№ 58
гр. Ботевград, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:*****
като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело №
20211810200268 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление (НП) №КГ-2313 от 08.06.2020г., издадено
от ****, Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/, с което на *****” ООД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр.*****, обл.Софийска ул.”******” №1 и управител
******, на основание чл.67, ал.3 от Закона за енергията от възобновяеми
източници /ЗЕВИ/, е наложено административно наказание -
„имуществена санкция” в размер на 50000.00лева, за извършено нарушение
на чл.47, ал.4 вр. чл.47, ал.1, т.5 от с.з.
С обжалваното Наказателно постановление на дружеството -
жалбоподател са били възложени и разходите за вземане и изпитване на
пробата в размер на 210, 00 /двеста и десет/ лева, от които 170, 00 /сто и
седемдесет/ лева за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива,
смазочни материали и присадки към ГД ККТГ-ДАМТН в гр. София и 40
/четиридесет/ лева за вземане на проба, на основание чл. 25, ал. 2 от
НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 /обн. ДВ, бр. 50/1999 г., посл. изм.
ДВ, бр. 103/2012 г. /.
Становищата на страните:
1
Недоволно от това Наказателно постановление е останало наказаното
лице, което подава жалба чрез адв. В. ГР. от САК, в срок, упълномощен от
управителя ******. В подадената жалба е описано искане за отмяна на така
издаденото НП като незаконосъобразно /издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон/, необосновано и неправилно по подробно
изложени съображения.
В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя
навежда конкретни доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП. В тази
връзка се моли за отмяна на обжалваното постановление и присъждане на
сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна /Председател на Държавна агенция за
метрологичен и технически контрол/, редовно призована, не се явява.
Представлява се от юрк.Ивелин Тодоров. В съдебно заседание моли съда
процесното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и
оспорва искането за разноски. Представя писмени бележки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните
от страните доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 04.11.2019г., на основание чл. 16 от Наредба за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол
/НИКТГУРНТК/, свид. Г. Г. Б. - инспектор в отдел „Инспекция на качеството
на течните горива“ (ИКТГ) към Главна дирекция „Контрол на качеството на
течните горива“ (ГД ККТГ) при ДАМТН съвместно с инспектор Д. С. С., от
същата дирекция, извършили проверка в обект – бензиностанция в ******,
управляван от жалбоподателят „*****” ООД - гр.*****, обл.Софийска.
В хода на проверката от бензиноколонка № 2 била взета проба от течно
гориво - автомобилен бензин A -95Н с цел установяване на съответствието им
с изискванията на Закона за чистотата на атмосферния въздух и Закона за
енергията от възобновяеми източници.
Проверката и вземането на пробите били извършени в присъствието на
Пламен Николаев Драганов – управител на бензиностанцията.
За така взетата проба бил съставен нарочен протокол № С -
148/04.11.2019г., в който били обективирани и всички останали констатации
на проверяващите длъжностни лица.
2
Така, проверяващите установили, че последната доставка на течното
гориво - гориво за бензинови двигатели е за количество от 10022 литра.
Последното било видно от представените Приемо-предавателен протокол
№**********/27.10.2019г., ведно с Декларация за съответствие с №
1469/16.10.2019г., издадена от „*****” ООД - гр.*****, за партида № S-RG-
161019, в количество 3413т. Наличното количество в резервоара, свързан с
бензиноколонка № 2, в момента на проверката било 14888 литра. След
изпитване на контролна проба в стационарната изпитвателна лаборатория за
горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН - ГД ККТГ, гр. София,
сертификат за акредитация на БСА per. № 35 – ЛИ/ 26.11.2018г, валиден до
30.09.2020г. бил издаден протокол от изпитване № С-0473/06.11.2019г.
На основание изготвения протокол от изпитване в ГД ККТГ било
изготвено експертно заключение за съответствие на течно гориво с
изискванията за качество № ЕЗ-9031/05.11.2019г. и бил изготвен Констативен
протокол № КП – 0668-Е/06.11.2019 г. за съдържание на биогориво в течно
гориво, съгласно чийто заключения полученият резултат за съдържание на
биогориво в течното гориво - Автомобилен бензин А-95Н, се отклонявал от
допустимата гранична стойност и полученият резултат от изпитването е бил
под 8.67% обемни. Отразено е, че след прилагане на критериите за
прецизност на използвания метод за изпитване, съгласно чл. 7 от
НИКТГУРНТК, при получен резултат от изпитването под 8,67 % обемни
продуктът не съответства на изискването за съдържание на биогориво в течно
гориво, съгласно чл. 47, ал. 1, т. 5 и ал. 4 от ЗЕВИ.
На основание чл. 22, ал. 8 от НИКТГУРНТК, протоколът от изпитване,
копие от експертното заключение и констативния протокол били изпратени
на дружеството – жалбоподател с нарочно писмо изх. № 84-01-934/06.11.2019
г. и известие за доставяне обр. 112 от 08.11.2019 г.
Дружеството – жалбоподател в срока по чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК
не е депозирало искане за изпитване на арбитражна проба.
С оглед всички направени констатации било прието, че „*****” ООД,
като е предлагало на 04.11.2019 г. течно гориво - Автомобилен бензин А-95Н,
за което с Констативен протокол № КП – 0668-Е/06.11.2019 г. е установено
несъответствие на горивото с изискването за съдържание на биогориво в
течно гориво, същото, в качеството му на краен разпространител по смисъла
3
на § 1, т. 12 от ДР на ЗЕВИ и § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, е извършило
нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 5 и ал. 4 от ЗЕВИ.
Управителят на „*****” ООД - гр.***** бил поканен да се яви за
съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение
(АУАН).
На 13.12.2019г. в гр.София св.Г.Б., в присъствието на св.Д.С. и на ****
– управител на търговското дружество съставил АУАН № А-024/13.12.2019г.
против „*****” ООД, връчен му срещу подпис, в който не е вписал
възражения.
На основание чл. 44, ал.1 от ЗАНН с писмено възражение „*****” ООД,
чрез управителя му ****** оспорил така съставения му и връчен АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление, в което била възприета идентична обстановка,
поради което по реда на чл. 69, ал. 2, т. 4 от ЗЕВИ, при съблюдаване на
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗЕВИ на дружеството-жалбоподател било
наложено административно наказание – "Имуществена санкция" – в размер на
50 000 лева за нарушение на чл. 47, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 5 и от ЗЕВИ,
както и да заплати разходите в размер на 210, 00 /двеста и десет/ лева, от
които 170, 00 /сто и седемдесет/ лева за изпитване в Лаборатория за
изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ-ДАМТН
в гр. София и 40 /четиридесет/ лева за вземане на проба, на основание чл. 25,
ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 /обн. ДВ, бр. 50/1999 г., посл.
изм. ДВ, бр. 103/2012 г. /.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез
събраните писмени и гласни доказателства, а именно материалите по АНП, от
представените от въззиваемата страна и приобщени в хода на съдебното
следствие документи - писмо до „*****“ ООД и обратна разписка; заповед №
А-609/20.09.2019г.; заповед № А-700/24.10.2019г.; протокол № С-
148/04.11.2019г.; фискален бон – 2 бр. за контролни проби; декларация за
съответствие на качеството на течните горива; приемо-предавателен протокол
от 27.10.2019г.; акцизен данъчен документ; копие от търговския регистър;
сертификат за акредитация от 26.11.2018г.; заповед № А 436/26.11.2018г.;
заявка за изпитване на течни горива № Р-284/05.11.2019г.; критерии за
изпълнимост; протокол от изпитване № РІ0284-1/05.11.2019г.; експертно
4
заключение за съдържание на биогориво в течно гориво № ЕЗ-0931-
Е/05.11.2019г.; заявка за изпитване на течни горива № С-473/05.11.2019г.;
критерии за изпълнимост; заявка за изпитване на течни горива №
СІ473/05.11.2019г.; критерии за изпълнимост; протокол от изпитване № С-
0473/06.11.2019г.; КП № КП-0668-Е/06.11.2019г.; писмо до управителя на
„*****“ООД; известие за доставяне; покана; известие за доставяне; покана;
АУАН № А-024/13.12.2019г.; разписка за предадени/получени документи от
16.12.2019г.; възражение от Атанас Груев управител на „*****“ ООД;
калкулация за разходите по вземане и изпитване на проба - заверени копия,
както и от гласните доказателствени средства на разпитаните в хода на
съдебното следствие в качеството им на свидетели – св.Г. Г. Б.–
актосъставител, св. Д. С. С., *****
Показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът намира за
последователни, логични и обективни, израз на пряко възприетите от тях
факти и обстоятелства при извършената и с тяхното участие проверка на
място на обекта и по представените документи, които възпроизведени
фактически данни съответстват изцяло и се подкрепят от съдържанието на
надлежно приобщените по делото писмени доказателства, описани по-горе.
Ето защо този съдебен състав ги възприема като надежден достоверен
източник на доказателства за обстоятелства предмет на доказване.
По повод на писмените доказателства, съдебният състав на въззивната
инстанция намира, че същите спомагат за цялостно изясняване на
фактическите обстоятелства по делото, проверка на други доказателства и
преценка за достоверността им, и доколкото същите са приобщени към
доказателствената маса по надлежния процесуален ред, съдът ги кредитира
изцяло.
Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на ЗАНН и
НПК, е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, по аргумент от чл.84
от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК съдът намира, че не се налага по-
подробен анализ и проверка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства (извън гореизложения), поради което съдът приема за
безспорно установена посочената тук фактология.
Следва да се посочи, че жалбата си пред РС – Ботевград търговското
дружество е поискало извършване на съдебно-химическа експертиза с
5
поставени 6-шест задачи. Съдът не е допуснал такава експертиза, защото
отговорът на поставените задачи не би допринесъл за установяване на
обстоятелството дали при вземане на пробите, тяхното съхраняване и
изпитване са допуснати нарушения, опорочаващи процедурата до степен, че
пробите да са негодно средство за изпитване, съответно – извършеното
изпитване да е опорочено и резултатите от него да не могат да се вземат
предвид при ангажиране административнонаказателната отговорност на
лицето. Съображенията за този извод са, че ВЛ би могло единствено да даде
хипотетично заключение, че са извършени нарушения, но при невъзможност
да провери същите проби, като взетите, то не може с несъмнена
категоричност да даде заключение, че са извършени посочените нарушения.
Част от поставените въпроси от 3-ти до 6-и са и неотносими към спора, чиито
отговори от вещото лице биха били с правно естество – спазени ли са закони,
наредби и т.н.
При така установената фактическа обстановка, на база събраните в хода
на съдебното следствие доказателства, съдът направи следните правни
изводи:
В рамките на това производство въззивната инстация е обвързана с
приетото за установено с влязла сила Решение № 580/16.06.2021г.,
постановено по КАНД № 355/2020г. на Административен съд-София област,
при първоначалното разглеждане на жалбата срещу процесното наказателно
постановление. Затова проверката в настоящето производство се ограничава
съобразно задължителните за районния съд указания, дадени в посоченото
отменително решение.
По отношение на възражението, че взетата проба от Автомобилен
бензин не е представителна, тъй като е взета в нарушение на БДС EN ISO
3170, съдът го намира за неоснователно по следните съображения:
На първо място, въззивният жалбоподател не сочи доказателства в
подкрепа на тази теза. Условията, редът и начинът за контрол на качеството
на течните горива са уредени в глава четвърта на Наредбата за изискванията
за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол
(Наредбата). Некоректно посоченият от пълномощника стандарт / БДС EN
ISO 3170 / се прилага само при вземане на проби от резервоари и
тръбопроводи, какъвто не е настоящия случай, при който взетата проба от
6
дизелово гориво е взета по ред и със средства установени в разпоредбата на
чл. 18 от НИКТГУРНТК. Видно от цитирания текст, никъде законодателят не
е въвел изискване за смяна на накрайника или някакво изискване за
удължителя, което показва, че тези елементи не оказват съществено влияние
при вземане на пробата. Не са предвидени и изисквания за охлаждане на
пробите. Не са налични доказателства, че начинът на вземане на пробата е
повлияла върху качеството на горивото. Напротив при връчване на протокола
от проверката, същият е подписан без възражение и забележки. Този съдебен
състав прави извод за липса на нарушение на процедурата по вземане на
пробата, имайки предвид данните от гласните доказателствени средства и
като отчете събраните писмени доказателства (вкл. и изготвения Протокол за
проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството № С -
148/04.11.2019г., подписан от представител на дружеството без възражения и
без изразено несъгласие с начина на вземане на пробите и това, което е
отразено в протокола). По отношение на вземането на проби от течни горива
от бензиноколонки, както без съмнение е било в конкретния случай, в
разпоредбите на чл. 18-21 от НИКТГУРНТК са записани изрични правила,
които в конкретния случай са били изпълнени от контролните органи на
ДАМТН. Поради това на са налице визираните от пълномощника на „*****”
ООД пропуски в действията по вземане на пробите от течно гориво –
автомобилен бензин. В случая особено показателно за преценката е липсата
на оспорване на резултата от изпитването и липсата на искане за провеждане
на изследване и на взетата арбитражна проба от страна на разпространителя
на течното гориво. В случая, за осъщественото промиване на съдовете и
количеството, взето за проби, бил издаден фискален бон 59002239 на
04.11.2019 г. в 10:53:32 часа за сумата в размер на 12.72 лева – цена за
количество 6 л. бензин А95. Освен това, в представения Протокол от
изпитване №С-0473-1/06.11.2019г. е отразено, че количеството на
изпитваната проба е 1 х 0,8 ?. В тази връзка изводът е, че пробите са взети
надлежно и че вземането на проби от гориво от бензиностанцията на
санкционираното дружество е станало, като са спазени изискванията на
нормативната уредба.
На следващо място от показанията на свид. св.Г. Г. Б. и свид. Д. С. С.,
а така също и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че пробата е била взета от дозиращия накрайник на
7
бензиноколонката с помощта на удължител. Спазено е било и изискването
пробата да бъде взета в шест броя чисти еднолитрови метални съдове за
еднократна употреба, всеки запълнен до около 85% от обема. Преди
запълването им, всеки метален съд е бил промит на обекта с по около 0, 2
литра от горивото. Съдовете с контролните и арбитражни проби са били
затворени, етикетирани и пломбирани съгласно чл. 20 от НИКТГУРНТК, като
противно на възражението на пълномощника на „*****” ООД никъде не се
сочи, че това следва да става по определен БДС ред. Оловните пломби са били
маркирани с персонален номер /№ 2/ на пломбажните клещи на длъжностното
лице, взело пробата и обозначение ГД ККТГ. Отделно от това, съдовете са
били пломбирани допълнително с еднократни пломби с № 106417 и
обозначение ГД ККТГ. Съдовете с пробите са били и правилно разпределени.
Възраженията в обратна насока от пълномощника на жалбоподателя са
неоснователни и абстрактни, без да се подкрепени с някакво доказателство.
Същите почиват на неправилна интрепретация на факти.
Надлежно е било и транспортирането на пробите, поради което
възраженията, че не било неправилно са неоснователни. Отново
процесуалния представител некоректно се е позовал на БДС EN ISO 3170, че
това следва да става по определен ред в БДС. Последното касае вземането на
проби от резервоари и тръбопроводи, което обаче е регламентирано в чл. 17
от НИКТГУРНТК. Предвид горното, този съдебен състав намира, че
твърдените за нарушени разпоредби в БДС EN ISO 3170 са ирелевантни в
настоящият казус по отношение на описаното в НП нарушение.
По отношение на възражението за нарушаване на реда за изпитване от
акредитираните лаборатории.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЕВИ "Техническите и
качествените изисквания към биогоривата и техните смеси с течни горива от
нефтен произход и към течните горива от биомаса, както и условията, редът и
начинът за техния контрол се определят с наредбата по чл. 8, ал. 1 от Закона
за чистотата на атмосферния въздух. " Приложимата правна регламентация е
НАРЕДБА за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол. В Приложение № 1 са посочени методите за
изпитване и допустимите стойности, които са отразени в Протокол № КП-
0668-Е от 06.11.2019 г. и Протокол № С-0473 от 06.11.2019г., приложени по
8
делото. В посочените протоколи акредитираните лаборатории са посочили
метода за изследване на пробата, но нямат задължение да описват
последователността на всички действия, които са осъществили, за да
достигнат до този резултат. Тук следва да се отбележи, че адмиинстративният
орган е спазил процедурата при оспорване на пробата, която изисква
изпитване в подвижна лаборатория, след което при оспорване в стационарна
лаборатория. В разпоредбата на чл. 22, ал. 9 от НАРЕДБА за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол е
посочено, че при оспорване на резултатите от изпитване в стационарната
лаборатория заинтересуваната страна е длъжна в 7-дневен срок от
получаването на протоколите по ал. 8 да поиска арбитражната проба да бъде
изпитана по арбитражните методи за изпитване по съответните показатели за
нейна сметка в друга акредитирана от Българската служба по акредитация
лаборатория и резултатите от изпитването се считат за окончателни.
Жалбоподателят не се е явил за провеждане на арбитражното изпитване,
поради което следва да се приемат за окончателни изготвените вече
резултати. Съдът приема, че жалбоподателят е имал достатъчно процесуални
възможности, за да оспори резултатите, след като не се е възползвал от тях
следва да се приемат за достоверни изготвените такива от стационарната
лаборатория. Изложеното мотивира въззивният състав да приеме, че и това
възражение е неоснователно.
Ето защо, съдът приема, че дружеството е извършило описаното в акта
за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение на чл. 47, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ, тъй
като на 04.11.2019г. е разпространявало гориво - Автомобилен бензин А-95Н,
несъответстващо на горивото с изискването за съдържание на биогориво в
Автомобилен бензин А-95Н. Изцяло е била спазена процедурата по чл. 18, чл.
19 и чл. 20 НИКТГУРНТК.
Разпоредбата на чл. 47, ал. 4 от ЗЕВИ забранява на крайните
разпространители да предоставят на пазара течни горива, които не
съответстват на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво, а в
проверената, управлявана от жалбоподателя бензиностанция, намираща се в
******, в качеството му на краен разпространител е предоставяло на пазара
Автомобилен бензин А-95Н със съдържание на биогориво под минимално
допустимата стойност.
9
Субект на административнонаказателната отговорност е "краен
разпространител". Според препращата норма на § 1, т. 12 от ДР на ЗЕВИ, вр.
с § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ (в относимата редакция, ДВ, бр. 12/03.02.2017)
"краен разпространител" са бензиностанции, които извършват зареждане на
течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни
превозни средства, от неподвижни инсталация (резервоари) за съхранение на
тези горива. От представените пред съда доказателства се установява, че
дружеството жалбоподател стопанисва бензиностанция в *******и пробата е
взета от бензиноколонка чрез която се зареждат отделни МПС. Този факт не
се оспорва, поради което следва да се приеме, че *****” ООД с ЕИК ******
има качеството краен разпространител по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗЕВИ.
Изпълнителното деяние "предоставя на пазара" е определено като
понятие в § 1, т. 15 от ДР на ЗЕВИ, а именно: "Предоставяне на пазара" е
понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1от Регламент(ЕО)№ 765/2008 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на
изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на
пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93. Съгласно
цитирания регламент предоставяне на пазара е всяка доставка на продукт за
дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса
на ****** дейност срещу заплащане или безплатно. Събраните доказателства
несъмнено сочат, че именно жалбоподателя е осъществил състава на чл. 47,
ал. 4 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ, т. е. жалбоподателят е бил
длъжен да предоставя на пазара горива, които отговарят на изискванията за
съдържание на биогориво в Автомобилен бензин А-95Н. По време на
проверката жалбоподателят е представил декларация за съответствие, което
той е изпълнил едно свое законово задължение определено в чл. 48, ал. 3 от
ЗЕВИ, а именно: да предоставя на пазара течни горива придружени от
декларация за съответствие. Фактът, че горивото е придружено с декларация
за съответствие по никакъв начин не може да докаже, че наличното процесно
гориво към момента на проверката е съответствало на изискванията за
съдържание на биогориво по чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ. Така представената
декларация потвърждава, само че предоставяното гориво е съответствало на
изискванията за съдържание на биогориво към момента на пускането на
пазара, но не и към момента на извършване на проверката и установяване на
нарушението с процесния Констативен протокол.
10
Имуществената санкция е наложена на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ.
В случая не е необходимо да бъде доказвана причината, довела до
несъответствия с изискванията за съдържание на биогориво в Автомобилен
бензин А-95Н. Нещо повече - наказващият орган няма вменено задължение да
изследва причините, довели до отклонение в показателите на горивото.
Императивната норма на чл. 47, ал. 4 от ЗЕВИ забранява на крайните
разпространители предоставянето на пазара, на течни горива, които не
отговарят на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво
определени в чл. 47, ал. 1 от ЗЕВИ т. е. *****” ООД с ЕИК ****** са били
длъжни да предоставя на пазара гориво, което отговаря на изискванията за
съдържание на биогориво в Автомобилен бензин А-95Н и е бил длъжен да
предприеме всички необходими мерки, за да не предоставя на пазара
несъответстващо гориво.
Санкционната норма на чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ предвижда, че на краен
разпространител, който предлага на пазара течни горива от нефтен произход в
нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 или 4, се налага глоба в размер 25
000 лв. или имуществена санкция в размер 50 000 лв.
Нарушението е извършено от юридическо лице и не се налага
изследване на субективната страна на деянието.
Наложената имуществена санкция е във фиксиран размер и няма
законово основание за нейното изменяне.
Съдът приема, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
- нарушението по чл. 47, ал. 4 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ не следва
да бъде квалифицирано като маловажен случай с оглед значимостта на
охраняваните обществени отношения, предвид разпоредбите на чл. 1 ЗЕВИ.
На следващо място, съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от
Наредбата, разходите за вземане на пробите от горивото и тяхното изпитване
следва да се възложат в тежест на лицето разпространяващо горивото, в
случай, че същото не съответства на изискванията, с оглед, на което и на
основание чл. 43а, ал. 3 ЗЧАВ посочената в приложената калкулация сума
правилно и законосъобразно е включена в диспозитива на НП.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва на ДАМТН, да се присъди
11
юрисконсултско възнаграждение за разглеждането на делото в тази
инстанция. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП. На следващо място
съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл. 27 "е" от Наредбата за
заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120
лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата
сложност, съдът прецени, че следва да определи на ДАМТН юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. за разглеждане на делото пред въззивната
инстанция.
Такаа мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА (НП) №КГ-2313 от 08.06.2020г., издадено от ****,
Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, с което на *****” ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр.*****, обл.Софийска ул.”******” №1 и управител ******, на
основание чл.67, ал.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници
/ЗЕВИ/, е наложено административно наказание - „имуществена санкция”
в размер на 50000.00лева, за извършено нарушение на чл.47, ал.4 вр. чл.47,
ал.1, т.5 от с.з. и е постановено заплащане на разходите за вземане и
изпитване на пробата в размер на 210, 00 /двеста и десет/ лева, от които 170,
00 /сто и седемдесет/ лева за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива,
смазочни материали и присадки към ГД ККТГ-ДАМТН в гр. София и 40
/четиридесет/ лева за вземане на проба, на основание чл. 25, ал. 2 от
НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 /обн. ДВ, бр. 50/1999 г., посл. изм.
ДВ, бр. 103/2012 г. /.
ОСЪЖДА ЕТ *****” ООД с ЕИК ****** със седалище и адрес в гр.
***** 2040, обл. Софийска, ул. ****** № 1, да заплати на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор с адрес на управление – гр.София,
бул.“*****“ №52А сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
12
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
13