Р Е Ш Е
Н И Е
№1012/6.6.2022г.
Гр. Пловдив, 06
юни 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, І отделение, ІX
състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Станка Журналова, като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 2436
по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба
на С.А.Д., ЕГН ********** ***, чрез адвокати И. и Д. против Ревизионен акт № Р-16001620006159-091-001/27.05.2021
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение
№ 425 от 04.08.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ - гр. Пловдив, в
частта му, с която на жалбоподателя не е признат данъчен кредит в размер на
63283,93 лв. и са начислени лихви в размер на 7558,84
лв.
В
жалбата се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост
на РА, като се сочи, че същият е издаден при неправилно тълкуване
и прилагане на материалния данъчен закон, както и в противоречие със събраните
в хода на ревизията доказателства. Иска се отмяна на акта в обжалваната част по
съображения, подробно изложени в жалбата и в представена по делото писмена
защита от пълномощниците. Претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата- Директор на дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП,
редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си
представител юрк. Н., която оспорва жалбата като неоснователна и ангажират
доказателства. По същество на спора счита, че жалбата е неоснователна, липсват
доказателства за оборване на констатациите в ревизионното производство, което счита,
че е законосъобразно проведено. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото
на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Окръжна
прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в
настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът,
като се запозна със становищата на страните, съобрази събраните в хода на
производството писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По
допустимостта на жалбата:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната
част. Така
постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна
практика" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална
ДОПУСТИМОСТ.
Административната
процедура:
Със
Заповед за възлагане на ревизия /съкр. ЗВР/ № Р-16001620006159-020-001 /
12.10.2020 г. , издадена от Венета Петрова Ангелова, на длъжност началник
сектор при ТД на НАП-Пловдив, е възложена данъчна ревизия с обхват: годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ от 01.01.2016 до 31.12.2019; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ от 01.01.2014 до
31.12.2019; Данък върху
добавената стойност от 22.05.2018 до
31.08.2020; ДОО - за
самоосигуряващи се от 01.01.2014 до
31.12.2019; Здравно осигуряване -
за самоосигуряващи се от 01.01.2014 до 31.12.2019; Универсален пенсионен фонд -
за самоосигуряващи се от 01.01.2014 до 31.12.2019, като е определен срок за приключването
му – до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено
на 21.10.2020 г. по електронен път. Бил определен и ревизиращия екип, като главен
инспектор по приходите Красимира Г. Николова, била определена за ръководител на
ревизията, а старши инспектор по приходите Ася Г. Атанасова за член на
ревизиращия екип. Със Заповед за изменение на ЗВР /съкр. ЗИЗВР/ №
Р-16001620006159-020-002/18.01.2021 г. срокът за извършване на ревизията е
продължен до 19.03.2021 г., като не е променен обхвата на ревизията. Тези заповед също е връчена по
електронен път на ревизираното лице.
В
хода на ревизионното производство, в срока по чл.117 ал.1 и ал. 4 от ДОПК е
съставен Ревизионен доклад № Р-16001620006159-092-001/02.04.2021 г. , като в
срока за подаване на възражение срещу РД, такова е подадено. Въз основа на
съставения ревизионен доклад е издаден Ревизионен акт №
Р-16001620006159-091-001/27.05.2021 г., който е обжалван пред горестоящия в
йерархията административен орган – Директорът на Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив
при Централно управление на Националната агенция за приходите, който с Решение
№ 425
от 04.08.2021 г. го е потвърдил в частта за
непризнат данъчен кредит на стойност 63 283,93 лв., ведно с начислени
лихви в размер на 7 558,84 лв., както и следните допълнително
установени задължения:
|
Вид
задължение |
Период |
Размер лв. |
Лихви лв. |
|
Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ |
2018 г. |
1 747,00 |
367,87 |
|
Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ |
2019 г. |
800,00 |
87,12 |
|
ОБЩО: |
2 547,00 |
454,99 |
|
Видно от представените по делото заповед № РД-09-2433
/16.12.2019 г., издадена от териториалния директор на НАП – гр. Пловдив, на
органа по приходите, издал заповедите за възлагане и на органа по приходите,
ръководител на ревизията, са делегирани правомощия по ДОПК.
По делото са представени и сертификати за електронен
подпис на лицата, извършили ревизията и подписали съответните актове, както и
оптичен носител (CD).
В
съдържанието на всички заповеди за възлагането, ревизионния доклад и ревизионния акт е
отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като
електронен документ, подписан с електронен подпис. Документите са представен на
цифров носител, позволяващ справка за валидността на квалифицираните електронни
подписи към датата на издаването им.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено
от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените
за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от
закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.
119, ал. 2 във вр. чл.
112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, органи на приходната администрация.
Фактите
по делото:
Ревизираното
лице е регистрарано по ЗДДС, считано от 22.05.2018 г.
През
ревизирания период/
от 22.05.2018г. до
31.08.2020г./ С.А.Д. е упражнила
право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от МОНИ 29 ЕООД. Всички фактурите са с посочен
предмет на доставка „аванс
по договор за извършване на строително монтажни работи(СМР)“. Издадените от МОНИ 29 ЕООД фактури са
следните:
|
№ |
фактура/дата |
предмет |
Данъчна основа лв. |
ДДС лв. |
|
1 |
**********/25.01.2019
г |
аванс по
дог. за СМР |
24 400.00 |
4
880.00 |
|
2 |
**********/16.01.2019
г |
аванс по
дог. за СМР |
31 674.67 |
6
334.93 |
|
3 |
**********/16.01.2019
г |
аванс по
дог. за СМР |
31 674.67 |
6
334.93 |
|
4 |
**********/21.01.2019
г |
аванс по
дог. за СМР |
50 133.44 |
10 026.69 |
|
5 |
**********/25.01.2019
г |
аванс по
дог. за СМР |
31 736.25 |
6
347.25 |
|
6 |
**********/28.02.2019
г |
аванс по
дог. за СМР |
70 000.00 |
14 000.00 |
|
7 |
**********/24.04.2019
г |
аванс по
дог. за СМР |
50 000.00 |
10 000.00 |
|
8 |
**********/10.06.2019
г |
аванс по
дог. за СМР |
26 800.64 |
5
360.13 |
По посочените по-горе общо 8 на брой фактури са
извършени плащания в общ размер от 379 703,61 лв., както следва: 170 980.01 лв. на 09.03.2020г.; 116 562.83
лв. на 09.03.2020г.; 20 000.00 лв. на 30.03.2020г.; 20 000.00 лв. на 01.04.2020г. ; 20 000.00
лв. на 03.04.2020г.;
32 160.77 лв. на 24.06.2020г.
Едноличен
собственик на капитала и управител на МОНИ 29 ЕООД е ревизираното лице С.А.Д..
С договор за
възлагане на строителство от 07.03.2017 г., сключен между С.Д. и „МОНИ 29“
ЕООД, физическото лице- жалбоподател е възложило на дружеството, на което
същата е едноличен собственик, извършването на строителство и СМР на жилищна
сграда, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Елин връх“ № 3, при ред и условия,
описани в договора.
За
изпълнението на посочения по-горе договор „МОНИ 29“ ЕООД е ползвало
подизпълнител - „ЕЛИТСТРОЙ
11“ ЕООД.
От събраните и присъединени по надлежния ред
доказателства и доказателствени средства по повод извършената на „МОНИ 29“ ЕООД
ревизия по ЗДДС приходните органи са установили, че във връзка с насрещна
проверка на „ЕЛИТСТРОЙ 11“ ЕООД е бил издаден протокол № П-16001620201467-141-001/21.12.2020
г. при ТД на НАП Пловдив. В констативната част на същия е отразено, че
дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 01.07.2019 г. по
инициатива на орган на НАП, поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.
В отговор на връчено по електронен път ИПДПОЗЛ №
П-16001620201467-040-001/07.12.2020 г. от страна на проверяваното лице с писмо
от 17.12.2020 г. са представени документи, включващи: сключения между двете
дружества договор от 08.03.2017 г., ведно с анекс към него; копия на 3 бр.
фактури и документи за плащания по тях; журнал на счетоводни сметки 411 -
Клиенти, 412 - Клиенти по аванси и 613 - Разходи за придобиване на ДМА за
периода от 01.06.2017 г. до 31.12.2019 г.; справка за актуално състояние на всички
действащи трудови договори на дружеството към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г.
и към 31.12.2019 г. От последната се установява, че „ЕЛИТСТРОЙ 11“ ЕООД има
сключени трудови договори с лица, заемащи длъжностите: зидаро-кофражист,
шпакловчик, техник електрически системи, общ работник строителство, техник
гражданско строителство, арматурист, зидаро-мазач, координатор по безопасност и
здраве, хидроизолаторчик, шпакловчик.
Управителят
на „ЕЛИТСТРОЙ 11“ ЕООД твърди, че за изпълнение на СМР, същото е използвано
фирми-подизпълнители - „ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“ ЕООД, гр. Пловдив, с ЕИК ********* и
„БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, гр. Пловдив, с ЕИК *********. Във връзка с първия
подизпълнител прекият доставчик е представил журнал на счетоводна сметка 401 -
Доставчици и 4 (четири) договора от 06.06.2017 г., от
08.06.2017 г., от 10.06.2017 г. и от 13.06.2017 г., по силата на които
„ЕЛИТСТРОЙ 11“ ЕООД възлага на „ИНВЕСТСТРОЙ - НЕО“ ЕООД да осигури квалифицирана
работна ръка за извършване на определени СМР по изграждането на предвидената триетажна с мансарден етаж
жилищна сграда в поземлен имот в гр. Пловдив, ул. „Елин връх“ № 3. Относно
вторият подизпълнител- „БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, от страна на „ЕЛИТСТРОЙ 11“ ЕООД
е представен -
журнал на счетоводна сметка 401 -
Доставчици и 5 (пет) договора
от 09.03.2017 г., от 23.03.2017 г., от 17.04.2017 г., 02.05.2017 г. и от 23.05.2017 г. за осигуряване на
квалифицирана работна ръка от „БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД за извършването на
определени СМР по изграждането на предвидената триетажна с мансарден етаж
жилищна сграда в поземлен имот в гр. Пловдив, ул. Елин връх №3.
Също
така от страна на „ЕЛИТСТРОЙ 11“ ЕООД се прилагат и екземпляри на издадени от
„БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и „ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“ ЕООД 9 (девет) бр. фактури, придружени с фискални
касови бонове.
По
данни от информационната система на НАП на „ЕЛИТСТРОЙ 11“ ЕООД е била извършена
ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС, приключила с издаване на РД №
Р-16001618007733-092-001/21.06.2019 г. и РА № Р-16001618007733-091-001/22.07.2019 г.
