Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 13.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Добрич, наказателно отделение,
шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на петнадесети април две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Данчо Димитров
При участието на секретаря Илияна Георгиева, разгледа докладваното
от съдия Димитров АНД № 1206 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за
да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от А.П.И., ЕГН **********, чрез
адвокат С.П. ***, съдебен адрес:***, против фактическо задържане по реда на чл.
72 от ЗМВР (без издаване на заповед за задържане) във връзка с чл. 5, пар. 1,
б. „в“ от ЕКЗПЧ.
В жалбата се сочи, че се оспорва фактическото
задържане, осъществено по отношение на А.П.И. на *******, за което задържане не
е издадена заповед за задържане по реда на чл. 74 от Закона за Министерството
на вътрешните работи, като същото е продължило около два часа и тридесет
минути. Изразява се становище, че оспореното фактическо задържане противоречи на
материалния закон, процесуалните правила, на целта на закона и на
международните стандарти, установени по отношение на правото на свобода и
сигурност.
Редовно призован за съдебно заседание жалбоподателят
не се явява, не се представлява. С писмена молба процесуалният представител на
жалбоподателя изразява желание да бъде даден ход на делото. Сочи се, че се
поддържа първоначалната жалба по аргументите изложения в нея, като се иска съдът да признае за нищожно
извършеното спрямо жалбоподателя фактическо задържане.
Ответниците Е.И.П. – младши инспектор в „Охранителна
полиция“ при Първо РУ на МВР - Добрич и И.Б.И. – младши инспектор в
„Охранителна полиция“ при Първо РУ на МВР - Добрич, редовно призовани, явяват
се лично, не се представляват. Същите оспорват жалбата, като молят съдът да
отхвърли същата.
Относно допустимостта на жалбата:
Съгласно чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/, задържаното лице има право да обжалва пред съда законността
на задържането. Следователно, предмет на съдебен контрол е ограничаването на
правото на свободно придвижване на лицето, което може да бъде извършено и без
съответна заповед. Поради това следва да се приеме, че неиздаването на писмен
акт не е равнозначно на липса на разпореждане за задържане, след като правото
на свободно придвижване е ограничено от полицейски орган. В тази насока е и
константната съдебна практика. Така например, с Определение № 9964 от
26.07.2017 г. на ВАС по адм.д. № 7461/2017 г., Vо., докладчик съдията Мариета
Милева, изводът на първоинстанционния съд, че отсъствието на писмена заповед за
задържане води до липса на подлежащ на оспорване акт, е приет за незаконосъобразен.
Съгласно цитираното определение, възприемането на това становище означава, да
се признае съдебна защита само на лица, задържани след постановена писмена
заповед и да се откаже такава на лица, за които писмен акт не е издаден,
независимо от причината. Подробно разбиране би създало предпоставки за
административен произвол и за безконтролно упражняване на полицейски правомощия
по ограничаване на свободното придвижване на лица, което е в противоречие и с
целта на закона.
Ето защо, съдът намира, че жалбата е подадена от лице,
което има правен интерес, като в изпълнение на указанията, дадени с определение
№ 82/25.02.2022 г. на АдмС - Добрич, постановено по ч.к.адм.д. № 55/2022 г.,
съдът следва да се произнесе по искането за обявяване нищожността на
фактическото задържане.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
установи следната фактическа обстановка:
На 02.10.2020 г. ответниците Е.И.П. и И.Б.И., и
двамата полицейски служители при Първо РУ на МВР - Добрич били в състав на
автопатрул, обслужващ територията на град Добрич. Около 23:00 часа същите се
намирали на улица ******, пред питейно заведение ****** когато спрели за
проверка лек автомобил „*****“ с рег. № *****, движещ се в посока ул. „******“.
При проверката полицейските служители установили, че автомобилът се управлява
от жалбоподателя по настоящото дело - А.П.И., като до него, на предна дясна
седалка пътувал свидетелят Н.С.Я.. Ответниците Е.П. и И.И. поискали съдействие
от дежурен служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич, за да бъде
изпробван водачът А.И. за употреба на алкохол. На мястото пристигнал
Я.К.П. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич,
който изпробвал А.И. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен номер ******, цифровата индикация на който не отчела
наличие на алкохол в кръвта на водача. Полицейските служители се усъмнили, че И.
управлява моторното превозно средство след употреба на наркотични или упойващи
вещества, поради което и с оглед обстоятелството, че апаратът за изследване е
бил стационарен и монтиран в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич, И.
бил поканен да се яви там, за да бъде тестван. Жалбоподателят А.И.,
управлявайки автомобила си, заедно със свидетеля Я., карайки зад автомобила на
полицейските служители, пристигнал до сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - Добрич. И. се качил в сградата,
а Я. останал да го чака долу. Пристигайки в сградата на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Добрич, А.И. отказал да бъде тестван с техническо средство
„Дръг тест 5000“ с инвентарен номер ARHJ 0017 и
орален тест за наркотични вещества и/или техните аналози. Я.П. издал талон за
изследване № *****, като съставил на И. и акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия
GA № 275587/02.10.2020 г. Въз основа на съставения АУАН, Началникът на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич издал наказателно постановление №
20-0851-001710 от 20.10.2020 г., с което на А.П.И., за извършено нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, били наложени административни наказания глоба в размер
на 2000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 12 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, като за нарушението
по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е било наложено наказание глоба в размер на 10
лв., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 е 2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за
безспорно установена въз основа на показанията на свидетеля Н. С.Я., както и от
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, която не
се оспорва се налагат следните правни изводи:
Задържането по
реда на чл. 72 от ЗМВР се осъществява съгласно Инструкция № 8121з-78
от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията
за настаняване на задържаните лица и реда в тях в Министерството на вътрешните
работи. Съгласно чл. 4 от Инструкцията, „Задържани лица” са тези, на които е
ограничено правото на свободно придвижване при условията и реда на ЗМВР, а в
чл. 5, ал. 1 са изброени помещенията, обособени за задържането им. Нормата на
чл. 11, ал. 1 от Инструкцията задължава полицейските органи да издават заповед
за всяко задържано лице.
В
административната преписка приложена по делото няма заповед, която да е
издадена по отношение на жалбоподателя за задържането му по реда на чл. 72, ал.
1 от ЗМВР. В този смисъл, в конкретния случай разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК е неприложима по отношение на ответниците Е.И.П. и И.Б.И., тъй като същите не
са издавали административен акт – заповед за задържане на жалбоподателя А.П.И..
Именно поради това по отношение на Е.И.П. и И.Б.И. няма задължение като органи
издали оспорен по съдебен ред административен акт, да установяват фактическите
основания и спазването на законовите изисквания за издаване му.
В настоящото
производство доказателствената тежест е на жалбоподателя, който трябва да
установи наличието на осъществено спрямо него задържане при условията и по реда
на ЗМВР. Едва след като фактът на задържането (със или без писмена заповед) е
безспорно установен ще възникне задължението за административния орган, който
го е осъществил, да докаже основателността му съобразно разпоредбата на чл. 170,
ал. 1 от АПК. Въпреки дадената му от съда възможност, жалбоподателят А.П.И. не е
представил по делото никакви доказателства, които да обосноват извода, че
спрямо него е било осъществено задържане по смисъла на ЗМВР от страна на сочените
от него ответници – Е.И.П. - младши
инспектор в „Охранителна полиция“ при Първо РУ на МВР - Добрич и И.Б.И. -
младши инспектор в „Охранителна полиция“ при Първо РУ на МВР - Добрич. Нещо повече – от
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че правото
на свободно придвижване на жалбоподателя А.П.И. не е било ограничено по никакъв
начин.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че процесната жалба се явява неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото разноски не
следва да бъдат присъждани, тъй като не е направено съответно искане за това от
страна на ответниците.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от
Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.И.,
ЕГН **********, чрез адвокат С.П. ***, съдебен адрес:***, в частта, относно
искането за обявяване нищожността на фактическо задържане по реда на чл. 72 от ЗМВР (без издаване на заповед за задържане) във връзка с чл. 5, пар. 1, б. „в“
от ЕКЗПЧ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд Добрич в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
Районен съдия: /Данчо Димитров/