: Тъжителят
М.М.,
заедно с родителите си преди няколко години се преместили да живеят в с.
Росина, общ. Търговище, където имали недвижим имот и отглеждали животни. Подсъдимите
Я.Д. и А.Д. ***, но през почивните дни се завръщали в с. Росина, където
членували и в ловната дружинка. По повод на тази им
дейност между семейството на тъжителя и двамата подсъдими от повече от година
имало конфликти. Подсъдимите забранявали на семейството на тъжителя да изкарва
животните на паша, както и да берат гъби в гората в
почивните дни, когато имало лов и вероятност да пострадат. В началото на 2016
г. подс. Я.Д. бил избран за отговорник на ловната дружинка.
На 19.03.2016 г. вечерта след
19.00 часа тъжителят бил в магазина на с. Росина, стопанисван от св. В.П., и се
черпел с бира заедно със св. М.Х. и С.И.. Малко по – късно в магазина влезли и
двамата подсъдими и също си поръчали питиета. Между присъстващите започнал
разговор, като подсъдимият Я.Д. се похвалил, че е станал отговорник на ловната дружинка. При това тъжителят предизвикателно го попитал
вече от него ли ще иска разрешение да влиза в гората. Разразил се спор и подс. Я.Д. разпоредил на св. М.Х. и С.И. да излязат от
магазина. Тогава дали заради употребеното
количество алкохол или заради тлеещата отпреди неприязън двамата подсъдими се
нахвърлили с юмруци върху тъжителя. Възползвайки
се от численото си превъзходство, набързо му нанесли множество удари, предимно
в областта на главата и напуснали магазина. След като приключило нападението
тъжителят също излязъл и на улицата пред магазина и се обадил на родителите си
и на полицията, при което св. М.Х. и С.И. видели кръв по лицето му. Малко по –
късно пред магазина пристигнала майката на тъжителя, св. Д.Т., а след това и
полиция. Полицейските служители взели обяснения от тъжителя и майка му, след
което последните още същата вечер отишли до Спешна помощ в гр. Търговище,
където обработили раните по лицето на тъжителя.
Видно заключението на съдебно –
медицинската експертиза, назначена по делото, в резултат на нанесените удари с
юмруци тъжителят е получил разкъсно контузна рана по челото по срединната
му линия над двете вежди с дължина 2 см, рана с оточни
и неравни ръбове по гърба на носа, косо разположена с дължина 1.5 см, оток с
мораво червен цвят по цялата ширина и дължина на горния и долен клепач на
лявото око, разкъсно
контузна рана с диаметър 1 см по лявата скула, отоци
по горната и долната устна и подлигавични кръвоизливи
и разкъсвания по лигавицата на в лявата им половина. Така описаните увреждания
са в резултат на действието на тъпи и тъпоръбести
предмети и могат да бъдат получени от нанесени удари с юмруци или от падане
върху терена, предизвикано от външна намеса, и са причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Съдът
прие за установена гореописаната фактическа обстановка въз основа на обстоен
анализ на събрания по делото доказателствен материал
- обясненията на подсъдимите, свидетелски показания, съдебно - медицинска
експертиза и писмените доказателства по делото.
От съдебно - медицинска експертиза
по – безспорен начин се установява, че тъжителят М. е получил пет телесни
увреждания, описани в съдебно – медицинската експертиза. От писмените
доказателства и от показанията на св. Д.Т., М.Х. и С.И., частично и от показанията на св. св. В.П., е безспорно, че
тези увреждания са причинени именно на 19.03.2016 г. вечерта в магазина на с. Росина.
Няма спор и относно обстоятелството, че между двамата подсъдими и тъжителят
същата вечер е имало спор, за което потвърждават и самите подсъдими. Относно
развитието на инцидента и начина на нанасяне на телесните увреждания на
тъжителя може да се съди най - вече по обясненията на двамата подсъдими, защото
е очевиден стремежа на свидетелите, очевидци на случилото се, да не вземат
страна в спора, и те твърдят, че не са чули и видели почти нищо. Обясненията на
подсъдимите са както годно доказателствено средство,
така и средство за защита, затова съдът ги кредитира дотолкова, доколкото
кореспондират с другите доказателства по делото. Подсъдимите Я.Д. и А.Д. обясняват
темата на разговора между тях и тъжителя, станал повод за напрежение между тях,
по почти идентичен начин с изложеното в тъжбата. Подсъдимият Я.Д. отрича да е
нанасял удари по тъжителя, както и да е нареждал на свидетелите да излязат от
магазина, като твърди, че самият той е бил излязъл извън магазина. В същото
време признава, че „вътре станало нещо за секунди“ и като влязъл, видял сина си
и тъжителя на земята. Казал на сина си да се махат “защото нещо става“ и не
видял по тъжителя да има кръв. В тази им част обясненията му няма как да бъдат
възприети като достоверни, не само защото противоречат на формалната логика, но
и защото се опровергават от показанията на свидетелите. Нелогично е да не е
видял какво става, при условие, че е бил вътре и в това „нещо“ участва неговия
син, както е и нелогично да е останал безучастен, при условие, че тъжителят е
нападнал подс. А.Д., както последния твърди в
обясненията си. Свидетелите М.Х. и С.И. са категорични, че подс.
Я.Д. им е наредил да напуснат магазина, както и че след като по – късно
тъжителят е излязъл от там, лицето му е било в кръв. Свидетелят В.П.,
магазинера, също потвърждава, че останалите посетители са напуснали, и в
магазина освен него са останали само тъжителят и двамата подсъдими. Свидетелят
видял „побутване“ между тъжителя и подс. А.Д., а по –
късно капки кръв по пода. Както вече бе посочено свидетелите М.Х., В.П. и С.И. са крайно пестеливи в показанията си и е
явно, че премълчават част от видяното, като са обясними и причините за това – желанието
им да не развалят отношенията си с двамата подсъдими, които са местни и явно
имат авторитет в селото.
Подсъдимия А.Д. също отрича да е
удрял тъжителя, но признава, че между тях е имало физически контакт. Твърди, че
след като баща му напуснал, тъжителят се опитал да го нападне, но се спънал във
фризера и паднал на пода, при което съборил и него. Не
могат да бъдат приети за достоверни тези твърдения най – малкото защото вещото
лице е категорично, че всички телесни увреждания на тъжителя няма как обективно
да бъдат причинени само с едно падане на пода, който извод напълно се споделя и
от съда. Твърдяното нападение от тъжителя дори дава евентуална причина
подсъдимият да е отвърнал на нападението и да е нанесъл удари по тъжителя с цел
да се защити. Твърдението му пък, че не е видял по тъжителят да има рани или
кръв изцяло дискредитира неговите обяснения, тъй като това е безспорно
установен факт по делото. Подс. А.Д. е по – нисък и
слаб от тъжителят, и както сам твърди има имплант в ръката и не може
да се бие /за което няма безспорни медицински документи по делото/. Предвид на
това не би могъл сам да нанесе, и то за кратко време, всички наранявания по
главата на тъжителя, при това без сам да получи някаква травма. Нелогично е и
няма как да бъде прието от съда твърдението на другия подс.
Я.Д., че е видял А.Д. и тъжителя на земята и не се е
намесил да помогне на сина си. Нещо повече, след като именно той е накарал св. М.Х.
и С.И. да напуснат магазина, той вече е имал намерение да се разправят с
тъжителя и затова е отстранил евентуалните свидетели. Съобразявайки изложеното
дотук, съдът прие, че подс. Я.Д. също е участвал пряко в побоя над
тъжителя, и двамата подсъдими заедно са му нанасяли удари в главата, след което
заедно са напуснали магазина.
ПРАВНИ ИЗВОДИ: При така установеното
от фактическа страна съдът прие, че с действията си на 19.03.2016 г. в магазина
на с. Росина подсъдимите Я.Д. и А.Д. са осъществили от обективна страна състава
на чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК – в
съучастие като съизвършители са нанесли удари с
юмруци в областта на главата на тъжителя М.М., в резултата на което
последният е получил няколко телесни увреждания - разкъсно
контузна рана по челото по срединната
му линия над двете вежди с дължина 2 см, рана с оточни
и неравни ръбове по гърба на носа, косо разположена с дължина 1.5 см, оток с
мораво червен цвят по цялата ширина и дължина на горния и долен клепач на
лявото око, разкъсно
контузна рана с диаметър 1 см по лявата скула, отоци
по горната и долната устна и подлигавични кръвоизливи
и разкъсвания по лигавицата на в лявата им половина. Всяко от тези телесни
увреждания осъществяват медикобиологичния критерий на
лека телесна повреда - временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От субективна страва деянието е
извършено виновно, под форма на вината пряк умисъл, като подсъдимите са
съзнавали общественоопасния характер на деянието и са целяли
настъпването на вредоносния резултат.
ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ: След като призна
подсъдимите за виновни по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и като прецени всички данни по
делото, съдът счете, че в случая спрямо тях са налице предпоставките на чл. 78а
от НК. Извършеното от подсъдимите умишлено престъпление се санкционира с лишаване
от свобода две години. Дейците не са осъждани за престъпления от общ
характер и не са освобождавани от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК. От престъплението, предмет на делото,
не са причинени имуществени вреди. Ето защо съдът освободи от наказателна
отговорност двамата подсъдими и им наложи административни наказания глоба в
размер на 1000 лв на всеки един от тях. Съдът прие,
че в процесния случай с оглед данните по делото в
еднаква степен следва да се ангажира отговорността на двамата подсъдими. Двамата
са баща и син, имали са общ умисъл,
действали са едновременно и не може безспорно да се установи различно участие в
причиняването на крайния престъпен резултат. При определяне размера на
наказанието съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която не
е от най - високите за този тип, тази на дейците, които са с чисто съдебно
минало и няма данни да са извършвали други противообществени прояви, както и
имотното им състояние. С така наложените наказания съдът счете, че ще бъдат
изпълнени специалната и генералната превенции по смисъла на чл. 36 от НК.
По предявения граждански иск: Признаването на подсъдимите за
виновни в извършване на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК предполага не само
реализиране на наказателната им отговорност, но и на гражданската деликтна
такава по чл. 45 от ЗЗД. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за морални вреди
се определя от съда по справедливост. В този аспект съдът отчете степента на
телесното увреждане и периода на пълно оздравяване. В процесния случай се касае
за пет на брой телесни увреждания, всички в областта на главата, отговарящи на медикобиологичния признак на лека телесна повреда. Според
вещото лице нормалния срок за отшумявания на тези
увреждания е около 20 – 25 дни, през които тъжителят е изпитвал болки, дискомфорт и затруднения при хранене и общуване с околните.
В същото време съдът взе предвид и обстоятелството, че при инцидента подсъдимите
са засегнали и честта и достойнството на тъжителя, посягайки на телесната му
неприкосновеност в магазина на центъра на селото пред негови съселяни. Отчитайки
изложеното съдът осъди двамата подсъдими да заплатят солидарно на тъжителя
обезщетение в размер на 1200 лева, ведно със законната лихва от деня на
увреждането - 19.03.2016 г. до окончателното изплащане на главницата, като
отхвърли предявения иск в останалата му част до пълния размер от 4000 лева като
неоснователен.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите да заплатят солидарно на тъжителя направените от
последния деловодни разноски в размер на 640 лева, представляващи държавна
такса за завеждане на делото, разноски за съдебно – медицинска експертиза и
адвокатско възнаграждение по представено пълномощно, както и по сметка на Районен
съд - Търговище сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на иска.
Поради изложените фактически и
правни съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: