№ 45201
гр. София, 06.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110114895 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. В. Я.
срещу „Куик“ ООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че на 21.04.2023 г. в гр. С., между него и ответника „Куик" ЕООД
бил сключен писмен трудов договор № ************., по силата на който
служителят е назначен на длъжност п.-к., шифър по Националната
класификация на професиите *********. Ищецът сочи, че съгласно чл. 5 от
договора основното му месечно трудово възнаграждение било в размер на 780
лева, а към ***** г. размерът на основното месечно трудово възнаграждение е
933 лв. Излагат се твърдения, че работното място, където ищцата е
изпълнявала служебните си задължения е м., находящ се на адрес: гр. С.,
1
район „К. п.“, бул. „Н. М.“ № ***. Поддържа, че въпреки, че ищцата е
изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, работодателя не е
заплатил трудовото възнаграждение за м. я. и ф. *** г. На **** г., на ****** г.
и на ******** г. управителя на ответното дружество И. К. К. не допуска до
работното място в м.а ищцата, без да даде обяснение защо не я допуска,
поради което ищцата не е могла да изпълни трудовите си задължения.
Посочва, че ищцата е връчила на ****** г. на управителя на ответното
дружество-работодател уведомление за прекратяване на трудовия договор
между страните на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, но последният е отказал да
подпише и върне на ищцата разписка, че е получил документа, поради което
волеизявлението за прекратяване е връчено на ответника при отказ в
присъствието на двама свидетели: В. Г. и С. Я., а също така е изпратено с
куриерска фирма „Е.“ на ****** г. на адреса на управление на ответното
дружество, както и на складовата база на работодателя, но и двете пратки не
са доставени на получателя поради отказ от негова страна да ги получи. При
тези твърдения моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищцата сумата от 1866 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за м. я. и ф. *** г., сумата от 933 лв., представляваща
обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение без предизвести
по чл. 221, ал. 1 КТ, сумата от 311 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 7 дни, както и сумата от 135 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 213 КТ за недопускане на
работник/служител до работното му място за периода от **** г. до ******** г.
включително, ведно със законна лихва върху посочените суми от датата на
предявяване на исковата молба – 14.03.2024 г. до окончателно изплащане.
Претендира разноски за исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Не оспорва, че между страните е сключен трудов договор на посочената от
ищцата дата и за посочената длъжност, а също така и не оспорва размерът на
договореното трудово възнаграждение. Твърди, че на ****** г. ищцата е
дошла в склада на ответното дружество, находящ се в гр. С., ул. „К.“ №***,
заедно с непозната за жена и е връчила на управителя на ответника
неподписан документ, озаглавен едностранно волеизявление за прекратяване
на трудовия договор с искане за прекратяване на трудовия договор между
2
страните поради неизплащане на дължимо трудово възнаграждение за м. я. и
ф. *** г. посочва, че на следващия ден на ответното дружество са доставени
чрез „Е.“ две куриерски пратки, които съдържат отново неподписано
изявление за прекратяване на трудов договор, поради което и двете пратки са
били върнати на ищцата. Поддържа се, че и управителя на ответника, след
консултация с адвокат, се е обадил на ищцата и е поискал да донесе подписано
от нея изявление за прекратяване на трудовия договор, тъй като
неподписаното изявление няма валидни правни последици. След ****** г.
ищцата не е идвала на работа, тъй като е смятала трудовото си
правоотношение за прекратено по силата на изпратеното уведомление.
Поради това на ****** г. ответникът е изпратил до ищцата с куриерска фирма
„Е.“ искане за даване на писмени обяснения за неявяване на работа в периода
от ***- ми до *** - ти м. включително, като на ****** г. е получил писмен
отговор от ищцата с приложен към документа заверен препис от изявление за
прекратяване на трудовия договор, с положен под текста от ищцата саморъчен
подпис, саморъчно изписване на имената и имена и подписи на двама
свидетели. Поради това на ****** г. ответникът е издал Заповед №
******************** г., получена от ищцата на същия ден, с която на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е констатирал прекратяване на трудовия
договор на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от ****** г. посочва, че с банков
превод, осъществен на ****** г. ответникът е заплатил по банковата сметка на
ищцата дължимите й трудови възнаграждение за месеците я. и ф. *** г. и за
периода от ***** г. до ****** г., както и дължимите й обезщетения за 6 дни
неизползван отпуск, както и за прекратяване на трудовия договор без
предизвестие по чл. 221, ал. 1 КТ. Оспорва твърденията, че трудовия договор е
прекратен на ****** г. с получено от работодателя уведомление за
едностранно прекратяване, тъй като последното не е било подписано, а също
така оспорва и че за дните от ******** и ******** г. не е била допускана до
работа от страна на работодателя, оспорва ищцата да е посещавала работното
си място за посочените дни, оспорва съдържанието на протоколите за
недопускане на работното място, съставени от ищцата, поради което оспорва
и исковете за заплащане на обезщетение за недопускане до работа. Твърди, че
за периода от *** -ти м. до *** - ти м. вкл. на ищцата е заплатено трудово
възнаграждение в пълен размер, поради което оспорва и правния интерес от
предявяване на иск за посочения период. В условията на евентуалност, в
3
случай, че съдът приеме, че ищцата не е допускана до работа за дните от
******** и ******** г. и искът за заплащане на обезщетение за тези дни е
основателен, прави възражение за прихващане с насрещното вземане на
ответника спрямо ищеца за връщане на неоснователно заплатено трудово
възнаграждение в размер на 139,95 лв. за работа през същите дни, тъй като
ищцата не е полагала труд през посочения период. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове, за
осъждане на ответника „Куик“ ООД да заплати на В. В. Я. сумата от 1866
лева – с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за неплатено трудово
възнаграждение за м. я. и ф. *** г., сумата от 933 лева – обезщетение при
прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие по чл. 221, ал. 1
КТ, сумата от 311 лв. – представляваща обезщетение по чл. 213 КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 7 дни и сумата от 135 лева –
обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода **** г. –
******** г. включително, ведно със законна лихва върху посочените суми,
считано от подаване на исковата молба – 14.03.2024г. до окончателното й
плащане.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест по иска за
заплащане на трудово възнаграждение е да установи по делото пълно и
главно: 1) Наличието на трудово правоотношение между него и ответното
дружество; 2) Размерът на уговореното между страните трудово
възнаграждение; 3) Обстоятелството, че е извършвал възложената работа.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи
погасяване на паричното си задължение.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ.
В доказателствена тежест на ищеца по иска за обезщетение при неспазено
предизвестие е да установи пълно и главно: 1) валидно прекратяване на
трудовия договор без предизвестие на посоченото основание (чл. 327, ал. 1, т.
2 КТ); 2) размер на брутно трудово възнаграждение по чл. 228 КТ.
4
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи
погасяване на паричното си задължение.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото пълно и
главно: 1) прекратяване на съществувало между него и ответното дружество
трудовото правоотношение и 2) неизползван платен годишен в размер на 4 дни
за 2023 г. и 3 дни за 2024 г.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи
погасяване на паричното си задължение.
По иска с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото пълно и
главно: 1) Наличието на трудово правоотношение между него и ответното
дружество за периода *** – ******** г. включително; 2) в работните дни в
периода, за който твърди, че не е допускан на работа, се е явил фактически на
работното си място, готов да престира труд, както и 3) размера на дължимото
обезщетение.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи
погасяване на паричното си задължение.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ, на осн. чл. 146, ал.1, т. 3 и 4 ГПК между
страните, следните обстоятелства: 1) че между ищеца и ответника е сключен
трудов договор № ************., по силата на който служителят е назначен
на длъжност „п.-к.“, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 780 лева, а към ***** г. – 933 лв.; 2) трудовото правоотношение
между ищеца и ответника е прекратено на осн. чл. 327, ал.1, т. 2 КТ; 4) към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение ответникът не е
заплатил дължимите трудови възнаграждения на ищцата за м. я. и ф. *** г.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на двама
свидетели при режим на довеждане за първото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, в срок до датата на насроченото открито съдебно
заседание, с писмена молба с препис за ответника, да посочи за установяване
на кои точно факти и обстоятелства иска допускане на всеки един от двамата
5
свидетели, както и да има готовност същите да бъдат разпитани в насроченото
първо по делото открито съдебно заседание, в случай, че бъдат допуснати от
съда.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
поставени в исковата молба и отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П..
Определя възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лв., вносим
поравно от страните по делото (по 200 лв.) в едноседмичен срок от получаване
на съобщението.
Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за
внесения депозит от страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на СТЕ, със задачи
посочени в ОИМ, като неотносимо към предмета на делото.
УКАЗВА на ищеца, на осн. чл. 145 ГПК, в срок до датата на насроченото
открито съдебно заседание, с писмена молба с препис за ответника да посочи
изрично дали оспорва твърденията на ответника, че на ****** г. е преведена
сумата от 2 603,15 лв. по нейна банкова сметка.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
Делото ще приключи в значително по-кратък срок, а страните ще спестят
допълнително извършване на разноски.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат
да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за
доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
6
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
27.01.2025 г., от 13,30 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи, на посочените от тях съдебни адреси.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7