№ 535
гр. Плевен, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. Д.
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500697 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 1211/17.08.2022г. по гр.д. № 3390/2022г. на ПлРС на
основание чл. 233 ал. 1 от ЗЗД е ОСЪДЕН Т. Л. Л., ЕГН **********, с
административен адрес: град Плевен, *** ДА ОСВОБОДИ И ПРЕДАДЕ на З.
Д. М., ЕГН ********** фактическата власт върху собственият му недвижим
имот, находящ се в град Плевен, ***, който е предмет на сключен между тях
Договор за наем от 15.08.2019 година, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор 56722.663.88.1.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-71 от 06.06.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК с предназначение ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ, ниво на обекта 1, с площ от 120.00 кв.м., намиращ се в
сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.663.88,при
съседи:на същия етаж - няма, под обекта -56722.663.88.1.2, над обекта – няма,
с прилежащи части ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ,
ведно със съответната идеална част от общите части на сградата и от правото
на строеж върху терена.
1
ОСЪДЕН е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т. Л. Л., ЕГН **********, с
административен адрес: град Плевен, ***, да заплати на З. Д. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: град Плевен, ***, сумата 350лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Недоволен от решението е останал Т. Л. Л., ЕГН **********, който го
обжалва в законния срок, като счита същото за постановено в противоречие
на материалния закон и съдопроизводствените правила, като се иска неговата
отмяна изцяло като незаконосъобразно и неправилно. Навежда доводи, че
решаващият съд е постановил незаконосъобразно решение, тъй като
игнорирал доказателства по делото, като е кредитирал показания на свидетел,
които показания не кореспондират със същите.
Излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че невнасянето на наемната цена до датата, уговорена по договора за наем се
е превърнало в основание за неизвършено плащане на наема, което е довело
до неговото прекратяване.
Жалбоподателя не оспорва, че живее в жилището и възнамерява да
продължи да живее, плащайки наемната цена.
Моли съда да отмени изцяло Решение № 1211/17.08.2022г. по гр.д. №
3390/2022г. по описа на Районен съд - гр.Плевен като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна по делото пред ПлОС - З. Д. М., ЕГН **********,
чрез адв. Кр. Д. от Адвокатска колегия - гр.Плевен възразява в отговор на
депозираната жалба, като твърди, че жалбата на ответника по
първоинстанционното производство е неоснователна.
На първо място въззиваемата страна смята, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че процесният договор е бил сключен със
срок от четири месеца и половина, считано от 15.08.2019г. до 31.12.2019г. с
наемна цена от 300,00лв, платима до 25-то число на всеки месец по банкова
сметка на наемодателя, посочена в Договора.
На второ място въззиваемата страна посочва, че след изтичане на срока
на Договора ползването на вещта е продължило без противопоставяне от
негова страна, като по този начин Договора от срочен се е трансформирал в
безсрочен.
На следващото място, се навеждат доводи в отговора по повод на
2
събраните гласни доказателства, че разпитаният свидетел действително е
присъствал на среща между страните по Договора и пред него е отправено
предупреждение, че наемодателя ще пристъпи към завеждане на иск пред
съда в случай на неизпълнение на задълженията на наемателя.
Основавайки се на гореизложените становища и твърдения,
въззиваемата страна моли настоящият съд, на основание чл. 272 от ГПК да
потвърди изцяло Решение № 1211/17.08.2022г. по гр.д. № 3390/2022г. по
описа на РС - Плевен и съответно да отхвърли депозираната въззивна жалба
като неоснователна.
Моли съда, да бъде осъден жалбоподателя да му заплати направените
по делото разноски и за двете инстанции.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е
неоснователна.
Безспорно по делото е и това се установява от представените с исковата
молба доказателства е, че страните по делото са сключили на 15.08.2019г.
Договор за наем, по силата на който ищецът като наемодател е предоставил
на ответника за временно и възмездно и ползване, следният свой недвижим
имот, находящ се в град Плевен, *** и представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56722.663.88.1.3 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-71 от 06.06.2008г.
на Изпълнителния директор на АГКК с предназначение ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ, ниво на обекта 1, с площ от 120.00 кв.м., намиращ се в
сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.663.88, при
съседи:на същия етаж - няма, под обекта -56722.663.88.1.2, над обекта - няма
с прилежащи части ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ,
ведно със съответната идеална част от общите части на сградата от правото на
строеж върху терена.
Не се спори по делото, че процесният Договор бил сключен за срок от
четири месеца и половина, считано от 15.08.2019 година до 31.12.2019 година
с наемна цена 300 лева, платима не по-късно от двадесет и пето число на
3
текущия месец по банков път сметка на наемодателя, открита в банка „ОББ“
АД, която е отразена в т.3.1 от договора.
Между страните не е налице спор също така, че с изтичане на срока на
договора, е продължило ползването на вещата от ответника, без
противопоставяне на ищеца, като по този начин срочният Договор се е
трансформирал като безсрочен.
Спорен по делото е въпроса прекратен ли е договора за наем и дължи ли
се връщане на наемната вещ по чл.233, ал.1 от ЗЗД.
Спор между страните има и по отношение на плащането на наемната
цена във връзка с това към коя дата е сторено същото и за кои месеци се
отнася платеният наем в размер на 300,00 лева.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
За уважаване на предявения иск за освобождаване и предаване на вещта е
необходимо да се установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, неговото прекратяване, както и
неизпълнение на задължението на наемателя да предаде фактическата власт
върху имота, съобразно уговореното в Договора.
Установява се от представения пред първа инстанция Договор за наем,
който не е оспорен от ответника като доказателство, че същият е подписан от
страните, като същите са се съгласили с клаузите разписани в него.
Видно е, че в т.13.1, б. „в“ от Договора е договорено, че договора се
прекратява без предизвестие от наемодателя с неплащане на една месечна
наемна вноска или който и да е консуматив от наемателя – л.6 от настоящото
дело.
От приложената Справка пред първа инстанция, принтирана и заверена
разпечатка от банковата сметка на наемодателя – л.37 от делото пред първата
инстанция се установява, че в периода от 23.04.2021г. до 23.08.2021г. по
банковата сметка на наемодателя не е постъпвала наемна цена в размер на
300,00лв., преведена от наемателя. Същият този период се равнява на 4
месеца, в които наемна цена не е плащана от наемателя и автоматично още на
дата 26.09.2021г. договорът следва да бъде счетен за прекратен без
4
предизвестие на основание т.13.1, б. „в“ от договора, сключен на 15.08.2019г.
Отделно от това, съгласно константната съдебна практика, договорът
може да бъде развален и с исковата молба, в случай, че са налице
предпоставките за това, като волеизявлението на наемодателя се счита
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, какъвто е и
процесния случай.
Във връзка с гореописаното, договорна клауза по т.13.1, б. „г“ от
договора е изпълнена с подаването на исковата молба от страна на
наемодателя на дата 20.06.2022г. –лист 2 от делото пред първата инстанция,
получена от наемателя на 29.06.2022г. – лист 20 от делото пред първа
инстанция, в резултат на това действие – договора се счита за прекратен с
едномесечно предизвестие на дата 29.07.2022г.
По изложените съображения, Окръжният съд счита,че предявеният иск
с правно основание чл.233 ал. ЗЗД е основателен, доказан и следва да бъде
уважен.
Разноски на жалбоподателя не се дължат – жалбата е неоснователна,
въззиваемият претендира присъждане на такива за ОС Плевен, но не
установява да е направил разходи за разноски. Поради това не следва да му се
присъждат.
След като е стигнал до същите правни изводи, ПлРС е постановил
правилно и законосъобразно решение, поради което и на основание чл.271
ал.1, предл.1 във вр. с чл.272 ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1211 от 17.08.2022г., постановено по
гр.д. № 3390/2021г. на Районен съд гр.Плевен, като правилно и
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл.280 ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6