№ 269
гр. Бургас, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100500132 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба заявена чрез
ЯНК. ИВ. КР. с ЕГН-********** и ИВ. Д. КР. с ЕГН-**********, заявена чрез
процесуалният им представител по пълномощие и съдебен адресат адв.Таня Илиева от
БАК с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Иван Богоров № 1, ет.1 против Решение
№ 261215/01.12.2021г. по гр.д.№ 100/2020г. по описа на РС-Бургас, постановено във
втората фаза на делбата, в частта, с която Я.К. е осъдена да заплати на П.К. сумата от
общо 5610,50лв., в това число 1550лв., представляващи остойностено в пари
увеличение на наследството на осн.чл.12, ал.2 ЗН и сумата от 4060,50лв.,
представляващи припадащата и се с оглед правата й в съсобствеността чест от
необходимите и полезни разноски, направени за запазването и поддръжката на
недвижимия имот, предмет на делбеното производство, както и в частта, с която И.К.
е осъден да заплати на П.К. сумата от 1550лв., представляващи остойностено в пари
увеличение на наследството на осн.чл.12, ал.2 ЗН.
Решението се обжалва в посочените части като неправилно и необосновано.
Твърди се, че изводите на съдебния състав противоречат на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства
в тяхната цялост, което от своя страна е довело до неправилност на крайните изводи и
изложените мотиви. Навежда се, че тъй като заявената претенция по чл.12, ал.2 ЗН,
вр.чл.346 ГПК е от сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се
увеличи наследството и който не е бил възнаграден по друг начин, може да поиска при
делбата да се пресметне това увеличение в негова полза, съдът неправилно и в разрез
със събраните доказателства по делото е приел, че сънаследникът П.К. не е бил
възнаграден приживе от наследодателя. В тази връзка твърди, че от събраните гласни
доказателства се установява, че П.К. е бил възнаграден приживе от наследодателя, като
последния му е предоставил ползването на делбения имот и П.К. е реализирал ползи от
1
реалното ползване на имота. Цитира съдебна практика в подкрепа на твърденията си,
че възнаграждението на такъв наследник може да бъде осъществено приживе от
наследодателя чрез пари, в имот или чрез предоставяне ползването на делбения имот.
По тези съображения счита, че претенцията по чл.12, ал.2 ЗН е изцяло
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено ново, с
което последната да бъде изцяло отхвърлена.
В случай, че горните съображения не бъдат споделени от въззивната
инстанция и бъде прието, че претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН е доказана по своето
основание, се оспорва нейният размер. По-конкретно излага съображения, че същата
би била основателна само до размера на увеличената стойност на наследственото
имущество, определена по време към откриване на наследството, съобразно неговата
стойност по време към извършване на делбата, като сочи сума в размер на 733,33лв., а
не както е прието от съда-1550лв., като основава изчисленията си на заключението по
СТЕ по делото при спазване на изложените по-горе съображения относно размера.
Намират се за неправилни изводите на съда, че допълващото застрояване, използвано
за жилищни нужди, макар да не отговаря на изискванията за жилище, следва да бъде
оценено като жилищна площ.
По отношение жалбата против решението, в частта, с която Я.К. е осъдена да
заплати на П.К. сумата от 4060,50лв., представляващи направените полезни и
необходими разноски за собствената й 1/2ид.ч. от делбения имот се заявява, че
въззивницата не е посещавала имота от 2000г. до настоящия момент, поради което
нито е знаела, нито е давала съгласие за извършвани в имота СМР. При това
положение се счита, че отношенията между страните следва да се уреждат по
правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Тъй като въззиваемия е действал
и в свой интерес, се твърди, че съобразно чл.61, ал.2 ЗЗД въззивницата отговаря само
до размера на обогатяването си и по-конкретно до размера на по-малката сума между
припадащата се част от направените разноски и увеличената стойност на квотата й в
имота. В тази връзка се твърди, че в обжалваното решение по никакъв начин не е
извършено отграничение на установените извършени полезни и необходими разноски.
Счита, че разходите за изграждане на незаконно надстрояване и увеличаване обема на
допълващото застрояване не са нито полезни, нито необходими разноски и не се
дължат, поради което Я.К. е неправилно осъдена за заплати на П.К. сумата от
4060,50лв..
При тези съображения моли, обжалваното решение да бъде изцяло отменено
и в тази част и постановено ново, с което претенцията за осъждане на Я.К. е осъдена да
заплати на П.К. сумата от 4060,50лв., представляващи направените полезни и
необходими разноски за собствената й 1/2ид.ч. от делбения имот да бъде отхвърлена.
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не са сторени
доказателствени искания. Претендират се разноски.
В законния срок въззиваемия П.К., редовно уведомен чрез своя процесуален
представител и съдебен адресат адв. Златина Билянова от АК-Бургас, е депозирал
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че в хода на
делото е категорично установено, че подобренията в делбения имот са извършени от
въззиваемия с негови лични средства и той не е бил овъзмездяван по какъвто и да било
начин за извършването им, включително с чрез ползване на имота. В подкрепа на
твърдението си се позовава на събраните по делото гласни доказателства, включително
и на сочените такива от насрещната страна, съгласно които имотите не са били годни
за обитаване, рушали са се и това е наложило извършването на ремонтни дейности по
сграда № 2 и частично по сграда № 1 за да бъдат приведени във вид годен за обитаване,
но този ремонт е останал недовършен. По тази причина имотите не са били обитавани
2
от никой от съделителите. По тези съображения счита, че с обжалваното решение в
тази му част правилно е прието, че претенцията на въззиваемия по чл.12, ал.2 ЗН е
основателна. По-нататък счита и че правилно БРС е приел и кредитирал първото
заключение на СТЕ, тъй като е установено, че се касае за жилищна площ и тя трябва да
бъде остойностена именно като такава, а не като помощна или стопанска постройка,
като съответно се споделят и направените изчисления за дължимите от въззивниците
суми от по 1550лв.. Счита също така и че правилно съдът е изчислил дължимата от
въззивницата Я.К. на П.К. сума за извършените от него подобрения в имота за нейната
идеална част, която не е наследствена, като се позовава на приетото по делото
заключение на СТЕ. В тази връзка се намира за невярно твърдението, че СМР са
извършени от въззиваемия без знанието и съгласието на въззивницата, като посочва, че
имотът е бил СИО с наследодателя Д. К. и е извършван с негово знание и съгласие, а
въззивницата също е наблюдавала ремонтните дейности и не се е противопоставяла на
тях. Допълва, че по време на извършване на СМР от въззиваемия, той не е бил
собственик на имота, поради което не следва да се приема, че е действал в свой
интерес.
Моли, решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в
обжалваните части. Не сочи доказателства. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица и е
допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.34 ЗС, вр.чл.12, ал.2
ЗН и по чл.61, ал.1 ЗЗД, като делбеното производство е във фазата по извършването.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
С Решение № 1826/28.07.2020г. по гр.д. № 100/2020г. по описа на БРС, съдът
е допуснал извършването на съдебна делба между ЯНК. ИВ. КР. с ЕГН-**********,
ИВ. Д. КР. с ЕГН-********** и П.Д. К. с ЕГН-********** на следните недвижими
имоти: ПИ с идентификатор № 06776.501.225 по КККР на с.Брястовец, общ.Бургас на
площ от 483кв.м., ведно с построените в него сгради: еднофамилна едноетажна
жилищна сграда с идентификатор № 06776.501.225.1 с площ от 51кв.м.; еднофамилна
едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 06776.501.225.2 с площ от 35кв.м./за
която е установено чрез СТЕ, че представлява пристройка към жилищната сграда/ и
хангар/депо, гараж/ с идентификатор № 06776.501.225.3 с площ от 31кв.м. при квоти от
4/6ид.ч. за Я.К. и от по 1/6ид.ч. за И.К. и П.К..
С обжалваното тук Решение № 261215/01.12.2021г. по гр.д. № 100/2020г. по
описа на БРС, съдът на осн.чл.349, ал.1, ГПК е поставил в дял на преживялата съпруга
ЯНК. ИВ. КР. с ЕГН-********** допуснатите до делба поземлен имот и сгради, като е
посочил, че тя ще придобие правото на собственост върху него при условие, че заплати
за уравнение на дяловете на всеки от синовете си И.К. и П.К. сумата от по 6110лв., в 6-
месечен срок от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва от последната
дата до окончателното плащане.
Отхвърлена е претенцията по чл.349, ал.2 от ГПК на П.К. досежно горния
имот.
На осн.чл.61, ал.2 ЗЗД Я.К. и И.К. са осъдени да заплатят на П.К. сумите от
по 278лв., представляващи припадащите им се по 1/3ид.ч. от разходите за
погребението на общия наследодател Д. П. К..
Против решението в тези му части не е постъпила въззивна жалба, като
същото е влязло в законна сила.
3
Решението по извършване на делбата се обжалва в уважителната част
досежно претенциите по сметки, съгласно изложеното по-горе, като в отхвърлителната
му част по претенциите по чл.346, ал.1 ГПК решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Мотивите на първоинстанционния съд в обжалваната им
част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
По изложените в жалбата възражения и в допълнение на изложените от
първата инстанция мотиви следва да се посочи следното: Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗН
всеки сънаследник, приел наследството, който приживе на наследодателя е спомогнал
то да се увеличи може, ако не е бил възнаграден по друг начин, да иска при делбата да
се пресметне това увеличение в негова полза. Увеличението може да е резултат на труд
и средства, вложени от наследника в наследственото имущество и трябва да е изразено
ясно в някаква форма – имот, постройка или насаждения и др. и да е налице към
момента на откриване на наследството. Тези действия освен да са извършени приживе
на наследодателя трябва да са и без правно основание.
Според ППВС № 7/73г. размерът на наследствения дял на сънаследника не
може да бъде уголемен поради приноса му за увеличаване имуществото на
наследодателя по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Сънаследникът получава за приноса си
възнаграждение в имот или в пари - в случая искът е за пари.
Увеличението на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН може да бъде
резултат от вложени от наследника в наследственото имущество труд и средства, като
увеличението следва да има ясен израз под някаква форма - имот, постройки,
насаждения и други. Релевантно за увеличение на наследството е не колко е
изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено имуществото на
наследодателя - вж. Решение № 12ЗЗ от 30.12.2008 г. по гр. д. № 4939/2007 г., I г. о. на
ВКС, ГК. На следващо място, изисква се увеличението на наследственото имущество
да бъде налице към момента на откриване наследството - вж. Решение № 721 от
05.11.2009 г. по гр. д. № 1890/2008 г. Увеличението следва да се пресметне към
момента на делбата - Определение № 327/26.10.2005г. по ч. гр. д. № 216/2005 г., ВКС, I
г. о., Бюлетин, кн. 1/2005 г.
Съдебната практика приема, че искът по чл. 12, ал. 2 от ЗН е особено
приложение на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, когато
наследникът е спомогнал за увеличаване на наследството и не е възнаграден по друг
начин / с дарение, завещание, ползване на имота за определено време/. Наследникът
може да иска това увеличение да се пресметне в негова полза в размера, който има при
делбата, а не към момента на разходване на средствата за увеличение на наследството -
Р № 311/92 г. на ВС на РБ.
В конкретния случай безспорно, еднопосочно и безпротиворечиво се
установява от показанията на всички разпитани по делото свидетели, че от страна на
въззиваемия са вложени приживе труд и средства в ремонта на процесния наследствен
имот, като е извършил преустройства и ремонт в имота изцяло със собствени средства.
Тези действия са извършени приживе на наследодателя и със знанието и съгласието на
последния.
Възнаграждаването от страна на наследодателя може да бъде осъществено
4
приживе или послесмъртно – със завещателен акт, като това предполага активно
поведение (конкретен акт) от негова страна. Предявилият такава претенция съделител
следва да докаже визираните в чл. 12, ал. 2 от ЗН предпоставки, сред които не попада
факта дали е бил възнаграден по друг начин за увеличаването на наследството. За
установяването на това обстоятелство съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствена
тежест носят ответниците по претенцията по чл. 12, ал. 2 от ЗН, които следва чрез
възражение да въведат твърдения за наличието му.
Не се установяват от доказателствата по делото твърденията на въззивниците,
въззиваемият да е бил овъзмезден по какъвто и да било начин от наследодателя
приживе или посмъртно, включително и чрез твърдяното ползване, тъй като
свидетелските показания еднозначно сочат, че имотът е бил необитаем от години и е
бил в състояние негодно за обитаване. От заключението по приетата по делото
техническата експертиза се установява, че и към момента основната жилищна сграда е
практически негодна за обитаване, като извършените частични ремонти по подмазване
на покрива и поставяне на настилка от ОSВ, засаждане на трайни насаждения,
частичен ремонт е извършен и на пристройката към нея. Съобразно гореизложеното и
предвид заключението на СТЕ е правилно определен и размера на увеличената
стойност на наследствения имот в размер на 9300лв. като разликата между стойностите
преди и след извършения ремонт при съобразяване квотите на останалите съделители-
въззивниците и въззиваемия.
По-нататък не се твърди и не се установява по делото за извършените от
въззиваемия разноски по повод извършените от него необходими и полезни разноски
съсобствения между страните имот, последния да е натоварен от въззивницата Я.К. за
собствената й 1/2ид.ч..
Предвид изложените твърдения, че въззиваемият е извършил посочените в
депозираните молби разноски за периода 2016г.-2019г., както и че към посочения
момент същият не е бил собственик на делбения имот, то правилно и съобразно
Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. по гр. д. № 149/1968 г., ОСГК на ВС е
определена квалификацията на предявената претенция чл. 61, ал. 1, вр. 59, ал. 1 ЗЗД,
посочваща, че отношенията между съсобствениците ще се уредят съобразно правилата
за водене на чужда работа без пълномощие.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, ако работата е била предприета
уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да
изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за
личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски
заедно с лихвите от деня на изразходването им със спестяването на които другата
страна се е обогатила. Законовият текст предвижда обезщетяване както на полезните,
така и на необходимите разноски.
Фактическият състав на гестията в хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД включва:
доброволно извършване на действие по управление на чужда работа (правни и
материални действия), без надлежно натоварване от доминуса, работата да е била
предприета уместно и добре управлявана само в интерес на заинтересованото лице.
При това, лицето, в чийто интерес е извършена работата без възлагане, е длъжно да
върне на управителя необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на
изразходването им, т. е. да му възстанови всички разноски, които гесторът е направил.
Неоснователни са и оплакванията за необоснованост и недоказаност на
претенцията. По делото е установено безспорно от събраните писмени, гласни
доказателстве и СТЕ, че подобренията са извършени от съделителя П.К., че
съществуват към момента на постановяване на решението, затова предмет на делото е
било само да се определи стойността на разноските и дължимото обезщетение, за да се
5
отстрани настъпилото неоснователно обогатяване на другата страна. При липсата на
данни за изрично противопоставяне от страна на касатора обезщетението правилно е
присъдено съобразно хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД със заплащане на направените от
извършителя разноски за подобренията върху чуждата част от имота.
Освен това е безспорно установено, че заплащането на извършените
необходими и полезни разноски в наследствения имот е извършено от въззиваемия
П.К. с лични средства, което не се оспорва от въззивниците, като същите не твърдят да
са му предоставили средства за изпълнението на тези му задължения и не са
ангажирали доказателства в този смисъл. Ето защо, въззивният съд намира, че
въззиваемия е изпълнил чужда работа, без натоварване, която е извършена от него
уместно и в интерес на въззивницата Я.К. за нейната 1/2ид.ч., като е направила
разноски в размера установен от СТЕ от 4060,50лв., с които същата се е обогатила,
спестявайки средства за сметка на неговото имущество, поради което на основание чл.
61, ал. 1 ЗЗД е правилно и обосновано прието в обжалваното решение, че е длъжна да
му възстанови направените разходи.
При така изложеното и поради съвпадение на изводите на първата и
настоящата инстанция решението в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 355 ГПК по присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл. 78 ГПК. Предвид крайния изход на
делото и въззиваемия има право на разноски съобразно направеното искане за
присъждането им и представените доказателства за извършването на такива в размер
на 300лв. за заплатено адв.възнаграждение.
Мотивиран от горното, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261215/01.12.2021г. по гр.д.№ 100/2020г. по
описа на РС-Бургас в обжалваните части.
ОСЪЖДА ЯНК. ИВ. КР. с ЕГН-********** и ИВ. Д. КР. с ЕГН-********** да
заплатят на П. Д. КР. с ЕГН-********** сумата от 300лв., представляващи сторените
във въззивното производство съдебни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните
уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6