ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260297 04.02.2021г.,
гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание
на четвърти февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав
Маратилов
Димитър
Бозаджиев
като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.ч.гр.дело №2 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.423
от ГПК.
Същото е образувано по повод на постъпило възражение, с
вх.№261152/11.11.2019г. от Е.И. К.,
лично и като ЕТ „Л. Е.К.“ срещу Заповед №155 от 22.02.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№265/2018г. по описа на
РС- Пазарджик.
Твърди се, че заповедта за изпълнение и изпълнителния лист
са издадени, както против Е.И.К., така и против ЕТ „Л. Е.К.“, макар и
едноличния търговец да не е отделен правен субект-
Визира се, че по образуваното изпълнително дело са приложени
връчени ПДИ, както на Е.К., така и на ЕТ „Л. Е.К.“, формално получени и двете
на 18.10.2018г., но от различни лица.
Твърди се, че, както ПДИ до физическото лице, така и ПДИ до едноличния търговец не са връчени
надлежно.
В тази насока се излагат подробни съображения.
Искането е, на основание чл.423 от ГПК да бъде прието възражението
на Е.И.К., лично и като ЕТ „Л. Е.К.“ против Заповед №155 от 22.02.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№265/2018. по описа
на РС- Велинград, като се върне делото на първоинстанционния съд за даване на
указания за предявяване на искове по чл.422 от ГПК, като се разгледа подадената
по реда на чл.419 от ГПК частна жалба.
Претендират се съдебни разноски.
Производството е образувано по повод на постъпила частна
жалба с вх.№261153/11.11.2020г., подадена от Е.И.К., лично и като ЕТ „Л. Е.К.“,
чрез пълномощника им адв.М. *** против Разпореждане за незабавно изпълнение,
постановено по ч.гр.д.№265/2018г. по описа на РС- Велинград.
Твърди се, че издаденото разпореждане за незабавно
изпълнение, въз основа на което в полза на „Уникредит Булбанк“ АД е издадена,
на основание чл.41, т.2 от ГПК Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист е
недопустимо, алтернативно неправилно.
Относно възраженията за недопустимост се сочи, че от самата
заповед за изпълнение и разпореждането към нея за опускане на незабавното й
изпълнение е разпоредено солидарно заплащане на заявените вземания, както от
страна на ЕТ „Л. Е.К.“, така и от страна
на Е.И.К., което е недопустимо поради липсата на правен субект.
Счита се, че от материална гледна точка е недопустимо
физическото лице да бъде солидарен длъжник на едноличния търговец по договора
за кредит, както е посочено в заявлението, заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист.
Визира се, че представеното от банката извлечение от
счетоводните книги не е редовно, тъй като същото не отразява в хронологичен ред
счетоводните записвания по кредита, липсва и съществена и необходима инхормация
за движението на кредита, за приложимите лихвени проценти, размерите, броя и
падежите на просрочените вноски, както и липсва яснота относно зае
В указания срок за отговор на подадената частна жалба
от страна на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е представен писмен отговор. В него са изложени съображения в
насока неоснователност на същата. Приема се, че обжалваното разпореждане е
законосъобразно, обосновано и правилно.
След като
обсъди събраните доказателства и взе предвид изложените от страните доводи,
настоящият съдебен състав приема следното:
Заповедното производство е образувано пред РС- Велинград по
заявление на „УниКредит Булбанк” АД, гр.София, с което е поискано издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против длъжниците ЕТ “Л.- Е.К.“ и Е.И. К.
за парично вземане.
Във връзка с така подаденото заявление, заповедният съд е
издал Заповед №155 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, съгласно която е разпоредено, длъжникът ЕТ „Л.- Е.К.“ и
законен представител Е.И.К. и длъжникът Е.И.К., да заплатят солидарно на
кредитора „Уникредит Булбанк“ АД, сумите от 20000лв.- главница по Договор за
банков револвиращ кредит №0013/385/29092016 от 29.09.2016г., ведно със законна
лихва върху нея, считано от 19.02.2019г.- дата на постъпване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането; 200лв.- дължими такси по тарифата на
Банката към 07.02.2018г.; 2929,48лв.- дължими лихви по договора за кредит за
периода от 20.04.2017г. до 15.02.2018г., от която сума- договорен лихвен
процент в размер на 1124,02лв., лихва върху просрочена главница в размер на
966,57лв. и наказателна лихва при просрочие в размер на 838,89лв., 462,59лв.-
държавна такса и 1052,33лв.- адвокатско възнаграждение.
Издаден е изпълнителен лист на 22.02.2018г. за посочените
суми.
Видно от Придружително писмо- л.57 се установва, че изп.дело
№20188870400287 по описа на ЧСИ Д. е образувано по молба на взискателя
„Уникредит Булбанк“ АД срещу длъжници: Е.И.К. и ЕТ „Л.- Е.К.“
По цитираното по- горе изпълнително дело до длъжниците са
изпратени две покани за доброволно изпълнение с приложени към тях изададената
заповвед за незабавно изпълнение, изпълнителен лист, копие- извлечение от
счетоводните книги.
Първата адресирана до ЕТ „Л.- Е.К.“ с
изх.№10865/31.08.2018г., видно от Разписка от 18.10.2018г.- л.59 е връчена в
кантората на ЧСИ Д. от ПЧСИ П. на получател, но няма яснота от отразането.
Втората адресирана покана с изх.№10866/31.08.2018г. е до
физическото лице Е.И.К., като от Разписка- л.61 от 18.10.2018г. се установява,
че тя е връчена отново в кантората на частния съдебен изпълнител на Таня Мария
Коппе, в качеството й на „овластена
сестра“.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
изводи от правна страна:
По отношение на подаденато възражение:
Възражението е допустимо и по същество основателно.
Разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК предвижда възможност за
длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл.414 от ГПК
вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, в
едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение да подаде възражение
пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно изброени
основания: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за
изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Република България, длъжникът не е
могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени
обстоятелства или длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
В жалбата се твърди на практика, че е налице хипотезата
на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК., а именно заповедта за изпълние не е
връчена надлежно.
В конкретния казус, съдът намира, че са налице тази хипотеза.
Съгласно т.2 на чл.423 от ГПК се изисква, длъжникът, който е
бил лишен от възможността да оспори вземането, може в посочения срок от
узнаването на заповедта за изпълнение да подаде възражение до въззивния съд,
когато заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на
връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република
България.
Длъжниците излагат твърдения, че към датата, на която е
връчено поканадата им за доброволно изпълнение с приложени към тях заповед за
незабавно изпълнение не са въчени надлежно.
На практика се установява от събраните по делото
доказателства, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно, както на ЕТ,
така и на физическото лице.
В този аспект следва да се посочи, че съдебният изпълнител,
в случая помощник частния съдебен изпълнител е следвало да връчизаповедта за
изпълниети, като приложение към ПДИ на адреса на физическото лице и на лице
посочено от кръга на лицта по чл.46, ал.2 от ГПК.
В конкретният казус изпратената до физическото лице Е.И.К.,
ПДИ с приложения към нея е приета в кантората на ЧСИ от лице с посочено
качество „овластена сестра“. Такова качество, настоящата инстанция не може да сподели, че съществува, от една
страна липсва пълномощно в тази насока, от друга страна, то не може да бъеде
прието, че спада към кръга на третите лица по чл.46, ал.2 от ГПК.
Относно връчването на ЕТ, то следва да се посочи, че за
настоящата инстанция липсва яснота кое е лицето получило ПДИ и приложенията към
нея, вкл. и заповедта за незабавно
изпълнение.
В жалбата е посочено, че това лице е Н.Л., но от приложената
разписка, няма как да се разбере в какво качество я приема същия.
В случая, връчването на търговци се осъщестява по реда на
чл.50 от ГПК, който реално не е спазен, доколкото няма яснота за лицето
получило процесната разписка. Няма как да се разбере дали същото е работник или
служител на търговеца, още повече
връчването е станало в канцеларията на ЧСИ.
Не са налице данни от които да се установява, че е налице
напускане на адреса от страна на едноличния търговец, за да бъде евентуално
приложена разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК.
Предвид изложеното, настоящият състав на въззивната
инстанция приема, че са налице основанията и на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК- заповедта не е връчена надлежно.
В последица от това, делото
следва да се върне на РС- Велинград за изпращане на указание до заявителя по
реда на чл.415, ал.1 от ГПК.
В настоящия случай не са налице предпоставките по чл.423, ал.3, изр. последно ГПК за обезсилване
на издадената заповед директно от въззивния съд, тъй като макар че възражението
е прието, то не е поради липса на предпоставките на чл.411, ал.2, т.3 и 4 ГПК.
В настоящото производство не се твърди, а и видно от приложените доказателства,
длъжникът е имал първоначално регистриран настоящ и постоянен адрес в Република
България, поради което и не е налице една от кумулативно изискуемите
предпоставки на чл.432, ал.3 от ГПК за обезсилване на заповедта.
По
отношение на подадената частна жалба против Разпореждане за незабавно
изпълнение.
По правилото на чл.423, ал.3, изр.3-то от ГПК, когато
възражението е прието, съдът следва да разгледа и подадената частта жалба по
реда на чл.419 от ГПК.
Разгледана по съществото си, частната жалба против
разпореждането за незабавно изпълнение се явява частично основателна по
следните съображения:
Преценката за правилността на обжалваното разпореждане се
свежда до проверката за наличието на предпоставките по чл.418, ал.2 и ал.3 от ГПК, а именно: наличието на редовен от външна страна документ сред изброените
по чл.417 от ГПК, който да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, а
когато изискуемостта на вземането е постановена в зависимост от настъпването на
друго обстоятелство- следва това обстоятелство да бъде удостоверено с официален
или изходящ от длъжника документ.
Съгласно чл.417, т.2 от ГПК, издаването на заповед за изпълнение
може да се основе на документ или извлечение от счетоводните книги, с които се
установяват вземания на банките. В извлечението от счетоводните книти следва да
бъдат отразени данни на договора, описание на претендираните вземания и
периода, за който се дължат, а когато изискуемостта на вземанията произтича от
твърдения за настъпила предсрочна изискуемост следва ясно и недвусмислено да се
посочат размера и периода на просрочените вноски, съответно момента от който е
настъпила забавата.
В случая, приложеното от заявителя извлечение от
счетоводните книги отговаря на посочените изсиквания, тъй като са отразени
длъжниците, основанието от което произтича вземането, крайния срок за
погасяване, размера на непогасения остатък от главницата към датата на
изготвяне на извлечението, началния момент на забава и периода, за който е
начислена лихва, размера на начислената и дължима такса по кредита. Следва да
се отбележи, че към изготвяне на процесното извлечение от сметки, срокът на
договора е изтекъл.
При тези данни следва да се приеме, че представеното
извлечение от счетоводните книги е редовно от външна страна.
От друга страна следва да се анализира, удостоверява ли
подлежащо на изпълнение вземане.
Навеждат се възражения в насока на недопустимост на
заповедното производство обусловено, че със заповедта за незабавно изпълнение
по чл.417 от ГПК е разпоредено солидарно заплащане на заявените вземания, както
от страна на ЕТ, така и от страна на физическото лице, което е недопустимо
поради липсата на правен субект.
Същите в случая следва да бъдат споделени за основателни,
тъй като въззивният съд намира, че длъжникът-
физическо лице, независимо дали се индивидуализира с фирмата, с която е вписан
в търговския регистър или с името, с което е вписан в регистъра на населението
е един и същ правен субект. Едноличният търговец е физическо лице, което
извършва по занятие търговски сделки. Търговското качество се придобива със
започване на упражняване на търговска дейност по занятие, а не с вписването в
търговския регистър. Последното е задължение на търговеца, закрепено в чл.6,
ал.1 и 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Ето защо, посочвайки като двама отделни длъжници физическото
лице- търговец, индивидуализиран с фирмено наименование и ЕИК, с които е вписан
в търговския регистър и същото физическо лице, индивидуализирано с трите му
имена и ЕГН, заявителят по същество е посочил два пъти един и същ длъжник,
поради което искането за осъждане на лицето като солидарен длъжник на самия
себе си подлежи на отхвърляне.
Това по никакъв начин не ограничава възможността за защита на кредитора, тъй като
физическото лице е отговорно за поетите от него задължения при упражняване на
търговската му дейност под фирмата, с която е регистрирано, независимо от
прекратяване на регистрацията му като едноличен търговец или прехвърляне на
търговското предприятие.
Без значение е и посочването в договора за кредит на
физическото лице като солидарен длъжник на самия себе си за задължения поети
при упражняване на търговско занятие.
Ето защо въззивният съд намира, че Разпореждане за незабавно
изпълнение инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№265/2018г., в частта му в която
е разпоредено длъжникът Е.И.К., да заплати солидарно на кредитора „Уникредит
Булбанк“ АД, сумите от 20000лв.- главница по Договор за банков револвиращ
кредит №0013/385/29092016 от 29.09.2016г., ведно със законна лихва върху нея,
считано от 19.02.2019г.- дата на постъпване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането; 200лв.- дължими такси по тарифата на Банката към
07.02.2018г.; 2929,48лв.- дължими лихви по договора за кредит за периода от
20.04.2017г. до 15.02.2018г., от която сума- договорен лихвен процент в размер
на 1124,02лв., лихва върху просрочена главница в размер на 966,57лв. и
наказателна лихва при просрочие в размер на 838,89лв., 462,59лв.- държавна
такса и 1052,33лв.- адвокатско възнаграждение, както е и разпоредено издаването
на изпълнителен лист в частта му относно солидарния длъжник Е.И.К., следва да
се отмени, вместо което, се остави без уважение подаденото заявление на
„Уникредит Булбанк“ АД, с която е поискано да се издаде заповед за незабавно
изпълнение и въз основа на нея да се издаде изпълнителен лист по отношение на Е.И.К..
С оглед на това следва да се обезсили издаденият по
отношение на последната изпълнителен лист, доколкото в хипотезата на чл.418,
ал.1 ГПК такъв може да бъде издаде само, ако е допуснато незабавно изпълнение.
По отношение на разпореждането инкорпорирано в издадената
заповед под №155 от 22.08.2018г., същото е правилно и законосъобразно по
отношение на ЕТ „Л.- Е.К.“ и като такова следва да се потвърди, а подадената
жалба касеща едноличния търговец, като неоснователна следва да се остави без
уважение.
В съответствие с този изход на спора и нормите на чл.81 и
чл.78, ал.3 от ГПК като основателно се преценява искането и на жалбоподателката
Е.К., като физическо лице за присъждане на направените от нея разноските,
сторени в настоящото производство.
Съобразно представените Договор за правна помощ и
съдействие- л.8, жалбоподателката Е.И.К. е направила разходи за адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв. и 15лв. за ДТ.
При този изход на делото, следва да се присъдят в тежест на
„Уникредит Булбанк“, сторените от Е.И.К. разноски в размер на 400лв.-
адвокатско възнаграждение, както и 15лв.- ДТ.
Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА възражение, с вх.№261152/11.11.2020г. от Е.И.К., лично и
като ЕТ „Л. Е.К.“, подадено по реда на чл.423, ал.1 от ГПК, срещу издадена в
полза на „Уникредит Булбанк” ЕООД, гр.София, заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№265/2018г. по описа на РС- Велинград, като основателно.
ВРЪЩА делото на РС- Велинград за изпращане на указания до
заявителя по реда на чл.415, ал.1 от ГПК.
ОТМЕНЯВА Разпореждане за незабавно изпълнение от 22.02.2018г.
инкорпорирано в издадена от РС- Велинград Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№265/2018г., В ЧАСТТА й в която е разпоредено
длъжникът Е.И.К., да заплати солидарно на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД,
сумите от 20000лв.- главница по Договор за банков револвиращ кредит
№0013/385/29092016 от 29.09.2016г., ведно със законна лихва върху нея, считано
от 19.02.2019г.- дата на постъпване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането; 200лв.- дължими такси по тарифата на Банката към 07.02.2018г.;
2929,48лв.- дължими лихви по договора за кредит за периода от 20.04.2017г. до
15.02.2018г., от която сума- договорен лихвен процент в размер на 1124,02лв.,
лихва върху просрочена главница в размер на 966,57лв. и наказателна лихва при
просрочие в размер на 838,89лв., 462,59лв.- държавна такса и 1052,33лв.-
адвокатско възнаграждение и е издаден изпълнителен лист спрямо нея, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ заявление на „УниКредит Булбанк” АД,
гр.София, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
против длъжника Е.И. К. за посоченото в него парично вземане и издаване на
изпълнителен лист въз основана нея.
ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на посоченото разпореждане изпълнителен лист, В ЧАСТТА му срещу Е.И.К..
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за незабавно изпълнение от 22.02.2018г.
инкорпорирано в издадена от РС- Велинград Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№265/2018г., В ЧАСТТА му касещо ЕТ „Л.- Е.К.“.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК831919536, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Възраждане“, пл.“Света Неделя“ №7, да ЗАПЛАТИ на Е.И.К., с ЕГН ********** ***
сумата в общ размер от 415лв., от които 400лв.- адвокатско възнаграждение и
15лв.- ДТ, сторени разноски в производството по чл.419, ал.1 от ГПК, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.