Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Никопол,
02.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НИКОПРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
в открито съдебно заседание, на
втори юни през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Поля Видолова, като разгледа докладваното от съдията
НАУМОВА гражданско дело №
318/2019г. по описа на НРС, за да се
произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Ц.И.Г. ***, чрез адв.В.Къръкъмова от САК, в която се твърди, че са подали заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Р.а.К. ***, което с разпореждане, постановено по
ч. гр. д. № 201/ 2019 год. по описа на Никополския районен съд е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника.Твърди се, че в срока по
чл. 414 от ГПК същият е депозирал възражение срещу така издадената
заповед, което обуславило правният интерес на ищеца да
предяви настоящият иск.
В исковата молба са
изложени обстоятелства за наличието на договорни отношения между страните,
произтичащи от договор за заем, сключен на 27.01.2009г. По силата на този
договор ищецът предоставил на ответника
в заем сумата от 80 000лв. , която следвало да бъде върната до
01.01.2017г. Твърди се, че ответника е върнал част от сумата по договора за
заем, като след изтичане срока на същият, ответника е останал задължен за
сумата от 37.903.75лв., за която сума ищеца се е предявил пред Районен съд София молба за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е била изпратена на НРС по
компетентност. По същата, НРС е образувал ч.гр.д. № 201/2019г. , по което е
издадена Заповед за изпълнение за сумата от 37 903.75лв., ведно със лихва
за забава в размер на 4 580.90лв., за периода от 02.01.2017г. до
08.02.2019г.
Искането, с
което е сезиран съдът е да се постанови решение, с което ответното дружество да
бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 21 473.00лв., - представляваща
частичен иск от общо дължимата сума от ответника по договора за наем от 27.01.2009г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
издължаване на сумата. Претендира сторените по делото съдебни разноски в
исковото и в заповедното производство. Представя доказателства.Правят
доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника Р.К., чрез адв.М.Н. от АК гр.В.Търново, с който се оспорват заявените от ищеца
претенции. Изразено е становище, че
към исковата молба не са представени доказателства, установяващи, че сумата от
80 000лв. /предмет на Договора за заем от 27.01.2019г./ е реално предадена
на ответника. Алтернативно се развиват подробни съображения за недоказаност на
претенцията както по основание така и по размер. Излагат се доводи, за неоснователност и
недоказаност на предявената претенция и се моли същата да бъде отхвърлена.
Прави доказателствени искания.
Като се запозна с
приложените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намери за
установено следното:
Безспорно по делото
се установява, че ищеца, в качеството си на заемодател и
ответника в качеството си на заемател,
са сключили договор за заем
на 27.01.2009г., съгласно който Ц.Г. отдава на Р.К. , сумата
от 80 000лв., за срок до 01.01.2017г.
В договора
е записано, че заемодателя предоставя на заемателя, в деня на подписване на
процесният договор – 27.01.2009г. и договора служи за разписка за получената
сума от заемателя.
В договора е посочено, че
процесната сума е получена от заемодателя като ипотечен кредит, по сочен банков
кредит от Българо – американска банка.
Отразено е още, че получената
сума, по договора за заем, следва да бъде връщана от заемателя на заемодателя
на погасителни вноски, съгласно погасителен план, или изцяло, но не по –късно
от 01.01.2017г.
За
уважаването на предявеният иско, ищецът следва да установи в условията на
пълно и главно доказване наличието на договор между страните със съдържание,
съобразно твърденията му в исковата молба.
Договорът за заем е двустранен реален,
неформален договор и за достоверността му не е необходима писмена форма.
Основна характеристика за този вид облигационно правоотношение е предаване в
собственост на пари или други заместими вещи от страна на едното лице –
заемодател, на другото – заемател - и поемане на задължение от страна на
последното да върне сума или вещ от същия вид. Както се посочи по-горе,
договорът за заем е неформален договор. Но когато съвпадението на насрещните
волеизявления на страните по договор за заем е обективирано в писмена форма,
макари като едностранно волеизявление и когато страната по такъв договор черпи
права от неизпълнението му, текстът на документа, макар и по пътя на тълкуване
на волята на страните, следва да съдържа елементите на договора за заем, като
елементите от фактическия състав на договор за заем се преценяват и при
съпоставка и в съвкупност с останалите данни по делото.
Претенцията си
ищецът основава на сключен между него и ответника паричен заем.
По спорния въпрос – предадена
ли е реално на заемополучателя процесната сума, договорена в договора за
паричен заем, дължи ли ответника връщането на същата, както и нейният размер, въз основа на събраните по делото
доказателства, се правят следните изводи:
Ответника не спори, че
процесният договор е подписан от него.
По
искане на страните са изготвени от ВЛ Т.И. ССчЕ и допълнителна такава, които не
са оспорени, от която се установява, следното: между страните са били сключени 3 бр. договори
за паричен заем, както следва:На 27,01,2009 г. в гр.София е сключен договор за заем между Ц.И.Г. като заемодател и Р.А.К. като заемател с предмет
предоставяне на сумата от 80000 лв. за срок до 01,01,2017 г., която сума е
получена от заемодателя като ипотечен кредит от Българо-американска кредитна
банка. Срока за връщане на сумата е 01,01,2017 г.При забава в погасяването, е уговорена неустойка в размер на 0,05% върху стойността
на невъзстановената сума за всеки просрочен ден. На 08,06,2009 г. в гр.София е
сключен договор за заем между
Ц.И.Г. каго заемодател и Р.А.К. като заемател с предмет предоставяне на сумата
от 57300 лв. за срок до 01,09,2010 г., която сума е получена от заемодателя
като ипотечен кредит от Общинска банка. Срока за връщане на сумата е 01,09,2010
г.При забава в погасяването се начислява неустойка в размер на 0,05% върху стойността
на невъзстановената сума за всеки просрочен ден. На 01,09,2009 г. в гр.София е
сключен договор за заем между Ц.И. ГЬЛЪБОВА като заемодател и Р. ААЕКСАНДРОВ К.
като заемател с предмет предоставяне на сумата от 88300 лв. за срок до
01,09,2010 г. Срока за връщане на сумата е 01,09,2010 г.При забава в
погасяването се начислява неустойка в размер на 0,05% върху стойността на
невъзстановената сума за всеки просрочен ден.
ВЛ е дало заключение също, че след
преглед на приложените по делото извлечения от банковите сметки на Ц.И.Г. в
Райфайзенбанк България ЕАД и Юробанк България АД се установява, че Р.К. е
внасял многократно различни по стойности суми и основания, като от така
посочените основания по никакъв начин не може да се установи по кой кредит са
внесените суми.ВЛ е констатирало, още, че по сметка в Юробанк България АД
ответника е внесъл за периода от 23,06,2009 г. до 09,04,2012 сумата от 146 789
лв. По сметка в Райфайзен България ЕАД ответника е внесъл за периода от
08,05,2012 г. до 08,12,2017 г. сумата от 87 769 лв. Общо предоставена сума по трите договора за
заем — 225 600 лв.Обща стойност на преведените суми по двете банкови сметки -
234 558 лв.
Експерта е заключил, че не може да установи конкретно дали сумите са
за връщане на средства по договорите за заем, множество от основанията са
„захранване”. При допълнително
изготвената СЧЕ, не е установило
идентичност между платените суми по
погасителниятя план по периоди, превеждани от ответника Р.К. по договора на ищцата с БАКБ.
Разгледани в съвкупност,
доказателствата по делото установяват наличието на облигационни правоотношения
между ищеца и ответника, произтичащи от неформален договор за паричен заем по смисъла
на чл.240 ЗЗД, по силата на който заемодателят предава в собственост на
заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума.
Според правната си характеристика договорът за заем е реален, двустранен
такъв. Договорът за паричен заем се счита за сключен и поражда действие от
момента на реалното предаване на уговорената сума пари от заемодателя на
заемателя. Или основен елемент от този договор е реалното предоставяне на
парични суми и в този смисъл доказването на факта на реалното предаване на
паричната сума е от съществено значение за действителността на договора.
Доказването на този – втори
спорен факт, следва да се преценява на база представените писмени доказателства
– договор за заем. Ответникът не спори,
че договора за заем, е подписан от него. Същият се е подписал на договор, в
който уговорките между страните са точно и ясно формулирани. Заемодателят “предава
в собственост“ на заемателят сумата в размер на 80 000 лв. Посочената
сума се „предоставя“ на Заемателя, при подписване на договора – 27.01.2009г.
и същитя служи за разписка за получената суча от Заемателя. И двата
глагола/предава и предостав/ са в сегашно време и доказват реално предаване на
уговорената сума. Като гаранция, че Заемодателя притежава така посочената сума
е посочена номера и банканта на получената сума, от Заемодателя – а именно
ипотечен кредит. Именно подписването
на договора за паричен заем с
инконпорирана в него разписка за предоставяне реално на договоранета сума,
са в един и същи смисъл, че са получени
пари, които следва да се върнат, доказват по недвусмислен начин, че тези пари
реално са дадени на ответника.
ВКС е имал повод да се
произнесе и по следния въпрос: При съдържаща се в договор за заем, подписан от
двете страни формулировка ”заемодателят предава в собственост на заемателя
сумата…” следва ли да се приеме, че е налице свидетелстващо изявление на
страните по договора, че сумата е предадена по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД?