при ТД на НАП Пловдив. Съответните проверяващи органи са направили констатации
за отказ на данъчен кредит в общ размер на 277 841,25 лв., ведно с
начислени прилежащи лихви по фактури, издадени от предшестващите доставчици -
„ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“ ЕООД, „БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, „КАРИ ЕКСПРЕС“ ЕООД, „КАРИ
ЕКСПРЕС 2016“ ЕООД, „БОРИС КОМЕРС 2017“ ЕООД, „РУЕН СТРОЙ“ ЕООД, „НОЛА ВЕРДЕ“
ЕООД и „ИНТЕЛЕКТ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД.
Приходната администрация е направила извода,
че от страна на „ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“ ЕООД и „БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е налице
формално издаване на фактури към „ЕЛИТСТРОЙ 11“ ЕООД, тъй било установено, че
същите не документират доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС по
следните причини - двамата поддоставчика не представяли изисканите им по реда
на ДОПК документи и обяснения; същите не притежават и не разполагат с
дълготрайни материални активи; не доказват наличие на материална обезпеченост
за изпълнение на СМР; липсват доказателства лицата, с които са сключвали
трудови договори реално да са полагали труд на строителния обект в гр. Пловдив,
ул. „Елин връх“ № 3; не са представени протоколи или актове за установяване
извършването на СМР на обекта; установени са също така и определени
противоречия относно фактурираните от
„ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“ ЕООД и „БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД строителни дейности. Установено
е също така, че за периода за периода от 01.03.2017 г. до 31.10.2017 г. в „БУК
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД са назначени 4 (четири)
лица на трудов договор, заемащи на длъжностите „чистач хигиенист“ и „общ
работник“. За финансовата 2017 г. е подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за
изплатени доходи от упражняване на свободна професия по чл. 29, ал. 4 от ЗДДФЛ
за едно лице, за което е установено, че е съставител на финансовия отчет в подадената
от дружеството ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г.
С
оглед установяване на етапа на завършеност на сградата, намираща се на адрес -
гр. Пловдив, ул. „Елин връх“ № 3 в хода на ревизията на „МОНИ 29“ ЕООД е
било изпратено ИПДСПОТЛ с изх. № Р-16001620006158-040-002/ 04.01.2021 г. до
Община Пловдив, в отговор на което с писмо от 19.03.2021г. са представени
Разрешение за строеж №107/05.05.2017 г. и Удостоверение за степен на
завършеност №19-П-10819/11.10.2019 г. От тези документи се установява, че на 11.10.2019
г. е издаден Акт (обр. 14)
за завършване на сградата на етап „груб строеж“.
Органите
по приходите са посочили, че първият аванс от С.Д. е платен на 09.03.2020 г.,
като преди тази дата, на 11.10.2019 г. е издаден Акт (обр.
14) за завършване на сградата на етап „груб строеж“, което
предполага приключването на голяма част от СМР и съставяне на документи,
доказващи завършен етап на строителство. В издадените фактури от „МОНИ 29“ ЕООД
не са посочени конкретни параметри на доставките, както и приключени етапи на
строителство, въпреки, че по-голямата част от фактурите са издадени след датата
на издаване на Акт (обр. 14).
Ревизиращият
екип са направили констатацията, че както възложителят С.А.Д., така и
посоченото като строител дружество - „МОНИ 29“ ЕООД би следвало да са наясно с
изискванията към фирмите, които извършват СМР и съставяните във връзка с
доставките документи, упоменати в съответните нормативни актове и
регламентиращи строителната дейност. Дружеството няма как да не е знаело, че за
извършеното строителство следва да бъдат издавани актове за приключилите етапи,
в които да бъдат отразени количествени показатели за обема на осъществените
СМР.
Въз основа на така установените в хода на
ревизията обстоятелства и факти, преценени в тяхната съвкупност, органите по
приходите са приели, че в конкретния случай от
страна на С.А.Д., както и от страна на прекия доставчик „МОНИ 29“ ЕООД и
предшестващия такъв - „ЕЛИТСТРОЙ 11“ ЕООД не се представят годни доказателства
относно реално извършени облагаеми доставки, свързани с изпълнение на СМР на
обект, намиращ се в гр. Пловдив, ул. „Елин връх“ № 3. С оглед на това е
счетено, че за ревизираното лице не възниква правото на приспадане на данъчен
кредит в размер на 63 283,93 лв. по процесните 8 бр. фактури, издадени от
„МОНИ 29“ ЕООД поради наличие на хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка
с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 1 от същия закон.
За да потвърди РА, решаващият орган е
възприел изцяло мотивите на ревизиращия, като подробно е посочил нормативната
уредба регулираща този вид финансови отношения, изложил е подробни мотиви за
неоснователността на жалбата на С.Д. срещу РА, касателно непризнатия данъчен
кредит. Посочено
е, че нито доставчикът „МОНИ 29“ ЕООД, нито от страна на С.А.Д. е доказано
извършването на реални доставки по процесните фактури и е прието, че не са
налице такива. Според приходния орган процесните 8 бр. фактури не установяват реално
престиране, а е налице само документално оформяне, поради което същите не
обективират реални стопански операции. Дружеството, посочено като доставчик в
процесните фактури, само ги е издало без да е налице реално осъществяване на
услугите - СМР. Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между
доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно
индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни
престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната
равностойност на предоставената услуга (т. 29 от решение от 27.03.2014 г. по
дело С-151/13 Le Rayon d`Or) и само ако е налице пряка връзка между доставената
услуга и получената насрещна престация. Липсата на доставки била основание да
се откаже право на приспадане на ДК поради нарушение на основни принципи на
системата на ДДС - наличие на реална икономическа дейност и данъчен
неутралитет, който цели да освободи от данъчна тежест всички реални
икономически дейности. Наличието на реална доставка е материалноправно
изискване за признаване правото на данъчен кредит, както съобразно нормите на
правото на ЕС и практиката на Съда на ЕС, така и съобразно националното
законодателство.
От заключението на приетата по делото
комплексна Съдебно-техническа и счетоводна експертиза, която съдът също
кредитира, като обективно и професионално изготвена, се установява, че вертикалната планировка не
изисква специализирана работна ръка, а общи работници или работници с друга
квалификация. На място вещото лице Р. е констатирала изпълнено подравняване на
терена /имота е в подножието на ул. „Волга” и теренът е с денивелация/.
Процесният обект: Жилищна сграда на ул. „Елин връх” №3 гр. Пловдив е изградена
и с покрив, терасите са в завършен вид с изпълнени довършителни СМР по фасадата
на сградата с изключение на цокъла по наклонения участък по ул. „Елин връх”.
Монтирана е PVC дограмата на фасадата на
апартаментите, всички блиндирани входни врати на отделните обекти, блиндирана
входна врата на сградата, монтирани са ролетни гаражни врати, Монтирана е
асансьорна уредба, Стълбищната клетка е в завършен вид - настилка гранит, с
алуминиев парапет, стените са боядисани. Изпълнени са мазилки , направена е
изравнителна циментова замазка по подовете. Изпълнени са необходимите разводки
- ВиК и ел. в отделните обекти. В сутерена обектите са с
изпълнени инсталации, но са на груб строеж.
Огледът
на процесния имот е извършен на дата 07.04.2022г. Към датата на огледа не са
изпълнени довършителни работи, съобразно договора между страните само в
офисните помещения, които са на приземния етаж. Те са на груб строеж с изпълнена настилка на пода,
изпълнени са В и К инсталациите и яма, няма извършена мазилка. Сутеренът и офисната част е едно и също, тъй
като няма избени помещения. Сутеренът представлява ателиета. Брутна разгъната застроена площ на сградата е 1037.76 кв. м. Съгласно чл. 3 от Договор за строителство /СМР/ между С.Д. и „Мони 29“
ЕООД / том.1 л.00239/ - „
При осъществяване предмета на договора, което се констатира с
приемо-предавателен протокол и издаване на АКТ 15, възложителят ще изплати на
изпълнителя възнаграждение в размер на 305 евро/кв.м. върху брутната разгъната застроена площ на
навопроектираната сграда без включен ДДС. Стойността на СМР на сградата,
определящо дължимо възнаграждение от 305 евро на кв. метър е 316 516.80 евро,
равностойност на 619 053.05 лева. Чл. 2 от Договор за строителство /СМР/ от 07.
03.2017 г. между С.Д. и „Мони 29“ ЕООД регламентира предаването на обекта
/сградата/ между страните, съгласно степента на завършеност и изпълнение с
точно описани материали. Крайната степен на завършеност е формулирана в
17/седемнадесет/ пункта, всеки един подробно посочен. Експертите са констатирала наличието на Акт образец № 14
от 30.03.2019 г. Относно настъпването на данъчното събитие — жалбоподателят е
включил в отчетен регистър по ЗДДС „дневник за покупки“ общо 8 броя фактури от
доставчик „ Мони 29“ ЕООД, с начислен върху тях косвен данък. В цитирания
Договор за строителство /СМР/ от 07.03. 2017 г. осъществяването на предмета на
договора се счита за реализирано, когато се издаде АКТ образец № 15 за сградата
и се подпише Приемо-предавателен протокол между страните, който описва степента
на завършеност/ изпълнението на обекта. В делото е наличен такъв образец на
Приемо- предавателен протокол /вж. том I л.00239/ който включва всички 17 пункта по отношение на
извършването на СМР по силата на чл.2 от цитирания договор. Същият е само във
вид „проект“ без дата и подписи. За завършеност на СМР по договора условие е да има
издаден АКТ образец № 15, какъвто към датата на завършване на ревизията от
страна на приходния орган не е съставен. Наличен е АКТ образец № 14 от м.март 2019.
В договора е заложена като стойност крайната цена,
договорена на кв.метър без ДДС, за цялата брутна разгърната застроена площ,
валидна при изпълнение на всички договорени СМР, което да е и основа на
издаване на фактура за извършване на доставка на услуги - СМР.
В договора няма етапи на завършеност и/или степен на
строителство, което формира извършените междинни плащания като авансови такива,
като данъчното събитие ще настъпи при окончателно изпълнение на предмета на
договора - т.е. когато сградата бъде завършена откъм договорените СМР, издаване
на АКТ образец № 15 и подписване на приемо-предавателен протокол.
По процесните 8 фактури има извършени плащания в общ
размер на 379 703, 61 лв.
Общата сума по фактурите на ДО и начислен ДДС е в размер на 379 703.61 лв. Платената сума по фактурите е в общ размер на 379 703.61 лв. Стойността по договора за плащане на пълната сума по извършени СМР на база
разгъната застроена брутна площ и цена на един квадратен метър от 305 евро без
ДДС е в размер на 619 053.05 лева. Разликата между тази сума и извършените
авансови плащания не е заплатена. На стр. № 4 от РА № Р-
16001620006158-091-001/27.05.2021 г. издаден на „Мони 29“ ЕООД /вж. т.8 л.2179/ са описани
плащанията от страна на „Мони 29“ ЕООД към „ЕЛИТСТРОЙ 11“ ЕООД, като общата
сума на плащанията е в размер на 304 000.76 лв., с основание на плащането -
договор за СМР.
В качеството
на свидетел е разпитан по делото по искане на жалбоподателя лицето О.А.К.. От показанията на свидетеля, които
съдът кредитира като логични, съответни на приетите писмени доказателства по
делото и дадени добросъвестно, се установява, че от 2017 г до 2020 г. са
строили обекта на ул. „Елин връх“ № 3 в Пловдив. Миналата година са правили
външната планировка на сградата. На обекта е бил от самото начало, като е
изпълнявал функциите на отговорник и бригадир. Имало е по около 10, понякога 14
души работници. Свидетелят е имал сключен трудов договор с „Елитстрой 11“ ООД.
Неговата бригата е работила само груб строеж. Имало е и други работници.
Кофраж, бетон и арматура - това е извършала фирмата, в която е работил -
„Елитстрой 11“ ООД. Имало е и другите работници като зидари, мазачи, ВиК. Те са
били подизпълнители на „Елитстрой 11“ ООД. Управителят на „Елитстрой 11“ООД -
Лъчезар Иванчев е идвал всяка сутрин на
обекта.
При
така установената фактическа обстановка съдът
следва да изложи от правна страна на следното:
Настоящият съдебен състав не откри данни за нарушения, водещи до формална
или процесуална незаконосъобразност на РА. Съобразно периодите на спирането му,
производството е приключило в срока, установен от чл. 114, ал. 2 от ДОПК, надлежно определен от
органа, възложил ревизията. Ревизионният доклад е съставен и връчен на данъчния
субект в определените от чл. 117, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК срокове. Ревизионният
акт е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа
изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с
извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад.
От преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и
обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и правните им
изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите
органи по приходите при упражняване на техните процесуални права, или същите да
са извършили действия, надвишаващи законовите им правомощия. Липсват данни в
хода на ревизионното производство ревизираното дружество да е имало някакви
съмнения в обективността на органите по приходите и да е поискало член на
ревизиращия екип да бъде отстранен, тъй като не е обективен. Няма основание да
се приеме и че някое от действията на приходната администрация, извършени за
изясняване на всички правнорелевантни факти, не е в съответствие с реда и
средствата предвидени в ДОПК. На задълженото лице е била предоставена
достатъчна възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на
ревизията, същото е било редовно уведомявано както за откриването на
производството, така и за всички последващи действия на органите по приходите,
а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера
на публичните му задължения. В хода на ревизията органите по приходите са
попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които
е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя
обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства фактически
констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при проверката
за материалната законосъобразност на РА. Отделно в процесуалния закон са
предвидени достатъчно възможности ревизираното лице в пълнота да упражни
правото си на защита чрез попълване на преписката с необходимите доказателства,
включително чрез отправяне до решаващия орган или до съда на искания за тяхното
събиране, като в конкретния случай жалбоподателят се е възползвал от тези
възможности, в преценения от него за необходим обем. Предвид това съдът намира,
че при извършване на ревизията, както и при постановяването на свързаните с
това актове, приходната администрация е действала в съответствие с вменените й
задължения, формулирани като основни принципи в данъчно-осигурителното
производство. От събраните по делото доказателства не се установява да са
допуснати съществени процесуални нарушения при извършването на ревизията.
По отношение на съответствието на РА с материалноправните разпоредби и
административно – производствените правила, съдът прие, че е налице твърдяната
с жалбата незаконосъобразност.
При
обсъдената фактическа обстановка, не е спорно, че ревизираното лице е
регистрирано по ЗДДС, притежава данъчни документи (фактури), съставени в
съответствие с изискванията на ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред -
по отношение на доставки на процесните стоки и услуги, по които лицето е
получател. Спорът в настоящото производство се концентрира относно реалността
на процесните доставки, т. е. обективирането им като проявени юридически факти,
така като се твърди от ревизираното лице.
Пряко
приложимото в случая национално право предвижда, че за да се признае на
получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен
кредит по чл. 68 от ЗДДС, следва да е изпълнено
някое от условията, посочени в чл. 71 от ЗДДС, като при изследване
предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се
държи сметка за това, на лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, и едва след това да се
проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на
чл. 71 от ЗДДС.
Пряко
приложимото в случая национално право, предвижда следното: Според чл. 6, ал.1
от ЗДДС – Доставка на стока по смисъла на този
закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху
стоката. Според чл. 8 от ЗДДС -
Услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от
стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като
платежно средство. Според чл.9, ал.1 от ЗДДС пък - Доставка на услуга е всяко извършване на
услуга.
Общата формулировка
на понятието “услуга” в чл.8 от ЗДДС включва в себе си, не само сделките,
квалифицирани от гражданскоправна гледна точка, като договори за изработка или
поръчка, но и всякакви други сделки и правни действия, които могат да се
определят като доставка по смисъла на чл.8 и чл.9 от ЗДДС, и имат за предмет
блага, различни от стока и пари в обръщение, като законно платежно средство.
Съответно, според
другата легална дефиниция, възведена в чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - Данъчен кредит
е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка.
В чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че
когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от
регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за
стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е
доставил или предстои да му достави.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС пък
предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен
неправомерно.
В
посочения смисъл е и практиката на Съда на ЕС /СЕС/, а именно правото на
данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само
поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т. 13 на решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че
упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не
включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването
на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т. е. тези,
отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на
същото решение се казва, че, ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада,
дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би
била по-лесна.
Изрично
в решение от 06.12.2012 г. по дело
С-285/11
Съдът на ЕС казва, че за да се установи, че на основание на доставките на стоки
е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са
били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за
извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в
съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да
извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали
може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на
стоки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че
доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите
на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип
правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Тоест във всички случаи,
Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен
кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.
Тук
следва да се има предвид и общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР
ДОПК, т. е. лицето което, претендира право на данъчен кредит, следва да докаже
по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените
предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на
правото на данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да
докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от
18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени
данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното
лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да
се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по
делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността
на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани
в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване право на
данъчен кредит.
Както
при доставката на услуги, така и при доставката на стоки, доказателствата за
реалното осъществяване могат да се разделят на такива, установяващи
потенциалната възможност за осъществяване на доставката и такива, сочещи
прякото й реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване на разглежданите
доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране са: фактури; плащане в брой
или по банков път; отразяване в дневника за продажби/покупки; осчетоводяване по
с/ка 411 "Клиенти", с/ка 602 "Разходи за външни услуги",
с/ка 4532 "Начислен данък за продажбите", с/ка 702 "Приходи от
продажби на стоки"; справки – декларации за съответния период;
товарителници и фактури за транспорт; пътни листи; кантари бележки; приемо -
предавателни протоколи; стокови разписки; спецификации на родово определени
вещи; съответствие на вид и количество; последваща реализация и приходи от
продажби, свидетелски показания и др.
Доказателства,
установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката са: фактът
на притежание на стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика,
материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността му да ги
достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на ДДС
Без
значение от кой вид са доказателствата, те следва да кореспондират помежду си,
да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките,
за да се установи по един категоричен начин физическата изява на доставката -
кой и къде е предал стоките, на кой са предадени, къде и от кого е извършено
товареното, от кой са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого
са предадени и приети.
Тоест,
за да се установи наличието на процесните доставки на услуги като позитивно
проявени факти, необходимо е да се установи конкретното, дали договореният
резултат е постигнат, как е било организирано и къде е било мястото на
изпълнението, приета ли договорената работа и изплатено ли е насрещно
възнаграждение. Тези именно данни следва да бъдат заявени и доказани от
жалбоподателя посредством предвидените в процесуалния закон способи.
В РА, след извършени насрещни проверки на
доставчика „Мони 29“ ЕООД и подизпълнителите
- „ЕЛИТСТРОЙ 11“ ЕООД
„ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“ ЕООД и „БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, основните констатации, обосноваващи отказа на право на данъчен кредит, са
свързани с неустановяване на тяхната кадрова обезпеченост, както и че
фактурираните СМР са осъществени от други
подизпълнители.
Приходната администрация е приела, че
липсват
годни доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да обосноват извод,
че прекият доставчик или посочения от него предходен доставчик са извършители
на процесните СМР на обект, намиращ се в гр. Пловдив, ул. „Елин връх“ № 3.
Нямало документи, от които да се установят конкретни подизпълнители на СМР и
конкретните работници на посочените дружества, осъществили строителните
дейности на обектите. Липсват доказателства за притежанието и наличието на
конкретния вид строителен инвентар, механизация и консумативи, осигурени и
използвани от соченото за подизпълнител дружество.
Съдебната практика на СЕС и ВАС
безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията,
респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната
обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС.
Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит, е длъжен да
установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от
него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са
съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други,
които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да
изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при
него, не може да се вменяват в тежест на получателя по доставката да ги
доказва.
За да бъде признато на данъчно задълженото
лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава
данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът
да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка,
стоката или услугата да се използва за следващите облагаеми доставки на
получателя, като не съществува пречка конкретните параметри на доставката да
бъдат посочени в придружаващ фактурата документ. В чл. 6, ал. 1 от Закона за
счетоводството са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа първичният
счетоводен документ, адресиран до външен получател, какъвто документ безспорно
представлява фактурата. Това са: 1. наименование и номер на документа, съдържащ
само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование или име, адрес и
единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен
номер на чужденец на издателя и получателя; 4. предмет, натурално и стойностно
изражение на стопанската операция. Доколкото предмет на доставките са услуги,
то за да се докаже реалното изпълнение на доставките, следва да бъде доказано
предаването на услугите от доставчика на получателя. Без такова предаване да
бъде извършено, не е налице осъществена от изпълнителя престация по договора.
Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на
сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС.
Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за
да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и в тежест на
жалбоподателя е да установи положителните и благоприятните за него юридически
факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния
акт. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде
признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат
да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи,
че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г.
по дело С-285/11, Боник, т. 44/.
В случая липсват такива данни, а
посочените по-горе предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит
са доказани от жалбоподателя.
За извършените доставки са издадени
фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114 ЗДДС, в които данъкът е
посочен на отделен ред, начислен е по реда на чл. 86 ЗДДС от доставчиците.
Фактурите са издадени от регистрирани по ЗДДС лица, като получателят също
отговаря на това изискване. Още в хода на ревизията и от ревизираното лице и от
доставчиците подизпълнители са били представени както заверени копия на
процесните фактури и други писмени доказателства, свързани с осъществяване на
доставките – договори за възлагане на СМР,
приемно-предавателни протоколи сключени между „ЕЛИТСТРОЙ 11“ ЕООД и „БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, фактури, фискални
бонове, счетоводни справки за отразяване на доставките, декларации по ЗДДС.
Отказът да се признае право на данъчен
кредит поради това, че липсва кадрова обезпеченост на доставчиците, противоречи
на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система
на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С -
142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на
стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право
на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия
доставчик. С какви работници е работил доставчикът и дали е спазил трудовото и
осигурителното законодателство не може да се вменява като отговорност на
получателя. ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на
доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя
работници. В тази връзка следва да се съобрази и решение по дело С-324/11 (Gabor Toth) на СЕС, в
което изрично се сочи, че Директива 2006/112/ЕО не допуска да се откаже
правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е
декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя
по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е
съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на
обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по
веригата на доставки.
В случая като обосновка за отказа на право
на приспадане на данъчен кредит е използвано обстоятелството, че
доставчиците подизпълнители не са
разполагали с необходимия кадрови ресурс, тъй като липсват документи, от които
да се установят конкретни подизпълнители на СМР и конкретните работници на
посочените дружества, осъществили строителните дейности на обектите.
Като обосновка на отказа за признаване на
право на данъчен кредит е изтъкнато и обстоятелство, че в хода на ревизията не
са представени
доказателства за притежанието и наличието на конкретния вид строителен
инвентар, механизация и консумативи, осигурени и използвани от соченото за
подизпълнител дружество.
От събраните писмени
доказателства се установява, че на
07.03.2017 г. между С.Д., в качеството си на възложител и „Мони 29“ ЕООД, в качеството си на
изпълнител е сключен договор за
строителство /СМР/ по силата, на който изпълнителят се е задължил да извърши строителство
и СМР на жилищна сграда, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Елин връх“ № 3, при
ред и условия, описани в договора и сключения по-късно анекс. Съгласно
чл. 3 от договора при осъществяване
предмета на договора, което се констатира с приемо-предавателен протокол и
издаване на АКТ 15, възложителят ще изплати на изпълнителя възнаграждение в
размер на 305 евро/кв.м. върху брутната
разгъната застроена площ на новопроектираната сграда без включен ДДС. Според чл. 2 от Договор страните са
постигнали съгласие за предаването на
обекта /сградата/ между страните, съгласно степента на завършеност и изпълнение
с точно описани материали. Крайната степен на завършеност е формулирана в 17/седемнадесет/
пункта, всеки един подробно посочен. Вещото лице Р. е констатирала наличието на Акт
образец № 14 от 30.03.2019 г. От приложените към делото писмени доказателства се
установява, че за изпълнение на СМР, предмет на посочения по-горе договор е сключен договор от 08.03.2017
г. между „Мони 29“ ЕООД и „ЕЛИТСТРОЙ 11“ ЕООД, по силата на който, „Мони 29“ ЕООД , в качеството си на възложител е възложил на „ЕЛИТСТРОЙ 11“ ЕООД , в качеството си на изпълнител да извърши строителство и СМР на жилищна сграда, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Елин
връх“ № 3. От своя страна изпълнителят „ЕЛИТСТРОЙ
11“ ЕООД също е използвал две фирми- подизпълнители
- „ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“ ЕООД и „БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД.
Видно от събраните по делото доказателства „ЕЛИТСТРОЙ
11“ ЕООД е сключило с „ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“ ЕООД четири
договора за възлагане на строителство от 06.06.2017 г., от
08.06.2017 г., от 10.06.2017 г. и от 13.06.2017 г., по силата на които
„ЕЛИТСТРОЙ 11“ ЕООД възлага на „ИНВЕСТСТРОЙ - НЕО“ ЕООД да осигури
квалифицирана работна ръка/работници и служители/ за
извършване на определени СМР по изграждането на
предвидената триетажна с мансарден етаж жилищна сграда в поземлен имот в
гр. Пловдив, ул. „Елин връх“ № 3. С вторият
подизпълнител- „БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, „ЕЛИТСТРОЙ
11“ ЕООД е сключило пет
договора за възлагане на строителство от 09.03.2017 г., от
23.03.2017 г., от 17.04.2017 г., 02.05.2017 г. и от
23.05.2017 г. , по силата на които „БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД
се е задължило да осигури
квалифицирана работна ръка за извършването на определени СМР по изграждането на
предвидената триетажна с мансарден етаж жилищна сграда в поземлен имот в гр.
Пловдив, ул. Елин връх №3.
Съвкупният анализ на събраните по делото писмени, гласни и експертни
доказателствени средства се установява, че процесният обект: Жилищна сграда на ул.
„Елин връх” №3 гр. Пловдив е изградена и с покрив, терасите са в завършен вид с
изпълнени довършителни СМР по фасадата на сградата с изключение на цокъла по
наклонения участък по ул. „Елин връх”. Монтирана е PVC дограмата на фасадата на апартаментите, всички блиндирани
входни врати на отделните обекти, блиндирана входна врата на сградата,
монтирани са ролетни гаражни врати, Монтирана е асансьорна уредба, Стълбищната
клетка е в завършен вид - настилка гранит, с алуминиев парапет, стените са
боядисани. Изпълнени са мазилки , направена е изравнителна циментова замазка по
подовете. Изпълнени са необходимите разводки - ВиК и ел. в отделните обекти. В сутерена обектите са с изпълнени инсталации, но са на
груб строеж. Към
датата на огледа- 07.04.2022г. не са
изпълнени довършителни работи, съобразно договора между страните само в
офисните помещения, които са на приземния етаж. Те са на груб строеж с изпълнена настилка на пода,
изпълнени са В и К инсталациите и яма, няма извършена мазилка. Сутеренът и
офисната част е едно и също, тъй като няма избени помещения.
За изпълнението на процесните СМР доставчикът „Мони 29“ ЕООД е
използвал подизпълнител - „ЕЛИТСТРОЙ
11“ ЕООД, което дружество от своя страна също е използвало подизпълнители-
„ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“ ЕООД и „БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. Така сключените между
посочените по-горе лица договори за възлагане на строителство по своята правна
природа могат да се определят като договори за изработка. Съгласно чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи
нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати
възнаграждение. На първо място договорът за изработка е консенсуален,
двустранен, възмезден и неформален договор. Консенсуален, защото страните по
него са обвързани щом постигнат съгласие, двустранен, защото създава задължение
за едната страна да изработи нещо, а за другата да го приеме и заплати, и възмезден,
защото срещу това което изпълнителят ще изработи, другата страна дължи
възнаграждение. За действителността на договора не се изисква специална форма,
която да е част от фактическия състав на сделката.
От събраните
доказателства – писмени, гласни, заключението на комплексната СТСЕ се
установява, че всяка една от посочените фирми, които се явяват
подизпълнители/ ЕЛИТСТРОЙ 11“ ЕООД,
„ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“ ЕООД и „БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД/ са реалните изпълнители на
процесните СМР.
Брутна разгъната застроена площ на сградата е 1037.76 кв. м. Съгласно
чл. 3 от Договор за строителство /СМР/ между С.Д. и „Мони 29“ ЕООД / том.1 л.00239/ - „ При
осъществяване предмета на договора, което се констатира с приемо-предавателен
протокол и издаване на АКТ 15, възложителят ще изплати на изпълнителя
възнаграждение в размер на 305 евро/кв.м. върху брутната разгъната застроена
площ на навопроектираната сграда без включен ДДС. Стойността на СМР на
сградата, определящо дължимо възнаграждение от 305 евро на кв. метър е 316
516.80 евро, равностойност на 619 053.05 лева. Според чл. 2 от Договор за строителство
/СМР/ от 07. 03.2017 г. между С.Д. и „Мони 29“ ЕООД. предаването на обекта
/сградата/ между страните, съгласно степента на завършеност и изпълнение с
точно описани материали. Крайната степен на завършеност е формулирана в
17/седемнадесет/ пункта, всеки един подробно посочен. За процесната сграда има
наличието на Акт образец № 14 от 30.03.2019 г.
По силата на сключените договори за изработка „ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“ ЕООД и „БУК
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД са предоставили на подизпълнителя ЕЛИТСТРОЙ 11“ ЕООД работна ръка и кадри, за да може то да
изпълни задълженията си към доставчика „Мони 29“ ЕООД. Изводът не се променя
от обстоятелството, че липсва приемно-предавателен протокол между С.Д. и „Мони 29“ ЕООД. Такъв следва да се
състави едва след издаване на акт 15. Степента на завършеност на процесната
сграда е Акт образец № 14. Според
постигнатото съгласие между С.Д. и „Мони 29“ ЕООД едва при осъществяване предмета на
договора, което се констатира с приемо-предавателен протокол и издаване на АКТ
15, възложителят ще изплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 305
евро/кв.м. върху брутната разгъната застроена площ на новопроектираната сграда
без включен ДДС. Няма пречка СМР, възложени на „Мони 29“ ЕООД, да са извършат от други
лица, подизпълнители -„ЕЛИТСТРОЙ
11“ ЕООД, ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“ ЕООД и „БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. Съществено за спора е
съответствието между изработката, предадена на С.Д. от „Мони 29“ ЕООД и тази, приета от „Мони 29“ ЕООД от подизпълнителя му ЕЛИТСТРОЙ 11“ ЕООД, ползвало кадри и
работна ръка от „ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“
ЕООД и „БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД.
В разглеждания казус намира приложение правната норма на чл.
25, ал. 7 ЗДДС, според която когато, преди да е
възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично
авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на
плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във
връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен
в размера на извършеното плащане. При тези доказателства
правото на данъчен кредит е упражнено по реално осъществени доставки на услуги
съгласно чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС.
Фактите по настоящия спор са сходни с тези, във връзка с които са
постановени решенията на СЕС по делата C-142/11, Mahagеben и Dаvid и C-324/11,
Gаbor Tоth. Според тях Директива 2006/112 не допуска национална практика,
съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадължено лице
правото да приспадне от ДДС, поради това че издателят на фактурата за
предоставените услуги е извършил нарушения, без този орган да доказва, въз
основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е
трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е
част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански
субект нагоре по веригата на доставки /т. 50 от първото решение и т. 38 от
второто/.
Предвид изложеното, съдът намира издадения
РА в тази част за незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
За
разноските:
При този изход на делото и предвид претенциите на страните за присъждане на
разноски, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се
констатираха в размер на 10 лв. за държавна такса и 1230 лв. – депозит за вещи
лица или общо 1240 лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001620006159-091-001/27.05.2021
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение
№ 425 от 04.08.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ - гр. Пловдив, в обжалваната му част, с която на С.А.Д.,
ЕГН ********** *** не е признат данъчен кредит в размер на 63283,93 лв. и са начислени лихви в размер на 7558,84 лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ –
гр. София да заплати на С.А.Д.,
ЕГН ********** *** сумата от
1240 лева (хиляда двеста и
четиридесет лева),
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р.
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: