Р Е Ш Е Н
И Е № 509
03.08.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор Гугушев
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№574 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с
чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.
Образувано е по жалба от М.И.Ю., гражданин на
Пакистан, с посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ-60/29.06.2020г.
на Интервюиращ орган в РПЦ-Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС (С. Н.). Твърди се,
че решението, с което се отказва предоставяне на статут на бежанец и
хуманитарен статут, е незаконосъобразно поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Обжалваният
административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, тъй като административният орган
игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието
на заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят бил заявил пред ДАБ
подробно своята история и същата била възприета правилно. Решаващият орган обаче
неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне
на хуманитарен статут. Причината да избяга от Пакистан била заплахата за
неговия живот и свобода, както и несигурната обстановка в района, където
живеел. С всеки изминал ден се влошавала обстановката. Административния орган
извършил преценка за страната по произход въз основа на справка от Д МД ДАБ, но
не обсъдил източниците на информация за страната. Анализът бил повърхностен, не
отговарял на истината не почивал на
общодостъпни данни, защото било известно на всички, че обстановката в Пакистан
непрекъснато се влошавала. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в
страната по произход било от съществено значение за спазване на принципа за
забрана за връщане на бежанците на територията на държава, в която била
застрашена неговата свобода или живот, който принцип бил уреден в чл.33 от
Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и реципиран в българското
законодателство в чл.4, ал.3 от ЗУБ. Не
били посочени доказателства за сигурността на обстановката в Пакистан и липсата
на необходимост от международна закрила на търсещите убежище. Според информация
от средствата за масово осведомяване Пакистан се е отказал от властта в
отделени райони на страна и ги оставил в ръцете на талибаните. Екстремистите
контролирали долината Суат в северозападен Пакистан. Пакистанската съдебна
система имала ограничено влияние в страната извън столицата и правителството на
практика било абдикирало пред талибаните и екстремистите. Хиляди хора напуснали
района, а стотици училища били разрушени в резултата на военни действия.
Съгласно практиката на ВАС пропускът да бъдат изследвани фактите от личното
положение на молителя било нарушение на
чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.146, т.3 и 4 от АПК
и чл.90 от ЗУБ обжалваният акт следвало да бъде отменен и производството да
бъде върнато на органа за ново произнасяне.
Иска да бъде отменено обжалваното
решение и преписката да бъде върната на административния орган с произтичащите
от това законни последици.
Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ – РПЦ
гр.Харманли, иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Окръжна прокуратура Хасково счита жалбата за
неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед №5403 ПАМ/16.05.2020г. на Началник ГПУ І
ст. Русе относно чужденеца М.И. е разпоредено връщане до трета страна и Забрана
за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на ЕС.
С молба №105450-902/09.06.2020г. по описа на Дирекция
Миграция СДВНЧ София, жалбоподателят, гражданин на Пакистан, е поискал закрила
в Република България. С молба №449/18.06.2020г. по описа на ДАБ при МС РПЦ
Харманли, жалбоподателят, гражданин на Пакистан, е поискал закрила в Република
България.
Видно от Решение за настаняване УП 15571/18.06.2020г.
чужденецът е настанен в РПЦ Харманли.
Видно от писмо до Директора на СД М ДАНС при
задържането си лицето се е представило като М. И., роден на ***г. Приложена е и
Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като лицето не притежава документи
за самоличност, като е подписана и декларация за съгласие и информационен лист
за обработване на лични данни от 18.0.2020г., както и покана от 18.06.2020г. за
провеждане на интервю, настанителна заповед, регистрационен лист от 18.06.2020г.
и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта. На
жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба
за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.
На 18.06.2020г. с кандидата било проведено интервю, за
което е съставен представения по делото протокол - жалбоподателят заявил, че имал
лична карта, която представил при регистрацията. Напуснал Пакистан на
23.03.2020г. нелегално и отишъл в Иран, където останал близо 15 дни, а след
това нелегално преминал в Турция, от където с помощта на трафикант преминал в
България. Влязъл на 16.05.2020г., скрит в камион и стигнал румънската граница,
но там бил хванат от властите. В Пакистан живял в областта П., не бил женен. Не
бил арестуван, не бил и осъждан. За пръв път подал молба за закрила в България.
Етническата му група била пащун, по религия бил мюсюлманин – сунит. Не членувал
в партия, нямал проблеми с официалната власт в страната си. По професия бил
електротехник, имал средно образование. Семейството му имало вражда със съседи
относно земеделска земя, която обработвали. Един ден отишъл да говори с това
семейство, но бил ударен, а дори и стреляли по него. Майка му се притеснила, че
животът му е в опасност. Не били подавали жалби в полицията, защото другите
хора били властни хора и нямало смисъл от това. Затова просто решил да напусне
страната и да отиде във Франция или Италия, където имал приятели. Искал да си
устрои живота и да помага на семейството си. Страхувал се, че ако се завърне в
Пакистан, то пак можело да има вражда.
С Решение №УПХ-60/29.06.2020г. на Интервюиращ орган в
Регистрационно приемателен център – Харманли, на основание чл.70, ал.1 във вр.
чл.13, ал.1, т.1 - 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата от М.И.Ю. за предоставяне на
международна закрила, като същото е съобщено на жалбоподателя на 30.06.2020г. и
той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.
Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 01.07.2020г.
Представена е Справка №МД-258/14.05.2020г. на Дирекция
Международна дейност при ДАБ относно актуалната обстановка в Пакистан.
От докладна записка №513/13.07.2020г. на Директор РПЦ
Харманли се установява, че от 09.07.2020г. жалбоподателят е в неизвестност.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 30.06.2020г.,
а жалбата е подадена на следващия ден,
поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна,
отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за
съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган – С. Н., на длъжност
младши експерт в Регистрационно приемателен център – Харманли, определена със
Заповед №РД05-252/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1,
т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Процесният административен акт отговаря на
изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на
конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка.
Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено
такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя.
Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее,
като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в
присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в
производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1,
т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена
от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 09.06.2020г.,
а оспореният акт е издаден на 29.0.2020г. при спазване на срока по чл.70, ал.1
от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ Харманли при ДАБ с
чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на
интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
В случая административният орган
е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне
на международна закрила, но по делото няма приложено последващо становище.
Липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното
решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена
процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата
на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Поради това съдът счита, че не са налице основанията
по чл.146, т.1-3 от АПК.
Оспореното решение
съдът намира и за съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява,
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете
произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права
на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, жалбоподателят заявява, като
причина за напускане на Пакистан, възникнала вражда с близки роднини за земя от
преди година и половина - две години, както и липсата на работа в страната за
него. Цялата бежанска история е обвързана с това обстоятелство, като не се
твърди, че има осъществяване на „преследване“. Според съда така изнесените по
време на интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират от органа, като
такива, които не установяват обстоятелството, че спрямо търсещият закрила на
основание на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група има осъществено преследване, нито
че е налице риск от бъдещо такова, поради което и същият основателно да се
страхува от това. Нито един от изнесените факти от бежанската история не сочи
данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради
причините, които се релевират в закона. Правилно решаващият орган е отчел, че
изложените причини не са правно значими за търсената закрила. Още повече, че
конфликтът към момента на напускане на страната бил затихнал и от година и
половина нямало отношения по повод земята и никой не я обработвал. Статутът на лицето следва да се определя не
просто от субективните възприятия, но и последното следва да е породено от
обективна ситуация, каквато не е била установена. Установените с интервюто
факти са правилно интерпретирани, като е обсъдено напускането на държавата по
произход с избрана дестинация към европейска държава – Франция или Италия. Като
е обсъдена детайлно представената бежанска история интервюиращият орган е
направил защитен извод за мотив при чужденеца – да живее в друга страна при
по-добри условия на живот, като следва да се има предвид и установеното
незаконно влизане на територията на Република България без чужденецът да е
поискал закрила веднага, а това е сторено едва след задържането от полицията.
Макар чужденецът да сочи, че има причина да напусне страната си на произход, то
той в крайна сметка признава, че не желае да се завърне, като е изтъкнал
затихналата семейна вражда. Нуждата от по-добър и финансово по-обезпечен живот
в крайна сметка се оказва водещия фактор за заминаването на гражданина на
Пакистан, а причините за напускане попадат извън обсега на изброените в
определението за понятието бежанец. Това може да е водещо за решението на
жалбоподателя да напусне страната си, но не е релевантно за настоящото дело,
нито обуславя извод, че същият се нуждае от закрила. Липсата на каквито и да е
конкретни данни за проявено преследване спрямо търсещия закрила или опасността
от бъдещо такова са решаващи при крайния извод в обжалваното решение. В този
смисъл правилен се явява извода,
който прави ответникът, че оспорващият напуска страната си по произход,
мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото
производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по
някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът счита, че след извършената преценка на фактите от
бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане на страната
по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Реално в историята си
чужденецът не навежда някакви твърдения за конкретни репресии, предприети
спрямо него или близки членове на семейството му, които да се дължат на някоя
от причините, посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, което и обуславя
извода, че решението на ответника да отхвърли молбата като неоснователна е
изцяло правилно.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на
Интервюиращия орган за неоснователност на молбата и за предоставяне на
хуманитарен статут на основанията посочени в чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Съгласно
чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание; 3.тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В
разглеждания случай от бежанската история става ясно, че чужденецът нито е
арестуван, нито е осъждан в държавата си по произход, нито сочи проблеми с
властите, полиция и армия или други организации.
Третото обстоятелство, което обосновава извод за
предоставяне на хуманитарен статут е това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – наличие
на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Съдът приема, че това не е налично по отношение на жалбоподателя. Посочената
разпоредба е в синхрон с чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от
29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за
признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без
гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна
закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое
Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs
Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално
запитване за приложението на чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета,
Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече Директива
95/2011) постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото
лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава
молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени
основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или
евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна
територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В
настоящия случай, за да отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган
се позовава изцяло на факти, които се съдържат в представените справки от ДАБ. На основание чл.21, т.8 от Устройствения правилник на
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира,
поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни
държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна
информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека.
Така представените справки относно Пакистан и Афганистан са изготвени от
компетентен орган, в кръга на правомощията му, представляват официален писмен
документ и обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях,
ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства.
По делото липсват данни ситуацията в Пакистан да сочи
на наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от
ЗУБ, който да е до степен на безогледност и за повсеместност, т.е. да обхваща
цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен,
намиращ се на тази територия. Не се доказва наличие
на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от
територията на Пакистан, който да се обхваща от разширенията, дадени в
решението от 17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването
на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.). При решаване на искането
административният орган правилно е отчел, че в представената справка данните са
за инцидентни конфликти, като на територията на страната не е наличен вътрешен
или международен въоръжен конфликт. Видно от събраната информация насилието не
е изключително, както и не са установени сериозни и потвърдени основания да се
счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата
си по произход Пакистан, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на
заплаха. При липса на други противопоставими доказателства, които да
оборват фактическите изводи на ответника, съдът не може да обоснове извод за
основателност на молбата за предоставяне на статут на афганистанския гражданин
по реда на чл.9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и основания, посочени в
чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приеме извод за предоставяне на такъв
статут.
Административният орган изпълнява
задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за
неговата решаваща роля факти, а именно: извършва проверка доколко субективните
опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко
посегателство са обективни, обсъжда актуалната обстановка в страната по
произход - Пакистан,
като данните от справките на ДАБ съвпадат с
отразеното в решението на интервюиращия орган. Изводът, че по отношение на жалбоподателя не са налице
причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото
законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут
по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и
законосъобразни.
Като краен извод съдът счита, че оспореното решение не
страда от порок, налагащ отмяната му по
смисъла на чл.146 от АПК и затова следва да се потвърди. Подадената
против решението жалба се явява неоснователна.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от М.И.Ю., гражданин на Пакистан, с посочен по делото съдебен
адрес:*** към ДАБ при МС, срещу
Решение №УПХ-60/29.06.2020г. на Интервюиращ орган в РПЦ-Харманли при Държавната
агенция за бежанците при МС.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: