О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер39/17.1.2019г.Град Варна
Варненският окръжен съд
Наказателно отделение
На петнадесети
януари Две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
като разгледа
докладваното от съдия Асен Попов
ВЧНД № 33 по описа на съда за 2019г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл.ХХII-ра от НПК и е образувано по депозиран частен протест от
Районна прокуратура София срещу постановено определение в разпоредително
заседание от 19.12.2018г. на ВРС 45-ти състав по НОХД №1306/2018г., с което по
реда на чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК производството по делото е
било прекратено и делото върнато на прокурора поради констатирано допуснато
съществено отстранимо процесуално нарушение.
По
делото в срок е била депозирана и частна жалба от пострадалия от деянието Г.Г.,
чрез процесуалния му представител - адв.Вълчев от ВАК.
В
депозирания протест се навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт,
като прокурорът счита, че на първо място акта е противоречив доколкото от една
страна съдът е приел, че разследващите са предприели нужните действия за
установяване местонахождението на обв.Н., а от друга в крайна сметка приема
наличие на съществено процесуално нарушение. Освен това са изложени доводи, че
в конкретния случай са били налице всички предпоставки за провеждане на задочно
производство по реда на чл.269, ал.3 от НПК. Счита също, че участието на
служебен защитник в производството е осигурило нормалното упражняване на
правото на защита на обвиняемото лице.
В
подадената жалба се споделят в голяма степен доводите на прокурора, като освен
това се навежда довода, че издаване на ЕЗА
или искане за международно издирване на обвиняемата би могло да се стори
и в съдебна фаза на производството. Сочи се още, че към м.10.2019г. изтича
абсолютната давност за търсене и реализиране на наказателна отговорност на Н..
След като се запозна
с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:
Протестът на СРП и
жалбата на пострадалия са процесуално
допустими, подадени в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледани
по същество, настоящата инстанция ги намира за неоснователни, поради следното:
Производството по делото
пред ВРС е образувано, след определение на ВКС №30/16.03.2018г., с което
образуваното пред СРС по внесен обвинителен акт от СРП срещу М.А.Н. за деяние
по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209,ал.1 от НК е изпратено за разглеждане.
С атакуваното
определение ВРС в разпоредително заседание е приел, че в хода на досъдебното
производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, с оглед
обстоятелството, че същото е било проведено задочно, без да е налице доказан
отказ на Н. да се яви по делото и да се защити, или бягство от правосъдие.
Съдът се е позовал на нецитирано конкретно практика на ЕСПЧ, сочеща нарушение
на чл.6.3 б.“а“ и“с“ от ЕКЗПЧ.
Макар не достатъчно
мотивиран извода на първата инстанция е правилен.
Освен сочената
практика, налице са и произнасяния на ВКС, в които категорично се възприема, че
при развитие на съдебно производство при тази установеност са на лице предпоставките
на чл.423, ал.1, пр.2 от НПК, за отмяна на постановената присъда./напр. решение
по наказателно дело № 732/2018г. II нак.отд. ВКС./.
Налице е и конкретна практика на ЕСПЧ залегнала при произнасянето на ВКС - решението
на ЕСПЧ по делото Kolozza v Italy;
решение №164 от 04.07.2018г. по н.д.№1189/2016г.
на ВКС, второ наказателно отделение и цитираната в него практика, както и
решението на ЕСПЧ от 26.02.2013 г. по дело С-3999/11 (Мелони v
Испания).
ВОС споделя
становището на първата инстанция, че в кориците на делото не се съдържат
категорични доказателства обвиняемата да се е укривала умишлено от правосъдие
във връзка с повдигнатото коментирано
обвинение, манифестирайки по този начин нежелание да участва в наказателното
производство, след надлежно уведомяване за стартирането му.
Правото на обвиняемия/подсъдимия да участва
лично в наказателното производство е основен елемент от правото на справедлив
процес. Задочното производство е допустимо, само в ситуация на несъмнен отказ
на обвиняемия да се яви по делото и да се защитава. Обвиняемата Н. не е
привлечена лично в това качество, като досъдебната фаза е протекла изцяло
неприсъствено, при условията на чл.269, ал.З от НПК. В нейните рамки, обхващащи
период от повече от десет години тя е дала обяснения единствено на 23.01.2006г..
При тази установеност
ВОС намира, че крайния извод на първостепенния съд по отношение на въпросите по
чл.248, ал.1,т.3 от НПК е правилен и е в съответствие , както с практиката на
ВКС, така и тази на ЕСПЧ.
С оглед
гореизложеното, настоящия въззивен състав намира, че съдебният акт на ВРС
следва да бъде потвърден, поради което, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение, постановено в разпоредително
заседание от 19.12.2018г. на ВРС 45-ти състав по НОХД №1306/2018г.,
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.