Р Е Ш Е Н И Е
№ 46/11.3.2019г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, трети
административен състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЪЛКО ДРАГАНОВ
при секретаря Стефка Панайотова,
разгледа докладваното от съдия Вълко Драганов административно дело № 310 по
описа за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) и Наредба
№ 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2.
„Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4.
„Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 година.
Образувано е по жалба на ЕТ „ЕЛИА - Е.Т.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ямбол, ул. “*“ № 3, ет. 1, представляван от собственика Е.М.Т., против Решение за изплащане на финансова помощ №
28/04/2/0/00104/3/01/03/01 с изх. № 01-6500/7246 от 01.11.2018 г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта му, с която се отказва
частично плащане в размер на 131 730,27 лева.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност
на постановения отказ за частично изплащане на финансова помощ по договор №
28/04/2/0/00104 от 14.10.2016 г. в посочения размер поради допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, както и поради
противоречие с целта на закона. Конкретно се твърди, че изводът на
административния орган, мотивирал го да наложи редукция на субсидията в размер
на 131 730,27 лева – установена свързаност като предприятия-партньори
между ЕТ „ЕЛИА - Е.Т.“ и „СТРАНДЖА - МП“ ООД, е неправилен, тъй като от
конкретното тълкуване на приложимата за случая нормативна уредба (ЗМСП и Регламент № 1407/2013) следва, че не всяко физическо лице е „предприятие“, а
само онова, което извършва стопанска дейност; физическо лице, което участва в
капиталово юридическо лице не със средства на предприятието си, а със свои
лични средства, не може да се приравни с понятието „предприятие“, още по-малко
да бъде „предприятие-партньор“ по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗМСП. В подкрепа
на горното твърдение се излагат и съображения, че към 2016 г. ДФЗ е приело за
безспорно установена независимостта на бенефициентите ЕТ „ЕЛИА - Е.Т.“ и
„СТРАНДЖА - МП“ ООД, тъй като преди подписването на договора за безвъзмездна
финансова помощ (ДБФП) с едноличния търговец в отговор на уведомително писмо
на ДФЗ е представено становище, че ЕТ „ЕЛИА - Е.Т.“ не попада в приложното поле на
чл. 4, ал. 3 от ЗМСП, което е било уважено и е подписан ДБФП № 28/04/2/0/00104
от 14.10.2016 г. с размер на одобрената субсидия 2 929 645,70 лева,
като същевременно е подписан и друг договор с бенефициента „СТРАНДЖА - МП“ ООД.
Допуснатите от административния орган съществени нарушения на административно
производствените правила според твърденията в жалбата се изразяват в
противоречиво и двусмислено формулиране на основанието за отказ за изплащане на
финансова помощ и изложените мотиви – диспозитивът на
раздел II от решението обосновава отказа за изплащане на
финансова помощ със свързаност по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМСП и
едновременно с това определя свързаността като „предприятия-партньори“, какъвто
е текстът на ал. 3 от чл. 4 на с.з.; употребата на взаимоизключващи се
определения в един диспозитив води до ограничаване на
правата и невъзможност да се формулира защитната теза.
В съдебно заседание за оспорващия ЕТ „ЕЛИЯ - Е.Т.“, се
явява юрисконсулт В. М., който поддържа жалбата и иска съдът да отмени
решението в оспорената му част. В представена в определения от съда срок
писмена защита се излагат съображения за незаконосъобразност на процесното решение, като по същество се преповтарят
наведените в жалбата твърдения. Претендират се разноските по делото и се прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна възнаграждение,
като се иска съдът да го намали до минимално определения в чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размер.
За ответната страна - Изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“- София, се явява адвокат А.А., който
оспорва жалбата, счита процесното решение на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за правилно и законосъобразно в частта
му, с която се налага финансова корекция в размер на 131 730,27 лева и иска
съдът да отхвърли жалбата. В представена в определения от съда срок писмена
защита се излагат аргументи в подкрепа на направения от административния орган
извод, че ЕТ „ЕЛИЯ - Е.Т.“ и „СТРАНДЖА - МП“ ООД са предприятия-партньори по
смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗМСП, въз основа на който извод е извършена и
редукцията в размер на 131 730,27 лева при спазване на правилата, разписани в
чл. 13 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. Иска се присъждане на направените
разноски по делото съобразно представен
списък.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и
прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените
становища, прие за установено следното:
Със заявление УИН 28/04/2/0/00104 от 15.12.2015 г. ЕТ
„ЕЛИА – Е.Т.“ е кандидатствало за предоставяне на финансова помощ по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на
селскостопански продукти“ от мярка 4. „Инвестиции в материални активи“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ПРСР 2014
– 2020 г.), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (ЕЗФРСР), с проект: „Изграждане и оборудване на цех за преработка и
съхранение на етерично-маслени култури в УПИ I-318, 328 в с. Калчево, община „Тунджа“. Към
проектното предложение са представени и съответни документи, изискуеми във
връзка с провежданата процедура, в т.ч. и Декларация от 15.12.2015 г. за
обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП (лист 22 от том първи по делото) – в нея кандидатът е декларирал, че към 2014
финансова година представляваното от него предприятие е малко предприятие,
както и предприятие-партньор по смисъла на чл. 4 от ЗМСП, като в таблица 2
„Данни на предприятията-партньори“ (лист 24
от том първи по делото) към
приложената Справка за обобщените параметри на предприятието, подало
декларацията, като предприятие-партньор е посочено „СТРАНДЖА - МП“ ООД. След
приключване на процедурата по разглеждане на заявленията за подпомагане, на
основание чл. 41, ал. 3 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. и Заповед за одобрение
на заявлението за подпомагане № 03-РД/2786 от 04.10.2016 г. на ИД на ДФЗ е
сключен Договор № 28/04/2/0/00104 от 14.10.2016 г. за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 4.2 „Инвестиции в
преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ за изпълнението на одобрения
проект, с размер на първоначално одобрената финансова помощ от
2 373 146,02 лева съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, представляваща
50 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяването
на проекта в размер на 4 746 292,04 лева. С Анекс I от 27.02.2017 г. текстът в уводната част на сключения
договор досежно банковата сметка на ползвателя е
заличен, като е създаден текст с посочени данни за друга банкова сметка ***. С
Анекс II
от 21.08.2017 г. текстът на чл. 3, ал. 1
от ДБФП е заличен, като е създаден нов текст, определящ размер на първоначално
одобрената финансова помощ от 2 929 645,70 лева, (представляваща 50 % от одобрените и реално извършени
от ползвателя разходи за осъществяването на проекта в размер на
5 859 291,35 лева.) съобразно
Приложение № 1 „Таблица за одобрените инвестиционни разходи“ по т. 2 от
приложенията към договора; приложение № 1 към Договор № 28/04/2/0/00104 от
14.10.2016 г. е заменено с „Таблица за
одобрените инвестиционни разходи (Приложение 1), приложение към Анекс II към Договор № 28/04/2/0/00104 от 14.10.2016 г.“, а
Приложение № 4 от договора е заменено с „Количествено-стойностна сметка (Приложение 4),
приложение към Анекс II към Договор №
28/04/2/0/00104 от 14.10.2016 г.“ С Анекс III от 14.03.2018 г. Приложение № 4
„Количествено-стойностна сметка“ към Анекс II от Договор № 28/04/2/0/00104 от 14.10.2016 г. е
заменено с „Приложение № 4 „Количествено-стойностна сметка“ към Анекс № III от Договор № 28/04/2/0/00104 от 14.10.2016 г.“ Със
заявка за плащане № 28/04/2/0/00104/3/01 от 13.08.2018 г. от ЕТ „ЕЛИА – Е.Т.“ (листи 107-114 от том първи по делото) е поискано окончателно плащане по Договор за финансово
подпомагане № 28/04/2/0/00104 от 14.10.2016 г., като е заявена за плащане
финансова помощ в общ размер на 2 929 539,44 лева. В заявката е
отбелязано, че е получено авансово плащане по проекта, а към нея са представени
и съответните изискуеми документи, включително и Декларация от 13.08.2018 г. за
обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП (лист 155 от том първи по делото) – в нея бенефициентът е декларирал, че към 2017
финансова година представляваното от него предприятие е малко предприятие,
както и независимо предприятие по смисъла на чл. 4 от ЗМСП. При обработката на
така подадената заявка за плащане се установява, че със заявка за плащане №
28/04/2/0/00062/301 „СТРАНДЖА - МП“ ООД е заявило плащане по сключен договор №
28/04/2/0/00062 от 14.10.2016 г., като след извършване на съответни
административни проверки по подадените заявки за плащане е установено следното:
ЕТ „ЕЛИА – Е.Т.“ е регистрирана в регистър „Апис“ със
собственик Е.М.Т. и основна икономическа дейност „Отглеждане на зърнен, клубеноплодни, технически и фуражни продукти“; сключеният с
едноличния търговец договор № 28/04/2/0/00104 от 14.10.2016 г. е за „Изграждане
и оборудване на цех за преработка и съхранение на етерично-маслени култури в
УПИ I-318, 328 в с. Калчево, община „Тунджа“ с одобрени за финансиране разходи
съгласно анекс II от 21.08.2017 г. в размер на
5 859 291,35 лева; по приложената към заявката за плащане Декларация
по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП е декларирано, че предприятието е независимо;
„СТРАНДЖА - МП“ ООД е регистрирано в регистър „Апис“
със съдружници Е.М.Т. с размер на дяловото участие 50
% и Я.Х.Г. – управител, с размер на дяловото участие 50 %; съгласно
регистрацията основната икономическа дейност на предприятието е „Производство
на местни продукти, включително от домашни птици“; сключеният с дружеството
договор № 28/04/2/0/00062 от 14.10.2016 г. е за „Повишаване на
конкурентоспособността и намаляване на енергоемкостта чрез технологична модернизация
в месопреработвателното предприятие „СТРАНДЖА - МП“ ООД“ с одобрени за
финансиране разходи съгласно сключен анекс IV от 06.06.2018 г. в размер на
271 781,68 лева; по проекта е оторизирана заявка за междинно плащане; по
приложена към заявката за плащане декларация по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП е
декларирано, че предприятието е независимо и е представено обяснение от
управителя на дружеството, в което се излагат съображения за липса на
свързаност между „СТРАНДЖА - МП“ ООД и ЕТ „ЕЛИА – Е.Т.“ по смисъла на чл. 4,
ал. 8 от ЗМСП и че не е налице хипотезата на чл. 4, ал. 3 от с.з. С
уведомително писмо за отстраняване на нередовности
изх. № 01-6500/6280 от 04.09.2018 г. (лист 609
от том втори по делото) от ЕТ „ЕЛИА – Е.Т.“
е изискано представянето на съответни документи във връзка с депозираната
заявка за плащане, както и представяне на обяснение относно констатираното при
извършване на административна проверка обстоятелство - свързаност между
едноличния търговец и „СТРАНДЖА - МП“ ООД по смисъла на ЗМСП и наличие на
хипотезата на чл. 4, ал. 3 от с.з.; посочено е, че при необходимост следва да
се представи коректно попълнена декларация по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП. В отговор
е изпратено писмо вх. № 01-6500/6280 от 27.09.2018 г. (лист 719 от том втори по
делото), към което са приложени изисканите документи, както и обяснение по т. 5
от уведомителното писмо за коректно попълнена декларация по чл. 3 и чл. 4 от
ЗМСП. С докладна записка (ДЗ) от Директора на Дирекция ОППМРСР при ДФЗ (лист 605 от том
втори по делото) е изискано становище от Дирекция
„Правна“ относно възникнал казус при обработка на заявки за плащане №
28/04/2/0/00062/3/01 на „СТРАНДЖА - МП“ ООД, УРН 580778, ЕИК ********* и №
28/04/2/0/00104/3/01 на ЕТ „ЕЛИА – Е.Т.“ с УРН 181476, ЕИК *********. С писмо
вх. № 03-0416/3779 от 25.09.2018 г. в ДФЗ е постъпило становище от Дирекция
„Правна“ (лист 617 от том втори по делото), в което се сочи, че в поставения в ДЗ казус
бенефициентите ЕТ „ЕЛИА – Е.Т.“ и „СТРАНДЖА - МП“ ООД следва да се приемат като
предприятия-партньори по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗМСП. В хода на
производството са извършени съответни проверки, резултатите от които са
отразени в приложената по делото административна преписка. С т. II от Решение № 28/04/2/0/00104/3/0103/01 за изплащане
на финансова помощ (с изх. № 01-6500/7246 от 01.11.2018 г.), на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 47, ал. 1,
т. 3 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. Изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“ е отказал частично изплащането на финансовата помощ, представляваща
плащане по договор № 28/04/2/0/00104 от 14.10.2016 г., в размер на
131 730,27 лева. Решението е връчено на 07.11.2018 г. (лист 10 от том първи по делото и лист 873 от том втори по
делото), а жалбата против отказа е подадена чрез
административния орган на 21.11.2018 г. (лист 7 от том първи по делото).
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, съдът е сезиран от надлежна страна срещу акт, с който се засягат законни
права и интереси на оспорващия, и съответно подлежащ на оспорване, поради което
жалбата се явява процесуално допустима,
а разгледана по същество е основателна, по
следните съображения:
Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези,
посочени от оспорващия.
Съдът преценя атакувания акт в оспорената му част като
валиден административен акт, тъй като е издаден от компетентен орган - Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, в
рамките на неговите правомощия по закон, но в нарушение на административнопроизводствените
правила – нарушено е изискването за форма, разписано в чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК,
който текст изисква индивидуалният административен акт да съдържа фактическите
и правни основания за издаването му. С т. II от Решение № 28/04/2/0/00104/3/0103/01 за изплащане
на финансова помощ (с изх. № 01-6500/7246 от 01.11.2018 г.), на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 47, ал. 1,
т. 3 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. Изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“ е отказал частично изплащането на финансовата помощ, представляваща
плащане по договор № 28/04/2/0/00104 от 14.10.2016 г., в размер на
131 730,27 лева. За да постанови отказа, административният орган е приел,
че е налице свързаност между ЕТ „ЕЛИА – Е.Т.“
и „СТРАНДЖА - МП“ ООД посредством физическото лице Е.Т. и нейното предприятие;
направен е извод за наличие на хипотезата на чл. 4, ал. 3 от ЗМСП - бенефициентите
се явяват предприятия-партньори по смисъла на цитираната разпоредба, поради
което и на основание чл. 13 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. в редакцията
ѝ към датата на сключване на ДБФП между едноличния търговец и ДФЗ е
прието, че общият размер на допустимите разходи по подадени заявки за плащане
на ЕТ „ЕЛИА – Е.Т.“ и „СТРАНДЖА - МП“ ООД надхвърля 3 000 000 евро – това обстоятелство е мотивирало административния
орган да редуцира допустимите разходи по заявка за плащане № 28/04/2/0/00104/3/01
на ЕТ „ЕЛИА – Е.Т.“, вследствие на което е наложена редукция на субсидията в
размер на 131 730,27 лева, като изрично е отбелязано, че общият размер на
наложената финансова корекция е именно в размер на 131 730,27 лева. На
стр. 1 от решението е отбелязано следното: заявена сума –
2 929 539,44 лева; отказана сума – 131 730,27 лева; приспаднато
авансово плащане – 1 186 573,00 лева; оторизирана сума –
1 611 236,17 лева; изплатена сума - 1 611 236,17 лева.
Очевидно е, че административният орган се е задоволил
да отбележи единствено правните основания, визиращи правомощията му по закон, в
т.ч. и при изплащането на финансовата помощ (чл. 47, ал. 1, т. 3 и чл. 13 от Наредба №
20 от 27.10.2015 г.),
без да изложи конкретни съображения относно начина на определяне на корекцията (редукцията) в посочения в решението размер от 131 730,27 лева.
Съгласно цитираната в решението разпоредба на чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредба №
20/2015 г. в срок до три месеца от подаване на искане за окончателно
плащане РА се произнася по размера на допустимите разходи след извършен анализ
за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между
одобрената и реално извършената инвестиция и изплаща съответстващата на този
размер финансова помощ; от своя страна посочената в акта норма на чл. 13 от Наредбата (в редакцията ѝ към датата на
сключване на ДБФП между едноличния търговец и ДФЗ) в своите четири алинеи регламентира
различни хипотези досежно максималния размер на общите допустими разходи по подмярката за периода на прилагане на ПРСР 2014 – 2020 г.
Предвид така изложените в акта мотиви не става ясно по какъв начин е изчислен
размерът на наложената финансова корекция (редукция на субсидията) - само посочването в оспорения акт, че
общият размер на допустимите разходи по подадени заявки за плащане на ЕТ „ЕЛИА
– Е.Т.“ и „СТРАНДЖА - МП“ ООД надхвърля 3 000 000
евро съобразно разписаното в чл. 13 от Наредбата, не е достатъчно, за да се
приеме, че решението в частта на отказа съдържа мотиви, т.е. фактическите
основания, въз основа на които е издадено, защото липсва каквато и да е
обосновка за определянето на корекцията (редукцията) в съответния размер от 131
730,27 лева. Липсата на мотиви винаги е основание за незаконосъобразност на
издадения административен акт, защото лишава страната от възможност да
организира адекватно защитата си, като същевременно възпрепятства съда да
извърши преценката за законосъобразност на акта, както е в настоящия случай,
защото мотивите не могат да бъдат извлечени и от никакви други, съдържащи се в
административната преписка документи.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че решението в
оспорената му част е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а
преписката върната на ответника за ново произнасяне с излагане на подробни
мотиви относно определяне размера на наложената финансова корекция (редукция на субсидията) и базата, върху която са правени изчисленията.
Предвид изхода на делото и направеното от процесуалния
представител на оспорващия своевременно искане за присъждане на разноските по
делото, ДФ „Земеделие следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя разноски общо в размер на 150 лева, от които
50 лева – за платена държавна такса, и 100 лева – за юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на възнаграждението е определен в минималния такъв по
реда на чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от АПК, вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК, Административен съд - Ямбол, трети административен
състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение за
изплащане на финансова помощ № 28/04/2/0/00104/3/01/03/01 с изх. № 01-6500/7246
от 01.11.2018 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта на т. II, с която се отказва частично плащане в размер на 131 730,27
лева.
ВРЪЩА административната преписка на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за ново произнасяне
при спазване на указанията дадени с
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН
ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ” да заплати на ЕТ „ЕЛИА - Е.Т.“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. “*“ № 3, ет. 1, представляван от
собственика Е.М.Т., сумата от общо 150 (сто и петдесет) лева, съставляваща разноски по делото, от които 50 (петдесет) лева – за платена държавна такса, и 100 (сто) лева – за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.
Решението да се
съобщи на страните по реда на чл. 138, ал. 1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/не
се чете