Р Е Ш
Е Н И Е
№ 201/18.05.2020 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 174 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след
изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба от С.С.И. с ЕГН * *** против Решение от 29.01.2020 година
на Районен съд - Берковица, постановено по АНД № 359 по описа за 2019 година. С
обжалваното съдебно решение въззивния съд е потвърдил Наказателно постановление
№ 19-0370-000908 от 18.09.2019год. издадено от Началник група в РУ ”Полиция” Вършец при
ОД МВР гр.Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018 на министъра на
вътрешните работи. С наказателното постановление на С.С.И. ***, са наложени административни наказания, както следва:
глоба в размер на 2000.00 лева /две хиляди лева/ и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца /двадесет и четири месеца/, за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП; глоба в размер на 10.00лева за виновно нарушение на
чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 20.00лева за виновно нарушение на
чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател С.С.И., редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Ответника по касационната жалба ОД МВР - Монтана, редовно призован не се
явява, представлява се от главен юрисконсулт К*** Д*** , която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила
обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за установеност на
административното нарушение и законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за
неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение,
като навежда доводи, че установените факти по делото водят на извода за
извършено административно нарушение, санкционния акт е бил постановен при
спазване на процесуалните правила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил
наказателното постановление, съставът на Районен съд Берковица е приел от
фактическа страна, че на 06.09.2019г. в 22,28 часа в гр.Вършец местност „Р*** “”,
административно наказаното лице, като водач на лек автомобил марка „Ф*** ”,
модел „Г*** ” с рег. №М*** , собственост на Д*** К*** Д*** от гр.Вършец,
загубил контрол над МПС-то и блъснал челно лек автомобил марка В*** 2101 с рег.
№М*** вследствие на което реализирал ПТП с материални щети. При проверката
отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
7510” с фабричен № ARBB 0051. Отказал и даването на кръвна проба по издаден му талон
за медицинско изследване №0019561. Установено е още, че водача не носи СУМПС и
КТ към него от съответната категория, както и че не е контролирал МПС-то което
е управлявал вследствие на което е причинил ПТП. За констатираното е съставен
АУАН серия GA №9021 от 06.09.2019г. описвайки посочените обстоятелства като нарушения
по чл.174, ал.3 от ЗДвП; чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.1 от ЗДвП. АУАН е
връчен лично на административно наказаното лице и подписан от него без
възражения. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е депозирало
възражения. В НП е възпроизведена описаната фактическа обстановка напълно идентична
с тази по съставения АУАН, като същото е връчено на административно наказаното
лице настоящ касатор, лично на 18.09.2019год.
От правна страна съдът е приел, че при провеждането на
административно наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила в резултат, на които да е опорочено
производството по установяване на нарушението и налагане на съответните
наказания. Ръководейки се от принципа за разкриване на обективната истина
въззивния съд е събрал относимите по делото писмени доказателства, които е
анализирал поотделно и в своята съвкупност. Не е дал е вяра на събраните по
съответния процесуален ред гласни доказателства по отношение на доведените от
жалбоподателя свидетели, сочени от него като очевидци на нарушението и правилно
не ги е кредитирал, тъй като при съвкупна преценка на доказателствата по делото
е приел, че същите за заинтересовани от изхода му. Наред с това показанията на
св.Колева съществено се различават от дадените от нея сведения пред полицейските
органи, както правилно е отразил въззивния съд, което на свой ред е разколебало
съда да кредитира не само тях, но и показанията на св.Цветанка Т*** и И*** И.,
приемайки ги за изолирани и неподкрепящи се от останалите събрани по делото
доказателства. В тази връзка настоящия касационен състав следва да допълни, че
АУАН е връчен лично на касатора, които го е подписал без възражения, такива не
е депозирал и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, поради което може да се направи
логичен и житейски извод, че въведените възражения относно факта, „..че не е
управлявал МПС-то…“ пред въззивния съд, действително се явяват изолирани и
неподкрепени с други доказателства които да ги опровергават.
Въззивния съд е постановил един правилен, обоснован и законосъобразен
съдебен акт.
Тъй като безспорно от събраните доказателства се установява,
че административно наказаното лице, настоящ касатор на визираната в акта и наказателното
постановление дата, час и място, като водач на лек автомобил марка „Ф*** ”, модел „Г*** ” с рег.
№М*** , собственост на Д*** К*** Д*** от гр.Вършец загубил контрол над МПС-то и блъснал
челно лек автомобил марка В*** 2101 с рег. №М*** вследствие на което реализирал
ПТП с материални щети, отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест 7510” с фабричен № ARBB 0051 в това число и чрез медицинско
изследване за установяване неговата употреба, както и не е носел СУМПС и КТ към него.
Настоящият състав не споделя изложените в
касационната жалба доводи свързани с управлението на МПС-то, тъй като в понятието "управление"
се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на
оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой
или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на
съставомерни последици в какъвто см. е Постановление №1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на
ВС, което не е загубило сила и по настоящем.
Тъй като, спора е изяснен от фактическа страна и въззивния
съд е изложил мотиви относно фактическата обстановка, настоящата съдебна
инстанция счита, че в случая може да се направи безспорен извод, че
административно наказаното лице е извършило описаните нарушения на разпоредбите
на чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.100,
ал.1,т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Нарушенията се потвърждават по безспорен начин както от
събраните по делото писмени доказателства, в това число и от неопроверганата
доказателствена сила на съставения АУАН, така и от факта, че касатора е
подписал АУАН без възражения, които изцяло кореспондират с установеното от
административно наказващият орган.
Настоящият съдебен състав счита, че законосъобразно
административнонаказващия орган е наложил предвидените в приложимия материален
закон административни наказания, които са в рамките и границите предвидени в
санкционната норма, при точно отчитане на степента на обществена опасност на
нарушението и личността на нарушителя. Следва да се посочи, че случая не е
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като защитимия интерес е свързан с живота и здравето на участниците в
движението, тоест случая не може да се приеме, че е маловажен.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК и
действащата към момента на административното нарушение Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието,
обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81
от 2.10.2018 г., като споделя напълно направените въз основа на тях правни
изводи.
От анализа на доказателствата по делото се установява, че
при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното
нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Разпоредбата на чл. 189, ал.2
от ЗДвП постановява, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически
данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция е
оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на
санкционираното лице. В настоящия случай, такива годни доказателства не са противопоставени.
При тези обстоятелства, след като е анализирал представените по делото
доказателства, съдът е формирал подробна и правилна фактическа обстановка,
която се възприема и от касационния състав.
По безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тоест налице са условията на чл.53 ал.2 ЗАНН за налагане на административно наказание.
Не се споделят и изложените твърдения в касационната жалба, тъй като независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване /осъществени едновременно в конкретната хипотеза/, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал 3 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана отговорността на водача. Обратната теза би била в нарушение на принципа "ne bis in idem" и би довела до ангажиране на административно-наказателната отговорност на касатора двукратно за едно и също бездействие.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати
нарушения на материалния закон в случая ЗДвП или съществено нарушение на
процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни основания. АУАН и НП
са издадени от компетентен орган. Като е потвърдил процесното НП,
първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран, обоснован и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В обобщение на изложеното касационата инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени
и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което
решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 29.01.2020 година, постановено по АНД №
359 по описа за 2019 година на Районен съд - Берковица, с което е потвърдено наказателно
постановление №
19-0370-000908 от 18.09.2019год. издадено от Началник група в РУ ”Полиция” гр.Вършец
при ОД МВР гр.Монтана.
.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: