РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. гр. Хасково, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640102494 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София бул.”Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.138, вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.99, и чл.86 ал.1 ЗЗД, за признаване за
установено съществуването на вземания против Д. Т. Д., ЕГН **********. За
претендираните суми е издадена заповед № 404 от 26.07.2021г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1692 по описа за 2021г. на Районен съд -
Хасково, Шести граждански състав.
Ищецът твърди, че на 17.12.2020 г. било подписано Приложение 1 към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020 г., сключен между "Ай Тръст"
ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на "Ай
Тръст" ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство, било
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Уведомително
писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/1204856 от 18.01.2021 г., било изпратено с известие за
доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на
пълномощник на цедента, с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД, което се
върнало в цялост като неполучено. С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679
на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите
1
лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива
данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните
(ОРЗД)) приложение № 1 се предоставял със заличени лични данни на физическите лица,
които не участвали в настоящия съдебен процес. Съгласно договора за цесия от 17.12.2020
г., ищецът в качеството си на цесионер се задължил от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което имал изрично
пълномощно от цедента "Ай Тръст" ЕООД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че на 28.12.2018 г. между "Кредисимо" ЕАД
/кредитодател/ и ответника Д. Т. Д. /кредитополучател/ бил сключен договор за
потребителски кредит № 1204856, съгласно който кредитодателят се задължавал да
предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се
задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на
кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между "Ай Тръст" ЕООД и отв.Д.
Т. Д. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото
облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата
между „Ай Тръст" ЕООД и „Кредисимо" ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по
силата на който Поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по
договор за потребителски кредит № 1204856. Поради неизпълнение на задължението си по
договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото било изпълнено
от солидарно отговорния длъжник - „Ай Тръст" ЕООД. Заемополучателят не бил
възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред, с оглед на
което било входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника в деловодството на PC Хасково. Съдът уважил
претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 1692 по описа на РС Хасково за 2021г., 6 с-в била
издадена заповед за изпълнение. Длъжникът подал възражение срещу издадения съдебен
акт, което от своя страна обуславило правния интерес на ищеца от подаване на настоящата
искова молба.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да установи по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 1483.33 лв.,
представляваща платена главница на „Кредисимо" ЕАД, във връзка с договор за
потребителски кредит № 1204856; 439.82 лв. - възнаградителна лихва за периода
31.01.2019г. - 30.06.2020г., във връзка с договор за потребителски кредит № 1204856; 376.38
лв. - обезщетение за забава, начислено за периода от 17.12.2020 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Посочва, че
съгласно чл.146 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на
кредитора. Това обаче не означавало, че поръчителят продължава да събира същото вземане,
2
което е имал кредиторът, а означавало само, че поръчителят придобива правото да събере от
длъжника онова, което е изплатил срещу задължението на същия към кредитора. Вземането
на поръчителя се различавало от вземането на първоначалния кредитор както по своето
основание и по момента на възникването, а в някои случаи и по размера си. То винаги
имало за свое основание изпълнението на чуждо задължение. Размерът му обхващал само
действително заплатеното от поръчителя. Вземането възниквало в момента, когато
поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към кредитора. До този момент между
длъжника и поръчителят не е съществувала правна обвързаност, по силата на която
поръчителят да има правото да търси от длъжника някаква претенция. Едва когато той
заплати дълга към кредитора, в негова полза възниквало правото да търси онова, което е
заплатил. От този момент той ставал кредитор на длъжника вместо първоначалния
кредитор, чието вземане е погасено, а за длъжника възниквало задължението да му плати
онова, което поръчителят е заплатил за негова сметка. По делото обаче липсвали
доказателства "Ай тръст" ЕООД да е изпълнил задължението си към "Кредисимо" АД по
сключения помежду им договор за поръчителство. Нямало ангажирани доказателства за
погасяване на паричното задължение, доколкото липсвали банкови или счетоводни
платежни документи, които да удостоверяват размера на заплатени суми.
Ответникът твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между него и
„Ай Тръст" ЕООД бил сключен в противоречие с добрите нрави и бил нищожен.
Посоченият от „Кредисимо" АД поръчител „Ай Тръст" ЕООД бил финансова институция,
вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при БНБ - с право да
извършва гаранционни сделки, като основна дейност и той бил свързано с кредитора лице.
От анализа на доказателствата и клаузите на сключените между страните договори се
налагал извод, че потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност за
индивидуално договаряне, особено като се имало предвид, че едноличен собственик на
капитала на дружеството - заявител бил кредиторът на длъжника по договора за кредит,
поради което юридическото лице-поръчител /което било предварително одобрено от
кредитора/ се явявал и свързано с него лице. Това водело до значително неравновесие на
правата на потребителя и търговеца и не отговаряло на изискването за добросъвестност,
като лишавало длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално договаряне.
Нещо повече, правните последици от непредставяне на обезпечение, при положение, че
потребителят искал такова, водел като последица непораждане на действие на договора за
потребителски кредит /чл.4 ал.2/.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените материали, ч.гр.д. № 1692 по описа за 2021г. на Районен съд -
Хасково е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК със заявител “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София бул.” Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“,
3
ет.2, офис 4 и длъжник Д. Т. Д., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение за
следните суми: сума в размер на 1483.33 лева - главница; сума в размер на 439.82 лева -
възнаградителна лихва за периода от 31.01.2019г. до 30.06.2020г. и сума в размер на 376.38
лева - обезщетение за забава за периода от 17.12.2020г. до 22.07.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 22.07.2021г. до
окончателното й изплащане. В заявлението си, заявителят е посочил, че паричното вземане
представлява неплатени суми по Договор за потребителски кредит № 1204856 от
28.12.2018г., сключен между „Кредисимо" ЕАД и длъжника, както и по Договор за
предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г., сключен между «Ай Тръст» ЕООД и
длъжника, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1/17.12.2020г. към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020г. от „Ай Тръст" ЕООД в полза
на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Съдът е уважил това заявление като е издал за
всички претендирани суми заповед № 404 от 26.07.2021г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, а длъжникът Д. Т. Д. е депозирал в срок възражение
по чл. 414 от ГПК.
В настоящото производство ищецът е представил договор за потребителски кредит №
1204856 от 28.12.2018 г. и приложение № 1 към същия, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и
ответника, по който „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави на кредитополучателя
Д. Т. Д. потребителски кредит въз основа на приложени към него Общия условия и
заявлението от него, представляващи цялостно и единно споразумение между страните. В
приложение № 1 към този договор от същата дата е видно, че кредитът е потребителски, със
срок на кредита - 18 месеца, брой погасителни вноски - 18. Общият размер на
предоставеният кредит е 1700.00 лв., при лихвен процент по кредита - 41.24%.
Към договора също така е представен стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗКП и
Общи условия /ОУ/ за предоставяне на кредити.
Не е представено по делото заявление, изходящо от кредитоискателя, съдържащо
изявление, че желае да предостави обезпечение.
Представен е и договор за предоставяне на поръчителство от 28.12.2018 г., а не както
се твърди в исковата молба и по ч.гр.д. № 1692 по описа за 2021г. на Районен съд – Хасково
от 29.12.2016 г., сключен между "Ай Тръст" ЕООД в качеството на поръчител и Д. Т. Д. в
качеството на потребител, по който поръчителят се задължава да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговоря пред „Кредисимо“ЕАД
солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението
на задълженията на потребителя по същия договор. За поемане на тези задължения,
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение 1 към договора
– 124.42 лв. не месец за периода на действие на договора за кредит. Този договор за
поръчителство е сключен от Д. Т. Д. с „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно задължението му по
договора за кредит /чл.4, ал.1 от договор за потребителски кредит № 1204856/ да предостави
4
обезпечение на кредита във вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на
заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до
48 часа от подаване на заявлението. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на
поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „Кредисимо“ да
плати всички изискуеми задължения на потребителя, а според ал. 2 поръчителят е длъжен да
уведоми потребителя по електронната поща за постъпило от кредитора искане за плащане
най – късно в деня, следващ постъпването на искането, както и да му предостави получената
от „Кредисимо“ информация за общия размер на задълженията и съответно за размера на
задължението по пера. Поръчителят е длъжен да уведоми потребителя и за извършеното от
него плащане и да му представи информация за същото.
Въз основа на този договор е сключен договор за поръчителство от 28.12.2018 г. и
между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно който поръчителят се е задължил да
отговоря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за
предоставяне на поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на
„Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения на потребителя.
С Рамков договор, сключен на 01.03.2016 г. между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“
ЕООД, посочените дружества – финансови институции, вписани в регистъра на
финансовите институции по чл.3а, ал.1 от Закона за кредитните институции при Българска
народна банка, уреждат отношенията си във връзка с осигуряване на възможност
потребителите по Договори за потребителски кредит, сключени с Кредисимо, да ползват
услугите на партнора – „Ай тръст“ЕООД, както и отношенията между „Кредисимо“ АД и
„Ай Тръст“ ЕООД по повод на договорите за поръчителство, сключени между тях.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 17.12.2020 г.
между „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД и ищеца, „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлило на
“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вкл. и вземането, произтичащо от договор за
предоставяне на поръчителство от 28.12.2018г., ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Според извлечение от Приложение № 1 към
договора за цесия от същата дата процесните вземания спрямо ответника са прехвърлени на
ищеца.
С писмо към същия договор „Ай Тръст“ ЕООД е потвърдило извършената цесия
съгласно горепосочения договор.
С пълномощно „Ай Тръст“ ЕООД е упълномощило “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания, които
дружеството е цедирало (прехвърлило), съгласно Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), сключен на 17.12.2020 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и във връзка с
изпълнение на законовото задължение на упълномощителя по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По делото е представено и Уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания /цесия/ с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/1204856 до Д. Т. Д. от „Ай Тръст“ ЕООД чрез
5
ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с дата 12.01.2021 г. до ответника, с което го
уведомяват, че „Ай Тръст“ ЕООД е встъпило в правата на „Кредисимо“ ЕАД, произтичащо
от договор за паричен заем № 1204856, както и за сключения договор за цесия от 17.12.2020
г., както и Известие за доставяне PSSDTOOJJDSE с получател Д. Т. Д. на същото, с
отбелязване от дата 10.02.2021г. на обратната разписка, че пратката е непотърсена.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира напълно като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява,
че размерът на задължението по процесния договор за потребителски кредит към 23.07.2021
г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК) е както следва: главница – 1483.33 лева; възнаградителна лихва
– 439.82 лева; лихва за забава до 14.12.2020 г. – 141.80 лева; лихва за забава до 17.12.2020 г.
– 131.34 лева; остатък такса поръчител – 1781.38 лева и лихва за забава в периода от
17.12.2020 г. до 01.07.2021 г. – 83.65 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.138, вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.99 и
чл.86 ал.1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител, по
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването
му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение
относно процесните вземания.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни поради следните съображения:
По делото не се спори, а и с Определение № 87 от 17.01.2022г., постановено по
настоящото дело, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, е обявено за безспорно между
страните и за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 28.12.2018 г. между
"Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и ответника Д. Т. Д. /кредитополучател/ е сключен
договор за потребителски кредит № 1204856, както и че на същата дата между "Ай Тръст"
ЕООД и отв.Д. Т. Д. е сключен договор за предоставяне на поръчителство. Съдържанието на
договора за кредит е подробно регламентирано в представените договор за потребителски
кредит № 1204856, погасителен план към него, инкорпориран в Приложение № 1 към него и
Общите условия за предоставяне на кредити. Те са подписани и от ответника, като
автентичността им не е оспорена от него. Ето защо следва да се приеме, че той е породил
уговорените с него правни последици, а именно дружеството му е отпуснало кредит в
размер на 1 700 лв., който е трябвало да погаси чрез изплащането на определени вноски в
предвидените срокове и размери. Тук следва да се отбележи и че същият отговаря на
установените в закона изисквания за форма и съдържание на този вид договор. На следващо
място, няма спор между страните, а и от кредитираното заключение на вещото лице Д.К. се
установява, че ответникът не е погасявал текущите си задължения съобразно уговореното,
както и размерът на непогасения остатък на дължимите от него вноски. По делото не се
твърди, а и не са ангажирани доказателства за изплащането им и до момента. Следва да се
6
има предвид и че те са били възникнали и изискуеми към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като уговореният падеж за
изпълнение вече е бил настъпил.
Преценявайки съществуването на претендираните от ищеца вземания, съдът намира,
че следва да се занимае на първо място с валидността на договорните клаузи. При
претенцията за реалното им изпълнение, за да прецени основателността й, съдът следва да
извърши първо преценка относно съществуването на задълженията. Тази преценка
неминуемо включва обсъждане действителността на клаузите, пораждащи задължението,
чието изпълнение се претендира (в този смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение
№ 229 от 21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., II т. о.). Установено е по делото, че
страните са регламентирали фиксиран годишен лихвен размер на възнаградителната лихва
от 41,24%, при което за целия срок на договора същата възлиза на 607.78 лв. Съобразявайки
срока на договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо
размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, както и автономията на
волята, съдът приема, че регламентиращата задължение за възнаградителна лихва клауза не
противоречи на добрите нрави. Установено е още, че на датата на сключване на договора за
кредит е бил подписан и договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и "Ай
Тръст" ЕООД, по силата на който последното е поело задължението да сключи договор за
поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, а длъжникът - да му заплати възнаграждение. При това
уговореното възнаграждение за поръчителя е следвало да се заплаща по посочена сметка,
която е на кредитодателя – "Кредисимо" ЕАД и е идентична с посочената в договора за
кредит, като такава за изпълнение на задълженията, произтичащи от него.
Съдът намира, че чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, за
което се дължи възнаграждение, се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите /ГПР/
по кредита. При справка в Търговски регистър се установява, че "Ай Тръст" ЕООД и
"Кредисимо" ЕАД се явяват свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ, тъй като
едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД. Така чрез
формално незабранени от закона средства – обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя от свързано с кредитора лице, чийто капитал е 100 % собствен на същия
този кредитор, е нарушено изискването за добросъвестност, тъй като е постигнато
заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, установяваща формирането на ГПР. Същата
норма - ал. 4 на чл. 19 ЗПК ограничава ГПР до пет пъти размера на законната лихва, а
посредством договора за предоставяне на поръчителство ще се получи плащане, което като
финансов резултат ще е в полза на кредитора по договора за кредит и което плащане не е
включено в ГПР. Това плащане в същото време надхвърля размера на кредитната сума – при
предоставена в заем сума от 1 700 лв. се предвижда възнаграждение на поръчител в размер
на 2 239.56 лв. При включването й в годишния процент на разходите, размерът му
значително би надхвърлил максимано регламентирания по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В случая не може да се приеме, че е налице и индивидуално договаряне по договора
7
за кредит на клаузата за предоставяне на поръчителство, тъй като според договора за кредит
условие за възникването на задължението на кредитодателя "Кредисимо" ЕАД да предостави
искания от потребителя кредит, е или при кандидатстване за кредит без обезпечение
кредиторът да извърши одобрение на заявлението в 14 дневен срок, или при кандидатстване
на кредит с обезпечение, длъжникът в кратък срок - до 48 часа, да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо" ЕАД юридическо лице, или да
предостави банкова гаранция. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 16 от ЗПК,
съгласно която доставчикът на финансовата услуга има задължение да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за потребителски кредит.
В случая предоставената възможност на потребителя за избор - дали да сключи договор за
кредит без обезпечение или с избрано от него обезпечение, е привидна и представлява
злоупотреба с лошото му финансово състояние, тъй като потребителят очевидно има нужда
от средствата, за които кандидатства пред доставчика на финансова услуга. Липсата при
кандидатстването за отпускане на кредит на достъпна за потребителя информация относно
предварително одобрените от "Кредисимо" ЕАД юридически лица, с които дружеството би
сключило договор за поръчителство и предвиждането на банкова гаранция като единствен
друг допустим метод на обезпечаване, е индиция за осъществявана върху потребителя
скрита икономическа принуда да се сключи договор именно с посочен от кредитора
поръчител, представляващ свързано с него юридическо лице, чийто основен предмет на
дейност е сключване на гаранционни сделки.
Поради всичко изложено следва да се приеме, че клаузата за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е неравноправна, не е
уговорена индивидуално, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител.
Отделно от горното следва да се посочи, че Договора за предоставяне на
поръчителство от 28.12.2018 г. изначално е лишен от основание, тъй като по силата на
посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "Кредисимо" ЕАД, за което цялото
възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят изпълни и
погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на
платеното. Тоест, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство,
което е в размер на 2 239.56 лв. и надвишаващ размера на предоставения кредит,
потребителят не е получил каквато и да било услуга. Ето защо, съдът приема, че като
основано на нищожна клауза, възнаграждението за поръчител, уговорено в договора за
предоставяне на поръчителство не е било дължимо от потребителя. Поради изложеното
ответните възражения за нищожност на договора за поръчителство следва да се приемат за
изцяло основателни.
Относно действителността на задължението, за което „Ай Тръст“ ЕООД е сключило
договор за поръчителство с „Кредисимо“ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство с
ответника Д. Т. Д., съдът приема, че такава не е налице, тъй като този договор е нищожен и
8
е сключен в противоречие с добрите нрави, за което и по аргумент на чл.7, ал.3 ГПК съдът
следва да следи и служебно.
Освен това се възразява и относно съществуването на договора за поръчителство като
са наведени доводи и са изложени съображения, че липсва вземане от страна на „Ай тръст“
ЕООД спрямо ответника, тъй като не е доказано изплащане на вземането на длъжника от
страна на поръчителя спрямо кредитора „Кредисимо“ ЕАД. Във връзка с ответните
възражения, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 1 от ЗЗД, с
договора за поръчителство, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да
отговоря за изпълнение на неговото задължение, а според ал. 2 поръчителството може да
съществува само за действително задължение, включително за бъдещо и за условно
задължение. В настоящия случай претенцията на ищеца се основава на цедирано от страна
на „Ай Тръст“ ЕООД вземане, основаващо се на сключен между дружеството и ответника
договор за предоставяне на поръчителство, по което дружеството е поело задължение да
сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ и да отговоря пред него солидарно с
потребителя за изпълнение на задълженията му. Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗД
поръчителят, който е изпълнил задължението може да иска от длъжника главницата,
лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него
иск. Съдът счита, че с оглед събраните по делото доказателства, нито ищецът - цесионер,
нито цедентът „Ай Тръст“ ЕООД в качеството си на поръчител по договор за
потребителски кредит, не доказаха предпоставката на тази разпоредба, а именно да е
изпълнено задължението на длъжника по договора за кредит. Не са представени каквито и
да е било доказателства какви са били задълженията на ответника към момента, към който
кредиторът е отправил искане до поръчителя за изплащането им, както и няма данни за това
какъв е размерът на задълженията, изплатен от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД на кредитора
„Кредисимо“ ЕАД. Известни данни за изплащането на задълженията от страна на
поръчителя, включително и техния размер са налични в заключението по назначената
съдебно – икономическа експертиза, но категорични и конкретни данни за изплащането на
задълженията от страна на поръчителя, включително и техния размер, не се съдържат в
останалите приети по делото писмени доказателства. Такива биха били единствено
банковите платежни документи, каквито по делото липсват, поради което и искът следва да
се отхвърли.
Съдът счита също така, че поръчителят не е изпълнил задължението, поето по
договор за предоставяне на поръчителство да уведоми длъжника – потребител за отправено
от кредитора искане за плащане, както и за извършеното плащане, като по делото липсват
както доказателства, така и твърдения, че това е било сторено.
С оглед изложеното съдът счита, че претенцията на ищеца е изцяло неоснователна и
следва да бъде отхвърлена, тъй като същият не успя да установи по несъмнен начин в
настоящото производство, че поръчителят е изплатил задълженията на ответника по
договора за кредит към „Кредисимо“ ЕАД, респективно че именно това вземане му е било
прехвърлено с договора за цесия, тоест че му е прехвърлено съществуващо такова.
9
На самостоятелно основание исковете следва да се отхвърлят още и поради
твърдението на ищеца, че основание на претендираните вземания е договор за
поръчителство, сключен на 29.12.2016г. между „Ай тръст“ЕООД и ответника. Въпреки
дадената неколкократно възможност на ищеца да конкретизира тези си твърдения,
съответно да отстрани противоречията в тях, това не бе сторено.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.99, ал.4 от
ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от
предишния кредитор. Така установеното задължение на цедента има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на
вземането. Няма пречка, обаче цедентът да упълномощи цесионера да изпрати съобщението
до длъжника, тъй като не се касае за лично и незаместимо действие, а и съгласно чл. 36, ал. 2
ЗЗД последиците от това действие възникват направо за представлявания. Доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в хода на образуваното съдебно производство по
предявен иск за прехвърленото вземане, както е и в настоящия случай, не може да бъде
игнорирано, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235,
ал.3 от ГПК. В този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС,
II т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че
договорът за цесия би имал действие спрямо длъжника – ответник, тъй като същият не
твърди да е извършил плащане на прехвърлената сума, и цесионерът – ищец, би бил носител
на спорните вземания, но доколкото в случая не бе установено наличието на вземане, което
да е валидно прехвърлено, то тези разсъждения, само допълват настоящото изложение.
В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява по безспорен начин
възникването, респ. съществуването на паричното вземане в претендираните размери, за
което вземане в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по
развилото се заповедно производството по ч.гр.д. № 1692/2021г. по описа на РС Хасково. По
така изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Предвид изхода по спора и претенцията само от негова страна на
такива, на ищеца не се следват разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София бул.” Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
10
офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, срещу Д. Т. Д., ЕГН **********, с адрес:
*************, съдебен адрес: гр.Хасково, *************, иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.138, вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.99 и чл.86 ал.1 ЗЗД, за
приемане на установено, че Д. Т. Д. дължи на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сума
в размер на 1483.33 лева – главница, представляваща неплатени суми по Договор за
потребителски кредит № 1204856 от 28.12.2018г., сключен между „Кредисимо" ЕАД и
длъжника, както и по Договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г., сключен
между «Ай Тръст» ЕООД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени с Приложение
№ 1/17.12.2020г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
17.12.2020г. от „Ай Тръст" ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД; сума
в размер на 439.82 лева - възнаградителна лихва за периода от 31.01.2019г. до 30.06.2020г.
във връзка с договор за потребителски кредит № 1204856 и сума в размер на 376.38 лева -
обезщетение за забава за периода от 17.12.2020г. до 22.07.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 22.07.2021г. до
окончателното й изплащане, по Заповед № 404 от 26.07.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1692 по описа за 2021г. на Районен съд - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
11