№ 31811
гр. София, 12.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело
№ 20221110110781 по описа за 2022 година
С молба от 13.05.2022г. ищецът по настоящото производство по реда на чл. 422 ГПК е
уведомил съда за настъпило плащане в хода на процеса и съответно отпадане на правния интерес
от водене на специален установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, а с молба от 23.06.2022г. е
направил изрично оттегляне на иска и искане за присъждане на разноски, поради това, че счита, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото.
С определение от 31.01.2023г. съдът е прекратил делото гр. д. № 10781/2022г. по описа на
СРС, без да се произнесе по искането за присъждане на разноски, направено в срок от заявителя,
противно на разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ГПК, както и в Определение № 9905/14.03.2023г., с
което е обезсилена издадената заповед, отново не е решен въпроса за разноските, поради което и с
оглед направеното в срок искане, последното следва да се разгледа в настоящото производство.
Определение № 4263/31.01.2023г., с което е прекратено производството, е връчено на
13.02.2023г. на заявителя - ищец и на 15.02.2023г. на длъжника - ответник, редовно.
На 14.03.2023г. съдът се е произнесъл по допълване на определението като е обезсилил
заповедта за изпълнение. Определение № 9905/14.03.2023г. е връчено на заявителя - ищец на
18.04.2023г. и на 13.05.2023г. на длъжника - ответник.
Съгласно ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, в
случай на прекратяване на производството е компетентния съд, който следва да постанови
обезсилване на заповедта за изпълнение и то с определението за прекратяване, което в настоящия
случай, се е случило с отделно Определение, а именно Определение № 9905/14.03.2023г., което
следва да се приеме като част от определението за прекратяване, поради което и с оглед
връчването на 18.04.2023г. на последното / Определение № 9905/14.03.2023г/, съдът считам, че
молба № 114385/25.04.2023г. на заявителя за допълване на същото с искане за присъждане на
разноски на основание чл. 78 ГПК не е преклудирана и следва да бъде разгледана.
Молбата на заявителя по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е връчена на длъжника, като
становището на последния е, че същата е неоснователна.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
По делото не са представени доказателства за това, че ответницата действително е дала
1
повод за образуване на настоящото производство, като не са представени доказателства, за това
кога е платена сумата по главницата, като във възражение от 27.10.2021г., длъжникът твърди
това да е станало до 30.09.2020г. , а заявителя след 16.09.2021г. / датата на подаване на
заявлението/. тоест налице е спор по отношение на този факт - кога е платена главницата.
Спорът в настоящия случай е дали ответникът е дал повод за образуване на настоящото
производство - което като предявено като иск по реда на чл. 422 ГПК, води своето начало на
16.09.201г.
Доколкото на доказване в гражданския процес подлежат само и единствено
положителните факти - а именно; че ответникът е платил в хода на процеса и така е дал повод за
образуване на производството - след 16.09.2021г. , тежестта за доказване на положителния факт -
дал повод за завеждане на иск, пада върху заявителя - ищец в настоящото производство, което
доколкото не е сторено, искането по реда на чл. 248 ГПК следва да бъде оставено без уважение.
По делото е постъпила и молба от 23.05.2023г. с искане за присъждане на разноски в
полза на ответника.
Доколкото Определение № 9905/14.03.2023 г. е връчено на ответника на 18.05.2023г. , а
молбата на 23.05.2023г. е подадена в съда, то тя е постъпила в изискуемия от закона срок.
Освен горното, следва да се има предвид и константната съдебна практика, че след като
производството е прекратено в закрито съдебно заседание, то е допустимо искането за разноски да
бъде направено за първи път с молбата по чл. 248 , ал. 1 ГПК, поради което съдът счита молбата
от 23.05.2023г. на ответника за процесуално допустима. Тя е такава и макар да не е представен по -
рано и списък по чл. 80 ал. 1 ГПК, доколкото на първо място се иска допълване на акта в частта за
разноските, а не изменение на постановени в полза на страната разноски, както и поради казаното
по - горе, а именно: че производството е прекратено в закрито съдебно заседание без съдът да се
произнесе по разноските.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
По делото не е представен действително нито едно доказателство за сторени разноски от
страна на ответника, още повече, ответникът се е представлявал сам включително до прекратяване
на производството и обезсилване на заповедта, като по делото не са налице нито пълномощни,
нито доказателства в срок за платени адвокатски възнаграждение или други договори и възлагания
за защита. Едва молбата от 23.05.2023г., с която се иска изменение в частта за разноските, е
подадена от лице, различно от ответницата - адв. Е. Иванова, която иска възлагане на разноски
след прекратяване на иска, като видно от кориците на делото такива не са сторени нито преди
прекратяване на делото, нито са представени доказателства за сторени такива - след прекратяване
на делото и обезсилване на заповедта.
С оглед горното, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение молба № 114385/25.04.2023г. на ищеца за допълване на определение №
2
9905/14.03.2023г. с искане за присъждане на разноски на основание чл. 248 ГПК.
Оставя без уважение молба № 144944/23.05.2023г. на ответника за допълване на определение №
9905/14.03.2023г. с искане за присъждане на разноски на основание чл. 248 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред СГС с частна жалба.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3