№ 869
гр. Варна, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.ов
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20233100500847 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 656/28.02.2023 год., постановено по гр.д. № 18340/2021 год., ВРС – 39-
ти състав е осъдил ЗАД „ОЗК Застраховане”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк Възраждане, ул. „Света София” № 7, ет.5, да заплати на Р. Г. Г.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, бул. ******, сумата в размер на 80.55 лева - частичен
иск от сумата в размер на 2535 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на л.а. Форд КА, с peг. № В ******, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 27.08.2021г. в гр. Варна, причинено по вина на водача на л.а. Киа, с peг. №
******, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност»,
със срок на действие 24.03.2021-23.03.2022г., вкл. следните увреждания –капак багажник;
стоп ляв; броня задна лява част; броня задна средна част; преден капак; фар ляв; броня
предна средна част; броня предна лява част; рамка радиатор; конзола лява рамка; греда
между рогове; PVC основа предна броня; задна престилка; основа ляв стоп; основа ляв панел
вътрешен; панта лява заден капак, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 23.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ частичния иск за разликата над 80.55 лева
до предявения размер от 100 лева, като неоснователен и е разпределил отговорността за
разноски.
Недоволен от горното е останал ищеца, който обжалва решението в отхвърлителната
му част с доводите за неговата неправилност поради нарушение на материалния и
1
процесуален закон и поради необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с размера
на определеното застрахователно обезщетение въз основа на повторната САТЕ. Излагат се
доводи за неправилност на определената от вещите лица средна пазарна стойност на МПС,
тъй като същата не е извършена въз основа на пазарни аналози. Сочи, че неясно защо при
наличие на 9 аналога на процесния авТ.обил за определяне на средната пазарна стойност
вещите лица са ползвали само три, както и че използваните такива не са били съобразени с
наличието на климатик и газова уредба на процесния авТ.обил, които повишават стойността
на МПС. Оспорват се и изводите на вещите лица относно стойността на запазените части,
като се излага, че при определянето й същите не са установили в какво състояние са частите
и каква е тяхната годност, доколкото става въпрос за части втора употреба, за които не е
налице единен ценоразпис и стойността им се определя с оглед техническото им състояние
и последващата експлоатационна годност. Налице е и противоречие в обстоятелството, че
средната пазарна стойност на МПС е определена на 1 554 лева, а стойността на запазените
му части в размер на 1 414 лева. Излагат се доводи и за неправилност на определената
стойност за скрап за авТ.обила, поради неприспадане на 10 % данък. Поради изложените
доводи моли за отмяна на решението в отхвърлителната му част и се уважи изцяло
предявения частичен иск, ведно с присъждане на разноски. Обективира искане за допускане
на тройна САТЕ.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който моли за
потвърждаване на решението.
В с.з. по същество, въззивникът, с писмена молба, моли за отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на предявения иск в пълния му размер, както и за присъждане
на разноски за двете инстанции.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, чрез пълномощник, моли за потвърждаване
на съдебното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, като
с оглед неоспорването от страна на ответника за предявена писмена претенция пред
застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и респективно, за обективиран отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение, искът се преценява за допустим.
2
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования
водач, включително обосноваване на техния размер.
Не е налице спор между страните относно наличието на застрахователно
правоотношение по силата на застраховка „Гражданска отговорност” по полица № BG
/23/119003463662 по отношение на лек авТ.обил Киа, с peг. № ******, в срока на действие
на който е настъпило застрахователно събитие, както и не е спорно обстоятелството, че след
завеждане на щета под № 0410- 900-0134/2021 за собствения на ищцата авТ.обил ответникът
е определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1005.93 лева.
Основният изведен от оплакванията във въззивната жалба въпрос е относно размера
на застрахователното обезщетение, като в хода на първоинстанционното производство е
изготвена единична САТЕ и повторна от две вещи лица САТЕ, установяващи различни
пазарни стойности на МПС. Според изготвеното от вещото лице В. заключение средната
пазарна цена на авТ.обила е 2 750 лева, а стойността на разходите за необходимия ремонт –
5 687.02 лева, а вещите лица Михайлов и Иванов сочат, че средната пазарна стойност на
МПС е 1554 лева, а възстановителната стойност в размер на 5 601.57 лева.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена
застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване
на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ. Разпоредбата на чл. 386,
ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието като доказването на вредата е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, , т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Съгласно постоянната практика на ВКС /решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. №
293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т.
о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д.
№ 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II
т. о. и др./ при настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да
бъде установен размерът на вредата към деня на събитието, като при погиване или кражба
на МПС този размер е равен на действителната му стойност – стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество без да се
прилага коефициент на овехтяване, т. к. последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност /изрично решение по т.д.№156/2019 на ВКС, ТК, Първо
отделение/.
В конкретиката на казуса, като съобразява изготвените пред първоинстанционния съд
заключения в частта относно възстановителната стойност при отчитане на минималната
разлика в стойностите и като се придържа към даденото тълкуване на съответно на чл. 386,
ал.2 КЗ относно възприемането на действителна стойност, без прилагане на обезценка, се
налага извод, че възстановителната стойност надхвърля 70 % от действителната стойност на
увреденото имущество, което покрива легалното определения за тотална щета на моторно
3
превозно средство /чл. 390, ал.2 КЗ/.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът относно действителната пазарна
стойност на увреденото имущество доколкото заключенията по изготвените пред ВРС
експертизи дават различни становища относно същата със значителна разлика от повече от
1 000 лева. Поради горното и пред настоящата инстанция е назначена тройна САТЕ,
съгласно която 3 005.08 лева, която определена средна пазарна цена на база офертни цени е
формирана след съобразяване на средноаритметичната цена на авТ.обила от извадката и
коригирана съобразно влиянието инфлационните процеси през периода. От тази стойност
следва да бъдат приспаднати 10 %, с оглед посоченото от вещите лица и обстоятелството, че
се касае за продажба на вторичния пазар, при което настоящият състав намира, че средната
пазарна стойност на МПС към датата на ПТП възлиза в размер на 2 704.57 лева. Този извод
на съда, базиран на изслушаната през настоящата инстанция експертиза, кореспондира и с
изготвеното от вещото лице В. заключение пред първа инстанция, поради което и именно
този размер следва да бъде поставен в основата на формираните от съда правни изводи.
Възражението на въззивника за намаляване на тази стойност, чрез приспадане на
запазените части от размера на застрахователното обезщетение, направено от
застрахователя, съдът намира също за неоснователно. Целта на приспадане на запазените
части от размера на застрахователното обезщетение е да се избегне неоснователното
обогатяване на увреденото лице и отговорността на застрахователя да бъде ограничена до
размера на действителните вреди. На първо място, следва да се посочи, че установяването на
наличието на запазени части и тяхната стойност е в доказателствена тежест на
застрахователя. В настоящия случай, нито пред първа инстанция, нито пред настоящата,
последният не е ангажирал категорични доказателства за действително съхранени детайли,
които да могат да бъдат предложени вторично на пазара като употребявани резервни части,
за да се обоснове придобиване на ползи за ищеца, съхранил увредения авТ.обил въпреки
значителната му степен на увреждане. Извод за вида и стойността на запазените части, която
евентуално да бъде приспаднати от застрахователното обезщетение, не може да се формира
от заключенията на вещите лица, тъй като същите макар и да дават процент и стойност на
запазени детайли не установяват техния вид, нито сочат с категоричност дали могат да
бъдат реализирани на вторичния пазар. Така, при липса на ангажирани категорични
доказателства относно вида на запазените части, следва да се приспадане дадената от
вещите лица по тройната СТЕ стойността от реализация на авТ.обила като за вторични
суровини /240 лева/, което съдът намира, че отговаря на запретата за неоснователно
обогатяване.
В обобщение, от сумата 2 704.57 лева следва да се приспадне вече изплатеното
обезщетение в размер на 1 005.93 лева и сумата от 240 лева, собственикът би могъл да
получи от реализация на авТ.обила за вторични суровини, при което се получава остатък на
дължимото обезщетение в размер на 1 458.64 лева и искът се явява основателен до пълния
предявен размер от 100 лева.
Поради различие в изводитена настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и постановено друго
съобразно мотивите на въззивния съд.
Горното налага отмяна и на първоинстанционното решение в частта за разноските,
които следва да бъдат присъдени в пълен размер на ищеца. СтоР. от ищцата пред първа и
въззивна инстанция разноски възлизат в общ размер на 2 685 лева, от които 1280 лева пред
първа инстанция и 1405 лева пред настоящата инстанция. Релевираното с писмена молба
възражение за прекомерност на претендираното пред настоящата инстанция адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева не се споделя с оглед предвидения минимум и
осъществените процесуални действия.
Воден от горното, СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 656/28.02.2023 год., постановено по гр.д. № 18340/2021 год.на
ВРС – 39-ти състав, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен иска на Р. Г. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Варна, бул. ****** за осъждане на ЗАД „ОЗК Застраховане”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, жк Възраждане, ул. „Света София” № 7, ет.5, да
заплати на ищцата , сумата в размер на 80.55 лева - частичен иск от сумата за разликата над
присъдените 80.55 лева до предявения размер от 100 лева, съставляващ частичен иск от иск
в размер на 2535 лева, претендирано като обезщетение за причинени имуществени вреди на
л.а. Форд КА, с peг. № В ******, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 27.08.2021г.
в гр. Варна, причинено по вина на водача на л.а. Киа, с peг. № ******, застрахован при
ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие
24.03.2021-23.03.2022г., вкл. следните увреждания –капак багажник; стоп ляв; броня задна
лява част; броня задна средна част; преден капак; фар ляв; броня предна средна част; броня
предна лява част; рамка радиатор; конзола лява рамка; греда между рогове; PVC основа
предна броня; задна престилка; основа ляв стоп; основа ляв панел вътрешен; панта лява
заден капак, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 23.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, както и в частта за разноските
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк Възраждане, ул. „Света София” № 7, ет.5, да заплати на Р. Г. Г.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, бул. ******, сумата в размер на ОЩЕ 19.45 лева,
представляващи разлика над присъдените с влязло в сила решение 80.55 лева до
претендираните 100 лева, съставляващ частичен иск от иск в размер на 2535 лева,
претендирано като обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. Форд КА, с peг. №
В ******, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 27.08.2021г. в гр. Варна, причинено
по вина на водача на л.а. Киа, с peг. № ******, застрахован при ответника по договор за
застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие 24.03.2021-23.03.2022г., вкл.
следните увреждания –капак багажник; стоп ляв; броня задна лява част; броня задна средна
част; преден капак; фар ляв; броня предна средна част; броня предна лява част; рамка
радиатор; конзола лява рамка; греда между рогове; PVC основа предна броня; задна
престилка; основа ляв стоп; основа ляв панел вътрешен; панта лява заден капак, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
23.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк Възраждане, ул. „Света София” № 7, ет.5, да заплати на Р. Г. Г.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, бул. ******, сумата от 2 685 лева, представляваща
стоР. разноски по водене на делото, от които 1280 лева пред първа инстанция и 1405 лева
пред настоящата инстанция.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6