№ 33
гр. гр. Добрич, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20223200900135 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Гаранционен фонд, гр.София
ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4 срещу Р. Д. Д., ЕГН ********** от гр.Д., *** иск с правно
основание чл.559, ал.3 в.вр.чл.559, ал.1, т.1 от КЗ за заплащане на сумата от 51135,65 лв.,
представляваща изплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно с
разходи за определянето и изплащането му, възстановено на НББАЗ във връзка с претенция
на Бюрото на белгийските автомобилни застрахователи (Bureau Belge des Assureurs
Automobiles) за щети от ПТП, настъпило на *** г. в Б., и включващо сумите от 18568,11 лв.,
представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди от ПТП, ведно с разходи за
определянето и изплащането му за щети по лек автомобил "БМВ" с рег. №***, собственост
на П.П. и товарен автомобил „Даф“ с рег.№ ***, собственост на „Д.“ и 32567,84 лв.,
представляваща изплатено обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно с разходи за
определянето и изплащането му за пострадалите Е.П., А.П., П.П. и В.Х., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане
на задължението.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба
обстоятелства:
Гаранционен фонд, на основание чл.559, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането и
Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г.
(на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), възстановил
изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Б. по щети №***г. и №***г. обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 51 135.95 лв., както следва:
1
По щета №***г. за увредените при ПТП, настъпило на ***г. в Б., л.а. „БМВ" с рег. № ***,
собственост на П.П., и л.а. „Фолксваген Даф" с рег. № ***, собственост на „Д.", сума в
размер на 18 568.11 лева за имуществени вреди. Гаранционен фонд възстановил на
Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му
на компенсационен орган сумата от 18 568.11 лв. чрез банкови преводи като парична
равностойност на 9 493.72 евро по курса за деня, от които 7 559.09 евро обезщетение, 1
888.63 евро такса обработка по ф-ри №***г. и №***г. и 46.00 евро банкови такси. На
осн.559 и чл.561 от КЗ на посочената дата Фондът възстановил в пълен размер всички суми,
изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на
Б..
По щета №***г. за пострадалите Е.П., А.П., П.П. и В.Х. при ПТП, настъпило на ***г. в Б.,
сума в размер на 32 567.84 лева за неимуществени вреди. Гаранционен фонд възстановил на
Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му
на компенсационен орган сумата от 32 567.84 лв. чрез банков превод като парична
равностойност на 16 651.67 евро по курса за деня, от които 13 625.14 евро обезщетение, 2
980.53 евро такса обработка по ф-ри № ***г. и №***г. и 46.00 евро банкови такси. На
основание чл.559 и чл.561 от КЗ на посочената дата Фондът възстановил в пълен размер
всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на
Националното бюро на автомобилистите на Б..
Към датата на образуване в ГФ на щета №***г. и щета №***г. международното
регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Б. чрез изплащане
на обезщетение в размер на 26 145.39 евро, ведно с всички гореописани разходи за щетите
по увредените л а. „БМВ" с рег. № *** и л.а. „Фолксваген Даф" с рег. № *** и пострадалите
Е.П., А.П., П.П. и В.Х. е вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на Б. в
качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като
компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС е
прилагането от българското бюро на чл.559 и чл.561 от КЗ. В производствата пред двата
компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени
разноски, които на основание чл.559 и чл.561 от КЗ Фондът задължително възстановява.
Виновен е ответникът Р. Д. Д., който на ***г. в Б., управлявайки л.а. „Мерцедес" с ДКН №
*** с несъобразена с пътните условия скорост по път Е 313 между градовете Антверпен и
Хаселт, при смяна на пътните ленти не се уверява в безопасността на маневрата и удря
правомерно движещите се от лявата му страна л.а. „БМВ" с рег. № *** и л.а. „Фолксваген
Даф" с рег. № ***. Вследствие на удара са нанесени и травматични увреждания на Е.П.,
А.П., П.П. и В.Х..
В нарушение на чл.461 в.вр.чл.483 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност".
С регресна покана ответникът бил поканен да възстанови платеното от Гаранционен
фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.
Ответникът, чрез назначения му особен представител адв.И. С. е подал в срока по чл.367,
ал.1 ГПК отговор на исковата молба с вх.рег. №6657/13.12.2022г. Заявява се оспорване на
2
предявения иск.
Излагат се съображения, че липсва влязъл в сила съдебен акт или наказателно
постановление, с които лицето Р. Д. Д. по категоричен начин да е признат за виновен в
извършване на ПТП от 26.10.2016г. Същият не е собственик на управлявания от него
автомобил и вероятно не му е било известно за прекратяване действието на застраховката
„Гражданска отговорност“, поради невнесена вноска, за което не може да му се търси
отговорност.
От представените с исковата молба писмени доказателства липсват данни за точния
механизъм на настъпване на процесното ПТП, липсват данни за наличието на причинна
връзка между него и настъпилите увреждания. Заплащането на обезщетението се основава
само на твърдение на Бюрото на белгийските автомобилни застрахователи, че е установена
отговорността на участника в ПТП, без да е приложена експертиза, въз основа на която
Бюрото да е стигнало до този извод. Не е посочено категорично в какво се изпразява
противоправното поведение на процесното МПС, участвало в ПТП. Заради изложеното се
оспорва механизма на ПТП и вината на ответника.
Представените по делото писмени доказателства касаят единствено установяване на
вредите на автомобила на белгийския водач и преписките между застрахователните органи.
Сочи се, че размерите на изплатените обезщетения са завишени и не отговарят на
действително причинените вреди. Заявено е оспорване на техния размер.
Фактът, че ГФ е изплатил чрез компенсаторния орган на държавата членка на ЕС
застрахователно обезщетение, не предполага автоматично ангажиране на отговорността на
физическото лице, за което се твърди, че е причинило вредата.
Твърди се също, че съставянето на двустранен констативен протокол за ПТП не
представлява признание на вина от страна на водача – участник в ПТП. Двустранният
констативен протокол като признаване на факти по никакъв начин не накърнява
възможността на всеки застраховател да вземе отношение по събитието и изплащането на
обезщетение. Той е съгласувано изявление и неговото съответствие с действителността може
да бъде проверявана от застрахователя. Не е изследван въпросът за евентуално
съпричиняване от страна на другия водач.
Към преписката за установени щети не е приложен снимков материал на увредения
автомобил, непосредствено след настъпване на ПТП, не е приложен снимков материал на
увредените детайли от сервиза, извършил ремонта. Това поставя под съмнение
достоверността на представения експертен доклад, който е с дата един месец след
процесното ПТП.
Предявената претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ по
фактура №***г. е погасена по давност и недължима.
Претендираните за възстановяване неимуществени вреди са недоказани по основание и
размер. В представените с исковата молба доказателства липсват достатъчно такива за
наличието на претърпени неимуществени вреди от страна на пострадалите лица. В
представения двустранен констативен протокол няма данни за физическа увреда на
пострадалите лица. Такива данни се съдържат в други представени документи. Също така се
3
търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на лицата П.П. и А.П. като не е
посочено в какво се изразява увреждането на всяко едно от лицата, какви са формите на
лечение и продължителността на травмите.
Ищецът не е подал допълнителна искова молба в срока по чл.372, ал.1 от ГПК.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.559, ал.3 в.вр.чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ от КЗ.
Фактическият състав на предвидената в чл.559, ал. 3 КЗ регресна отговорност на
причинителя на щетите включва установяването на следните факти: възникване на
застрахователно събитие – ПТП на територията на Република България или на територията
на друга държава членка, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на
Република България, липса на застрахователен договор за застраховка "Гражданска
отговорност", изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава
членка, възстановяване на изплатените суми от Гаранционен фонд.
При наличието на горните предпоставки ГФ, като лице изпълнило чужд дълг, разполага с
регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на
увреденото лице до размера на изплатеното обезщетение. За основателността на регресната
претенция е необходимо да бъдат доказани и елементите на непозволеното увреждане, за
бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника да възстанови стойността на
причинените вреди, които са следствие на виновното му и противоправно поведение.
Следователно, по настоящото дело в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване, че е настъпило пътно-транспортно произшествие на територията на
друга държава-членка по вина на ответника, който е управлявал МПС, което обичайно се
намира на територията на Република България без задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", причинени от виновното поведение на ответника вреди и техния размер,
причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените вреди, както и възстановяване от
Гаранционен фонд на НББАЗ на изплатените суми за обезщетения, лихви, както и разходи за
определянето и изплащането на обезщетения.
По делото не е спорно, че вредата е настъпила на територията на Б.. В този случай
приложение намира чл.4, т.1 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 юли 2008г. относно приложимото право към извъндоговорните задължения, в
който е посочено, че "Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент,
приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено
увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е
настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките
последици от този факт". Следователно, по отношение на елементите на деликтната
отговорност на водача, приложение намира белгийското законодателство.
Институтът на непозволеното увреждане е регламентиран в Гражданския кодекс на Б. -
чл.1382 и чл.1383, в които е предвидено, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
Обстоятелствата и причините, при които е настъпило процесното ПТП, са отразени в
4
представените по делото и неоспорени от страните двустранни констативни протоколи за
ПТП /л.5-13 по делото/ на нидерландски език, с надлежен превод на български език. Според
посоченото в тях на ***г. ответникът Р. Д. Д., управлявайки товарен автомобил MERCEDES
*** с рег.№*** с несъобразена с пътните условия скорост по път Е 313 на територията на Б.,
между градовете Антверпен и Хаселт, при смяна на пътните ленти не се уверява в
безопасността на маневрата и удря правомерно движещите се от лявата му страна лек
автомобил BMW *** с рег.№***, управляван от П.П. и товарен автомобил DAF с рег.№*** с
прикачено към него ремарке с рег.№ ***. В лекия автомобил BMW *** с рег.№*** са
пътували В.Х., А.П. и Е.П..
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ. Освен
формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга
призната от процесуалния закон сила на доказване, т.е. не обвързва по задължителен начин
съда да приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има
доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно
останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая,
представените двустранни протоколи са съставени с цел да удостоверят причините за
настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Ето защо, документите
имат характер на нарочни от гледна точка на съставянето им, но случайни от гледна точка на
процеса. Това се отразява върху достоверността им, която съдът преценява съобразно
останалите доказателства, вкл. данните за реализираното ПТП, които се съдържат в
уведомленията за щети.
Описаният в двустранните протоколи за ПТП механизъм на процесното ПТП се
потвърждава и от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на САТЕ.
Според заключението механизма на настъпване на ПТП е следния: На ***г. около ***. в Б.,
по скоростен път Е313, в посока от гр.Антверпен към гр.Хаселт са се движели следните
превозни средства: в крайната дясна лента товарен автомобил MERCEDES *** с рег.№***,
управляван от Р. Д. Д., в средната лента за движение товарен автомобил DAF с рег.№*** с
прикачено към него ремарке с рег.№ ***, управляван от Опинца и в лявата лента за
движение лек автомобил BMW *** с рег.№***, управляван от П.П., като в автомобила са
пътували на предната седалка съпругата му В.Х., а на задната седалка дъщерите му А.П. и
Е.П.. Наближавайки мястото на произшествието, водачът на товарния автомобил с рег.№***
Р. Д. е предприел маневра завой в ляво с цел да премине в съседна лява лента за движение. В
този момент в нея се е движел товарния автомобил DAF с рег.№*** с прикачено към него
ремарке. В резултат на взаимното пресичане на траекториите на движение на двата
автомобила е настъпил удар между задната лява част на товарния автомобил MERCEDES
*** с рег.№***, управляван от Р. Д. Д. и предната дясна част на товарния автомобил DAF с
рег.№***. Тъй като ударът е настъпил за масовия център на товарния автомобил MERCEDES
***, той се завърта около вертикалната си ос по посока обратна на тази на часовниковата
стрелка и продължава движението си в посока наляво, като по този начин с предната си част
навлиза в крайната лява лента за движение, в която се е движел лек автомобил BMW *** с
рег.№***, управляван от П.П.. В резултат на това настъпва удар между предната част на
5
товарния автомобил MERCEDES *** и дясната странична част на лекия автомобил BMW
*** с рег.№***. В резултат на настъпилото ПТП са нанесени различни по вид увреждания на
пътниците в лекия автомобил и повреди по предната, средната и задна дясна странична част
на лекия автомобил BMW *** с рег.№*** и повреди по предната дясна част на товарния
автомобил DAF с рег.№***. Експертът заключава, че установените повреди по лекия
автомобил BMW *** с рег.№*** и товарния автомобил DAF с рег.№*** се намират в
причинно-следстевна връзка с настъпилото ПТП. Размера на щетите, нанесени на лекия
автомобил BMW *** е 5054,21 евро/9885,18 лв., а размера на щетите, нанесени на товарния
автомобил DAF с рег.№*** е 532,88 евро /1042,22 лв.
От приетато по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
при процесното ПТП, пътувалите в лек автомобил BMW *** с рег.№*** лица са получили
следните увреждания: П.П. – ожулвания и контузия на дясна китка, десен лакът и болки в
десния трапецовиден мускул, шията и дясна гръдна половина; Е.П. – контузия на десен
лакът и дясна китка; А.П. – контузия на двете колена; В.Х. – ожулвания по ръцете и гърба,
които са хирургически обработени и контузия на шийни прешлени. Установените
травматични увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП, като са обусловили болка
и страдание, без разстройство на здравето. Травматичните увреждания са обусловили
средни по степен болка и страдание, както и дискомфорт. Подобни увреждания преминават
в рамките на един месец. В случая липсват данни за неизлекувани увреждания.
Пострадалият П.П. преди настъпване на ПТП е бил с поставена диагноза: болест на
Бехретев, представляваща хронично автоимунно заболяване, засягащо най-вече гръбначния
стълб с периоди на обостряне и ремисии.
От съвкупната преценка на посочените доказателства се установява, че застрахователното
събитие е настъпило вследствие на противоправното поведение на водача на товарния
автомобил MERCEDES *** с рег.№*** – ответникът Р. Д.. На следващо място се установява,
че щетите се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото произшествие на
*** г. в Б., като остойностяването им е било съобразно приложимото белгийско
законодателство.
Неоснователно е възражението на ответника, че размерите на изплатените обезщетения са
завишени. Съгласно чл.105, ал.1 от КМЧП задълженията, произтичащи от непозволено
увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има
опасност да настъпят непосредствените вреди. Следователно, Компенсационният орган на
държавата, където е настъпило събитието, е самостоятелно отговорен за компенсирането на
пострадалата страна, прилагайки правните й норми при определяне на отговорността и
оценката на компенсациите. По арг. от разпоребата на чл.559, ал.3 КЗ следва, че
Компенсационният орган няма право да прави преценка по същество и функциите му се
състоят в уреждане на претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване, и
дейността му се ограничава до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по
установения ред и в предвидените срокове.
За определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че същият е регламентиран в сключените споразумения между
6
компенсационните органи на страните - членки, като определянето му е единствено в
компентентността на страната, където е настъпило процесното ПТП - в случая Б.. На
компенсиране подлежат, както изплатената сума на пострадалата страна по ликвидиране на
имуществени и неимуществени вреди, така и изплатените суми за външни услуги /напр.
възнаграждения на вещи лица и др./, както и сумите на всички разходи, сторени от
участващите в компенсацията страни /съгласно чл. 4 от Споразумение между
компенсационните органи и ГФ, основано на Директива 2000/26/ЕО от 16.05.2000 г. на ЕП и
ЕК по хармонизация на законодателството на страните - членки във връзка със
застраховките "ГО" по отношение на употребата на МПС/. Според Решение № 1/02.02.2011
г. на ВКС по т. д. № 263/10 г., II т. о., когато се дължи обезщетение на чуждестранно лице и
поправянето на вредите е извършено в чужбина, налице е чуждестранен елемент в
правоотношението между застраховател и увредено лице, свързан с характера на увреденото
лице и мястото на отстраняване на вредите и по тази причина размерът на обезщетението не
следва да се определя по средни пазарни цени в България, тъй като това не би довело до
пълно обезщетение за вредите, а следва стойността на възстановителния ремонт да се
определи по цените за ремонта, където е извършен.
От приложената по делото справка /л.14/ от базата данни на информационен център към
Гаранционен фонд, на база на дадени данни от застрахователните компании за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите се установява, че към момента на
осъществяване на пътното произшествие за процесния автомобил – MERCEDES *** с рег.
№*** е нямало сключена застраховка "Гражданска отговорност". По делото не са
ангажирани доказателства, които да опровергаят този извод.
Неоснователно е наведеното от ответната страна възражение, че тъй като ответникът не
бил собственик на автомобила, който е управлявал при настъпване на ПТП не е могъл да
знае, че за него няма сключена застраховка "Гражданска отговорност", поради което не
дължи възстановяване на изплатените от ищеца на НББАЗ суми. Съгласно разпоредбата на
чл.483, ал.1 от КЗ договорът за задължителна застраховка на автомобилистите " Гражданска
отговорност " може да бъде сключен не само от собственика на съответното МПС, но и от
всяко друго лице – ползвател, държател на моторното превозно средство, както и всяко
лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание /арг.чл.477, ал.2 от КЗ/. Оттветникът макар да не е
бил собственик на автомобила, доколкото е извършвал фактически действия по
управлението му е могъл и е следвало да сключи съответния договор за застраховка. На
следващо място, като водач на МПС, на основание чл.100, ал.1, т.5 и ал.3 от ЗДвП,
ответникът е бил длъжен, преди да пристъпи към управлението му, да провери дали
разполага с всички необходими документи за правомерно осъществяване на тази дейност,
включая със сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност". Ответникът не може
да черпи права от неправомерното си поведение.
Не е спорно също, че автомобилът е с обичайно домуване в Република България. Този
извод следва от чл.2, б."д" Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
във вр. с чл. 1, параграф 4 от Директива 72/166/ЕИО, където е посочено, че "държавата
7
членка на обичайно домуване на превозното средство" е "територията на държавата, в която
превозното средство е регистрирано, независимо дали номерът е постоянен или временен".
По делото не е спорно, че процесният автомобил е регистриран в Република България, от
което следва, че мястото на обичайното му домуване е в Република България.
Видно от приложеното преводно нареждане (л.22) на *** г. НББАЗ плаща на Бюрото на
белгийските автомобилни застрахователи сумата от 5812,34 евро (обезщетение 5054,21 евро;
такса обработка 758,13 евро; такса обработка 909,15 евро по фактура №***г.;), дължима за
възстановяване на причинените от ответника вреди по щета №***, въз основа на искане от
27.03.2017 г. на Бюрото на белгийските автомобилни застрахователи.
Видно от приложеното преводно нареждане (л.28) на 07.08.2017 г. НББАЗ плаща на
Бюрото на белгийските автомобилни застрахователи (Bureau Belge des Assureurs
Automobiles) сумата от 3320,61 евро (обезщетение 2504,88 евро; външни разходи – 440 евро;
такса обработка 375,73 евро), дължима за възстановяване на причинените от ответника
вреди по щета №***, въз основа на искане от 17.07.2017 г. на Бюрото на белгийските
автомобилни застрахователи.
Видно от приложеното преводно нареждане (л.36) на 30.07.2018 г. НББАЗ плаща на
Бюрото на белгийските автомобилни застрахователи (Bureau Belge des Assureurs
Automobiles) сумата от 5201,12 евро (обезщетение за телесните повреди на В.Х. - 4140,10
евро; външни разходи – 440 евро; такса обработка 621,02 евро), дължима за възстановяване
на причинените от ответника вреди по щета №***, въз основа на искане от 26.06.2018 г. на
Бюрото на белгийските автомобилни застрахователи.
Видно от приложеното преводно нареждане (л.45) на 07.02.2019 г. НББАЗ плаща на
Бюрото на белгийските автомобилни застрахователи (Bureau Belge des Assureurs
Automobiles) сумата от 11434,49 евро (обезщетение за телесните повреди на П.П., Е.П. и
А.П. – 9785,04 евро; такса обработка 1422,75 евро), дължима за възстановяване на
причинените от ответника вреди по щета №***, въз основа на искане от 17.12.2018 г. на
Бюрото на белгийските автомобилни застрахователи.
С писмо от 15.05.2017г. НББАЗ е подало до Гаранционния фонд претенция за
възстановяване на сумата от 5986,96 евро /11709,48 лв. (обезщетение 5054,21 евро; такса
обработка 909,15 евро по фактура №***г.; банкови такси 23 евро). Ищецът е превел сумата
от 11709,48 лв. лева на НББАЗ с преводно нареждане от 02.06.2017г.
С писмо от 11.09.2017г. НББАЗ е подало до Гаранционния фонд претенция за
възстановяване на сумата от 3506,76 евро /6858,63 лв. (обезщетение 2504,88 евро; такса
обработка 978,88 евро по фактура №***г.; банкови такси 23 евро). Ищецът е превел сумата
от 6858,63 лв. на НББАЗ с преводно нареждане от 06.10.2017 г.
С писмо от 21.08.2018г. НББАЗ е подало до Гаранционния фонд претенция за
възстановяване на сумата от 5436,33 евро /10632,54 лв. (обезщетение 4140,10 евро; такса
обработка 1273,23 евро по фактура №***г.; банкови такси 23 евро). Ищецът е превел сумата
от 10632,54 лв. на НББАЗ с преводно нареждане от 31.08.2018 г.
С писмо от 01.03.2019г. НББАЗ е подало претенция до Гаранционния фонд за
възстановяване на сумата от 11215,34 евро /21935,30 лв. (обезщетение 9485,04 евро; такса
8
обработка 1707,30 евро по фактура №***г.; банкови такси 23 евро). Ищецът е превел сумата
от 21935,30 лв. на НББАЗ с преводно нареждане от 14.03.2019 г.
С плащането на сумата от 51135,65 лв. на НББАЗ в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане срещу ответника за плащане на платеното обезщетение, лихви, както и за разходите
за определянето и изплащането му, на основание чл.559 ал. 3 от КЗ.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че вземането на ищеца по фактура от
***г. е погасено по давност. Съгласно разпоредбата на чл.378, ал.5 от КЗ, регресните и
суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл.435 срещу
застрахователя по застраховки "ГО" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 се
погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане от страна на
застрахователя по имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата.
Предвид чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо. В процесния случай ГФ е извършил първото плащане по обезщетението
на 02.06.2017 г. От тогава и започва да тече 5-годишния давностен срок. Исковата молба е
подадена в съда на 16.06.2022 г. В случая следва да се вземе предвид, че течението на
давностите срокове на основание чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците е спряно от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Спирането е за 69
дни. При положение, че е извършено първо плащане на 02.06.2017 г., петгодишната давност
би изтекла на 02.06.2022 г., но предвид спирането на срока, тя изтича след 69 дни, на
10.08.2022 г. Следователно ГФ е упражнил предоставеното му от закона суброгационно
право в рамките на установения от закона давностен срок и вземането му не е погасено по
давност.
При това следва извод за основателност на иска за заплащане на процесната сума,
съставляваща възстановените от ГФ на НББАЗ суми, заплатени от последното на белгийския
компенсационен орган, изплатил следващите се обезщетения, ведно с разноските за тяхното
определяне и изплащане.
Основателна е и следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законната лихва
върху главното задължение от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2022г. до
окончателното погасяване на задължението.
При този изход на спора разноските по делото следва да се понесат от ответника. В полза
на ищеца съгласно заявеното искане и представените доказателства следва да се присъдят
сторените по делото разноски в общ размер от 9095,43 лв. (заплатена държавна такса –
2045,44 лв.; възнаграждение на назначения на ответника особения представител – 2064 лв.;
разноски за превод на документи от чужд език – 3525,99 лв.; възнаграждение на вещото лице
по САТЕ – 860 лв.; възнаграждение на вещото лице по СМЕ – 600 лв.) и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, което съдът определя в размер на 150,00 лв. по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Водим от горното Окръжният съд,
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Д. Д., ЕГН ********** от гр.Д., *** да заплати на Гаранционен фонд,
гр.София ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, на основание чл.559, ал.3 в.вр.чл. 559, ал.1, т.1 от
КЗ, сумата от 51135,65 лв., представляваща изплатено обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, ведно с разходи за определянето и изплащането му, възстановено на
НББАЗ във връзка с претенция на Бюрото на белгийските автомобилни застрахователи
(Bureau Belge des Assureurs Automobiles) за щети от ПТП, настъпило на *** г. в Б. и
включващо сумите от 18568,11 лв., представляваща изплатено обезщетение за имуществени
вреди, ведно с разходи за определянето и изплащането му за щети по лек автомобил "БМВ" с
рег. №***, собственост на П.П. и товарен автомобил „Даф“ с рег.№ ***, собственост на „Д.“
и 32567,84 лв., представляваща изплатено обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
ведно с разходи за определянето и изплащането му за пострадалите Е.П., А.П., П.П. и В.Х.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2022г. до
окончателното плащане на задължението, както и сторените по делото разноски в размер на
9095,43 лв. и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 150,00 лв.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника по следната посочена от ищеца
банкова сметка: IBAN ***, У.Б..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
10