В Решение № 235 от 27.09.2016 г. по гр.д. № 1362/2016 г. на ВКС, IV
г.о. е изяснено, че съдържанието на договора за заем следва да се тълкува
според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната
сума, но изявлението за нейното получаване в текста на договора,подписан от
двете страни,има свидетелстващ характер. Договорът за заем е сключен, когато
заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид,количество
и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав
е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако
първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма
договор и даденото е без основание. Реалният елемент – получаването се
удостоверява от заемателя с поемането на задължението „да върне”, а не „да
даде” нещо. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да
установи отрицателния факт на неполучаването.
Във връзка с твърдения отрицателен факт, че сумата - предмет на договора
за заем от 27.01.2009г., не е предоставена, съответно – не е получена от
ответника, по искане на последния е
допусната съдебноикономическа експертиза относно отразяване на тази суми в банкивите сметки на
ищцата в съответните банки.
От заключението на допуснатата
съдебно-икономическа експертиза и допълнителна такава, приета по делото и
неоспорена от страните, се установява, по същество, че не са налице самостоятелни
сочени основания за сумата, по процесния договор за заем. В обобщение, Вещото лице
не можа да установи, конкретно, превежданите суми по кои конкретно откъде произлизат сумите по тези задължения
и какво е основанието за тях.
Независимо че заключението от СИЕ не е
оспорено от страните и независимо че съдът го кредитира – като достоверно – но
само в рамките на предоставената на вещото лице информация, то преценявано с
оглед разпоредбата на чл.202 от ГПК – в съпоставка с другите доказателства по
делото /горепосочените писмени доказателства и изложените съображения и изводи
относно тяхното съдържание/, включително и при съобразяване на данните,
съдържащи се в самото заключение, обобщаващото заключение – че не е налице
конкретна детайлна счетоводна
информация, не означава, че процесният заем не е предоставен, съответно, че не
е получен от ответника.
За пълнота следва да се
отбележи, че последният релевантен факт съдът намира за доказан и по косвен
начин - предвид обстоятелството, че се твърди, че ответника не е върнал само
част от сумата, и то по- малката част, която същият е получил в следствие на
ипотечен кредит, а самият ответник в
писмената си защита, възразява, че е
възстановил парите по всичките и 3 бр. договори за парични заеми, сключени с
ищцата, дори и в повече ……, което възражение може да се тълкува и като
признание на факта, че заемната сума е предоставена от заемодателя.
По делото не са депозирани доказателства за погасяване на задължението
по договора за заем от 27.01.2009г. от страна на ответника, в претендираният
размер. При това положение/който плаща лошо, плаща два пъти/ и предвид
гореизложените съображения, следва да се приеме, че е налице неизпълнение на задължението на заемателя да
върне заетата сума в пълен размер, при което предявеният
иск, за сумата от 21 473лв., представляваща частичен иск от общо
претендираната главница в размер на 37 903.75лв., за която сума ищцата се
е снабдила с заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
201/2019г. на НРС, се явява основателени следва да бъдат уважен. За
установяване на дължимостта в настоящото производство на присъдената в
производството по чл.410 от ГПК лихва, по настоящото дело не се съдържа искане.
При този изход на делото и
на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски в заповедното и в настоящото исково производство, съгласно размера на предявените искове. Съгласно представения
списък на разноските по чл.80 ГПК същите се претендират в размер на общо 3 643.93лв., в.ч. за д.т., и за адвокатски хонорар.В заповедното
производство, ищеца е претнедирал и са му били присъдени за адвокатско
възнаграждение сумата от 852.09лв. В
настоящото исково производство, е предявен частичен иск поради което на репарация
в полза на ищеца, следва да се присъди сумата от общо 1358.93лв., в
заповедното производство и сумата от
1 500лв. в исковото производство.Съдът установи, че при образуване на
настоящот производство, ищеца не е внесъл в пълен размер дължимата д.т. в
размер на 429.46лв., а само сумата от 190лв. поради което предвид изхода на
делото ответника следва да бъде осъден да заплати сумата от 239.46лв. по сметка
на НРС.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника Р.А.К. с ЕГН **********, че дължи на
ищеца Ц.И.Г. с ЕГН **********, сумата от 21 473.00лв. - представляваща, неизплатена част от главница
по договор за заем от 27.01.2009г., за
която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр. д. №201/2019г. на НРС.
ОСЪЖДА Р.А.К. с ЕГН **********
да заплати на Ц.И.Г. с ЕГН ********** сумата от общо 1358.93лв, представляваща
направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от
1 500лв., представляваща направени деловодни
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Р.А.К. с ЕГН ********** да заплати
и сумата от 239.46лв.
по сметка на НРС, за д.т.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: