№ 75
гр. Сливен, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Радка Д. Дражева Първанова
Галина Хр. Нейчева
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20212200600227 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на частния тъжител Д. СТ. Г., чрез
неговия пълномощник, против присъда № 260038/ 25.03.2021г., постановена
по НЧХД № 562/2020г. по описа на Районен съд - Сливен, с която подс. М.
ИЛ. Т. е призната за невиновна в това, че в периода 06.04.2019г. - 02.05.2020г.
в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, като родител на
малолетното дете С.Г., не изпълнила съдебно решение относно личните
контакти на детето с бащата Д. СТ. Г., а именно: на 06.04.2019г. и на
04.05.2019г. не изпълнила съдебно решение – определение за привременни
мерки от 29.03.2019г. по гр. д. № 1095/2019г., в частта му относно
определения режим на лични контакти на Д.Г. с детето, и на три пъти – на
04.04.2020г., на 18.04.2020г. и на 02.05.2020г. не изпълнила съдебно решение
№ 709/21.06.2019г. по гр. д. № 1095/2019г. по описа на РС Сливен, в частта му
относно определения режим на лични контакти на Д.Г. с детето и е оправдана
по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК. Със същата присъда частният тъжител Д. СТ. Г. е осъден
да заплати на М. ИЛ. Т. сумата от 400 лв., представляваща направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба, депозирана от частния тъжител Д.Г. чрез
повереника му, се изразява несъгласие с постановения от
първоинстанционния съд съдебен акт. Твърди се, че с присъдата районният
1
съд нарушил материалния закон, като го приложил неправилно, както и че
присъдата не кореспондирала със събрания в производството доказателствен
материал. В писмено изложение за допълване доводите на депозираната
въззивна жалба са оспорени изводите на първоинстанционния съд относно
оправдаването на подсъдимата за деянията на дати 04.04.2020г. и 02.05.2020г.
с приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. С позоваване на разпоредбата
на чл.5, ал.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение се подчертава становището на законодателя по време на
извънредното положение да не се спира изпълнението за предаване на дете
или за последващо връщане на дете по реда на ГПК. Изразено е несъгласие с
интерпретацията на доказателствените материали и изводите относно
необходимостта тъжителят да удостоверява здравословното си състояние
пред подсъдимата, респ. констатацията за рискове, които контактите между
бащата и детето биха създали за семейството на подсъдимата. Настоява се
допуснато нарушение на материалния закон с неправилно приложение на
чл.9, ал.2 от НК. Самостоятелно се навеждат доводи за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в превратен анализ и
оценка на доказателствения материал. Поставя се акцент върху
обстоятелството за адреса на тъжителя в гр. Варна, което обстоятелство е
намерено ирелевантно за предмета на настоящото производство, а
същевременно сочело за вътрешното убеждение на съда за оправдаване на
подсъдимата. Оспорват се и конкретни изводи на съда по гласните
доказателства – показанията на разпитани свидетели, чрез направен собствен
анализ с препращане към други гласни и писмени доказателства, приобщени
по делото. Настоява се за отмяна на постановената оправдателна присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по
повдигнатото й обвинение. Алтернативно, при констатация за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, се иска отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят Д.Г.,
редовно призован, се явява лично. По делото е постъпила писмена молба от
повереника му - адв. Ф., който заявява, че не възразява да се даде ход на
делото в негово отсъствие и поддържа жалбата. Жалбоподателят счита за
безспорно доказано, че подсъдимата съзнателно не му е предоставила детето
за осъществяване лични контакти. Моли да бъде отменена оправдателната
присъда и да бъде постановена осъдителна присъда или алтернативно – да се
върне делото за ново разглеждане.
Подсъдимата М.Т., редовно призована, се явява лично и с упълномощен
защитник, който посочва, че майката никога не е отказвала да даде детето на
бащата, тогава когато му се е полагало и когато не е имало забранителни
мерки. Защитникът моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда
като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на направените по
делото разноски. Подсъдимата също моли да бъде потвърдена обжалваната
2
присъдата.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с въззивната жалба и допълнителното писмено изложение към
нея, като изслуша явилите се страни в съдебно заседание, като обсъди
изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото
доказателствени материали и като извърши цялостна проверка относно
правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК
намери жалбата за неоснователна.
От събраните по делото доказателства и техния анализ се установява,
следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подс. М. ИЛ. Т. е на 35 години, с висше образование, разведена, работи,
не е осъждана. Тя и частният тъжител Д.Г. сключили граждански брак на
26.07.2014г., който с влязло в сила на 21.06.2019г. Решение № 709 от същата
дата по гр.д. № 1095 / 2019г. на СлРС бил прекратен с развод. От брака си
двамата имат едно малолетно дете – С.Г., род. на **.**.**. Тъй като
отношенията между съпрузите се влошили, през 2019г. в СлРС били
образувани четири граждански дела по ЗЗДН.
На 04.01.2019г. подс. Т. подала молба по ЗЗДН срещу тъжителя Г., по
повод на която било образувано гр. д. № 53/2019г. по описа на СлРС. В
молбата било посочено, че на 29.12.2018г. тъжителят Г. взел малолетното
дете и не го върнал в уговорения час, нито в следващите дни и молителката
нямала информация за местонахождението на двамата, като за това било
сигнализирано в полицията. По цитираното гражданско дело била издадена
Заповед за незабавна защита от 10.01.2019г., съгласно която тъжителят Г. се
задължавал да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо
подс. Т.; забранявало му се да я приближава на разстояние по – малко от 20
метра, както и жилището й, местоработата й и останалите места за социални
контакти и отдих, като бил определен срок - до издаване на заповед за защита
или влизане в сила на отказ за издаване на такава по гражданското дело.
На 22.01.2019г. малолетната С.Г. чрез нейната майка и законен
представител подс. Т. подала молба по ЗЗДН срещу тъжителя Г., по повод на
която било образувано гр. д. № 281/2019г. по описа на СлРС. С Определение
№ 259/23.01.2019г. цитираното гражданско дело било съединено с гр. д. №
53/2019г. по описа на СлРС, по което била издадена Заповед за незабавна
защита от 24.01.2019г., съгласно която тъжителят Г. се задължавал да се
въздържа от извършването на домашно насилие спрямо малолетното дете
С.Д.Г., забранявало му се да приближава детето на разстояние по - малко
от 100 метра, както и жилището й, детската градина на детето и останалите
места за социални контакти и отдих, като бил определен срок - до
приключване на делото или до евентуално постановяване на привременни
мерки спрямо детето. Въз основа на издадената Заповед за незабавна защита
3
по гр.д. № 53 / 2019г на СлРС, на 25.01.2019г. подсъдимата взела обратно
детето при себе си. С Решение № 646/05.06.2019г. по гр.д. № 53/2019г. по
описа на СлРС, потвърдено с Решение № 172/04.10.2019 год. по в.гр.д. №
471/2019г. по описа на СлОС била отхвърлена молбата на подс. Т. и на С.Г.,
действащата чрез нейната майка и законен представител за защита от
домашно насилие спрямо нея и детето срещу актове на домашно насилие,
извършени в периода от 29.12.2018г. - 31.12.2018г., в периода 01.01 -
04.01.2019г. и 07.01.2019г. в гр. Сливен.
По време на производството по гр.д. № 53 / 2019г. по описа на СлРС в
Административен съд - Варна било образувано адм. д. №
448/2019г. С Решение № 1502/18.07.2019г. по цитираното административно
дело била отменена промяна на адресната регистрация на детето в гр. Варна,
извършена на 21.01.2019г. В решението било посочено, че промяната на
адресната регистрация от гр. Сливен на гр. Варна на детето е извършена въз
основа на подадено заявление за постоянен и настоящ адрес на 21.01.2019г. от
името на С.Г. и била подписана от единия родител – Д.Г., като е
констатирано, че извършената промяна единствено по заявление на бащата,
но без удостоверено и доказано съгласие на майката, е в противоречие с
разпоредбите на ЗГР и подлежи на отмяна.
На 04.02.2019г. в РС- Варна било образувано гр.д. № 1709 / 2019г. по
подадена молба от малолетното дете С.Г. чрез нейния баща и законен
представител – тъжителят Г. срещу подс. Т., което с определение № 3713 /
20.03.2019г. било прекратено и изпратено по подсъдност на СлРС. В СлРС
било образувано гр.д. № 2179/2019г. по описа на съда, като било отхвърлено
искането за издаване на заповед за незабавна защита. С Решение №
834/19.07.2019г. по посоченото гражданско дело е отхвърлена молбата на
детето, действащо чрез своя баща и законен представител тъжителят Г., с
която моли да се установи, че подс. Т. е осъществила акт на домашно насилие
спрямо детето на 25.01.2019г. и на 29.01.2019г., като неоснователна. В
решението било отразено, че видно от представената докладна записка от 4-
то РПУ на СДВР на 25.01.2019г. в изпълнение на издадена на подс. Т. заповед
за незабавна защита бил посетен апартамента на тъжителя Г. в гр. София и
там бил установен неговият баща, като подс. Т. взела детето си.
На 28.02.2019г. от името на подс. Т. и от името на малолетното дете,
чрез неговата майка и законен представител, била подадена молба по ЗЗДН
срещу тъжителя Г., по повод на която било образувано гр. д. № 1109/2019г. по
описа на СлРС. В молбата било посочено, че на 29.01.2019г. от тъжителя Г.
било извършено психическо и емоционално насилие срещу подс. Т. и на
същата дата било извършено принудително ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права на малолетното дете. По цитираното
гражданско дело била издадена Заповед за незабавна защита от 01.03.2019г.,
съгласно която тъжителят Г. се задължавал да се въздържа от извършването
на домашно насилие спрямо подс. Т. и малолетното дете, забранявало му се
да ги приближава на разстояние по - малко от 100 метра, както и жилището
4
им, детската градина на детето, както и останалите места за социални
контакти и отдих. С Решение № 556/17.05.2019г. по гр.д. № 1109/2019г. по
описа на СлРС, потвърдено с Решение № 104 /26.06.2019г. по в.гр.д. № 304 /
2019г. на СлОС била отхвърлена подадената молба от подс. Т. и от С.Г.,
действаща чрез нейната майка и законен представител за защита срещу
упражнено спрямо нея, в присъствието на детето и спрямо детето на
29.01.2019г. в гр. Сливен, домашно насилие.
Междувременно, тъжителят Г. подал в СлРС иск за развод и било
образувано гр.д.№ 1095/2019г. по описа на СлРС. На 29.03.2019г. по гр.д. №
1095/2019г. по описа на СлРС, на основание чл. 323 от ГПК били определени
привременни мерки, като упражняването на родителските права спрямо
малолетното дете били предоставени на майката - подс. Т., определено било
местоживеенето на детето при майката - подс. Т. и бил определен на бащата -
тъжителя Г. задължителен режим на лични контакти с детето, както следва: на
30.03.2019г. – събота от 10:00 часа до 12:00 часа, в присъствието на майката,
като срещата да се осъществи в гр. Сливен, а след това всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 14:00 часа на съботния ден и от
10:00 часа до 14:00 часа на неделния ден без приспиване, като срещите се
осъществяват в гр. Сливен в присъствието на майката, както и е задължена
майката да предостави възможност и за допълнителен контакт на бащата с
детето чрез телефонен разговор (на стационарен или мобилен телефон), с
продължителност до десет минути, в делнични дни два пъти седмично, в
часовия интервал от 18:00 часа до 20:30 часа. Постановените привременни
мерки имали действие, считано от датата на постановяването им до
приключване на производството по делото с влязло в сила съдебно решение.
Подс. Т. и малолетното дете живеели в гр. Сливен, при родителите на
подсъдимата. Тъжителят Г. не уведомил подс. Т. че ще дойде
на 06.04.2019г. (първа събота на месеца), за да осъществи режима на лични
контакти с детето. Въпреки това детето било приготвено и чакало тъжителят
Г. да дойде да го вземе. Подс. Т. не знаела, дали тъжителят Г. е в града, не
била търсена и от полицейски служители. Същевременно на 06.04.2019г.
тъжителят Г. подал заявление в РУ – Сливен, в което посочил, че на същата
дата посетил гр. Сливен, за да осъществи контакт с детето си, многократно се
опитвал да се свърже по телефона със съпругата си, но тя не отговорила на
обажданията.
През м. май 2019г. в с. Еленово, общ. Нова Загора бил организиран
Фолклорен събор „Еленово“ 2019 и малолетното дете С.Г. била заявила
участие в събора, като изпълнител с народно пеене. Участието й било
записано под № 13 за събота - 04.05.2019г. в 12:00 часа на втора сцена. В
разговор по телефона с детето на 03.05.2019г. тъжителят Г. бил уведомен за
участието му в събора. На 04.05.2019г. (първа събота на месеца) от 10:00 часа
до 11:30 часа пред РУ – Сливен се състояла срещата между тъжителя Г. и
детето, в присъствието на подс. Т.. Той отново бил уведомен за участието на
детето в събора и тъй като трябвало да пътуват, срещата му с детето била по –
5
кратка, на което тъжителят се съгласил и се разделили. Подс. Т. и детето се
прибрали в дома си, за да се преоблече детето, когато по телефона се обадил
дежурен полицай и уведомил подс. Т., че тъжителят Г. е подал сигнал. Подс.
Т. заедно с детето и нейните родители отишли до РУ – Сливен, за да дадат
обяснения, в резултат на което детето не успяло да участва в събора.
В РУ - Сливен било образувано ДП № 585/2019г. към което били
обединени още три преписки по описа на РУ – Сливен, в това число и
заявление от тъжителя Г. за нарушаване от страна на подс. Т. на режима на
лични контакти на 06.04.2019г., както и сигналът му за 04.05.2019г. С
Постановление от 29.11.2019г. на РП – Сливен било спряно наказателното
производство по посоченото ДП, като същото било връчено на 04.12.2019г. на
адв. Ф., повереник на тъжителя Г., тъй като последният не го получил по
пощата и отказал да дойде до гр. Сливен за лично връчване, а заявил, че ще
ползва документите, връчени на адвоката му.
С влязлото в сила на 21.06.2019г. Решение № 709/21.06.2019 год. по
гр.д. № 1095/2019г. на СлРС, с което е прекратен с развод сключеният
граждански брак между тъжителя Г. и подс. Т., на тъжителя Г. бил определен
режим на лични отношения с детето, както следва: през първите пет месеца от
подписване на споразумението, всяка първа и трета събота или неделя от
месеца от 09:00 часа до 16:00 часа, без преспиване, в гр. Сливен, без
присъствието на майката, като бащата се задължавал да уведомява майката до
20:00 часа на предходния четвъртък по имейл адрес, а след изтичането на пет
месеца, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа на
съботния ден до 18:00 часа на неделния ден с преспиване при бащата, като
бащата взема и връща детето при майката в гр. Сливен, 20 дни през лятната
ваканция с преспиване при бащата от 10:00 часа на първия ден до 20:00 часа
на последния ден от периода, като периодът не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, с начало от лятото на 2020г., като до 01.06. на текущата
година родителите да си разменят графиците за платен годишен отпуск; през
четните години детето да бъде при бащата с преспиване за Коледните
празници (от 24 до 26.12., вкл.), а при майката за Новогодишните празници
(от 31.12. до 01.01., вкл.), през нечетните години детето да бъде при майката
за Коледните празници (от 24 до 26.12., вкл.), а при бащата с приспиване за
Новогодишните празници (от 31.12. до 01.01., вкл.); през четните години
детето да бъде при майката за Великденските празници, а през нечетните
години при бащата с приспиване, рождените дни детето ще прекарва при
майката, а бащата ще взема детето на деня, следващ рождения ден на детето
от 10:00 часа до 17:00 часа.
На 04.04.2020г. (първа събота на месеца) тъжителят Г. се обадил на
подс. Т., че е пред блока. Подс. Т. се опитала да убеди тъжителя, че било
твърде рисковано детето да пътува и възможността да се разболее е голяма, а
те живеели с родителите й, които са в рисковата група, но той държал да
вземе детето. Подс. Т. била информирана, че тъжителят Г. бил продал
апартамента си в гр. Варна и същият отказвал да й каже постоянния си адрес,
6
на който същата да може да го търси и да знае къде е детето й. Освен това
подс. Т. била узнала, че тъжителят Г. ползвал болнични, но не знаела от какво
бил болен и дали не е било от Ковид-19. Подс. Т. отказала да предаде детето,
като го помолила да изчакат тази седмица, а друг път да вземе детето два дни
повече. Тъжителят Г. подал сигнал за неизпълнение на съдебно решение
относно личните контакти на детето с бащата. На място били изпратени
полицейските служители свид. Н.К. и свид. И.С.. При разговора с
полицейските служители, подс. Т. казала на свид. С., че няма да даде детето,
тъй като имало пандемия. За констатираното на място свид. Караиванов
изготвил докладна записка.
Съгласно съдебното решение по гр.д. № 1095/2019г. по описа на СлРС
през четните години детето трябвало да бъде при майка си за Великденските
празници, като датата 18.04.2020г. се падала по време на Великденските
празници през 2020г. Въпреки това тъжителят Г. дошъл до гр. Сливен и бил
пропуснат през изградените КПП от свид. Е.С. за да се види с детето си. На
излизане от гр. Сливен тъжителят Г. спрял и помолил свид. С. за съдействие
да се обади на подс. Т. да остави подаръците на детето, които носел, но не бил
обърнал внимание, че идването му в града съвпада с Великденските
празници. Свид. С. му казала да се обади на дежурния офицер, ако желае той
да му окаже съдействие да отидат до адреса да оставят нещата. Освен това
тъжителят Г. споделил на свид. С., че бил в болнично заведение, но не казал в
кой град.
На 02.05.2020г. (първа събота на месеца) тъжителят Г. дошъл до гр.
Сливен за да осъществи режима на лични контакти с детето. Тъй като още
било по време на пандемията, с поставени КПП-та, подсъдимата Т. помолила
тъжителя да бъде компенсиран по-късно, след успокояване на ситуацията,
като междувременно да провежда разговори с детето по телефон или видео
разговори, когато поиска. Тъжителят не пожелал и подал сигнал за
неизпълнение на съдебно решение относно личните контакти на детето с
бащата. На място били изпратени полицейските служители свид. Я.З. и свид.
Ж.А.. Подс. Т., заедно с адвокат С. отишла до патрулния автомобил и казала
на свид. З., че няма да предаде детето тъй като има извънредно положение и
се притеснявала да не се разболее. Подс. Т. обяснила на свид. З., че бащата си
е сменил адреса, че е продал апартамента и не знаела детето на кой адрес ще
бъде заведено. За констатираното на място свид. З. изготвил докладна
записка.
Така възприетите от въззивната инстанция фактически положения
съответстват на направените от първоинстанционния съд фактически
констатации. Първостепенният съд е извел фактическите си изводи въз
основа на една законосъобразна и правилна интерпретация на доказателствата
по делото без да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Районният съд е положил процесуални усилия за попълване на
делото с необходимите доказателства, като подробно ги е обсъдил поотделно
и в тяхната съвкупност и е аргументирал кои от тях кредитира и защо.
7
Въззивният съд принципно възприема както тяхната преценка, така и
обоснованите в резултат на тази преценка доказателствени изводи относно
фактите. Тази преценка е добре обоснована и мотивирана от съда по
отношение на обстоятелствата, които следва да се приемат като достоверни и
реално настъпили на инкриминираните дати и настоящата инстанция изцяло
споделя така материализираните в мотивите на първата инстанция
доказателствени преценки и изводи. Преценените и обсъдени
доказателствени материали са достатъчни с оглед изясняването на
релевантните в това наказателно производство обстоятелства и в тази връзка
фактическата обстановка по делото не е останала неизяснена и напълно
кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Въззивната инстанция констатира, че първоинстанционният съд
правилно е преценил всички гласни и писмени доказателствени материали и
не е допуснал твърдяното във въззивната жалба съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, „изразяващо се в превратен анализ и оценка
на събрания по делото доказателствен материал, което от своя страна е
довело до неправилни изводи за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК“. Правилно,
кредитирайки показанията на всички разпитани по делото свидетели
първоинстанционният съд е направил изводите си за влошените
взаимоотношения между тъжителя Г. и подс. Т. (видно от показанията на
свидетелите Т.Н., С.К. и С. Т.); за притесненията на подс. Т. за
здравословното състояние на детето (видно от показанията на свид. Таня
Налбантова); за невръщането на детето от тъжителя в рамките на месец
(видно от показанията на свид. С.К.); за възпрепятстване контактите на
тъжителя с детето по време на пандемията, поради страх за живота и здравето
на детето от страна на подс. Т. (видно от показанията на свидетелите С.К. и С.
Т., както и на полицейските служители - свидетелите Я.З., Ж.А., Н.К. и И.С.).
С основание районният съд е кредитирал показанията на свидетелите
Т.Н., С.К. и С. Т.. Всички те са били подложени на задълбочен, внимателен и
критичен анализ, като районният съд аргументирано е мотивирал преценката
им. Правилна е преценката на първата инстанция по отношение показанията
на свидетелите Я.З. и Ж.А., Н.К. и И.С., че същите са логични,
безпротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към предмета на
делото. Действително свидетелите Я.З., Ж.А., Н.К. и И.С. са полицейски
служители, изпълнявали са служебните си задължения и по никакъв начин не
са заинтересувани от изхода на делото. От показанията на свидетелите Н.К. и
И.С. действително се установява, че на 04.04.2020г. подсъдимата отказала да
даде детето на тъжителя, тъй като се притеснявала за здравето му предвид
епидемиологичната обстановка в страната и заразата от Ковид - 19, а от
показанията на свидетелите Я.З. и Ж.А. - че на 02.05.2020г. подсъдимата е
отказала да предаде детето на тъжителя поради пандемията, извънредното
положение, както и поради това, че бащата си бил продал апартамента си и тя
не знаела на кой адрес ще заведе детето. Обосновано районният съд се
доверил и на показанията на свид. Е.С. (също полицейски служител), от които
8
се установява, че на 18.04.2020г. тъжителят дошъл в гр. Сливен без да обърне
внимание, че датата съвпадала с Великденските празници и помолил за
съдействие да предаде подаръци на детето, както и че споделил, че бил в
болнично заведение.
За инкриминираните дати 06.04.2019г. и 04.05.2019г. от показанията на
свид. С. Т. се установява още, че на 06.04.2019г. детето било приготвено за
срещата с баща си, но той нито се обадил по телефона, нито дошъл до го
вземе, а на 04.05.2019г. имало среща между тъжителя и детето, но тя била по -
кратка, поради заявеното участие на детето в събора в с. Еленово, като след
прибирането им за да облекат носията на детето, се обадили от полицията, че
тъжителят подал сигнал, че не му дават детето за среща.
Първоинстанционният съд правилно се е доверил на множеството
документи, събрани в хода на съдебното следствие, приобщени като писмени
доказателства по надлежния процесуален ред и неоспорени от страните.
Като непротиворечащи на останалия доказателствен материал
правилно са кредитирани и обясненията на подсъдимата. Въпреки че нейните
обяснения са едновременно източник на доказателства и средство за защита,
в случая втората инстанция не намери основания да не даде вяра на
обясненията й. Гласните и писмените доказателства в своята съвкупност
обосновават напълно и по несъмнен начин фактическите констатации, приети
за установени от районния съд.
Като цяло, решаващият съд в мотивите към атакуваната присъда е
основал фактическите си изводи на базата на подробен анализ на
доказателствения материал и е мотивирал подробно вътрешното си
убеждение. Присъдата на СлРС не е необоснована, тъй като изложените в
мотивите към нея и възпроизведени по-горе фактически констатации напълно
кореспондират на събрания и проверен по делото доказателствен материал.
При така възприетата фактическа обстановка и изложения
доказателствен анализ настоящият въззивен състав намира за правилен и
законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че подс. Т. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно, че на два пъти – на 04.04.2020г.
и на 02.05.2020г. не изпълнила съдебно решение № 709/21.06.2019г. по гр. д.
№ 1095/2019г. по описа на РС Сливен относно режима на личните контакти
между бащата Д.Г. с детето С.Г.. Правилен е също така изводът на съда, че
повдигнатото обвинение за деяния извършени на 06.04.2019г., на 04.05.2019г.
и на 18.04.2020г. не е доказано да е извършено от подсъдимата от обективна и
субективна страна. По отношение на датата 18.04.2020г. съдът правилно е
установил, че съгласно Решение № 709 / 21.06.2019г. по гр. д. № 1095 / 2019г.
на СлРС, на тази дата /Великден 2020г./ детето е следвало да бъде с майка си,
поради което не е налице неизпълнение на съдебното решение. За двете
инкриминирани дати - 06.04.2019г. и 04.05.2019г. жалбоподателят - тъжител
пред първата инстанция (върху който тежи задължението да докаже
9
обвинението си) не доказа по безспорен и категоричен начин да е бил
възпрепятстван от страна на подсъдимата да осъществи режима на лични
контакти с детето си.
Несъмнено е установено, че на 04.04.2020г. и на 02.05.2020г.
подсъдимата не е предоставила детето на бащата за реализиране от негова
страна на режима на лични контакти и по този начин е възпрепятствала
осъществяването на правата по съдебното решение, като извършила това при
условията на продължавано престъпление – налице са две отделни деяния,
които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление – това по
чл. 182, ал. 2 от НК, извършени са от подсъдимата през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото. Независимо от горните констатации
относно формалната съставомерност на деянието на подсъдимата, правилно
районният съд е направил и обосновал извод, че в конкретния случай се касае
за деяние, чиято обществена опасност е явно незначителна, поради което не
представлява престъпление, т. е. приложил е разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
НК. Настоящата инстанция напълно споделя тази преценка, че действително
деянието на подсъдимата е с толкова ниска степен на обществена опасност,
поради което наказателна отговорност не следва да бъде реализирана. Подс.
Т. действително на двете посочени дати е отказала да предаде детето на
неговия баща, но се установи че е направила това, аргументирайки се със
създадената епидемична обстановка. Правилно първоинстанционният съд е
приел, че деянията са извършени от подсъдимата на 04.04.2020г. и на
02.05.2020г., при обявено в страната извънредно положение (от 13.03.2020г.
до 13.05.2020г.) във връзка с пандемията от Ковид - 19 и действие на
противоепидемични мерки, т.е. в ситуация, напълно нова и непозната не само
за българските граждани, които за първи път са поставени пред подобни
реалности. В конкретния случай подс. Т. не е изпълнила съдебното решение,
тъй като е била загрижена за здравословното състояние на детето си и на
родителите си, при които живеели с детето. Поведението й е оправдано и е
израз на проявено от нея като майка отговорно отношение към малолетното й
дете. Липсват доказателства, преди този момент подс. Т. да не е изпълнява
съдебното решение относно определения режим на лични отношения на
бащата с детето.
Предвид цитирания от жалбоподателя във въззивната жалба текст на чл.
5, ал. 3 от Закона за мерките и действията по време на извърредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, че „Не се спира изпълнението на задължение
за предаване на дете или за последващо връщане на детето по реда на
Гражданския процесуален кодекс “, въззивният съд за прецизност следва да
отбележи, че тази разпоредба е в сила от 09.04.2020г., т.е. след
инкриминираната дата 04.04.2020г.
Неоснователни са възраженията наведени във въззивната жалба и
10
възпроизведени в съдебно заседание пред настоящата инстанция срещу
преценката за явно незначителната степен на обществената опасност на
деянието, респ. срещу приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Основните съображения в подкрепа на тези възражения са свързани с тезата,
че макар предмет на обвинението да е неизпълнение на съдебното решение, в
частта му относно режима на лични отношения между бащата и малолетното
дете, следвало да се отчете, че засегнатите обществени отношения били
много съществени, доколкото пряко касаели интереса на малолетното дете и
изграждането на пълноценна връзка между него и бащата. Изложеното е
вярно, но разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК намира приложение за всички
видове престъпления и преценката за приложението на нормата зависи не от
вида на престъплението, а се изхожда от конкретното деяние и дали неговата
обществена опасност е явно незначителна в съответствие с престъпленията от
същия вид. Действително целта на закона е в пълна степен да се защитят
именно интересите на малолетното дете, а в случая не е установено за него да
са настъпили каквито и да било вредни последици. Както правилно е приел
районният съд, неизпълнението на съдебното решение относно определения
режим на лични контакти на детето с жалбоподателя от страна на подс. Т. до
момента е било само в случаите, когато е имало риск за здравословното
състояние на детето.
Въз основа на всички обсъдени в мотивите на атакувания съдебен акт
обстоятелства, характеризиращи както подсъдимата, така и извършеното от
нея, районният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, споделен
и от настоящата инстанция, че деянието на подсъдимата на 04.04.2020г. и на
02.05.2020г. макар и формално да осъществява признаците от състава на
престъплението по чл. 182 ал. 2, вр. чл. 26, ал. 2 от НК, с оглед явната
незначителност на обществената опасност, която разкрива, на основание чл. 9,
ал. 2 от НК не съставлява престъпление.
Предвид всичко изложено, Районният съд е приложил правилно
материалния закон и е оправдал подс. Т. по обвинението за извършено в
периода 06.04.2019г. – 02.05.2020г. престъпление по чл. 182, ал. 1, вр. чл. 26
ал. 1 от НК.
По реда на служебната проверка относно процесуалната
законосъобразност на проверявания съдебен акт, не се установи в хода на
наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване или нарушаване на
процесуалните права на страните.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно
правилността на съдебния акт не се установиха основания налагащи
изменението или отмяната му, същият следва да бъде потвърден от
настоящата инстанция изцяло.
С оглед на резултата от въззивното обжалване на присъдата на РС –
Сливен, следва в тежест на жалбоподателя Г. да се възложат направените от
11
подсъдимата разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция, т.
е. той следва да бъде осъден да заплати на подсъдимата сумата от 700 лв.,
представляваща направените от нея разноски за адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл.338 от НПК,
СлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 260038/25.03.2021г.,
постановена по НЧХД № 562/2020г. по описа на Районен съд - Сливен.
ОСЪЖДА частният тъжител Д. СТ. Г., с ЕГН **********, да заплати на
подсъдимата М. ИЛ. Т., с ЕГН **********, сумата от 700 лв. /седемстотин
лв./, представляваща направените от нея разноски за адвокатски хонорар пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12