№ 160
гр. Шумен, 15.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна В. Райкова
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Геновева П. Стоева
и прокурора Е. Д. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно
частно наказателно дело № 20253600600100 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят - подсъдим Б. Д. Б., редовно призован, не се явява. За него се явява
редовно упълномощения защитник – адв. А. В. В. от АК – Шумен.
За Окръжна прокуратура - Шумен, редовно призовани, се явява прокурор Я..
Прокурорът: Моля да се даде ход на делото.
Адв. В.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 274 от НПК, председателят на състава разясни на страните
правото им да направят отвод на членовете на състава на съда, прокурора, секретаря.
Прокурорът: Не правя отвод.
Адв. В.: Не правя отвод.
1
Съдът докладва депозираната жалба от Б. Д. Б. чрез адв. А. В. от ШАК срещу
Определение № 134/11.02.2025 г. постановено по НОХД № 340/2025 г. по описа на Районен
съд – Нови пазар.
Прокурорът: Няма да соча други доказателства. Нямам доказателствени искания.
Адв. В.: Няма да сочим други доказателства. Нямаме други доказателствени искания.
Адв. В.: Поддържаме жалбата, така както е депозирана. Молим делото да бъде спряно
на основание чл. 25 от НПК, предвид отправени въпроси до Съда на Европейския съюз от
Районен съд – Велики Преслав. Друг довод за спирането ни е, че пред Конституционния съд
има образувани две дела под № 15 и № 16 от 2024 г., които са обединени, в които се иска да
бъде обявена цялата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК за противоконституционна.
Прокурорът: Относно жалбата считам същата за допустима, а досежно нейната
основателност ще взема становище в хода по същество. Относно искането за спиране на
наказателното производство считам, че отсъстват основанията за спиране. Основанията за
спиране по НПК са изчерпателно изброени и лимитирани в чл. 25 от НПК. Там
действително е предвидено, в т. 4 съдът да спре производството когато обаче по конкретното
дело е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. По настоящото
дело такова преюдициално запитване не е отправено, поради което отправените запитвания
по други дела изобщо не могат да представляват основание за спиране. Колкото до
наличието на Конституционно дело също не представлява основание за спиране.
Съдът като съобрази така направеното искане в жалбата за спиране на настоящото
наказателно производство, поддържано в съдебно заседание от процесуалния представител
– адв. В. и като съобрази становището на ШОП, намира искането за неоснователно по
настоящото дело, тъй като отправеното преюдициално запитване по друго дело, както и
отправеното запитване до Конституционния съд по друго дело не са основание за спиране
на конкретното наказателно производство, което е на разглеждане пред ШОС.
Предвид на това и на основание чл. 25 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане за спиране на настоящото ВЧНД №
100/2025 г. по описа на ШОС.
Прокурорът: Нямаме други искания.
Адв. В.: Нямаме други искания.
2
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА материалите, намиращи се в НОХД № 340/2025 г. по
описа на Районен съд – Шумен, ДП № 15/2025 г. по описа на РУ – Шумен.
Съдът намира фактическата обстановка за изяснена, счита, че не се налага събирането
на други гласни или писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Съдът дава думата на прокурора.
Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, считам жалбата за допустима, но по
съществото си за неоснователна. Смятам, че оспореното пред Вас определение е правилно и
законосъобразно, същото е и мотивирано, поради следните съображения: На практика
спорна е в момента правната природа на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК според
жалбоподателя. Той в жалбата си многократно определя тази разпоредба като разпоредба
която предвижда още едно наказание за престъпленията по чл.343б, ал. 1 до ал. 4-та. Само,
че правната природа на разпоредбата е друга. С тази разпоредба не се въвежда ново
наказание, тъй като такова наказание следва да се предвиди в общата част на НК, а не е
предвидено наказание „отнемане на автомобили“ в общата част. Не е наказание
предвиденото в ал. 5 на чл. 343б от НК, става дума за санкционна норма, която се родее с
нормата на чл. 53 от общата част на НК и има характер на допълнителна санкция, която
обаче не е наказание. В тази връзка твърдението на жалбоподателя, че при налагането без
съда да преценява стойността на автомобила, възможността да не наложи изобщо тази
допълнителна санкция, се е стигнало до несправедливо наказание, няма как да бъде
възприето, тъй като първо казах, че това не е наказание и второ сочената като нарушена
разпоредба от международното право чл. 49 от Хартата за правата на Европейския съюз
изрично предвижда, че наказанията следва да не бъдат несправедливи, но доколкото в
случая не говорим за наказание не може да се твърди, че пропорционалността в случая е
нарушена. От там и справедливостта. Дори напротив смятам, че законодателят така, както е
формулирал в ал. 5 нормата, тя е на практика справедлива, доколкото касае абсолютно
всички случаи на наказани за престъпление по чл. 343б, ал. 1 до ал. 4-та и то за всеки един
от автомобилите които са били управлявани при извършване на такова престъпление. Няма
предвидено изключение, нито с оглед личността на субекта – извършител, нито с оглед вида
на превозното средство, което според мен гарантира една справедливост. Вярно е, че с оглед
различната стойности на превозните средства, които са били управлявани при извършването
на конкретните престъпления може да се стигне до несъразмерност на един случай спрямо
друг случай, но самата стойност на управлявания автомобил обикновено добре съответства
3
на възможностите от финансова гледна точка на лицето, което го управлява. Това също би
следвало да се счита съобразено от законодателя. Предвид горното считам, че не са
нарушени нито пропорционалността, нито справедливостта, нито възможността да се
индивидуализира наказанието. Според практиката, която е многобройна на Върховния съд и
на ВКС в последствие при прилагането на разпоредбата на чл. 53 от НК, какъвто характер
следва да се счита, че има и нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК съдът няма право на преценка
дали да приложи нормата или не, той е длъжен да я приложи при наказването на лицето за
някое от престъплението от ал. 1 до ал. 4 на чл. 343б от НК. Предвид горните аргументи
считам, че не се получават две наказания, както е приел жалбоподателя от един и същи
порядък, доколкото в разпоредбата на чл. 343б, ал 4 е предвидена глоба и ал. 5 според него
представлява повторно налагане за същото деяние на още една глоба в размер стойността на
автомобила. Казах вече, това в ал. 5 не е наказание по смисъла на НК, поради което няма как
да се поддържа тезата, че са наложени две наказания „глоба“ за едно и също престъпление.
Що се касае до оценката, аз считам, че тя не е оспорена такава, каквато е дадена от вещото
лице и възприета от съда, поради което няма да се спирам на нея, считам, че тази оценка не
се спори, че съответства на вида на автомобила и на неговото състояние към момента на
извършване на деянието. Няма друг начин за прилагане на тази разпоредба, която е
задължителна за съда, освен да бъде оценен автомобила, който в случая не се спори, че е
чужд и да бъде задължено лицето, което е осъдено за престъпление по чл. 343б, ал. 4 да
заплати равностойността на този автомобил. Излагат се различни аргументи за неприлагане
на разпоредбата, които следват от анализа на самата разпоредба на ал. 5, като повечето
защитници на тезата, че не следва да се прилага тази разпоредба твърдят, че тя е неясно
написана, доколкото в нея се говори за превозно средство, използвано за извършване на
престъплението по ал. 1-ва до ал. 4-та. В случая автомобилите следва да се считат за
предмет на това престъпление. Така или иначе дали законодателят е имал предвид да назове
в случая като средство автомобила или е използвал по някаква друга причина така е
формулирал разпоредбата, не можем да знаем, но факт е, че тази разпоредба на чл. 343б, ал.
5 по един недвусмислен начин сочи, че законодателят е имал предвид именно автомобила,
който е бил управляван от водача, осъден за престъпление от ал. 1-ва до ал. 4-та към момента
на извършване на това престъпление. В случая е факт, че лицето е осъдено за такова
престъпление и именно автомобила, който е управляван от него е оценен, поради което моля
да потвърдите определението на Шуменския районен съд.
Съдът дава думата на процесуалния представител на жалб.-подсъдим Б. Д. Б. –
адв. А. В. от ШАК.
Адв. В.: Уважаеми окръжни съдии, считаме, че възлагането на Б. Д. Б. да заплати в
полза на държавата по сметка на ШРС сумата от *** лева, представляваща равностойността
на лек автомобил *** с рег. № ***, собственост на Д.Б.Й. е в колизия с правото на
Европейския съюз и с принципа на пропорционалността в Хартата на основните права на
Европейския съюз. Считаме, че начинът по който санкцията е определена в чл. 343б, ал. 5 от
4
НК изключва възможността за индивидуализиране на наказанието, тъй като размерът й
зависи изцяло от пазарната стойност на управлявания автомобил. Същата в настоящият
случай считаме, че е несъразмерна с тежестта на извършеното престъпление, явява се
непропорционална, като по този начин се нарушава основен принцип на правото, а именно
справедливостта. Считаме, че възлагането за заплащане на сумата от *** лева представлява
свръх наказание за извършеното деяние. Санкцията по чл. 343б, ал. 5 от НК представлява
присъждане на равностойността на управлявания автомобил, която представлява парична
санкция или наказание „Глоба“. Основния текст на престъплението, за което Б. Д. Б. е
осъден освен наказанието „Лишаване от свобода“ кумулативно е предвидено и такова
наказание „Глоба“, като такава също му е наложена с определението по делото. Така
считаме, че за едно престъпление му се налагат две едни и същи наказания „Глоба“, което
противоречи на основния принцип на правото. При това санкцията по чл. 343б, ал. 5 от НК
се определя не според тежестта на престъплението и обществената му опасност, а според
личното положение на извършителя или както е в настоящият случай според пазарната
стойност на автомобила, който е управлявал при осъществяване на престъплението. Предвид
това, Ви моля да бъде отменено определението по НОХД № 340/2025 г. на ШРС в
обжалваната му част.
След съвещаване съдът обяви, че ще се произнесе с решение в двумесечен срок
от днес.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:18 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5