Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 09.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в
открито заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При
секретаря: В.П.
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 44
по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Б.М.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Наказателно
постановление № 18-0297-000515/ 18.01.2019 г. на Н. на РУ МВР гр.Луковит, с
което за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му са наложени
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 10
контролни точки.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление
е издадено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми.
Твърди се, че отразеното в издадения акт и издаденото въз основа на него
наказателно постановление /НП/, не отговаря на обективната действителност, тъй
като управляваното от жалбоподателя МПС е имало издадена застраховка
„Гражданска отговорност“.
В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния
си представител адв. Н.Л. поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.
Съдът след като служебно провери атакуваното
наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 18.10.2018 г., жалбоподателят Б.М.Х. закупил от М.Б.Б.
от гр.Луковит лек
автомобил марка „Сузуки Суифт“ с рег. № ****, като при предаване на автомобила
присъствал и свидетелят В.П.И.. При сключване на сделката и предаването на
автомобила, свидетелят Б. предоставил на жалбоподателя документите на
автомобила, както и застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № ******г.
с валидност до 14.01.2019 г., издадена от Застрахователно акционерно дружество
„БУЛСТРАД“, контролен талон ****** с поставен стикер на „Гаранционен фонд“,
неразделна част от застрахователната полица и перфориран с валидност до
14.01.2019 г., както и Зелена карта, също неразделна част от застрахователната
полица. Намеренията на жалбоподателя били, впоследствие да извърши необходимите
действия по прехвърляне на собствеността, което изисква и регистрация на
автомобила на негово име в КАТ.
На 07.11.2018 г. в гр.Луковит, около 16.35 часа,
жалбоподателят Б.М.Х. управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка
„Сузуки Суифт“ с рег. № ****, при което на улица „Възраждане“ бил спрян за
проверка от полицейските служители – свидетелите М.А.И. и Р.Р.Ц.. При
проверката жалбоподателят представил полица за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, но след извършена справка, чрез служебно
използван таблет, се установило, че автомобилът управляван от жалбоподателя е
със служебно прекратена регистрация, за без сключена застраховка гражданска
отговорност.
На жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 484 от 07.11.2018 г. с бланков номер ******,
серия Д, от М.А.И., младши автоконтрольор при РУ МВР Луковит, за това, че на 07.11.2018
г. около 16.35 часа в гр.Луковит, по ул. „Възраждане“ в посока гр.София, управлява
лек автомобил „Сузуки Суифт“ с рег. № ****, собственост на М.Б.Б., като автомобила
не е регистриран по надлежния ред – със служебно прекратена регистрация на
29.07.2018 г. – без ЗЗГО, с което е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 18,
ал. 1, т. 8 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. Актът е бил подписан от
актосъставителя М.А.И., свидетеля при установяване на нарушението Р.Р.Ц., както
и от жалбоподателя Б.М.Х., като последният получил препис от него и не е вписал
възражения. От страна на жалбоподателя не са представени и възражения в срока
по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Според представената справка /л.10/ за автомобил с
рег. номер ****, се установява, че същият е собственост на М.Б.Б. от гр.Луковит
и е отбелязано „прекратен“ служебно на 29.07.2018 г.
От административнонаказващия орган не са представени
доказателства, че от страна на Гаранционен фонд е изпратено уведомление до
собственика, за прекратяване регистрацията на автомобила му с рег. № ****.
С постановление за отказ за образуване на досъдебно
производство от 11.01.2019 г. прокурор от Районна прокуратура Луковит, е
отказал да образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 НК и е изпратил по компетентност пр. вх. № 1308/ 2018 г.
по описа на РП Луковит на Н. на РУ МВР Луковит.
Въз основа на АУАН е съставено Наказателно
постановление № 18-0297-000515/ 18.01.2019 г. на Н. на РУ МВР гр.Луковит, с
което за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя са
наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца; както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му
отнети 10 контролни точки, за това, че на основание Постановление за отказ за
образуване на досъдебно производство, по пр. № 1308/ 2018 г. по описа на РП Луковит,
и за това, че на 07.11.2018 г. около 16.35 часа в гр.Луковит, по ул.
„Възраждане“ в посока гр.София, е управлявал лек автомобил „Сузуки Суифт“ с
рег. № ****, собственост на М.Б.Б., който не е регистриран по надлежния ред –
със служебно прекратена регистрация на 29.07.2018 г. – без ЗЗГО, като е
извършил следното: управлява МПС, което не е регистрирано по надлежен ред.
Представена е заповед с рег. № **** г. на М. на
вътрешните работи относно компетентността на актосъставителя и административно-наказващия
орган.
Горната фактическа обстановка се установява от
посочените писмени доказателства, както и събраните гласни доказателства в
съдебно заседание чрез разпита на свидетелите М.А.И. и Р.Р.Ц. ***, В.П.И. и М.Б.В.,
чиито показания съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, последователни и
кореспондиращи със събраните писмени доказателства. Показанията на свидетелите спомогнаха
за изясняване на фактите и обстоятелствата, от значение за разкриване на
обективната истина по делото.
С показанията на посочените свидетели се установи, че
жалбоподателят е закупил процесния автомобил на 18.10.2018 г. от М.Б.Б. от
гр.Луковит, като при предаване на автомобила присъствал и свидетелят В.П.И.; че
свидетелят Б. представил на жалбоподателя документите на автомобила, както и
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № ******г. с валидност до
14.01.2019 г., издадена от Застрахователно акционерно дружество „БУЛСТРАД“,
контролен талон ****** с поставен стикер на „Гаранционен фонд“, неразделна част
от застрахователната полица и перфориран с валидност до 14.01.2019 г., както и
Зелена карта, също неразделна част от застрахователната полица; че въпреки
сключената сделка за покупко-продажба между собственика на автомобила и
жалбоподателя, към датата на проверката – 07.11.2018 г., все още жалбоподателя
е бил само ползвател на автомобила; че жалбоподателят е ползвал автомобила
съзнавайки, че същият има редовни документи, в т. ч. и валидно сключена
гражданска отговорност; че както жалбоподателят, така и собственика на
автомобила не са знаели, че автомобилът е бил с прекратена регистрация /няма
представени доказателства за уведомяване на собственика от страна на
„Гаранционен фонд“ за прекратената регистрация/; и най-вече, че по време на
полицейската проверка на 07.11.2018 г., жалбоподателят е узнал този факт. Дори
и от показанията на полицейските служители става ясно, че същите са се учудили,
че автомобилът е бил с прекратена регистрация, независимо, че жалбоподателят е
представил валидна полица „Гражданска отговорност“ с едногодишна валидност.
Показания на свидетелите се подкрепят от единственото
релевантно доказателство по делото, а именно представеното по делото
постановление за отказ да се образува наказателното производство от 11.01.2019
г. на Районна прокуратура гр.Луковит, което писмено доказателство, респ.
документ, посочва същата фактическа обстановка по делото. От същото
постановление се установява, че към момента на проверката жалбоподателят Б.М.Х.
е представил на проверяващите полица за валидно сключена застраховка „ГО“ от
14.01.2018 г., по която застрахователната премия е била заплатена, като изрично
е посочено, че при извършената проверка при застрахователя не е могло да се
установи, защо полицата е счетена за невалидна. Прокурорът в това постановление
е приел, че не са събрани никакви доказателства за реализирано от жалбоподателя
деяние, както и че лицето не следва да носи и административно-наказателна
отговорност, във връзка с твърдените нарушения по ЗДвП, доколкото е видно, че
към датата на управление на МПС е имало валидно сключена застраховка, а
регистрацията е прекратена по неизвестни причини.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу
наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 06.02.2019 г. и е обжалвано на 07.02.2019
г.
Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН в
производството пред съда за разглеждането на жалба срещу процесното наказателно
постановление се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно пък разпоредбата на чл.
6 от ЗАНН административното нарушение е това деяние /действие или бездействие/,
което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. Следователно, за да бъде обективно извършеното от жалбоподателя
административно нарушение, то трябва да бъде виновно, като съгласно чл. 11 от ЗАНН за вината са приложими разпоредбите на общата част на НК, тоест деянието
на жалбоподателя, следва да бъде умишлено с оглед ограничителната разпоредба на
чл. 7 ал. 2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба
№ I-45 от 24 март 2000 г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни
превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, регистрацията на
съответното превозно средство се прекратява служебно, като това служебно може
да стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата наредба - по
реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от
горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственикът на
превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОД МВР
за тази прекратена регистрация.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 11 ЗДвП служебно
прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се
извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система в случаите,
предвидени в глава шеста. В този случай табелите с регистрационен номер и част
2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение.
В настоящия случая, при служебното прекратяване на
регистрацията, няма доказателства да е изпълнено задължението по чл. 143, ал.
10 ЗДвП за уведомяване собственика за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията. Не е изпълнено и задължението по ал. 11 да се отнемат
регистрационните табели на автомобила. И тъй като това не е направено, понеже не
са налице доказателства, на първо място, самият собственик на автомобила да е
бил уведомен за прекратената регистрация, и на втора място, по категоричен
начин се установи, че жалбоподателят е управлявал процесното си МПС, без да
знае за отмяната на регистрацията на превозното си средство, то по този начин
извършеното от жалбоподателя деяние е безвиновно, респ. той няма вина за неговото
извършване.
Понеже вмененото на жалбоподателя деяние не е виновно
извършено, то съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН не се явява
административно нарушение, при което съдът намира, че жалбоподателят не е
извършил вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и за
това наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.
1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0297-000515/ 18.01.2019 г. на Н. на РУ МВР гр.Луковит, с което на Б.М.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, са наложени
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 10
контролни точки, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: