№ 103
гр. Варна, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20243000500024 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба, подадена от особения представител на М. Л. Ж., против
решение № 1159/18.10.2023 г. по гр.д.№ 267/2022 г. на Окръжен съд – Варна,
с което е отхвърлен иска на М. Л. Ж., ЕГН **********, понастоящем в
Затвора – Варна срещу И. Й. М. от гр.София за заплащане на сумата от 60 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
резултат от проведената защита от ответника, като процесуален представител
на ищеца по гр.д.№ 628/2019 г. на ВОС.
Особеният представител на въззивника излага доводи за неправилност
на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Моли съда да отмени изцяло съдебното решение на Окръжен
съд – Варна по гр.д. № 267/2022 г. и да постанови друго, с което осъдителният
иск да бъде уважен.
Пълномощникът на въззиваемия оспорва въззивната жалба и изразява
становище за правилност на решението.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
1
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.51 от ЗАдв., от М. Л. Ж.,
ЕГН**********, понастоящем в Затвора - Варна, срещу И. Й. М. за сумата
60000 лв. - неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания, в
резултат от непрофесионално проведената защита от адв.М., като
представител на ищеца по гр.д. № 628/2019 г. на ВОС.
Оспорвайки иска, ответникът твърди, че се е отнесъл коректно,
безпристрастно, компетентно и в интерес на клиента, в качеството си на негов
представител по ЗПрП по гражданското дело.
Между страните е безспорно, установява се от приложеното към
настоящото дело гр.дело № 628/2019 г., образувано по предявен иск от
настоящия ищец за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, че
адв.М. е назначен за особен представител на М. Ж., след като предходните
пет особени представители са били освободени.
В протокол от с.з. на 20.09.2019 г. се установява личното явяване на
ищеца и на назначения му особен представител адв.М., който е направил
искане за изменение на иска, на осн. чл.214 ГПК, което е било частично
уважено; изразил е становище по проекта на доклад, по разпределението на
тежестта на доказване и по доказателствата. С молба вх.№ 31562/25.10.2019 г.
особеният представител е изразил становище във връзка с предприетите
процесуални действия и искания по доказателствата. Видно е от
съдържанието на протокол от с.з. на 01.11.2019 г, че адв.М. е изразил
становище по доказателствата на насрещната страна и е изложил доводи
относно основателността на предявения иск.
С решение № 1424/02.12.2019г. по гр.дело № 628/2019 г. на ВОС е
отхвърлен предявения иск. По въззивна жалба вх.№ 37542/16.12.2019 г. е
образувано в.гр.дело № 350/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна. В с.з.
на 21.10.2020 г., назначеният особен представител се е явил лично, като е
изразил становище по жалбата и искане за допускане на доказателства, което
е уважено; изложил е доводи за основателността на въззивната жалба. С
решение № 114/02.11.2020 г. по в.гр.дело № 350/2020 г. на Апелативен съд –
Варна е потвърдено решението по гр.дело № 628/2019 г. на ВОС.
С разпореждане № 37/16.04.2021 г. Апелативен съд – Варна е върнал
касационна жалба вх. № 614/15.04.2021 г. срещу постановеното решение, като
просрочена.
Показанията на свид.Г.М.М. установяват, че ищецът се е чувствал
унизен от това, че решението по цитираното дело не било обжалвано и че
адвокатът му не си бил свършил работата. Свидетелката установява, че лично
се е свързала с настоящия ответник в качеството му на особен представите,
2
който споделил, че не намира смисъл от обжалване пред ВКС.
Свид.Т.А.Р.-М. – съпруга на ответника установява, че съпругът й поел
защитата на ищеца по гр.дело № 628/2019 г.на ВОС, след като няколко
назначени преди него адвокати отказали; че комуникацията между ищеца и
ответника, в качество на негов адвокат се осъществявала преди началото на
съдебното заседание, когато уговаряли начина на осъществяваната защита.
Свидетелката установява, че са разговаряли и по телефона. Знае, че
ответникът - в качеството му на адвокат е изразил становище, че не следва да
се обжалва първоинстанционното решение, поради което ищецът лично
депозирал въззивна жалба срещу него. Ответникът е уведомил ищеца за
постановеното въззивно решение, като изразил становище, че не са налице
основания за допускане на последното до касационно обжалване.
Свидетелите Д.Г.С. и Ж.Ю. – служители в РД „Охрана“ – Варна
посочват, че не е разрешена комуникацията между конвоираното лице и
неговия адвокат без разрешение от съда.
Претенцията е за присъждане на неимуществени вреди, настъпили в
резултат от непрофесионално изпълнение на задължението на ответника в
качеството му на назначен особен представител по гр.дело № 628/2019г. на
ВОС. За да е основателен иска по чл.51 от ЗА, следва да бъде доказано в
процеса противоправно поведение на адвоката, изразяващо се в неполагане на
дължимата грижа за процесуална защита, вследствие от което са настъпили
вреди.
От доказателствата по делото се установява, че ответникът - в
качеството му на адвокат при АК – Варна е назначен за особен представител
на ищеца по гр.дело № 628/2019 г. на ВОС. В това си качество, той е взел
участие в проведените съдебни заседания пред първоинстанционния съд, като
е изразил становище по доклада и доказателствата, направил е искания за
изменение на предявения иск, изразил е становище по същество на спора;
участвал е във въззивното производство по в.гр.д.№ 350/2022 г. на АС-Варна.
Не е доказано твърдението на ищеца, че е претърпял вреди от липсата
на лични посещения от ответника в затвора.Такова задължение за адвоката не
съществува. Начинът на подготовка на защитата на подзащитния зависи
изцяло от преценката на процесуалния представител. От това, че не е
извършил лично посещение в Затвора – Варна, не може да бъде направен
извод, че ответникът не е изпълнил задължението си да проучи делото. Нещо
повече – от протоколите на проведените съдебни заседания е видно, че той е
извършил всички допустими по закон процесуални действия, свързани със
защитата на ищеца.
Показанията на съпругата на ответника - свид.Т.А.Р.-М., преценени
3
съобразно чл.172 ГПК установяват, че между ищеца и ответника е
осъществявана комуникация по телефона с оглед подготовка на делото. Тези
показания кореспондират с показанията на свид.Г.М., която посочва, че тя -
по искане на ищеца е осъществявала пет пъти контакт с ответника по повод
воденото дело, след което е уведомявала ищеца за проведените разговори.
Свидетелите С. и С. установяват, че е обичайна практика да бъдат
допускани разговори между конвоираното лице и неговия адвокат преди
началото на съдебното заседание, след разрешение от съдията.
Следователно, не е доказано твърдението, че ответникът е подходил
непрофесионално и не е осъществил подготовка и проучване на делото.
Доказано е обратното – синхронизирайки поведението си с молбата на
подзащитния му, в с.з на 20.09.2019 г. е направил искане за изменение на
иска, което е частично уважено, а процесуалното му поведение е било изцяло
в интерес на ищеца.
Решението да бъде ли обжалван постановен съдебен акт по делото
принадлежи на адвоката след анализ на неговите мотиви и на събраните
доказателства, независимо от исканията на страната, по отношение на която
той осъществява процесуална защита.
От доказателства по делото и от показанията на свид.М.а се установява,
че ответникът е уведомил ищеца, че ако отхвърлителното решение на съда
бъде потвърдено, решението на въззивния съд не следва да бъде обжалвано, с
което той е изпълнил задължението си по чл.40, ал.3 вр. ал.2 от ЗА.
Следователно, ответникът - в качеството му на адвокат при АК – Варна,
при осъществяване на дейност като особен представител на ищеца е изпълнил
професионално задълженията си и не е допуснал противоправно поведение,
което да е причинило претендираните вреди. Предявеният иск енедоказан и
следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение – потвърдено.
При този изход на спора, въззивникът следва да заплати на адв.Я.
сумата от 1150.00 лв., на осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. По изложените
съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1159/18.10.2023 г. по гр.д.№ 267/2022 г.
на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА М. Л. Ж., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Варна,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я. П. Я. – адвокат при Адвокатска колегия – Варна
с личен адвокатски № **********, адрес гр. Варна, бул. Мария Луиза №10,
4
партер сумата от 1150.00 /хиляда сто и петдесет/ лева, определено от съда
възнаграждение за процесуално представителство на ответника И. Й. М., на
осн. чл.38, ал.1, т.3 ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5