РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 18.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VI състав, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: EЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно дело № 167 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и
следващите от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)вр.чл. 149 ал.5 АПК вр. параграф 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „Конеко агро” ЕООД ЕИК ********* чрез представляващия К. К. с искане за прогласяване на нищожност на ревизионен
акт (РА) № 030018190000498-091-001/ 30.08.2019г., издаден от началник сектор “Ревизии”,
възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията
при ТД на НАП-Варна, потвърден мълчаливо в условията на чл.156 ал.4 ДОПК от директора на дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” - Варна при ЦУ на НАП. Конкретно се твърди, че не е връчена заповед за
възлагане на ревизията (ЗВР) на адресата, като всички документи са връчвани по
електронен път на счетоводител, чиито пълномощия са изтекли, поради което
ревизията не е започнала и е налице особено съществен порок. Твърди, че са
нарушени основни принципи по чл.3,
чл.5 и чл.10 ал.4 ДОПК и извежда
извод за особено съществени нарушения на административно-производствените
правила по чл.113 ал.2 и ал.3 ДОПК. В съдебно заседание допълва основанията като
оспорва компетентността и валидността на квалифициран електронен подпис /КЕП/на
лицата, издали заповедта за възлагане на
ревизия/ЗВР/, заповедта за изменение /ЗИЗВР/, Ревизионния доклад/РД/ и
ревизионния акт /РА/, към момента на издаване на въпросните актове. В с.з.
пояснява, че поради технически причини не е успявал да отвори и прочете
изпращаните ел.съобщения и ги е препращал към счетоводител, който ги е отварял
и му ги е препращал.
Ответникът, директорът на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Варна при ЦУ на НАП, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата. Счита същата за недопустима, с оглед
просрочието й и поради факта, че РА е мълчаливо потвърден и не е обжалван в
срока по чл.156 ал.5 ДОПК, поради което е влязъл в сила. По същество оспорва
основателността на жалбата и прилага писмени доказателства, противно на
възраженията на жалбоподателя, а именно, че е направено заявление вх.№
1600-561/19.02.2018г. в регистъра на ТД на НАП Варна, офис Русе подписано лично
от управителя на „Конеко –арго” ЕООД , с което на основание чл.28 ал.2 ДОПК е
посочен електронен адрес за получаване на съобщенията. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид разпоредбата
на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с
доводите и изразените становища прие за установено следното:
С РА №
030018190000498-091-001/ 30.08.2019г., на Конеко агро” ЕООД ЕИК ********* с
управител К.Н. К. с адрес за
кореспонденция гр.Сеново ,ул. Цар Калоян № 26 са установени допълнителни
данъчни задължения за данъчен период 20.06.2014 - 31.12.2018г. в размер на 4346,69лв
по ЗДДС и лихви от 1243,54лв, по ЗКПО- 4055,17лв и лихви 1052,82лв или общо
10 671,22лв.
Ревизионното производство е започнало
със заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) № Р-03001819000498-020-001/25.01.2019г.,/ стр.233-234 от преписката/, издадена от Д.Б.К. на длъжност Началник на
сектор” Ревизии”, в качеството си на заместник на Е.С.К., началник сектор „Ревизии“
при ТД на НАП Варна, съгласно Заповед Д-
1465/ 31.08.2018г на Директор на ТД на НАП-Варна/ стр.1-2 от преписката/ , с
която е възложено ревизията да бъде извършена от Й.Р.К.- главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията и Х.П.Х. - старши инспектор по приходите.
Обхватът на ревизията включва задължения по ЗКПО за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2017г., ЗДФЛ за същия период, ДДС за периода 20.06.2014г- 31.12.2018г.,
ДОО, ЗО,УПФ за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. Срокът за завършване на
ревизията е 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта за възлагане
на ревизията.
Със заповед № Д- 1465/ 31.08.2018г, на
основание чл. 11, ал.1, т.1 от Закона за НАП и във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК директорът на ТД на НАП Варна, считан от 03.09.2018г е оправомощил Д.Б.К. - началник сектор
“Ревизии” и Е. С.Х.- началник сектор „Ревизии”, да издава заповеди за възлагане
на ревизии за ТД на НАП – Варна, като е посочил ,че при отсъствие на титулярите
последните две взаимно се заместват.
По постъпило искане вх.№
1600-561/19.02.2018г. в ТД на НАП-Варна офис Русе от управителя на
жалбоподателя е посочен имейл адрес за кореспонденция ***@**************.**
Заповедта за възлагане на ревизията №
Р-03001819000498-020-001/25.01.2019г . е изпратена на 04.02.2019г. и е връчена
по електронен път на 11.02.2019г., на
която дата документа е изтеглен от имейл адрес ***@**************.**
от IP 77.78.51.15,
ведно с искане за представяне на документи и писмени обяснения , за което е
представено удостоверение на л.231. В заповедта е посочен и срока за извършване
на ревизията – 3 месеца от връчването на ЗВР.
ЗВР е изменена със заповед Р-
03001819000498-020-002/10.05.2019г. на Д.Б.К. –длъжност началник
сектор”Ревизии”, връчена електронно на 14.05.2019г./ л.3-6/,на която дата
документа е изтеглен от имейл адрес ***@**************.** от IP
77.78.51.15, като срокът
на ревизията е продължен до 11.07.2019г.
На 25.07.2019г. е издаден ревизионен
доклад (РД) № Р-03001819000498-092-001/ 25.07.2019г./ стр.17-165/ на основание
чл.117 от ДОПК. Ревизионният доклад също е връчен по електронен път на 31.07.2019г. / л.15/, когато документът е
изтеглен от имейл адрес ***@**************.**,
за което е представено удостоверение на л.15
Подадено е искане за продължаване на
срока за представяне на доказателства и възражение на основание чл.117 ал.5 ДОПК , като с уведомление от 14.08.2019г срокът е продължен до 21.08.2019г.,
като по имейл на 22.08.2019г. е получено писмо от РЛ с прикрепени
доказателства, което е приложено към РА.
Ревизионен акт (РА) №
030018190000498-091-001/ 30.08.2019г. е издаден от началник сектор „Ревизии” в дирекция
“Контрол”, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК. с него установени допълнителни
задължения за: Коорпоративен данък и ДДС всичко в размер на 8401,86лв и лихва в
размер на 2269,36лв. РА е връчен
електронно и докуменът е изтеглен на 31.08.2019г . от IP 149.62.203.238 от ймейл
адрес: ***@**************.**.
На
18.09.2019г. е входирана подадена жалба срещу РА (л. 230), изпратена по пощата
с обратна разписка на 11.09.2019г.
Предвид липсата на произнасяне в
срока по чл.
155, ал. 1 от ДОПК е налице потвърждение на обжалвания акт в хипотезата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК. Законодателят
приравнява правните последици на изричното потвърждение на РА с решение на
решаващия орган, постановено в срока по чл.
155, ал. 1 от ДОПК, с последиците при непроизнасянето на решаващия орган в
срока по чл.
155, ал. 1 от ДОПК, като приема, че е налице мълчаливо потвърждение съгласно
чл. 156, ал. 4 ДОПК. Нормата на следващата ал.
5 на чл. 156 определя, че жалбата против акта може да се подаде в 30-дневен
срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред
административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището
на жалбоподателя и при неупражняване на това право от страна на данъчния
субект, последиците са еднакви, независимо дали се касае за изрично или
мълчаливо потвърждаване . В жалбата, а и в материалите по административната
преписка не се твърди и не се съдържат данни за обжалване на РА пред съда,
поради което същият е влязъл в сила на 20.12.2019г.
Жалбата на „Конеко-Агро” ЕООД, срещу РА
е подадена на 31.01.2020г., с искане за прогласяване на неговата нищожност
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и с оглед
разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, съгласно
която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение на времето. В този смисъл е и практиката на ВАС
обективирана в определени № 9798/24.09.2015г., по адм.д.№9546/2015г. на ВАС,
определение №4259/27.03.2013г. по адм д.№2438/2013г. на ВАС и др.
Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебното производство е
само валидността на издадения акт, което определя и обхвата на съдебния
контрол. Законът не е въвел легално определение за нищожност на административен
акт като основание за отмяна, затова за всеки конкретен случай съдът
осъществява проверка дали е допуснат толкова тежък и съществен порок на
властническото волеизявление, наличието на който да препятства настъпването на
целените от закона правни последици. Критериите за нищожност на
административния акт са изградени както в правната теорията, така и в съдебната
практика. Основанията за нищожност са тези по чл.
146, т. 1 и т. 2 АПК, а тези по т.
3 и т.
4 от същия текст, обосновават незаконосъобразност на индивидуалния
административен акт. Като критерии за нищожност в правната литература се
посочва липсата на компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на
установената форма на акта, особено съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – акт,
който е издаден без каквото и да е правно основание, или акт, лишен от
нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ
предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. Съдебната
практика, в преобладаващата си част, възприема част от изложените от
доктрината критерии – липса на
компетентност и липса на форма като основания за прогласяване на нищожността на
оспорения акт. Изолирани са съдебни актове, които са възприели нищожност на
акта, поради толкова съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и нарушение на материалния закон, че не могат да породят правни
последици. В този смисъл Решение № 12798 от 25.11.2016 г. на ВАС по адм. д. №
2677/2016 г., VII Решение № 1426 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4520/2013
г., I о. При нищожните актове
допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент, водещ
до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не
е съществувал в правната действителност.
В настоящото производство се
претендира нищожност на РА със следните аргументи: 1. Липса на връчване на ЗВР
на ревизираното лице съгласно чл.113 ал.2 ДОПК , като същевременно се твърди
ненадлежно връчване, тъй като всички документи били връчвани на счетоводител,
чиито по пълномощно с нот.заверка от 02.06.2014г.били изтекли, което се явява
особен порок, 2. Нарушени основни принципи в ДОПК, 3. Липса на компетентност и
валиден КЕП
Настоящият съдебен състав
приема, че първите аргументи, посочени в жалбата, и в с.з. при евентуална основателност биха обусловили
материална незаконосъобразност, но не и нищожност.
Съгласно чл.
112, ал. 1 вр. чл.
113, ал. 2 ДОПК, ревизионното производство се образува със заповед за
възлагане на ревизия, която се връчва на ревизираното лице. За да узнае за
наличието на висящо ревизионно производство, императивната разпоредба на чл.
113, ал. 2 от ДОПК изисква задължителното връчване на ЗВР на ревизирания
субект. С връчването й до знанието на лицето достига вече упражненото от
приходните органи правомощие да започнат ревизия, като по този начин
ревизираният субект е информиран за органите, извършващи ревизията, обхвата на
ревизията, срока на ревизията, респ. до връчването на заповедта за възлагане няма
редовно образувано производство по установяване на публичните задължения.
В отговор на оплакванията за
особено съществен порок при връчване на ЗВР, съдът отбелязва изявленията на
оспорващия в с.з., че именно той /доказателствата по преписката установяват
същото/, е заявил на 19.02.2018г. адрес за кореспонденция по чл.28 ал.2 ДОПК,
като е посочил електронен адрес за получаване на съобщения ***@**************.**.
Изявленията му в с.з., че действително е получавал съобщения на посочения от
него електронен адрес, но поради техническите параметри на компютърната
конфигурация, не е успявал да отвори и ги е препращал на счетоводната къща,
която го е обслужвала, и която след отварянето му ги е препращала, сочи че е
узнавал за всяко едно получено съобщение и сам опровергава твърдението в
жалбата, че ЗВР и всички последващи документи са връчвани на счетоводител.
Противно на твърдението в жалбата за липса на представителна власт у лицето П.Ц.А.с
оглед представеното нот.заверено пълномощно от 02.06.2014г., ограничаващо
представителството на една година, е и изявлението на жалбоподателя в с.з.
и представените по преписката данни в
РД, че именно това лице в качеството си на представляващ счетоводна кантора „
Профи консулт“ ООД е представило счетоводната документация на дружеството при
извършената физическа проверка на документите и именно това е лицето, с което
жалбоподателят е работил до м.септември 2019г./ в този смисъл е и изричното
твърдение на жалбоподателя/.
Съгласно чл.
29, ал. 6 ДОПК съобщенията се връчват на лицето, негов представител или
пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да
получава книжа или съобщения.Едноличният собственик на капитала на ЕООД е орган
на управление и връчването на заповедта
за възлагане на ревизия се явява редовно по смисъла на чл.
29, ал. 6 ДОПК и възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл се явяват
неоснователни.
Представените по преписката
удостоверения сочат ,че ЗВР,ЗИЗВР,РД и РА са връчвани на посочения, именно от
жалбоподателя, електронен адрес, а не на трето лице. Изявлението му в с.з. е в
насока, че именно това неговия електронен адрес за съобщения.
Съгласно чл.30 ал.6 ДОПК електронното съобщение се смята за
връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно
електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от
информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на
електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите
разпечатка на записа в информационната система. Налице е редовно връчено
електронно съобщение за ЗВР- изтегляне на прикачените документи /ЗВР от
25.01.2019г., искане за представяне на документи и приложенията към него/, като
изтеглянето е от посочения от самия оспорващ електронен адрес - ***@**************.**. Съдържанието на електронното съобщение е
удостоверено с удостоверение за извършено връчване по електронен път в
ИС“Контрол“,съдържащо разпечатка на записа в ИС. Налице е редовно образувано
производство по установяване на публични задължения. Не е налице връчване на
първоначалната заповед за възлагане на ревизия на упълномощено лице , което е
водило счетоводството на оспорващия, без същото да е притежавало изрично
упълномощаване за получаване на ЗВР. От изявления на жалбоподателя е видно ,че
не е бил лишен изцяло от правото да вземе участие и да представя доказателства
в проведеното ревизионно производство, поради което издаденият РА да е нищожен.
Неуменията от страна на търговеца да борави с техника/ независимо от
признанията му, че е получавал вече отворените и прикачени файлове/ или неудачният му избор на лице, което да го
представлява, не е обстоятелство, което да го освобождава от установяване на
задължения за данъци. Оспорващият е следвало да реализира защитата си срещу
издадения РА чрез своевременното му обжалване и представяне на доказателства,
което той не е сторил.
Съдът счита, че в хода на
ревизията не са допуснати особено съществени процесуални нарушения, които да
обосноват невалидност на РА. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120
от ДОПК, поради което не са налице пороци и от формална страна.
По отношение на процесния РА
съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила
в определения от него срок. РА е издаден от компетентни органи и определя
данъчни задължения за периода, за който е възложена, поради което обжалваният
РА не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
В съдържанието на заповедта
за възлагане на ревизията, заповедите за изменение на ЗВР, РД и ревизионния акт, както и от извършената служебна
проверка съдът установи в с.з., че същите
са електронни документи, подписани с КЕП в срока на валидност, поради което са
валидни и не са налице основания да се считат за нищожни. При
зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че
това са
електронният подпис на Д.
Б. К. началник сектор „Ревизии” ,подписала ЗВР и ЗИВР и РА,
както и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” е в срока на валидност към всеки един
от моментите , на Й. Р. К./ главен инспектор по приходите-ръководител на
ревизията и сътавител на РА и РД/ и Х.П.Х. / старши инспектор /, подписала РД,
както и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” е в срока на валидност. Нормата на чл. 28 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги регламентира
т. н. "Регистър на удостоверяванията", като алинея първа определя, че
доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги води електронен регистър
(база данни), в който публикува удостоверенията, които използва в дейността си
като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените
удостоверения. Извършването на справка в този електронен регистър /база данни/
https: //www. b-trust. bg/services/certificate-search е законово установен
способ за установяване на факта, дали определено лице е притежавало към даден
момент квалифициран електронен подпис./ Решение № 16293 от 29.11.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 9312/2019 г., I о./
Органът , възложил ревизията е надлежно
упълномощен по издаване на подобен вид
адм. актове от териториалния директор на ТД на НАП-Варна по
реда на чл. 112, ал.2 от ДОПК предвид приложената към преписката негова
заповед от 31.08.2018 г. Според
правилото на чл. 119, ал.2 от ДОПК рев. акт се издава от органа, възложил
ревизията и ръководител на същата. В конкретния случай автори на обжалваното
произнасяне са Д. К./ началник сектор „ Ревизии“ /, който е възложил
ревизията и Й. К./
ръководител на ревизията по издадената ЗВР/. Предвид изложените обстоятелства
съдът счита , че това нормативно изискване е спазено . В обобщение издателите
на оспорения рев. акт са разполагали с материална компетентност и такава по
степен . Налице е и териториална компетентност на авторите на акта , които са част от
териториалната дирекция на НАП гр. Варна,
компетентна териториална дирекция по седалище на ревизираното лице по чл. 8, от ДОПК .
По изложените съображения и
доколкото съдът не установи особено съществени пороци, касаещи формалната и
процесуалната законосъобразност на РА, както и компетентността на издателите
му, то не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, както се
настоява от жалбоподателя. Оспорването следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, в
полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.
161, ал. 1 от ДОПК и чл.
8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на 850,14 лева, при установения
материален интерес от 10 671,22 лева
Водим от горното и на основание чл.
160, ал. 1 и чл.
161, ал. 1 от ДОПК , съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Конеко агро” ЕООД ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Сеново, ул.Цар Калоян 26, представлявано то К.Н.
К. с искане за прогласяване на нищожност
на ревизионен акт (РА) № 030018190000498-091-001/ 30.08.2019г., на ТД на
НАП Варна, потвърден мълчаливо в условията на чл.156 ал.4 ДОПК от директора на дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” - Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Конеко агро” ЕООД ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Сеново, ул.Цар Калоян 26 да заплати на
Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, сумата от 850,14 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: