№ 13970
гр. ., 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110168929 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх.№ 30215 от 08.12.2024 г. по описа на
АССГ, по която е образувано адм.д. № 11022/2024 г., прекратено и изпратено
по подсъдност на СРС с вх. № 372157/19.11.2024 г., депозирана от Х. Т. И.,
ЕГН **********, гр. .........., чрез адвокат С. Т. И., против ....., с адрес в гр. ...,
представлявана от Главния директор, чрез юрисконсулт Н Д, с която е
предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 и от
ЗЗД за причинени неимуществени вреди, причинени от ответника в размер на
4900 лв., частичен иск от иск в общ размер от 14000 лв., претърпени от
неправомерно бездействие на ответника, изразяващо се в забавено изпращане
на личното досие на ищеца от ответника на СГС към молба от 20.05.2019 г. за
условно предсрочно освобождаване (УПО), ведно със законната лихва от
датата на преустановяване на деликта на 11.11.2019 г. до окончателното
плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 20.05.2019 г. ищецът, който е бил
лишен от свобода към посочената дата, подал до СГС молба за провеждане на
процедура по условно предсрочно освобождаване (УПО), чрез началника на
затвора в гр. ., по реда на чл. 437, ал. 2 от НПК. Сочи, че според националната
1
правна уредба в чл. 437, ал. 3 от НПК било регламентирано задължението на
началника на затвора при подадена до съда молба от лишен от свобода за
УПО, да бъде приложено към молбата и личното досие на лишения от
свобода. Сочи, че началникът на затвора изпратил молбата за УПО на СГС без
личното досие на ищеца, което било водело до невъзможност за съда да
започне процеса. СГС изискал с писмо от 23.05.2019 г. и изискал досието от
началника на затвора. Личното досие на ищеца било изпратено на СГС едва на
11.11.2019 г., тоест след пет месеца и три седмици. Сочи, че молбата му за
УПО била уважена с влязло в сила на 30.01.2020 г. определение на СГС по
н.ч.н.д. № 4656/2019 г., но вследствие бездействието на ответника ищецът бил
лишен за период от пет месеца и три седмици от достъп до съд по смисъла на
чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, за да поиска свобода. Тоест, било е ограничено правото му
на достъп до съд, което от своя страна е довело до невъзможността му да се
разгледа в исковия период молбата на ищеца за освобождаване, което
обезмисляло правото, гарантирано с процедурата по УПО. Сочи, че е
претърпял неимуществени вреди, които оценява на стойност 14 000 лева,
поради претърпените негативни изживявания, които са обичайни за такива
ситуации, а именно унижение, чувство за малоценност, незащитеност и
безпомощност, потиснато самочувствие. Претендира лихва, считано от
11.11.2019 г. до датата на изплащане на обезщетението. Излага подробни
съображения за подсъдността на производството пред районен съд.
В допълнителна молба вх. № 36460/03.02.2025 г. ищецът уточнява, че
претендира сума от 4900 лв. като частичен иск от сумата от 14 000 лв. Моли
исковата молба да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски.
Ответната страна, в отговора по исковата молба, подаден в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, оспорва предявения иск. Счита, че искът е подсъден на
административен, а не на районен съд. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Сочи, че администрацията на затвора е
била в обективна невъзможност да предостави затворническото досие на
ищеца в СГС по производство за УПО, тъй като то е било изпратено за
послужване по административно дело № 9007/2018 г. по описа на АССГ.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
2
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото следните
обстоятелства: 1) описаното в исковата молба противоправно поведение
(действия или бездействия) на служители на ответната институция; 2)
настъпилите неимуществени вреди за ищцовата страна и техния размер; 3)
причинна връзка между деянието и вредите, както и всички останали
положителни факти и твърдения, на които основава иска си и от които черпи
изгода, в това число прекъсване или спиране на давностния срок с оглед
наведеното възражение по чл. 110 от ЗЗД.
Между страните по делото не е спорно и от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че ищецът на 22.05.2019 г. е подал до
СГС молба за провеждане на процедура по условно предсрочно
освобождаване (УПО), чрез началника на затвора в гр. ., по реда на чл. 437, ал.
2 от НПК, във връзка с която началникът на затвора изпратил молбата за УПО
на СГС без личното досие на ищеца, което било водело до невъзможност за
съда да започне процеса. Не е спорно и от представените по делото
доказателства се установява, че СГС изискал с писмо от 23.05.2019 г. и
изискал досието от началника на затвора, във връзка с което от ГДИН е
изпратен отговор от 28.05.2019 г., в който се посочва, че личното
затворническо досие на лицето Х. И. не може да бъде изпратено, той като
същото се намира за послужване по адм. дело № 9007/2018 г. по описа на
АССГ, 67 състав. В отговор, СГС изпраща писмо от 29.05.2019 г., видно от
което разпорежда затворническото досие да бъде представено ведно със
становище и социален доклад, след връщане на същото от АССГ.
От представеното по делото затворническо досие на ищеца Х. И. се
установява, че СГС изпраща на 18.10.2019 г. повторно писмо до ГДИН с което
разпорежда незабавното изпращане на личното досие на ищеца Х. И., като
напомня, че същото е изисквано с писмо от 23.05.2019 г., както и от
29.05.2019 г. От молба с рег. № 5252/01.10.2019 г. на Министерство на
правосъдието, затвора в ., се установява, че за пръв път едва на 01.10.2019 г. от
страна на Началника на затвора – ., затворническото досие на ищеца Х. И. е
изискано да бъде спешно върнато от АССГ, но не във връзка с инициираното
от Х. И. производство за предсрочно освобождаване, а във връзка с влошеното
му здравословно състояние.
3
По делото не е спорно и от приобщеното по делото НЧД № 4656/2019 г.
по описа на СГС, НО, 11 състав, се установява, че затворническото досие на
Х. И., ведно със социален доклад и становище, във връзка с молба на Х. И. за
предсрочно освобождаване от 22.05.2019 г. е депозирано пред СГС едва на
11.11.2019 г.
Предвид изложеното основния спорен между страните по делото въпрос
е дали администрацията на затвора е била в обективна невъзможност да
предостави затворническото досие на ищеца в СГС по производство за УПО,
тъй като то е било изпратено за послужване по административно дело №
9007/2018 г. по описа на АССГ.
Съдът счита, че непредставянето на личното досие на ищеца Х. И.
представлява противоправно поведение на администрацията на затвора, която
не е била в обективна невъзможност да го представи. Обективна
невъзможност би била налице, ако е била извън волята на длъжностните лица
и не е поради тяхна организационна немарливост, например при настъпило
унищожаване на досието поради обективни причини – пожар, наводнение,
земетресение или други събития, извън контрола на човека, в частност на
служителите в затворническата администрация. В процесния случай, досието
е било изпратено по друго дело, но началникът на затвора е получил
разпореждания още на 23.05.2019г. и на два пъти напомняния (29.05 и
18.10.2019 г.), но не е предприел навременни действия за връщането му, макар
вмененото му задължение по чл. 437, ал. 2 от НПК във връзка с подадената от
бившия затворник молба, да даде становище по молбата и съгл. чл. 437, ал. 3
НПК да приложи досието на лицето. За пълнота следва да се посочи, че дори
при извършеното едва на 01.10.2019 г. действие по изискване на личното
досие на Х. И. от АССГ, същото е било по причина, различна от депозирана от
Х. И. молба за предсрочно освобождаване. Именно този факт сочи на липсата
на обективна невъзможност за администрацията да изиска своевременно
досието на ищеца с цел да го предостави на СГС за спазване на процедурата
по чл. 437 от НПК. Напротив, затворническата администрация не само е имала
възможност своевременно да изиска досието от АССГ и да го предостави на
СГС, но е била длъжна, поради което бездействието й в тази насока 6 месеца
след първото разпореждане се явява именно противоправното поведение на
ответника. Касае се за организационна немарливост, за която следва да се
4
понесе отговорност.
Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди
на пострадалия от лице, при или по повод изпълнение на работата му,
възложена от отговорния по чл. 49 ЗЗД. Тази отговорност има обезпечително-
гаранционна функция. Тя не произтича от вината на възложилия работата и
затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване.
Лицето, което е възложило работата може да се освободи от отговорност, ако
докаже, че прекият причинител на вредата не е действал виновно или тя не е
настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената
работа. В случая се установи, че ГДИН, чрез администрацията на затвора – гр.
., с бездействие е допуснал забавяне при изпълнение на задължение по
представяне на затворническото досие на ищеца и становище по молбата му за
предсрочно освобождаване. Забавянето от близо 6 месеца по своя характер
представлява незаконосъобразно бездействие на орган на администрацията и
нарушава правото на ищеца делото му да бъде разгледано в разумен срок с
оглед на неговия характер. Това е създало у него чувство на несигурност,
тревожност и е породило страдание и стрес, свързани с възможността за по-
ранно освобождаване.
Доводите на ответника, че затворническото досие се е намирало в АССГ
по друго дело, не могат да бъдат приети за основание, освобождаващо го от
отговорност. Съгласно трайната съдебна практика (напр. Решение
№121/2023г. по гр.д.№1452/2022г. на ВКС, IV г.о.), длъжностното лице е
длъжно да организира своевременното връщане на документите и изпълнение
на съдебното разпореждане, а не да бездейства. В случая се установи, че
досието е изискано от ответника едва на 01.10.2019г., и то по друга причина,
което само потвърждава организационната немарливост на администрацията.
С оглед установеното противоправно бездействие и настъпилите от него
неимуществени вреди, съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна в
установения размер.
При определяне на справедлив размер на обезщетението съдът се
ръководи от критериите по чл.52 ЗЗД — характера и продължителността на
нарушението, степента на причинените страдания и съответствието със
съдебната практика. В настоящия случай забавянето е продължило близо 6
месеца, което е значителен период от време, но следва да се посочи, че
5
процесното бездействие не е довело до невъзможност за предсрочно
освобождаване, а до забавя на разглеждането. По делото не се установяват и
особено тежки психологически травми или унизителни условия извън
обичайните. Съдът приема, че справедлив размер на обезщетението,
съответстващ на претърпените вреди е 2800 лева, върху която сума следва да
бъде присъдена и законната лихва от 11.11.2019 г. до окончателно изплащане
на вземането. Претенцията над този размер до предявените 4900 лв.,
претендирана като частичен иск, се явява прекомерна и неоснователна, тъй
като не се установи по-тежко засягане на ищеца, което да оправдава по-голям
размер на обезщетението. Ищецът не доказа с доказателства по-голям
интензитет на психическия дискомфорт, освен типичния за подобни
забавяния, нито по-продължителни или по-тежки последици, за които
свидетелства и свидетеля с, който не е бил пряк свидетел на състоянието на
ищеца, доколкото не се е намира в затвора през този период, като същият има
и дела с ГДИН. Съдът не приема доводите на ищцовата страна за размера на
обезщетението за присъдени обезщетения от Съда по правата на човека, като
съобразява конкретните факти по делото, както персонални по отношение на
увреденото лице, така и съобразно обективната икономическа обстановка и
релевантната съдебна практика при идентични правни спорове.
С оглед основателността на исковата претенция, съдът намира, че следва
да се произнесе и по наведеното от ответника възражение за погасяване на
претенцията по давност. Съгласно чл.110 от ЗЗД, исковете за обезщетение за
вреди, причинени от незаконосъобразни действия на административни органи,
се погасяват с 5-годишна давност, считано от деня на преустановяване на
противоправното поведение. В настоящия случай, противоправното
поведение е преустановено на 11.11.2019 г., когато Началникът на затвора – гр.
. е депозирал пред СГС становище, социален доклад и личното досие на Х. И..
Исковата молба е депозирана на 08.11.2024 г., което е преди изтичането на
петгодишния срок. Следователно, към датата на предявяване на иска
вземането не е погасено по давност и направеното от ответника възражение за
изтекла давност се явява неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Ищецът
е сторил разноски в размер на 196 лева държавна такса и 790 лева адвокатски
6
хонорар, от които с оглед уважената част от иска следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 562,02 лева. Ответникът претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лева,
от които с оглед отхвърлената част от иска, следва да му се присъдят разноски
в размер на 64,50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ....., с адрес в гр. ..., представлявана от Главния директор,
чрез юрисконсулт Н Д, да заплати на Х. Т. И., ЕГН **********, гр. .........., чрез
адвокат С. Т. И., на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 2 800
(две хиляди и осемстотин) лева от предявения в размер на 4 900 лева,
представляващ частичен иск от сума в общ размер на 14 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
неправомерно бездействие на ответника, изразяващо се в забавено изпращане
на личното досие на ищеца от ответника на СГС към молба от 20.05.2019 г. за
условно предсрочно освобождаване (УПО), ведно със законната лихва от
датата на преустановяване на деликта на 11.11.2019 г. до окончателното
плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за частта над уважения в размер на
2 800 лева до пълния предявен размер от 4 900 лева, частично от 14 000 лева,
като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА ....., с адрес в гр. ..., представлявана от Главния директор,
чрез юрисконсулт Н Д, да заплати на Х. Т. И., ЕГН **********, гр. .........., чрез
адвокат С. Т. И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 562,02 лв.
(петстотин шестдесет и два лева и две стотинки) за разноски по делото.
ОСЪЖДА Х. Т. И., ЕГН **********, гр. .........., чрез адвокат С. Т. И., да
заплати на ....., с адрес в гр. ..., представлявана от Главния директор, чрез
юрисконсулт Н Д, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 64,50 лв.
(шестдесет и четири лева и петдесет стотинки) за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8