Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 02.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - П., в
публичното заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при секретаря Иванка Палашева, като разгледа докладваното от съдията Татарева АНД № 173/2020 год. по описа на Районен съд- П., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба
на В.И.Ч. с ЕГН ********** против
Електронен фиш серия К, № ***на ОДМВР - Пазарджик, с
който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП
във вр. с чл.182 ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100,00 (сто) лева.
Релевираните
в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на процесуална
незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. Твърди се, че наказанието е следвало
да бъде наложено не на жалбоподателя в качеството му на Председател на Съвета
на директорите на дружеството, собственик на автомобила, а на изпълнителния
директор, на който е възложено управлението и представителството на търговското
дружество.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован не се
явявава, не се явява и адв. К., от същия е постъпило писмено становище, в което
се преповтарят доводите изложени в жалбата.
За ответника по жалбата –ОДМВР Пазарджик,
редовно призовани, не се явява представител.
При проверка основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че
на 15.05.2020 година, в 14,16 часа, в град П.,
на улица „А.М.“ посока към бензиностанция „Л.“ е управлявал товарен автомобил „Ф.К.“ с ДК№ ***, като се е
движил с превишена скорост от 71 км/час, при разрешена
50 км/час, при което превишаването било от 21 км./час.
Скоростта била установена и фиксирана с
автоматизирано техническо средство № TFR1-М 631. Засичането и фиксирането на
скоростта било станало с мобилна система
за видеоконтрол, монтирана на служебен автомобил с рег.№ ***. На посочената
дата съгласно правомощията си за работа по ЗДвП, автопатрул на звено „Пътна
полиция“ при РУ П. към ОДМВР Пазарджик в състав мл.инсп. Иван Вранчев бил позициониран на точка за контрол
в гр. П., улица „А.М.“. За работата с АТС бил изготвен протокол за използване
на АТС по образец с рег.№ ***г. След като мобилната система за видеоконтрол
била в работен режим, в 14,00 часа посредством
същата бил заснет клип № ***, в
който се вижда лек автомобил с ДК№ ***,
който се движи със скорост от 74 км/час.
Въз основа на заснетото нарушение бил
издаден атакуваният ЕФ, като от засечената скорост бил приспаднат толеранс от
Жалбата против ЕФ била подадена от
жалбоподателя до Районен съд – П. чрез ОДМВР Пазарджик на 30.06.2020 г., т.е. в 14-дневния срок за неговото обжалване по
реда на чл.189 ал.8 от ЗДП, с оглед на което е процесуално допустима, като
подадена в срок и от активно легитимирано лице да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакувания санкционен акт.
При така установеното настоящия съдебен състав намира, че жалбата против атакувания ЕФ е основателна, поради следното:
Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити,
установени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Спазено е изискването за попълване на
протокол за използването на мобилното АТСС, което видно от протокола на л. 9 от делото, съответства на одобрения тип. Спазена е
процедурата по изпращане на ЕФ. При това положение съдът намира, че
производството по реализиране на административно наказателна отговорност чрез
издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените
процесуални правила. В ЕФ ясно е посочено, че на физическото лице В.И.Ч. се
налага административно наказание глоба, в качеството му на законен представител
на „F=“ АД, собственик на заснетия да се движи с превишена скорост автомобил, доколкото от справка АИС КАТ се
установява, че собственик на товарния автомобил е търговско дружество „F=“ АД.
По
отношение на довода на жалбоподателя, че неправилно е ангажирана отговорността
на В.Ч. в качеството му на законен представител на търговско дружество „F=“ АД,
съдът намира следното:
Разпоредбите на глава четиринадесета
от Търговския закон уреждат правния статут на акционерните дружества, реда за
създаване, прекратяване и представляване на същите. Разпоредбата на чл. 235 ТЗ
предвижда реда, по който акционерното дружество, каквото е дружеството собственик
на товарния автомобил, се представлява. Посочената разпоредба предвижда, че
акционерното дружество се представлява от членовете на съвета на директорите (при
едностепенна система на управление), като съгласно ал. 2 на чл. 235 ТЗ съвета
на директорите може да овласти едно или няколко лица от състава си, които да го
представляват, като това лице представлява търговското дружество пред всички
трети лица от момента на вписването му в търговския регистър. Избирането на лице
от съвета на директорите, което да представлява търговското дружество изключва колективната
представителната власт на съвета на директорите, като вписването в публичния търговския
регистър е предвидено именно с цел това обстоятелство да стане известно на всички
трети лица ( в този смисъл са Решение № 633 от 27.08.2020 по к.н.а. дело №
503/2020 г. на Административен съд – Пазарджик и Решение № 620 от 24.08.2020 по
к.н.а. дело № 634/2020 г. на Административен съд – Пазарджик). От решение на
съвета на директорите на „F=“ АД от 20.06.2019 г. се установява, че Иван Петров
Ч. е избран за изпълнителен директор на съвета на директорите, респ. е овластен
да представлява дружеството, което обстоятелство е вписано в търговския регистър.
Ето защо следва да се приеме, че административно наказателно отговорното лице за
извършени нарушения на ЗДвП, при управление на моторно превозно средство,
собственост на „F=“ АД е неговия представител - Иван Петров Ч., а не
жалбоподателя В. И.Ч.. По изложените
съображения подадената жалба се явява основателна, а обжалваният електронния
фиш незаконосъобразн и като такъв следва да се отмени.
От страна на жакбоподателя В.Ч. се претендират сторените разноски за
адвокатско възнаграждение. Видно е от представения договор за
правна помощ адвокатското възнаграждение е уговорено в размер на 100 лева (л. 28 от делото), като са представени
доказателства и за плащане им. При това положение и при този изход на делото претенцията е
основателна.
Мотивиран от изложеното
Районен съд - П. в настоящия състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К
№ ***на ОДМВР - Пазарджик, с който на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с
чл.182 ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
на В.И.Ч. е наложена глоба в размер на 100,00 (сто) лева.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик с адрес: гр. Пазарджик, пл. Съединение № 3 да заплати на В.И.Ч. ЕГН: ********** от с
адрес: ***, офис 3 сторените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: