Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 12.09.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
Разгледа докладваното от
съдия Елица Йорданова в. гр. д. № 10118 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по реда
на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, по жалба, вх.
рег. № 40528/ 22.07.2019 г., подадена от длъжника „И.К.“ ЕООД
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********, чрез процесуалния му представител, против разпореждане от 09.07.2019 г. на ЧСИ М.Б., с рег.
№ 838 на КЧСИ, по изп. д. № 20198380402594, с което
е частично е било уважено искането на длъжника за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя до минималния, предвидени
в чл. 10 т. 1 и 2, вр. чл. 7 ал. 2 от
Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размери. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, адвокатското възнаграждение било прекомерно, тъй като субсумирало
в себе си възнаграждение както за образуване на
изпълнителното дело, така и за процесуално
представителство по него. От доказателствата
по делото било видно, че
единственото процесуално действие на пълномощника
на взискателя било депозирането на молба за
образуване на изпълнителното производство, поради което адвокатското
възнаграждение следвало да бъде намалено
до минималния предвиден за образуване
на изпълнително дело хонорар от
200 лв. Настоява въззивният
съд следвало да отмени разпореждането
на съдебния изпълнител и да намали поради прекомерност
адвокатския хонорар изцяло.
По реда на чл. 436 ал. 2
от ГПК взискателят К.К.К.,
чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил
на изложените в нея оплаквания. Адвокатското възнаграждение не било прекомерно,
тъй като било в минималните, предвидени в Наредба № 1/ 2004 г. размери, било
изцяло заплатено, което се установявало от договора за правна защита и
съдействие. Неоснователни били твърденията, че процесуалният представител на взискателя не бил извършил други процесуални действия освен
подаването на молба за образуване на изпълнителното производство. Били подадени
молби за предприемане на изпълнителни действия, въз основа на които съдебният
изпълнител изпратил покана за доброволно изпълнение и наложил запор върху
сметките на длъжника. Настоява се за потвърждаване разпореждането на съдебния
изпълнител.
От приложените мотиви на
ЧСИ с рег.№ 838 на КЧСИ е видно, че намира жалбата за процесуално допустима, но
неоснователна.
Разпореждането е връчено
на длъжника на 12.07.2019 г. Жалбата е депозирана на 19.07.2019 г., видно от
датата на товарителницата на куриерската служба, с която е изпратена, попада в
срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и попада в
предметния обхват на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Относно основателността
и Градският съд намира следното:
Изп. д. № 20198380402594 по
описа на ЧСИ М. Б.е образувано по молба от процесуалния представител на К.К.К., и приложен изпълнителен лист от 05.06.2019 г.,
издаден по гр. д. № 2000/ 2013 г. по описа на СГС, в. гр. д. № 2773/ 2017 г. на
САС и ч. гр. д. № 966/ 2019 г. на ВКС, по силата на който на взискателя, в качеството на адвокат, е присъден хонорар в
размер на 500 лв. за производството пред ВКС. В молбата се съдържа искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение по изп.
производство в размер на 300 лв., както и сторените разноски. Съдържа се искане
за налагане на запор на банковите сметки на длъжника и ведно със запора да се
изпрати покана за доброволно изпълнение. Към молбата е приложено пълномощно и
договор за правна защита и съдействие, в което е посочено, че е договорено
възнаграждение в размер на 300 лв., е платено изцяло. На 24.06.2019 г.
съдебният изпълнител изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение, в
която посочил, че дължи 300 лв. разноски по изпълнителното дело и 96 лв. такса
по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, дължима на 15.02.2019 г. На 01.07.2019 г.
длъжникът подал възражение за прекомерност против определените от ЧСИ разноски
за адвокатско възнаграждение на взискателя, като
посочил, че делото не представлява фактическа и правна сложност. С разпореждане
от 09.07.2019 г. съдебният изпълнител намалил присъденото адвокатско
възнаграждение от 300 лв. на 276 лв., като отказал да намали пропорционалната такса по т. 26 от ЗЧСИ, от
96 лв. на 60 лв. с ДДС.
Частната жалба, подадена
против разпореждането от 09.07.2019 г. е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
От приложените по делото
доказателства става ясно, че делото не представлява фактическа и правна
сложност и размерът на дълга е минимален. Присъждането на разноски е свързано с
принципа на обезвреда на страната, която е била
принудена да пристъпи към определени съдопроизводствени
действия за защита на своите права, а не с идеята за обогатяване за сметка на
другата страна в процеса. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че
възражението за прекомерност е основателно и следва да бъде уважено, като
адвокатското възнаграждение за пълномощника на взискателя,
сам упражняващ адвокатска професия, следва да бъде редуцирано до минималния
размер от 200 лв. Съразмерно следва да бъде намалена и пропорционалната такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 60 лв. с ДДС.
В този смисъл жалбата е
основателна и следва да бъде уважена.
В жалбата се съдържа
искане за присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Искането
е неоснователно, тъй като отговорността за разноски произтича от процесуалното
поведение на страната, което е наложило инициирането на съдебно производство. В
случая обаче не процесуалното поведение на взискателя
е наложило депозирането на настоящата жалба, а процесуалното поведение на
съдебния изпълнител, което може да повлече единствено отговорността му за
незаконосъобразни действия, но не и да доведе до възлагане на действително
сторените от жалбоподателя разноски на ответната по жалбата страна.
Предвид изложеното и на
основание чл. 437 от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА разпореждане от
09.07.2019 г. на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, по изп.
д. № 20198380402594, с което е било оставено без уважение искането на длъжника
„И.К.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********, чрез
процесуалния му представител, за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя
К.К.К., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на
дължимите на К.К.К. от гр. София, ул. „********, с
ЕГН **********, взискател по изп.
д. № 20198380402594по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ разноски за адвокатско
възнаграждение от 276 лв. /двеста седемдесет и шест лева/ на 200 лв./двеста
лева/.
НАМАЛЯВА размера на
дължимата от длъжника „И.К.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК
******** такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 96 лв. /деветдесет лева/ с ДДС на 60 лв.
/шестдесет лева / с ДДС.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.