Р Е Ш Е Н И Е
№ /
.11.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2. ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 2462 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационната жалба на “ДМ ТЕХ 20” ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Варна, срещу Решение № 581/20.09.2021
година, постановено по НАХД № 3301/2021 година на Районен съд-Варна, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 03-013826/07.04.2021 година на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - Варна.
Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния
закон. Твърди, че въззивният съд не е установил относимите факти, като не е
анализирал задълбочено показанията на свидетеля А.П.А.. Твърди, че въз основа на неизяснената фактическа обстановка
въззивният съд е формирал неправилни правни изводи. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови
друго, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не изразява
становище по същество.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител,
оспорва касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с които да остави в
сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за
основателност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени
наказателното постановление.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „ДМ ТЕХ 20“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, срещу Наказателно
постановление № 03-013826/07.04.2021 година на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за
нарушение по чл. 414, ал. 1, вр. чл. 139, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), вр.
чл. 4а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските затова, че
на 02.03.2021 година, в качеството си на работодател, е регламентирал в
Правилника за вътрешния трудов ред работно време за работещите при непълно
работно време, с начало 13 часа и край 17,00 часа, което не съответства на
декларираното по време на проверката от А.П.А..
С Решение № 581/20.09.2021 година, постановено на НАХД № 3301/2021
година, състав на Районен съд - Варна е потвърдил наказателното постановление.
За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Приел е, въз основа на констативен протокол от 29.03.2021
година, трудов договор № 2/17.02.2021 година, сключен между „ДМ ТЕХ 20“ ЕООД
Варна и А.П.А., декларация от 02.03.2021 година,
показанията на разпитаните свидетели Е.Д.Н. и А.П.А. и установителната сила на акта за установяване на административно
нарушение по чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, че на 02.03.2021 година служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна са извършили проверка в цех за метални
изделия, находящ се в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 187. Приел е, че в
Правилника за вътрешния трудов ред работното време за работещите на непълно
работно време е от 13 до 17 часа, което не съответства на часовете действително
полаган труд от работника А.П.А.. Въззивният съд е приел, че деянието съставлява административно
нарушение по чл. 414, ал. 1, вр. чл. 139, ал. 1 от КТ, вр. чл. 4а, ал. 1 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Съдът е приел, че
наложената имуществена санкция е в минималния, предвиден в закона, размер и
изпълнява целите на чл. 12 от ЗАНН.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените
доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и
2 от Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1
от ЗАНН.
Настоящият състав, за да се
произнесе взе предвид следното :
Видно от представения Трудов
договор 2/17.02.2021 година А.П.А. е приел да изпълнява възложената му от „ДМ ТЕХ 20“ ЕООД работа на 4-ри
часов работен ден.
В попълнената от работника
декларация на 02.03.2021 година същия е декларирал, че работното му време е от
14,30 до 17,00 часа.
Видно от представения Правилник за
вътрешния трудов ред на „ДМ ТЕХ 20“ ЕООД гр. Варна работодателят е установил
разпределението на работното време, като за работещите на непълно работно време
работното време е от 13,00 до 17,00 часа.
Работодателят е санкциониран
затова, че е установено несъответствие между определеното в Правилника за
вътрешния трудов ред работно време за работещите на непълно такова и
действително полаганото такова от А.П.А..
На първо място съдът намира, че
въз основа на събраните доказателства не може да се направи категоричен извод,
че наетите на непълно работно време лица полагат труд за времето от 14,30 до
17,00 часа. Това е така, тъй като липсват данни за други наети на непълно
работно време лица. Установеното несъответствие между декларираното в
декларацията от 02.03.2021 година и дадените пред съда показания категорично не
обосновава извод, че работното време на А. е било от 14,30 до 17,00 часа.
Отделно от това съдът намира, че
дори и да се приеме, че е налице несъответствие между определеното в Правилника
работно време и действително полаганото такова от наетите лица, то същото не
съставлява административно нарушение, наказуемо по чл. 414, ал. 1, вр. чл. 139,
ал. 1 от КТ, вр. чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските.
Работодателят е длъжен да състави
правилник, с който да установи разпределението на работното време на
работниците и служителите в предприятието, арг. чл. 139, ал. 1 от КТ. В нормата
на чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските
примерно са изброени въпросите, свързани с разпределението на работното време и
организацията на работа в предприятието, които следва да се регламентират в
правилника: началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените,
почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на
задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно
време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с
непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато и
други.
Със съставянето на правилник за
работното време, почивките и отпуските, съдържащ примерно изброените, подлежащи
на регулация, елементи, дружеството-жалбоподател е изпълнил задължението си по
чл. 139, ал. 1 от КТ и чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките
и отпуските.
Предвид горното съдът намира, че
въззивният съд е постановил решението си при неправилно приложение на материалния
закон.
Настоящият състав намира за
неоснователно наведеното касационно основание за допуснато в хода на въззивното
производство съществено процесуално нарушение. Въззивният съд е изпълнил
задължението си по чл. 13 от НПК и е събрал всички относими факти. Наведеното
твърдение, че въззивният съд неправилно е анализирал гласните доказателства е
твърдение за необоснованост на решението, което не представлява касационно
основание.
Предвид горното проверяваното решение следва да се отмени, като вместо
него се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията
съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева, , на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК,
вр. чл. 63 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 581/20.09.2021
година, постановено по НАХД № 3301/2021 година на Районен съд-Варна, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013826/07.04.2021 година
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Варна.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна ДА ЗАПЛАТИ НА „ДМ ТЕХ 20“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. В., ЕИК ********* сумата от 400 (четиристотин)
лева, съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.