РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. К. , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20215100500084 по описа за 2021 година
С решение № 260123/25.03.2021г., постановено по гр.д. №1356/2020г., К.йският
районен съд е изменил на основание чл.59, ал.9, във вр. с чл.59, ал. 4 от СК утвърденото с
Решение № 328/30.05.2017г., постановено по гр.д. № 917/2017 г. по описа на Районен съд -
Х. споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК - в частта относно мерките на лични отношения на
бащата Г.. У. Ш., с ЕГН **********, с детето Г. Г.У., с ЕГН *, като бащата има право да
вижда и взима при себе си детето: - през учебно време всяка четна според поредния й номер
в годината седмица за времето от 16:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя с преспиване. В
случай, че по здравословни причини, свързани с детето този режим не може да бъде
осъществен, същият се компенсира с първата нечетна седмица след оздравяване, наред с
първоначално определения режим. При ангажиране на детето с учебни и неучебни занятия
и/или други мероприятия в дните, определени за лични контакти на бащата, същия следва да
поеме задължението за водене и връщане; - всяка година за 45 дни през лятото с преспиване
за времето от 10:00 часа на 15-то число до 20:00 часа на 30-то число на всеки от летните
месеците юни, юли и август, когато режимът за учебно време няма да се прилага; - всяка
година през Коледната ваканция на детето /определена от МОН за съответната година/ с
преспиване за времето от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на 28-ми декември в
годините, завършващи на четно число и от 10:00 часа на 28-ми декември до 18:00 часа на
последния ден от ваканцията в годините завършващи на нечетно число; - всяка година през
Великденската ваканция на детето /определена от МОН за съответната година/ с преспиване
за времето от 10:00 часа на първия ден до 20:00 часа на последния ден от ваканцията, както
и от 10:00 часа на първия ден до 20:00 часа на последния ден на мюсюлманския празник
Курбан Байрям, като при всички случаи вземането и връщането на детето става от и в дома
на майката.
Настоящото производство е образувано по депозирана въззивна жалба чрез
процесуален представител от недоволната от решението изцяло ответница в
първоинстанционното производство С.Х. Р., в качеството й на майка, упражняваща
родителските права по отношение на малолетното дете Г. Г.У.. С жалбата решението се
атакува като недопустимо, необосновано и неправилно-постановено при неправилно
приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Излагат се съображения в тези аспекти. Твърди се, че
1
предявеният иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК се явявал процесуално недопустим,
защото с влязло в сила решение бил прекратен гражданския брак между страните, ведно с
всички законни последици, вкл. и бил определен режим на лични отношения на ищеца с
дъщеря му Г.. Претенцията на Г.Ш. за определяне на нов режим на лични отношения с
детето му не се различавала съществено от определения вече такъв, поради което
пререшаването на този въпрос се явявало недопустимо в производството. В подписаното
между страните споразумение за прекратяване на гражданския им брак, утвърдено от РС-Х.,
много подробно и детайлно били уредени периодите на личните контакти между родител и
дете, дори по-подробно от претенцията на ищеца. В този смисъл неправилно съдът приел, че
в производството били налице обстоятелства, налагащи изменение на първоначално
определения режим на лични отношения. Жалбодателката изтъква също, че
първоинстанционният съд не се съобразил и с интереса на детето, като неправилно
постановил детето да пътува за гр.С. в учебно време всяка четна според поредния й номер в
годината седмица за времето от 16.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване, като
не съобразил, че с този режим биха се създали затруднения за детето от физически характер,
което било в противоречие с целта и духа на закона. В жалбата се твърди и, че останали
недоказани твърденията на ищеца, че липсата на точно определени периоди, водело от
страна на майката до злоупотреба с осъществяването на правата му на лични отношения с
детето. С жалбата се иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение, вместо което да
бъде прекратено производството по гр.д. №1356/20 г. по описа на КРС поради
недопустимост на предявения иск, или да бъде постановено ново решение по съществото на
спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Жалбодателката претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подаден чрез процесуален представител от
ответника по въззивната жалба Г.. У.. Ш. отговор, в който се излагат съображения за нейната
неоснователност.
В съдебно заседание, жалбодателката, редовно призована, не се явява и не се
представлява. Депозирано е от процесуалния й представител писмено становище, с което
поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.
В съдебно заседание, ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозирано е от процесуалния му представител писмено становище, с което
поддържа подадения отговор на въззивната жалба.
По делото, участникът Дирекция „Социално подпомагане” - К., не изпраща
представител. Депозиран по делото на основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето,
е социален доклад.
По делото, участникът Дирекция „Социално подпомагане” - Оборище, не изпраща
представител. Депозиран по делото на основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето,
е социален доклад.
Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:
В основата на първоинстанционното производство е предявен иск с правно основание
чл.59, ал. 9, във вр с ал.3 и ал. 4 от СК, с който ищецът цели да бъде изменен утвърдения с
решение № 328/30.05.2017г., постановено по гр.д. № 917/2017 г. по описа на Районен съд,
гр.Х. по споразумение на страните режим на лични отношения на ищеца- баща Г. У. Ш. с
роденото от разтрогнатия му с ответницата-майка С.Х. Р. граждански брак, малолетно дете
Г. Г.У..
В исковата си молба ищецът обосновава претенцията си с доводи за настъпило
изменение в обстоятелствата, при които е бил постановен първоначалния режим, а именно :
че майката се е преместила да живее в друго населено място, създала е ново семейство, че
2
детето било принуждавано да нарича „татко" новия съпруг на майката; че по необясними
причини майката започнала да полага усилия да отдалечи детето от неговия рожден баща и
близките по бащина линия, като не позволявала на бащата да взема детето в определените за
това дни; че бащата не е вземал детето и през определените дни през лятото, поради
всевъзможни причини, изтъквани от майката; че не се допускала комуникация между него и
детето по телефон и че се изтривали снимките в телефона на детето, на които то било с баща
си и негови роднини, като по разкази на детето това било направено от майка му; че
определеният в съдебното решение режим на лични отношения между детето и бащата,
предвид липсата на точно определяне на периодите, водело до злоупотреби от страна на
майката по отношение правата на бащата, като освен това така определеният режим бил и
невъзможен за принудително изпълнение, поради неясната си формулировка и
пожелателните, неясно изчисляеми и практически невъзможни за реализация условия, което
препятствало ищецът да упражнява правата си, свързани с режима на лични контакти.
В отговора на исковата молба ответницата- майка, на която било предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето Г., изтъква, че въпреки че от
месец септември 2020г. живеела с детето си в гр.К., това обстоятелство не следвало да бъде
възприемано като такова, водещо до промяна на установения режим на лични отношения с
бащата. Изтъква, че не се противопоставяла бащата да взема и вижда дъщеря си, вкл. и в
период от време, различен от определения със съдебното решение, например в периода от
25.12.-02.01. детето било при бащата и там посрещнало 2021 г., като единствената причина
за техните редки срещи се явявало нежеланието на ищеца да се среща и вижда с детето; че
позволявала на детето да комуникира и поддържа нормални отношения с нейния баща; че
детето било силна ученичка, възпитана, послушна, не създавала проблеми и живеела и
растяла в среда на обич и внимание и битовите условия, при които се отглеждала, били
отлични. Твърди също, че утвърденият с бракоразводното решение режим бил по-разширен,
по-конкретен и по-детайло уреден от искания нов такъв.
Решаващият К.йски районен съд, като е анализирал наличието на правните
възможности, предписани от разпоредбата на чл.59, ал.9, особено обстойно е обсъдил
предпоставките на ал.3 и ал.4 от СК, и правилно е отнесъл към казуса константната съдебна
практика /ППВС №1/1974г. и Решение № 29/04.04.2019 г., постановено по гр.д. № 3138/2018
г. по описа на ІV г.о.,ГК на ВКС/ е достигнал до извод, че предявеният иск е допустим,
защото в производството са налице изменения на обстоятелствата, при които съдът по
искане на единия от родителите, в казуса бащата, може да измени постановения режим на
лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права. А като е намерил и за основателен предявения иск, е определил с
обжалвания съдебен акт нов режим.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, за допустимост на решението в
3
обжалваната част и за спазване на императивните норми на материалния закон /т.1 на ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. В рамките на своя въззивен контрол,
настоящата инстанция намира атакуваното решение за валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалване, поради което се
явява допустима. А относно основателността й, настоящата инстанция съобрази следното:
Безспорни за страните в производството са обстоятелствата, че ищецът и ответницата
са родители на непълнолетното дете Г. Г.У., родено на *г. - по време на действие на
гражданския им брак; че с влязло в сила Решение № 328/30.05.2017г., постановено по
гр.дело № 917/2017г. по описа на РС –Х., е утвърдено постигнатото между тях
споразумение, по сила на което след прекратяване на брака, родителските права са
предоставени за упражняване от майката, а на бащата е определен режим на лични контакти
с детето, който може да го взема и връща всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване от 10.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя; за период от 30 дни в годината във
времето, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, с преспиване, като 17 дни
от тях са през лятната ваканция на детето, като периодът от 17 дни може да се разпокъсва на
няколко пъти, но не по-малко от 4 дни; 7 дни през периода от 24.12. до Нова година - 1
януари, вкл.; 3 дни през периода на Великденските официални почивни дни; 3 дни в
годината през обичайните мюсюлмански празници, както и по всяко друго време по
допълнителна уговорка между родителите; на личния празник на детето рождения й ден, Г.
ще прекарва с баща си от 18.30 часа на рождения й ден до 10.00 часа на следващия ден- *.,
освен ако между родителите има друга договорка за по-дълъг период на пребиваване при
бащата за съответната година. Майката се задължава ежегодно до 20 май да съобщава на
бащата в кой месец ще ползва платения си годишен отпуск.Бащата се задължава ежегодно
до 25 май да съобщава на майката в кои летни месеци ще реализира правото си на режим на
лични отношения с детето. Бащата се задължава да съобразява периода на вземане на
дъщеря си с участието на детето в летни и други лагери, зелени училища и екскурзии, като
реализира правото си на лични контакти извън времето на горепосочените извънкласни
мероприятия. Установява се по делото, че с бракоразводното решение, местоживеене на
детето е определено на адреса на майката, който в онзи момент е посочен в с. С., общ. К.,
обл. К.. В този аспект безспорно за страните е и обстоятелството, че понастоящем майката
живее в гр.К., а бащата в гр.София. От представените в производството Социални доклади,
изготвени от Дирекция „Социално подпомагане” –К., по местоживеенето на детето и от
Дирекция „Социално подпомагане” –Оборище, по местоживеенето на бащата, се
установява, че и двамата родители разполагат с добри материални и битови условия,
достатъчни да задоволят нуждите на детето, че и двамата имат капацитет да изпълняват
родителските си права и задължения; че всеки поотделно е организирал живота си-майката
има сключен втори брак и е бременна, а бащата съжителства на семейни начала с постоянна
партньорка; че детето към момента на определяне на първоначалния режим е било на три
навършени години, а понастоящем е на навършени 7 години, ученичка във втори клас, и е
4
спокойно и много общително дете, което при социалния работник е изразило обичта към
родния си баща и желанието си да се вижда с него, с когото има изградена емоционална
връзка. В доклада си социалният работник установява и наличие на изградена емоционална
връзка между детето Г. и новият съпруг на майката, наричан /макар и в производството да
не се установи по чие искане/ също „татко“.
И настоящата инстанция кредитира показанията на св. Г., която като непосредствен
свидетел установява последователно и логично, че първоначално определеният режим на
лични отношения е бил неуспешно упражняван, било то защото определеното вземане през
седмица за един ден – от събота до неделя, било твърде травмиращо за детето, което тъкмо
свиквало с баща си и трябвало да се прибира, и детето обикновено си тръгвало разстроено,
неразбирайки защо това се налага; или защото всеки път когато трябвало да се осъществи
вземането на детето, възниквал проблем с майката-ответница, която съзнателно или защото
невниквала достатъчно в съдържанието на определения режим, вместо предвидените 17 дни
през летния период, считала, че тези 17 дни са предвидени за цялата година, поради което
през изминалото лято съобщила на бащата, че има право само на четири дни, като всеки път
по тези причини той обикновено вземал детето за период по-малък от определения му; че
имало случай да се свърже с детето с камера на телефона, който той му бил купил, но
майката му направила забележка защо разговаря с дъщеря си с камера и ги притеснява, след
което ищецът преустановил обажданията, за да не притеснява детето, защото усетил, че то
било психически натоварено от направената й забележка.
И настоящата инстанция, подобно на първоинстанционния съд не кредитира
показанията на св. Р., тъй като същият не изразява свои възприятия, а препредадени му от
ответницата такива.
Така установените обстоятелства поотделно и най-вече в своята съвкупност,
определено обосновават извод за наличие на промяна в обстоятелствата, при която съдът по
искане на единия от родителите, в казуса на бащата, може да измени постановения режим на
лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права. В този смисъл, както правилно е приел и първоинстанционния съд,
предявената претенция се явява допустима. Правилно в този аспект е прието и, че между
родителите-страни в производството /видно и от непосредственото им изслушване по реда
на чл.59, ал.6 от СК/ няма нормален контакт, но въпреки това всеки от тях следва да
съобразява, че родителят, на когото не са предоставени родителските права по отношение на
роденото от прекратения им брак дете, не изгубва нито своето родителско качество, нито
титулярството на родителските си права и задължения, нито е ограничен, нито е лишен от
родителски права,поради което и не е освободен от задълженията си на родител. Детето,
видно от обсъдения социален доклад на дирекцията по местоживеенето му, се нуждае от
присъствието в живота и на двамата си родители, като е подходящ максимално разширен
режим на контакти с неотглеждащия го родител. Още повече, че в казуса се установява, че
вече е налично в живото на детето Г. и присъствието на новия съпруг на майката, когото
5
детето / неустановено насилствено или не/ нарича и пред социалния работник, и пред
родния си баща и неговата партньорка „татко“, така, че исканото разширяване на режима на
лични отношения между рождения баща и детето е и наложително. Нещо повече,
първоначално определеният с утвърденото споразумение на страните режим, видно и от
поведението на майката през изминалото лято, е обременен с условности, които определено
водят до неправилното му тълкуване и прилагане, като същите и задълбочават отсъствието
на нормален контакт между родителите, от което задълбочаване, установи се и от
показанията на св.Г., определено страда детето Г.
Изложеното до тук обуславя извод, че принципно правилно, с оглед интереса на детето
Г. да съхрани и поддържа отношения с рождения си баща, първоинстанционният съд е
постановил решение, с което е разширил времето, чрез което да се осъществяват
необходимите лични отношения между бащата и детето. При установена обективна реална
възможност за осъществяване между страните на разширен режим на лични отношения с
детето, доколкото майката принципно не оспорва необходимостта от такъв, а просто счита,
че първоначално определеният такъв е по-широк от сега заявения, правилно решаващият
съдът, и след извършено съпоставяне на двата режима, е постановил по-разширения, който
определено е новозаявеният от бащата-ищец. В този смисъл, неоснователен се явява и
изрично изтъкнатия от жалбодателката довод, че първоинстанционният съд в противоречие
с целта и духа на закона, не се съобразил с интереса на детето, като неправилно постановил
детето да пътува за гр.София в учебно време, всяка четна седмица за времето от 16.00 часа в
петък до 18.00 часа в неделя с преспиване. Напротив, точно воден от интереса на детето,
първоинстанционният съд е определил този режим, който определено е по-благоприятен за
детето от утвърдения през 2017 г. такъв, по силата на който бащата е имал правото да прави
това всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване само за една нощ. Освен
това, съдът определено не е разпоредил всяка четна според поредния й номер в годината
седмица да бъде осъществявано пътуване до гр. София, още повече, че в производството се
събраха и данни, че част от времето на лични контакти бащата и детето прекарват в селото
на бащата, намиращо се недалеч от гр.К..
Независимо от изложеното до тук, настоящата инстанция, като споделя принципно
мотивите на решаващия съд намира обаче, че този режим относно конкретния момент-
рождения ден на детето Г.., е неправилно определен. И това е така, защото същият попада в
периода от 15-то число на м.август до 30-то число на същия месец, който период е
предвидено да се осъществяват личните отношения между бащата и детето. От това следва,
че майката ще бъде лишена изобщо от възможността да празнува рождения ден на детето си
с него. Това налага настоящата инстанция, имаща съгласно разпоредбата на чл.59, ал.9 от
СК и съгласно постулатите на т.V от ППВС № 1/1974 г. правото и задължението служебно
да го направи, да постанови промяна в режима на личните отношения между бащата и
детето на личния празник на същото - рождената му дата – *т, на която дата приема, че
следва всеки родител да има възможност да празнува с детето си, като всяка четна година
6
това да има възможност да прави майката, а всяка нечетна бащата.
Или, следва да бъде отменен обжалваният съдебен акт в частта му, с която са изменени
личните отношения на бащата Г.Ш. с детето за периода * –рождения ден на детето Г. Г.,
вместо което бъде постановено всяка нечетна година бащата Г. да взема детето за времето от
10:00 часа на 21.08. до 18:00 на следващия ден, с приспиване. В останалата му част
решението следва да бъде потвърдено, като правилно.
И при този изход на делото, при който резултатът е следствие от осъщественото
служебно начало, на жалбодателката, макар и изрично поискани, разноски не се следват.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260123/25.03.2021г., постановено по гр.д. № 1356/2020 г. по
описа на К.йския районен съд, в частта му, с която са изменени личните отношения на
бащата Г. У. Ш., с ЕГН **********, с детето Г. Г.У., с ЕГН *, относно рождения ден на
детето – *, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Г.. У.. Ш., с ЕГН **********, с
детето Г. Г.У., с ЕГН *, като бащата има право да взема и връща детето всяка нечетна година
за рождения му ден - за времето от 10:00 часа на * до 18:00 на следващия ден, с приспиване,
като вземането и връщането на детето става от и в дома на майката.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260123/25.03.2021г., постановено по гр.д. № 1356/2020 г.
по описа на К.йския районен съд, в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7